Как да оцелеем в беда? Този въпрос обикновено възниква постфактум - след като вече сме изпаднали в екстрена ситуация.
Иначе не стои постоянно на дневен ред, защото всеки си казва - на мен ли пък ще ми се случи. И не поглежда дори дали аптечката в колата е заредена с лекарства.
Рейнджърите обаче винаги трябва да са готови за изпитание. Те редовно минават тежки, но важни курсове по оцеляване.
В раницата им винаги има специални комплекти с най-важните подръчни средства, необходими в беда. В тях е зареден жизненият минимум, който включва и презервативи за мъжете, а за жените - тампони.
Комплектите са различни в зависимост от характера на задачата, географските и метеорологичните условия.
Почти винаги на първо място са средствата за добиване на храна и вода.
Ако в района има река, в действие влиза миниатюрната въдица, която за минута се сглобява от наличните кукички, плувка, тежести и 3-метрова корда. Няма ли риба, парче тънка тел може да се превърне в капан за дребен дивеч.
Без храна се издържа доста, но без вода организмът бързо грохва. Затова всеки командос носи в раницата си няколко блистера с таблетки за пречистване на вода.
Може локвата да мирише гадно и да бъка от нечистотии, но за половин час хапчето ще я превърне в годна за пиене течност. Е, няма да е толкова вкусна като чешмяната, но поне опасността от стомашно разстройство ще отпадне.
Как да затоплим студената храна? Американските войници отдавна разполагат с разнообразни пакетирани комплекти, които се загряват без огън. Топлината идва от химическа реакция, която тръгва след поставянето на пакета под специален ъгъл. Тогава се смесват веществата, монтирани в края на пакета, и храната се топли, без да се пали огън.
Нашите бойци засега разчитат на класиката.За затопляне на храната използват месингова тел, дълга 3-4 м, и специална металнапластина за закрепване на полеви съдове. Спасителният огън се пали с ветроупорен кибрит или приспособления за добиване на искри по механичен начин. Съчки за огъня се събират наоколо или се режат с брадвичка или трион.
Ако обаче трябва да се пази тишина, в действие влиза многослойна тел, с която тихичко се режат цели клони. Телта е дълга около метър и завършва с 2 халки за опъване при рязане.
С какво си светят нощем командосите?
Най-лесно - с електрически фенерчета. Ако обаче батериите са се изтощили, на помощ идват класическите парафинови свещи.
Напоследък обаче масирано се налагат светещите тръбички за еднократно използване. Тръбичките се чупят, възниква химическа реакция, която осигурява студена топлина за 6, 8 или 12 часа.
За ориентиране и обозначаване на местността в комплектите са предвидени миниатюрен компас, специално огледалце за подаване на светлинни сигнали и свирка.
Специалното наметало играе двойна роля - едната страна свети за по-лесно откриване от спасителни екпии, а другата служи за по-добра маскировка. Освен това зимно време запазва телесната топлина, а през лятото охлажда, като отразява силното слънце.
Аптечката в комплекта на командоса е заредена с антибиотици, витамини, болкоуспокояващи, антималарични лекарства и дезинфектиращи лепенки.
Допълнително в комплекта се включват молив за писане, безопасни карфици, игли, конци и копчета. За мъжете е задължително едностранно заточено ножче за бръснене. Тази работа може да свърши и елементарна пластмасова самобръсначка, но тя при всички случаи заема повече място от ножчето.
В този комплект, събран в чантичка, има 6 светещи тръбички, лекарства, мултивитамини, компас, комбиниран нож, ножичка, тел. В средата долу е наметало с 2 страни - срещу слънце и за маскировка.
Д-р ГЕОРГИ МАРИНОВ
Колата затъва в калта? Спасява те малка лопатка
Автомобилът е затънал в кал или боксува в снега. Какво правим?
Ако наблизо има хора, ще бутнат. Ами ако сме сами насред полето или в гората?!
Първото, което идва наум, е да се хвърлят няколко лопатки пясък или ситен чакъл под гумата. Това обаче никак не е лесно, ако в багажника няма лопатка, брадвичка или трион плюс задължителен мощен фенер.
Напоследък на пазара се появиха доста полезни комплекти за оцеляване, които могат да спасят изпаднали в беда шофьори и туристи. В тях номер едно е сгъваемата многофункционална лопатка, която може не само да извади кола от калта, а и да помогне на ловджията да си устрои удобно чакало например.Лопатките обикновено са правоъгълни, с лека дъгообразна извивка. Единият им край е с триъгълна форма и заострени ръбове за разчистване на храсти. В другия край има уши, в които се монтира шарнир за свързване към дръжката. Лопатката се застопорява на 45, 90 и 180 градуса спрямо дръжката, като по този начин се разширява нейното приложение.
Сгъваемите многофункционални австрийски лопатки "Глок" и лопатката на българската фирма "ВСК Кентавър" са с подобна форма и устройство и са сравнително леки - тежат само 1,1 кг. Снабдени са с телескопична дръжка, изработена от удароустойчива пластмаса. Това е особено важно при използване през зимата, за да не залепват голите ръце върху студения метал.
В дръжката е скрит трион с дължина на режещата част 130 мм. В работно положение трионът се изважда от дръжката и се закрепва в свободния й край. Зъбите му са под ъгъл 55 градуса спрямо централната ос, което дава възможност без особено усилие да се режат клони, корени и фиданки с диаметър до 75 мм.
Острието на лопатката е дълго 237 мм и широко 150 мм. Изработва се от специална стомана, която гарантира издръжливост на натоварването не по-малко от 136 кг. В сгънато положение лопатките са дълги максимум 240 мм, а в работно положение - 590 мм.
Двете лопатки напълно отговарят на стандартите на НАТО и са изключително подходящи като аксесоар за оцеляване на туристи, ловци и автомобилисти.
Крайно време е с подобни средства да се заменят и лопатките в армията, които са от времето на Балканската и Първата световна война.
Много разнообразни, но и по-скъпи са лопатките на американската фирма "Гербер". Те са изработени от висококачествени материали и дръжките им са трапецовидни или телескопични. В разгънато положение са дълги 594 мм и тежат също 1,1 кг. Дръжката е от издръжлива пластмаса, която надеждно се закрепва към острието.
Полевите комплекти на "Гербер" включват и невероятно остри брадвички. Дръжките им са пластмасови и се носят отделно в специален калъф на колана.
Към комплектите се прибавя и комбиниран нож-трион. Острието му има две половини, едната от които е обикновен нож, а другата е трион за дърво или пластмаса. Острието се завърта само с едно движение и се застопорява автоматично.
По-възрастното поколение помни полезните комплекти, които почти всеки турист носеше от бившия Съветски съюз.
Комбинацията включваше модулна лопатка и брадвичка, които се сменяха само за няколко секунди, а в дръжката се криеше нож. Уредите бяха грубовати, тежички и с дръжки от бакелит, но издържаха доста години. Все още се намират не само по багажниците на лади и москвичи, но и в по-съвремени коли.Нов хит - вечеря на светещи тръбички от филмите за Рамбо
Запалените туристи все по-малко разчитат на парафинови свещи. Вечер в палатката техният огън е слаб и дори опасен. Електрическите фенерчета също не са удобни - техният лъч е недостатъчен и нетраен.
Затова на мода излизат светещите тръбички. Знаете ги от филмите за Рамбо. Там екшънгероят ловко ги чупи и осветява цели пещери.
Те са незаменими под открито небе или в палатка, тъй като не излъчват топлина и огън и не гаснат при вятър.За разлика от парафиновите свещи светещите тръбички се палят без огън. Достатъчно е само да се извадят от опаковката и да се огънат, при което се чупи вътрешна стъклена ампула. Светлината се ражда от смесването насъдържащите се в ампулата химически вещества. Излъчваната светлина е равномерна и не дразни очите. Една тръбичка е достатъчна за цяла вечеря в малка палатка или пък за разчитане на топографски или пътни карти. В единия и край има кукичка за закачване, а другият и край е напречно отрязан за закрепване върху равна повърхност.
Светещите тръбички не се нуждаят от батерии и работят дори след 5-годишно съхранение без никакво презареждане. Те светят във вода, при дъжд, сняг и силен вятър.
Могат да се използват от деца, тъй като не са токсични и пожароопасни.Незаменими са при спасителни акции във взривоопасна среда или при липса на кислород. Добър помощник са на работещите по поддръжката и ремонта на комуникационните мрежи в подземни галерии и шахти. Използват се широко от рейнджъри и командоси. Различното оцветяване на тръбичките не е произволно. Всеки цвят си има специално предназначение.
Тръбичките, оцветени в оранжево например, излъчват най-ярката светлина. Обикновено ги използват за осветяване на пещери и подземни галерии.
Най-мощна е светлината в първите 30 минути.
Жълтите тръбички са подходящи за осветяване на обекти в мъгла и в черен дим. Когато димът е бял, се вадят тръбички със зелена светлина. Те стават най-добре за аварийно сигнализиране на транспортни средства, когато няма опасност. Тръбичките за червена светлина пък обратното - сигнализират за опасности.ЛЮБОСЛАВ КИРОВ