Дъщерята на Стоичков карала бентли, защото това имало в гаража
30.06.2012 13:02; Силвия Жекова- Михаела в бентлито на баща си Христо Стоичков на площада пред храм-паметника “Св. Александър Невски”. СНИМКА: ТИХОМИР РАЧЕВ
- Стоичкова върху атеве на Боровец миналата зима
- “Хамър Ейч Ту” - Михаела подкарва огромния джип, когато е само на 16 години.
- Дъщерята на Христо Стоичков зад волана на ферари, една от колите, които кара в Барселона.
- Репортерката е върху електрически скейтборд, който се управлява чрез дистанционно. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
- Мика върху уейт борд в Испания
Ако Михаела, голямата дъщеря на Христо Стоичков, спука гума на пътя, може да я смени, и то за минута. Вече го е правила в Испания. Ценния урок й преподава бившето й гадже Дани Клос, състезател във Формула 1, в отбора HRT.
Един ден той сваля гума от колата си и й казва: "Мика, сложи я отново!". Учудващо дори и за него, но тя се справя отлично - сама повдига колата с крик, знае как да завие всеки болт, намества и джантата.
Такава си е Михаела, когато стане дума за коли - държи всичко да направи сама. Точно затова не позволява и друг да я вози. Когато пътува със семейството си - отново тя е шофьорът. И татко й Христо, и майка й Мариана напълно й се доверяват на пътя. И няма как иначе - може сама да зарежда колата с бензин и масло.
В София обикновено е зад волана на сребристото бентли на баща си. "За градски условия тази кола не е много удобна. И хората ме гледат, някои ме обсъждат, дори са ме обиждали. Ядосват се, че младо момиче кара бентли. А аз нямам достатъчно доходи да
си купя сама кола. Затова карам, каквото има вкъщи", обяснява Михаела.
От няколко месеца тя води собствена рубрика при Росен Петров в "Нека говорят" - "Говори с Мика". Но на работа рядко отива с бентлито, защото трудно намира място за паркиране.
Когато обаче е ученичка в Чикаго и кара първата си кола - "Хамър Ейч Ту", няма такъв проблем. По това време цялото семейство живее в Америка, защото Христо Стоичков е играч на "Чикаго файър" и впоследствие играч и треньор на "Ди Си Юнайтед".
В гимназията всеки трябва да изкара 6-месечен шофьорски курс, който е задължителен, част от учебната програма. Той е безплатен. Но Михаела е толкова запалена по скоростите, че не може да чака толкова дълго. Тя избира другата опция - да се обучава извън училище. Частните уроци са само 3 месеца и струват между 600 и $ 700.
Няма голям късмет с инструктора. Той е много дебел, яде нон-стоп и колата му постоянно миришела на храна. "Типичен американски дядка", описва го Стоичкова.
Първите 24 часа от курса тя трябва единствено да се вози и внимателно да наблюдава как шофират другите. Интересното е, че в Америка обучението е на кола автоматик -
без ръчни скорости. А на самия изпит трябва да отидеш с личния си автомобил. Няколко дни преди Мика да се яви на него, баща й й връчва ключовете от семейния хамър с думите: "Ето, навършваш 16 години, заповядай."
С огромния черен джип тя отива да я изпитват. Но шофира едва 5 минути, а другите кандидати ги изпитвали поне 15 минути. Нейните изпитващи, вместо да я наблюдават как кара, я спрели още на първата обиколка, за да разглеждат колата. "Това за какво е, тук какво има, може ли да видя багажника", разпитвали я американците.
Година по-късно семейството се мести в Барселона заради трансфера на Стоичков в едноименния футболен клуб. Мика още не е навършила пълнолетие и затова в Испания няма право да кара кола. Но тя не се съобразява много с този закон и продължава да шофира. Вече изоставя джипа и застава зад волана на Бе Ем Ве кабрио. Въпреки че редовно е по пътищата, полицаи я спират година по-късно, когато вече е на 18 години. Тя им показва американския документ, а прекрасно знае, че там той не важи.
"Момиче, с тази книжка в Испания не можете дори и в библиотеката да влезете", казва й катаджията. Тя се усмихва, извинява се и се отървава без глоба.
След случката се връща в България, за да изкара курса и тук. "Честно казано, реших тук, защото в Испания с българска книжка няма как да ми вземат точки", признава си Мика. У нас се качва на фиат със скорости и взема изпита и листовките от първия път.
За нашите инструктори казва, че са много по-стриктни и добри. Но точно обратното е положението при шофьорите. "Тук са много нервни, всички псуват и бързат нанякъде.
Никой не ти дава предимство. Затова се научих да бъда нахална на пътя", обяснява тя.
Прибира се в София миналата година, когато баща й става треньор на "Литекс". В началото не може да се ориентира, постоянно влиза в насрещното платно и дори трудно чете табелите по улиците. Вече не е така. Преди седмица отива с приятели на почивка в Свети Влас. Стига до морето за 4 часа, и то с една-две почивки на бензиностанции.
Най-дългото й шофиране продължава 8 часа - от Барселона до Женева. В колата е сама, както най обича, и слуша любимите си парчета на Бионсе и Риана.
Толкова е сигурна на пътя, защото знае и разни трикове. Учи я Дани, бившият й приятел. Освен да сменя гуми той й показва и как да овладява колата при дъжд или сняг.
"Най-важното и в двата случая, каза ми Дани, е да не набивам рязко спирачки."
Професионалният пилот от Формула 1 я учи и на дрифтинг - пързаляне на колата. "Даваш газ и след това вдигаш ръчната и колата започва да се върти", усмихва се Михаела. Но никога няма да я видите да прави това по софийските улици. Защото едно от правилата в дрифтинга е да се практикува на собствен паркинг и да няма други коли около теб.
Толкова луди неща не е готова да направи. Да, обаче е спирала цялото движение по време на най-големия трафик на една от оживените и големи улици в Барселона - "Диагонал". Тогава е със свои приятелки, а в колата звучи любимото им парче. Когато светофарът светва зелено, те не продължават, а решават да излязат на улицата и да танцуват. "Шофьорите полудяха, но и те се забавляваха също", завършва случката Стоичкова.
-
СЗО не препоръча документ за ваксинация при международни пътувания
-
Иван Вазелина с ролс-ройса не плаща здравни осигуровки, но почива на Малдивите
-
Правосъдното министерство най-сетне ще пише концепция за лобизма
-
Продължение на Сръбско-българската война в Югозападна Северна Македония
-
Учени: Идат суперщамове
-
Пранди: Важното е, че успяхме да преодолеем трудните моменти