Читателите: Лошо образование = слаби зрелостници

https://www.24chasa.bg/Article/1442732 Читателите: Лошо образование = слаби зрелостници Читателите: Лошо образование = слаби зрелостници www.24chasa.bg
Зрелостници получават изпитните материали за матурата по български език през 2009 г.

Нови програми и учебници и мотивирани учители можело да подобрят ситуацията

Kакво показват резултатите от матурите за равнището на средното ни образование? Добро ли е то? Какво трябва да се промени?

Тези въпроси обсъждахме с читателите през изтеклата седмица в поредното издание на рубриката "Референдум". Преди да им дадем думата за коментари, ето малко факти.

Тазгодишният випуск e с най-лоши резултати на матурата по български, откакто зрелостните изпити станаха задължителни преди 5 г. Средната оценка е 4.18. Най много ученици - 35%, са изкарали "добър", 28,5% са с "много добър", а 21.4% - почти всеки пети, е минал на косъм с тройка. 3336 младежи обаче не са могли да вържат и толкова, а са получили двойки. Отличните оценки са 181 на випуск от 60 700 души.

"Резултатите не означават, че учениците са по-неграмотни. Задачите проверяват в по-голяма дълбочина проверяваните компетентности", каза Евгения Костадинова от МОМН. Оценките по природни науки и чужди езици, които могат да се изберат като втора задължителна матура, обаче са по-добри от миналата година.

Най-добри са резултатите на учениците от София-град, Кърджали и Софийска област, най-слаби - в Разград, Търговище и Шумен. Както всяка година, откакто има матури, така и тази най-високо в класацията застават едни и същи училища, смятани от родителите за елитни.

"Матурите и равнището на средното ни образование показват, че Голямата Промяна е постигната. Вече сме напълно готови за обслужващ персонал в Европа", написа читател с псевдоним йордан67.

"Никой няма интерес да промени нещо в системата. С матурите само се заблуждава обществото, че дават обективна оценка на училищата и учителите, понеже се водят външно оценяване. Дори и да е така, какво от това, като никой не ги взема на сериозно. Ако беше така, щеше да има стремеж да се повиши равнището на преподаване в училище. А такова нещо няма! Учителите си изпяват урока, учениците се правят, че учат. Тези деца, които имат някакви амбиции, ходят на частни уроци и за матура.

Тоест матурите не премахнаха бизнеса с частните уроци, а напротив - откриха на гимназиалните учители още едно поле, в което да припечелват. Уж че уроците за кандидат-студенти не им стигаха. Властта няма интерес да затвори кранчето на частните уроци, защото не иска гневни учители на площадите. Родителите също - ако тази писта бъде закрита, децата им ще останат само с посредствената подготовка в гимназията, която не стига за никой ВУЗ. За да не се вдига качеството на обучение в гимназиите, проблем е и инерцията - защо да разбутваме системата, като и така си работи. Обратното означава, първо, нови програми, т.е. нова философия за средното образование. Държавата досега не е дала смислен отговор на въпроса какви цели иска да постигне чрез него, няма стратегическа визия. Второ, нови учебници - там обаче трябва да се влезе в конфронтация със силното лоби на авторите и издателите на учебници. Трето - модерно мислещи учители, което трудно ще се постигне при средна възраст на съсловието над 50 г." Мнението е на Петър Георгиев от Пловдив.

А ето какво казва зрелостник, завършил столично училище, което винаги се класира сред топ 5 по резултати от матурите: "Матурата в никакъв случай не трябва да е елементарна, а такава, че отличната оценка да се изкарва трудно. Сигурно това не е най-съвършената система за проверка на знанията, които ти дават право да получиш диплома за средно образование. Но по-добра очевидно не е измислена. Според мен достойнството на матурата е в това, че поставя учениците при равни условия. За да изкарам шестица по български за годината, аз влагам много повече усилия от мой връстник, който учи в средностатистическо училище в малък град. Така е, защото преподавателите ни са различно взискателни. Но и аз, и момчето от Каспичан завършваме годината с шест. Пред вузовете, които гледат общия успех от дипломата, нашите две шестици тежат еднакво. Но зад тях не стоят еднакви знания. Истината може да лъсне само на матурата, и то, ако е трудна. Аз ще изкарам по-висока бележка, защото съм по-подготвен. И това ще ми даде предимство в тези наши вузове, които приемат с оценка от матурата."

Нели Димитрова от Бургас казва: "Другото име на матурите е зрелостни изпити. Но те не проверяват никой аспект от евентуално постигнатата зрелост - нито дали можеш да мислиш критично и самостоятелно, нито дали имаш някаква подготовка да се справяш сам с живота. Такива умения повечето от нас, зрелостниците, нямаме. И е така, понеже в учебната програма не са заложени такива цели. Тя е насочена само към това да ни натика в главите някакви теоретични глупости, които нямат никаква връзка с живия живот."

"Резултатите от матурата показват колко ниско е сложена летвата в средното образование. Вържеш ли тройка на матурата, получаваш диплома. По български за заветната тройка стигат само 23 точки (от 100). Да приемем, че тези 100 точки съответстват на 100% от изучавания материал. Излиза, че успешно можеш да изкласиш с под 1/4 от нужните знания. Направо е обидно", пише инж. Василев от Варна.

"Резултатите от матурата не може да са добри при отчайващо общо равнище на средното образование. Замисля ли се някой защо все едни и същи училища са с най-добрите резултати? А защо все едни и същи райони са на опашката? Отговорът на втория въпрос е ясен - там са най-бедните хора", казва Костова от Силистра.

За кого всъщност са матурите?

МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА*

*Марияна Георгиева е магистър по психология и педагогика от Великотърновския университет. Повече от 10 г. работи по програми и проекти за професионално развитие на учителите.

От въвеждането на външното оценяване ме вълнува въпросът за кого всъщност са матурите и как трябва да се тълкуват резултатите от тях.

Има няколко хипотези. Матурите са:
1. За МОНМ, за да може да се ориентират в образователното представяне по региони и училища и евентуално да предложат стратегически решения за подобряване на резултатите там, къдато те са ниски. Под стратегически решения нямам предвид редуциране на училищата, показали ниски резулати, а по-скоро решения за педагогически услуги, подкрепа за семействата на изоставащите и застрашените от отпадане ученици, подкрепа и консултиране на управленските екипи за подобряване на учебния процес, както и гъвкави учебни програми.
2. За учителите - като проверка на уменията им да организират и провеждат учебен процес и като възможност да идентифицират свои силни страни и дефицити, които евентуално да развиват. Дали матурите са насърчаващ, или обезкуражаващ фактор за професионалното им развитие, могат да отговорят само те.
3. За родителите - като потребители на образователни услуги и като данъкоплатци - да разберат, че държавата изразходва парите им разумно и в полза на децата им или като компенсация за отделените средства за заплащане на частни уроци и усилията, които полагат за облагодетелстване на жизнените перспективи пред децата си.
4. За учениците - като механизъм за самооценка и оценка на възможностите им, обратна връзка и удовлетворение от положените усилия, ориентир къде са те сред връстниците си и накъде могат да продължат.
5. За местната власт - като механизъм за стратегическо планиране на нивото на местната власт - къде стоят нашите деца спрямо другите общини - как общинската власт може да подкрепи по-качествено образование на местно ниво, кои са приоритетите в общинските стратегии за средното образование.
6. За всички заинтересовани страни - да се огледат спрямо ролите, отговорностите и властта, които имат, и да потърсят онези решения, които ще допринесат за по-качествено образование на децата.

Какво говорят цифрите? Тъй като резултатите от матурите са цифрови, следващото ми чудене е как трябва да бъдат тълкувани цифрите. Някои хипотези.
Дали зад високите оценки стоят:
- мотивирани родители, готови да финансират допълнително образованието на децата си, говорещи уважително за учителите и училището;
- целенасочени, всеотдайни и постоянно търсещи учители, отдадени на професията си;
- мотивирани и целенасочени деца, полагащи усилия да откриват и развиват своите способности;
- читави училищни ръководства, подкрепящи образоватените процеси в поверено им училище ?
Какво стои зад ниските оценки?
- родители в неблагоприятно социално положение, които се грижат за оцеляването на семейството;
- изгубили мотивация и прегорели в професията учители, преподаващи набързо уроците от учебника - без загриженост и връзка с децата, натоварени повече с административни задължения, отколкото с грижа за собственото си професионално развитие.
- затруднени ръководства, поставени пред множество системни трудности да отговорят гъвкаво на потребностите на децата в сложния контекст, в който работят.
- объркани деца, трудно ориентиращи се в изискванията и познанието, с които се срещат в училище?

p>Няма ясен отговор на всички тези въпроси. Но има ясни индикатори, че проблемите в образователната система се задълбочават и предлаганите механизми, сред които е външното оценяване, не водят до тяхното решаване.

В Ирландия казват, че няма неспособно дете - има негъвкава образователна система. Какво бихме казали за България?

Според данни на Националния статистически институт средногодишно 2-3% от учениците напускат преждевременно образователната система. Особено сериозен е проблемът с високия дял на незаписалите се в училище деца. Нетният коефициент на записване във възрастовите групи 7-10 г. и 11-14 г. почти без прекъсване намалява след 2007 г., за 2011-а той е 80,6%. Тези отрицателни тенденции се потвърждават и от данните от последното преброяване на населението през 2011 г., според които младежите във възрастовата група 20-29 г., които никога не са ходили на училище, са 15 200, незавършилите начално образование са 15 446, тези само с начално образование са 41 873 (4,27%), а основно имат 130 134 младежи, или 13,28%. Като прибавим към тях и децата, които са получили слаби оценки на матурите, се оформя сериозна група българи с неблагоприятна прогноза за живота.

Система, която не дава качествено образование, само допринася за задълбочаване на неравенството на нацията ни спрямо другите нации - неравенство като компетенции, самочувствие и житейски перспективи.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари на седмицата. №3: Руснаците се изложихме пред българите

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи през седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Ето номер 3 с над 21000 читатели. Българката Поли Генова със своята великолепна

Голямото опраскване

Или кратък наръчник за тръмпанари “Оооох, как ва опраскахми сичките, голям мий кеф...!”, провикнал се оня ден депутатинът патриот Валери Симеонов към репортерката Поли Паунова след гласуването

Какво ще бъде новото ръководство на БСП

Първата задача на новия НС на БСП е да излъчи работоспособно ръководство. Ще видим какво означава по-ясна и по-силна опозиционност. Тя не може да бъде самоцелна.

Румяна Бъчварова: Нешка Робева трябва да получи орден за спорт, а не за култура

„Някоя си социоложка“ си позволила да изрази мнение по предложение за най-високата държавна награда. Не мога да си отговоря защо е позорно социолог да има мнение и оценка,

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Размисли от Москва след Евровизия: Руснаците се изложихме пред българите

Българката Поли Генова със своята великолепна песен и изпълнение на финалния конкурс на Евровизия 2016 покори Европа. Това пише Анатолий Безсланов от Москва за сайта vek21press.com.

Саркози: Най-лошото за ЕС е Брекзит и членство на Турция

Европейският проект трябва да бъде дълбоко реформиран. Най-лошото, което може да се случи, са Брекзитът и присъединяването на Турция към съюза. Това заявява бившият френски президент Никола Саркози

Ще има ли римейк на вота от 2001-а за президент

  Тогава всички очакваха победа за Петър Стоянов, но спечели Георги Първанов Има условия за римейк на президентските избори от 2001 година. Това казва в интервю за радио “Фокус” математикът проф.

“Лаша тумбай” на Евровизия

Напоследък е модерно да се говори за Евровизия и геополитика. Само ще припомня, че точно в този конкурс Украйна винаги е имала силни политически послания. През 2007 г.

Какво става с Гришо?

Cлед ранното си отпадане в Мадрид Григор Димитров записа най-ниското си класиране в световната ранглиста от повече от три години насам. Той загуби седем места и вече е 35-и.

  • Гласове по пощата - щом в Австрия може, защо не и у нас

    Гласовете по пощата се оказаха решаващият фактор на президентските избори в Австрия. Те обърнаха резултата в последния момент в полза на “зеления” кандидат Ван дер Белен срещу крайнодесния Норберт Хофер. А какъв президент ще има Австрия, е в много отношения ключово за бъдещи тенденции в цяла Европа.
  • Стоичков - българският посланик към света

    Осем неща за отбелязване от юбилейния мач МНОГО неща ме впечатлиха на юбилейния мач на Стоичков. Толкова много, че мога и да пропусна някое. 1. Пороят. Той беше толкова як, че по едно време си мислех дали мачът е на националния ни стадион, или в съседното му езеро “Ариана”. Питането ми не е към организаторите, а към т.нар.