Имаше една мисъл, че историята се повтаря - първия път като трагедия, а после като фарс. Когато мисля за футболния сблъсък между Италия и Германия на големи първенства, струва ми се, че по отношение на германците историята отдавна се е превърнала във фарс.
От поредния провал срещу “скуадра адзура” нас вече дори не може да ни заболи истински. Освен при мисълта, че всички вярвахме, че имаме отбор, достоен за европейски шампион, но явно пак сме се излъгали.
Анализирайки глобалната картина, в победата на Италия няма никаква логика. Ние от години работим по стратегия, чиято цел е да ни върне на върха в европейския и световния футбол. Бундеслигата процъфтява - клубните ни отбори са силни, посещаемостта е рекордна, стадионите ни са страхотни, юношеските ни формации са сред топ 3 на Европа. Сега погледнете италианците: серия “А” е фрашкана с чужденци, а интересът към нея запада с всяка изминала година, повечето стадиони са стари, а италианските национални отбори не са печелили нищо от години. Само че при представителните отбори картинката е съвършено различна - Германия никога не е побеждавала Италия на голямо първенство.
Какво не ни достига? Разбиране за футбола, това ни липсва според мен. Така си обяснявам фиаското във Варшава, както и онова в Дортмунд на 1/2-финала на световното преди 6 г. И ако тогава отборът ни беше млад и му липсваше опит, то сега няма оправдание. Истината е, че на това европейско първенство Чезаре Прандели организира университет по футболна тактика за всички свои опоненти и им изнася лекция след лекция. Безплатни, но болезнени. Особено за Льов и Германия. Сигурен съм, че като индивидуални качества нашият тим с нищо не отстъпва на “скуадра адзура”, дори ги превъзхождаме. Тия приказки за характера също не ми вдъхват доверие. Загубихме мача заради елементарни тактически грешки - най-важната от тях е пълната липса на последователност при определяне на титулярния състав.
От желание да изненадаме съперника накрая май изненадахме себе си. Защо срещу Италия започнаха Гомес и Подолски вместо Клозе и Марко Ройс? Мързеливата игра в защита на първите двама осигури на италианците постоянно числено преимущество в средата на терена, където Антонио Касано непрекъснато влизаше да помага на четворката Де Роси-Пирло-Монтоливо-Маркизио. На всичкото отгоре още в 10-ата мин стана ясно, че ако получим гол, това най-вероятно ще се случи през десния фланг на нашата защита, където Боатенг не получаваше достатъчно подкрепа от Швайнщайгер и Кедира и на практика трябваше да се оправя сам срещу постоянно включващия се Киелини, покрепян от Монтоливо и Касано. Получихме не един, а два гола и все от тази зона.
През второто полувреме тактическата катастрофа бе пълна. Отборът се мобилизира, изглеждаше много по-добре след влизането на Клозе и Ройс, но точно когато изглеждаше, че имаме шансове да се върнем в мача, дойде безумната смяна на Боатенг с Мюлер. Започнахме да играем с 3-ма в защита, Швайнщайгер бе върнат отзад и в този период трябваше да ни вкарат още минимум два гола.
Общо взето един много добър отбор бе съсипан от индивидуални и тактически грешки, а Италия ни остави с впечатлението, че и 100 години да тичаме срещу тях, пак няма да ги стигнем тактически.
Всички решения на Прандели бяха перфектни - Балцарети на десния бек, Бардзали в центъра на защитата с Бонучи, Монтоливо в халфовата линия... А за упорството и вярата му да налага Марио Балотели да не говорим. Цяла Италия искаше Ди Натале на върха на атаката, но Балотели се отплати за доверието точно когато трябваше.
Още в началото на шампионата отбелязахме, че Италия е подценявана неоправдано. Надявам се испанците да не направят същата грешка, защото ще си изпатят. Късметът им помогна вече два пъти в Полша и Украйна - срещу Хърватия в групите беше съвсем реално да загубят и дори да не се класират напред.
На полуфинала с Португалия - също. Кристиано Роналдо и компания изиграха перфектен мач, в който Пауло Бенто бе избрал агресивна висока преса срещу испанския стил и това бе на път да му донесе успех. В редовното време категорично португалците имаха превъзходство, дори в 88-ата мин излязоха 4-ма на 2-ма при една контраатака, но завършващият удар на Роналдо бе неточен. В продълженията физическите им сили се изчерпаха и Испания можеше да спечели. В тима на Висенте дел Боске все повече се забелязва проблемът с реализирането на головите положения. Без значение дали ще играят с Фабрегас, Торес или Негредо на върха, испанците трудно вкарват. Андрес Иниеста продължава да изглежда най-креативният и най-опасен пред вратата, а това срещу Италия може и да не е достатъчно.
Пък и Испания също като нас ще се изправи срещу историята - досега няма победа над “скуадра адзура” на световно или европейско първенство, като изключим успеха с дузпи на четвъртфинала на Евро 2008. Така че ни очаква изключително вълнуващ финал в Киев.