Читателите: Лошо образование = слаби зрелостници

https://www.24chasa.bg/Article/1442732 Читателите: Лошо образование = слаби зрелостници Читателите: Лошо образование = слаби зрелостници www.24chasa.bg
Зрелостници получават изпитните материали за матурата по български език през 2009 г.

Нови програми и учебници и мотивирани учители можело да подобрят ситуацията

Kакво показват резултатите от матурите за равнището на средното ни образование? Добро ли е то? Какво трябва да се промени?

Тези въпроси обсъждахме с читателите през изтеклата седмица в поредното издание на рубриката "Референдум". Преди да им дадем думата за коментари, ето малко факти.

Тазгодишният випуск e с най-лоши резултати на матурата по български, откакто зрелостните изпити станаха задължителни преди 5 г. Средната оценка е 4.18. Най много ученици - 35%, са изкарали "добър", 28,5% са с "много добър", а 21.4% - почти всеки пети, е минал на косъм с тройка. 3336 младежи обаче не са могли да вържат и толкова, а са получили двойки. Отличните оценки са 181 на випуск от 60 700 души.

"Резултатите не означават, че учениците са по-неграмотни. Задачите проверяват в по-голяма дълбочина проверяваните компетентности", каза Евгения Костадинова от МОМН. Оценките по природни науки и чужди езици, които могат да се изберат като втора задължителна матура, обаче са по-добри от миналата година.

МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА

Най-добри са резултатите на учениците от София-град, Кърджали и Софийска област, най-слаби - в Разград, Търговище и Шумен. Както всяка година, откакто има матури, така и тази най-високо в класацията застават едни и същи училища, смятани от родителите за елитни.

"Матурите и равнището на средното ни образование показват, че Голямата Промяна е постигната. Вече сме напълно готови за обслужващ персонал в Европа", написа читател с псевдоним йордан67.

"Никой няма интерес да промени нещо в системата. С матурите само се заблуждава обществото, че дават обективна оценка на училищата и учителите, понеже се водят външно оценяване. Дори и да е така, какво от това, като никой не ги взема на сериозно. Ако беше така, щеше да има стремеж да се повиши равнището на преподаване в училище. А такова нещо няма! Учителите си изпяват урока, учениците се правят, че учат. Тези деца, които имат някакви амбиции, ходят на частни уроци и за матура.

Тоест матурите не премахнаха бизнеса с частните уроци, а напротив - откриха на гимназиалните учители още едно поле, в което да припечелват. Уж че уроците за кандидат-студенти не им стигаха. Властта няма интерес да затвори кранчето на частните уроци, защото не иска гневни учители на площадите. Родителите също - ако тази писта бъде закрита, децата им ще останат само с посредствената подготовка в гимназията, която не стига за никой ВУЗ. За да не се вдига качеството на обучение в гимназиите, проблем е и инерцията - защо да разбутваме системата, като и така си работи. Обратното означава, първо, нови програми, т.е. нова философия за средното образование. Държавата досега не е дала смислен отговор на въпроса какви цели иска да постигне чрез него, няма стратегическа визия. Второ, нови учебници - там обаче трябва да се влезе в конфронтация със силното лоби на авторите и издателите на учебници. Трето - модерно мислещи учители, което трудно ще се постигне при средна възраст на съсловието над 50 г." Мнението е на Петър Георгиев от Пловдив.

А ето какво казва зрелостник, завършил столично училище, което винаги се класира сред топ 5 по резултати от матурите: "Матурата в никакъв случай не трябва да е елементарна, а такава, че отличната оценка да се изкарва трудно. Сигурно това не е най-съвършената система за проверка на знанията, които ти дават право да получиш диплома за средно образование. Но по-добра очевидно не е измислена. Според мен достойнството на матурата е в това, че поставя учениците при равни условия. За да изкарам шестица по български за годината, аз влагам много повече усилия от мой връстник, който учи в средностатистическо училище в малък град. Така е, защото преподавателите ни са различно взискателни. Но и аз, и момчето от Каспичан завършваме годината с шест. Пред вузовете, които гледат общия успех от дипломата, нашите две шестици тежат еднакво. Но зад тях не стоят еднакви знания. Истината може да лъсне само на матурата, и то, ако е трудна. Аз ще изкарам по-висока бележка, защото съм по-подготвен. И това ще ми даде предимство в тези наши вузове, които приемат с оценка от матурата."

Нели Димитрова от Бургас казва: "Другото име на матурите е зрелостни изпити. Но те не проверяват никой аспект от евентуално постигнатата зрелост - нито дали можеш да мислиш критично и самостоятелно, нито дали имаш някаква подготовка да се справяш сам с живота. Такива умения повечето от нас, зрелостниците, нямаме. И е така, понеже в учебната програма не са заложени такива цели. Тя е насочена само към това да ни натика в главите някакви теоретични глупости, които нямат никаква връзка с живия живот."

"Резултатите от матурата показват колко ниско е сложена летвата в средното образование. Вържеш ли тройка на матурата, получаваш диплома. По български за заветната тройка стигат само 23 точки (от 100). Да приемем, че тези 100 точки съответстват на 100% от изучавания материал. Излиза, че успешно можеш да изкласиш с под 1/4 от нужните знания. Направо е обидно", пише инж. Василев от Варна.

"Резултатите от матурата не може да са добри при отчайващо общо равнище на средното образование. Замисля ли се някой защо все едни и същи училища са с най-добрите резултати? А защо все едни и същи райони са на опашката? Отговорът на втория въпрос е ясен - там са най-бедните хора", казва Костова от Силистра.

За кого всъщност са матурите?

МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА*

*Марияна Георгиева е магистър по психология и педагогика от Великотърновския университет. Повече от 10 г. работи по програми и проекти за професионално развитие на учителите.

От въвеждането на външното оценяване ме вълнува въпросът за кого всъщност са матурите и как трябва да се тълкуват резултатите от тях.

Има няколко хипотези. Матурите са:
1. За МОНМ, за да може да се ориентират в образователното представяне по региони и училища и евентуално да предложат стратегически решения за подобряване на резултатите там, къдато те са ниски. Под стратегически решения нямам предвид редуциране на училищата, показали ниски резулати, а по-скоро решения за педагогически услуги, подкрепа за семействата на изоставащите и застрашените от отпадане ученици, подкрепа и консултиране на управленските екипи за подобряване на учебния процес, както и гъвкави учебни програми.
2. За учителите - като проверка на уменията им да организират и провеждат учебен процес и като възможност да идентифицират свои силни страни и дефицити, които евентуално да развиват. Дали матурите са насърчаващ, или обезкуражаващ фактор за професионалното им развитие, могат да отговорят само те.
3. За родителите - като потребители на образователни услуги и като данъкоплатци - да разберат, че държавата изразходва парите им разумно и в полза на децата им или като компенсация за отделените средства за заплащане на частни уроци и усилията, които полагат за облагодетелстване на жизнените перспективи пред децата си.
4. За учениците - като механизъм за самооценка и оценка на възможностите им, обратна връзка и удовлетворение от положените усилия, ориентир къде са те сред връстниците си и накъде могат да продължат.
5. За местната власт - като механизъм за стратегическо планиране на нивото на местната власт - къде стоят нашите деца спрямо другите общини - как общинската власт може да подкрепи по-качествено образование на местно ниво, кои са приоритетите в общинските стратегии за средното образование.
6. За всички заинтересовани страни - да се огледат спрямо ролите, отговорностите и властта, които имат, и да потърсят онези решения, които ще допринесат за по-качествено образование на децата.

Какво говорят цифрите? Тъй като резултатите от матурите са цифрови, следващото ми чудене е как трябва да бъдат тълкувани цифрите. Някои хипотези.
Дали зад високите оценки стоят:
- мотивирани родители, готови да финансират допълнително образованието на децата си, говорещи уважително за учителите и училището;
- целенасочени, всеотдайни и постоянно търсещи учители, отдадени на професията си;
- мотивирани и целенасочени деца, полагащи усилия да откриват и развиват своите способности;
- читави училищни ръководства, подкрепящи образоватените процеси в поверено им училище ?
Какво стои зад ниските оценки?
- родители в неблагоприятно социално положение, които се грижат за оцеляването на семейството;
- изгубили мотивация и прегорели в професията учители, преподаващи набързо уроците от учебника - без загриженост и връзка с децата, натоварени повече с административни задължения, отколкото с грижа за собственото си професионално развитие.
- затруднени ръководства, поставени пред множество системни трудности да отговорят гъвкаво на потребностите на децата в сложния контекст, в който работят.
- объркани деца, трудно ориентиращи се в изискванията и познанието, с които се срещат в училище?

Няма ясен отговор на всички тези въпроси. Но има ясни индикатори, че проблемите в образователната система се задълбочават и предлаганите механизми, сред които е външното оценяване, не водят до тяхното решаване.

В Ирландия казват, че няма неспособно дете - има негъвкава образователна система. Какво бихме казали за България?

Според данни на Националния статистически институт средногодишно 2-3% от учениците напускат преждевременно образователната система. Особено сериозен е проблемът с високия дял на незаписалите се в училище деца. Нетният коефициент на записване във възрастовите групи 7-10 г. и 11-14 г. почти без прекъсване намалява след 2007 г., за 2011-а той е 80,6%. Тези отрицателни тенденции се потвърждават и от данните от последното преброяване на населението през 2011 г., според които младежите във възрастовата група 20-29 г., които никога не са ходили на училище, са 15 200, незавършилите начално образование са 15 446, тези само с начално образование са 41 873 (4,27%), а основно имат 130 134 младежи, или 13,28%. Като прибавим към тях и децата, които са получили слаби оценки на матурите, се оформя сериозна група българи с неблагоприятна прогноза за живота.

Система, която не дава качествено образование, само допринася за задълбочаване на неравенството на нацията ни спрямо другите нации - неравенство като компетенции, самочувствие и житейски перспективи.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

На дебата в САЩ победи социализмът

И защо Тръмп по принцип не може да следва план Увлечени от живописните лични особености на Тръмп и Хилари, коментатори по света и у нас забравиха, че личностите им не са тяхната сила.

И адвокатите премазаха пешеходеца

Факт е, че през последните 5-6 години българските шофьори постепенно започнаха да спират на пешеходни пътеки и това със сигурност е една малка победа в мисленето и човечността.

Българският културен клуб в Скопие: Псевдожурналистът Миленко е марионетка

"Членовете и симпатизантите на Българския културен клуб – Скопие (БККС) научиха с тревога, отвращение и дълбоко възмущение за поредната гнусна провокация на постюгославските удбашки структури,

Договорки и мръсни трикове – надпреварата за генерален секретар на ООН отвътре

Хакнати имейли, лъжливи акаунти в “Туитър“, клеветнически твърдения и задкулисни сделки. Добре дошли в надпреварата за висшия дипломатически пост в международната общност – генерален секретар на ООН,

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Коментари на седмицата. №1: Защо гръцките таверни са по-добри от нашите кръчми

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи през седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е номер 1 - чели са го над 28 000 души.

Забавна история на България: Хронология на битките между нашенските Омир, Хемингуей и Шекспир

Възвишение и падение на българската литература Какво се случи дотук. България участва и във Втората световна война, с която идва третото робство – фашисткото.

Наложително! След кални обиди без награда за поезия

Не престават грозни определения, срамни, кални обиди към литературата и големите ни съвременни писатели и поети. Всеки съдник е прав, останалите са някакви си там гниди.

Бербатов: Българи, честит празник, ходете изправени!

“Честит празник на Независимостта! На 22 септември 1908 г. България отново се появява на политическата карта на Европа като отделна държава - за първи път след заличаването ѝ през 1396 г.

Защо гръцките таверни са по-добри от нашите кръчми

Има три основни причини, заради които с малки изключения гръцките таверни са по-добри от българските кръчми на брега - храната, обслужването и собствениците.

  • Обиколи Европа, за да я обикнеш

    Идеята всеки младеж от Европейския съюз да получи като подарък за 18-ия си рожден ден безплатен билет за обиколка на Европа звучи направо като фантастика.  Ако обаче това се реализира, нека да видим има ли плюсове. За повечето от младите хора в богатите европейски страни е станало традиция да обикалят не само Стария континент, но и света.
  • Бързо да регистрираме розовия домат

    Ще ни го измъкнат като бялото сирене, киселото мляко и виното мавруд ЕВЕРЛИН Косгей е лекоатлетка от Кения. Заедно с двама нейни съотборници участваха тази година в маратоните на Варна и Стара Загора, Еверлин дори спечели край морето. За първи път бяха в България и това, което най-много ги впечатли, бяха… розовите домати.