Правосъдие след 19 години - няма виновни за изчезнали 6 тира с оръжие

https://www.24chasa.bg/Article/1444597 www.24chasa.bg

19 г. след аферата с т.нар. Албанска сделка виновни няма, реши преди дни окончателно Върховният касационен съд. През 1993 г. 6 тира с оръжие тръгнаха за Тирана през Македония, но не стигнаха дотам, а разкриването на случая предизвика шумен отзвук в обществото.

Единият от подсъдимите бе о.р. полк. Валентин Попински, началник на Управление "Снабдяване и търговия" в МО. Той според обвинението заедно с още трима на 9 ноември 1993 г. присвоили 100 минохвъргачки калибър 82 мм и 10 хил. мини калибър 82 мм на стойност над 17 млн. лв. тогавашни пари от поделение 26 780 в с. Горна Малина. Обвинени по случая бяха още полк. Стоян Цаков, заместник на Попински, подп. Николай Николов от отдел "Издирване и проследяване" към Националната служба за сигурност (НСС) и цивилният Марио Стоичков.

Разследването започва през 1994 г. от тогавашната Прокуратура на въоръжените сили, оглавявана от Николай Колев, и се натъква на следните факти. С писмо Албания уж поискала да купи споменатата техника заедно със 100 хил. автомата "Калашников", 14 000 пистолета, 300 пушки "Драгунов" и други боеприпаси. Понеже документите за покупката на пушкалата изглеждали наред, сделката била одобрена от МО, като министърът дал указания доставката да стане по море, а плащането - по банков път.

Валентин Попински
Валентин Попински

От сделката България трябвало да получи $ 670 хил. Експерти обаче твърдят, че истинската сума била към $ 1,2 млн. Контрактът бил договорен с фирма "Мейко" на търговеца Сали Кучи. Оказало се обаче, че той нямал лиценз за търговия от албанското МО. В документа, който представил, подписът на министъра бил фалшифициран.
За превозвач у нас е избрана фирма "Видеомакс" на Марио Стоичков, който щял да отговаря и за разплащането. На Николов била възложена охраната. Да, но на 9 ноември 1993 г. тировете минават ГКПП-то, а от летище край Скопие следите на пратката се губят. По-късно камионите се връщат празни, а Стоичков, който трябвало да прибере парите, също изчезва.

Според разследващите той след като взема парите в Македония, решава да не ги декларира на границата и ги скрива под седалката на автомобила си. Те обаче са открити и иззети. България обаче няма как да си поиска официално парите, за да не я обвинят в нарушаване на ембаргото. Забраната за изнасяне на оръжие е въведена още през 1991 г. от кабинета на Филип Димитров.

Военният министър по това време Валентин Александров коментира тогава, че става дума не само за далавера, но и за шпионаж и предателство. Според него подсъдимите били за разстрел. От албанската страна тогава официално отричат да имат нещо общо с износа на минометите, а военният им министър Сафт Жулали заявява, че страната му има толкова много минохвъргачки, че може да снабди половин Европа.

Попински и заместникът му Цаков са уволнени. Обвиняват ги дори, че дни преди Албанската сделка са изтъргували 150 снайпера "Драгунов" за $ 1,3 млн., които взели от румънската фирма "Ромтехника" и пренесли през ГКПП Калотина без разрешение. Пушките били прекарани на два тура - веднъж 100 и после 50.

Първи е арестуван Попински. Цаков е задържан в Москва през 1995 г. и доведен в България. Малко след него зад решетките попада и Николов. Стоичков е в неизвестност и делото срещу него се води задочно.

Според разследващите именно Стоичков, който е инженер по радио и телевизия, завързал контакти със сръбски фирми с цел извличане на печалба. Николов като служител в секретна служба, вместо да го спре, му предложил да организира транспорта на техниката срещу 5% комисиона. После Стоичков се свързал с фирма "Таргет" на Бруно Влахович, който поискал 100 пушки "Драгунов", миномети и мини за тях.

Тогава инженерът, който нямал лиценз, предложил на Цаков да се възползва от лиценза на МО за сделки с фирми от ембарговата зона, където оръжието се плащало по-скъпо.
Според прокуратурата през октомври 1993 г. Цаков запознал Стоичков и Попински, водил преговори и изготвил проектодоговори с фирмите "Дунарит" ООД от Русе и "Пима" АД от Монтана за купуване на 100 минохвъргачки за над 8 млн. лв.

Николов бе изправен пред съда за това, че избрал спедитора и превозвача и на 11 ноември същата година съпровождал Стоичков по време на превоза на техниката до ГКПП Гюешево. Стоичков пък я изнесъл за Македония и в Скопие я предал на неизвестен получател.

Четиримата подсъдими отговаряха за длъжностно присвояване в особено големи размери и незаконна търговия с оръжие. Делото се гледа три пъти на първа инстанция и четири пъти на втора. По време на процеса подсъдимите твърдяха, че сделката е изпълнена по решение на МО, а лицензионният режим при сключване на контракта е спазен.

"Сделката е сключена според законите, а държавата е бездействала 16 г., за да си получи парите", заявяват още военните пред съда. Свидетели разказват, че "договорът" за Албанската сделка никога не е завеждан в деловодството на министерството, а пък оригиналите били намерени в дома на Попински.

На 23 март 2005 г. Софийският военен съд признава четиримата за виновни и им налага общо 80 г. затвор. След това обаче апелативният съд връща делото на прокуратурата за отстраняване на пропуски в обвинителния акт. След поправката делото е внесено отново, но само за длъжностно присвояване. Отпадат обвиненията за умишлена вреда в полза на чужда държава, нелегално съхранение на оръжие. Вторият път подсъдимите са оправдани, но решението отново е отменено, тъй като делото се гледало от незаконен състав.

С присъда от ноември 2009 г. четиримата подсъдими са оправдани, а гражданският иск на МО за 17 334 000 стари лв. и 75 000 долара - отхвърлен.

Военноапелативният съд потвърждава оправдателната присъда през май 2010 г. Преди дни върховните съдии окончателно оневиниха тримата военни и един цивилен. Те посочват в решението си, че от поведението на подсъдимите не може да се направи извод за извършено престъпление.

 Според върховните магистрати прокуратурата е тълкувала доказателствата едностранчиво, в полза на обвинението. Например не е взет предвид фактът, че между двете военни министерства на България и Албания не са сключвани договори за доставка на оръжията, а е имало само устна договорка.

Пренебрегната е и информацията, че сделките са били нужни на МО като източник на средства. Съдът приема, че Попински, въпреки че не е съгласувал сделката с юрист-консулт, я е сключил след разрешение на междуведомствения съвет, издадено след проверка на документите. Предишните инстанции правилно са преценили, че на българската страна не е била известна липсата на лиценз на Кучи, смятат от ВКС.