Сурвакари със зловещи маски гонят злото в Пернишко всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари. Тогава местните посрещат Новата година по стар стил. Традицията е най-силно застъпена по селата, а хората с месеци се готвят за празника. Обичаят се изпълнява за здраве и плодородие.
Тази година празникът Сурва в Пернишко кандидатства за включване в националната програма "Живи човешки съкровища - България 2012".
"Това е най-масово изпълняваният обичай в Средна и Западна България. Сурва е един от най-живите народни празници на Балканите. Носителите на тази традиция само в Пернишко са над 3000. Затова решихме да кандидатстваме с него", обясни етнологът Цветана Манова, която е и един от членовете на комисията, предложила Сурва за "Живо човешко съкровище" под егидата на ЮНЕСКО.
Сурвакарите слагат на главите си ликове, които са високи по няколко метра и са облепени с пера и глави на птици, или пък маски от кожи и рога. Костюмите им са от текстил или от овчи кожи. Около талиите си пък връзват хлопки и чанове, които тежат до 40-50 кг.
"Подготовката започва поне година преди Сурва, защото изработката на маските отнема доста време. Нашите например достигат височина от 3-4 м. В семейството ни е традиция да се маскираме. Дори децата обличат костюми на празника", обяснява сурвакар от пернишкото село Ярджиловци.
За да са по-страховити ликовете, хората поставят и глави на дребни животни. Те минават през цялото село, водени от бюлюкбашия.
Сурвакарите танцуват в специфична стъпка, за да дрънчат по определен начин звънците, и правят наричания за здраве и добро. Обикновено маскираните носят запалени факли, а на края на ритуала танцуват около клада.
"Персонажите са поп, булка, младоженец, мечка, мечкар, цигани и маскирани. Обикновено се изпълнява обичаят "Сватба", който е част от цялата традиция. Посещението на сурвакар в къщата би могло да означава, че иска да предложи брак на момата", твърди Манова.
Традицията в региона е толкова силна, че заради празника Сурва в Перник всяка година се прави международен фестивал, на който се събират маскирани от цялата страна и чужбина. Участниците са от повечето европейски държави, от Япония, Китай и Индия.
Фестивалът се провежда в края на януари. Миналата година участниците надминаха 6000 души, а хората, дошли да ги гледат, бяха повече от 100 000. Така Перник се превръща в маскарадна столица на Европа. Градът е член на Фондацията на европейските карнавални градове и на фиестата в Перник винаги присъства президентът на организацията Хенри ван дер Кроон.
Маскираните дефилират в продължение на три дни по централния градски площад. Най-атрактивни за публиката са най-малките участници. Страшни маски си поставят и деца, които едва са прехвърлили годинка. Групите представят различни обичаи, които се оценяват от жури.