Учебниците създават аутсайдери

https://www.24chasa.bg/Article/1456145 www.24chasa.bg

Учебниците по български език и литература, история и география в 4-и и 7-и клас принуждават децата да живеят в миналото, а не в настоящето. Бъдещето пък изобщо го няма в тях. Историческото господства, а природата като обект на познание доминира над обществото. То пък е сведено до “мама, татко и аз”, улицата и населеното място, в което живея. Европа и човечеството, дори народът като глобални понятия присъстват символично. Ако обществото изобщо е представено в тези учебници, то е под формата на култура. Тя е фаворизирана за сметка на политиката, икономиката, правото, пазара. Присъствието на човешките права и свободи е смачкано и доведено до минимум.

Това са част от изводите в социологически анализ на съдържанието на 21 учебници по дисциплините, съпричастни към гражданското образование на подрастващите. Проведено е от екип учени и студенти по социология, чиито научни ръководители са проф. Георги Димитров и Елена Стойкова от катедра “Социология” в СУ. Изследователите са скептични, че изучавайки тези учебни предмети, българчетата могат да придобият компетентност, която да ги направи способни да заемат активна гражданска позиция.

Делът на миналото в 4-и клас от 61% достига 86% в 7-и. “Как младият човек да види себе си като субект на минали действия?”, питат изследователите. Освен в миналото, светът за който се пише в споменатите учебници е и силно ограничен. Например в 4-и клас кръгът на семейството и приятелите дава 46 на сто от цялата картина, в 7-и - 35 на сто. Глобални понятия като "човечество" и "европейци" присъстват символично. По-често се споменават понятия като "сънародници", "хората от квартала", макар честотата им да е под средните нива.

Природата се оказва най-отчетливата доминанта в учебниците за 4-и клас. Но ако в 7-и за природа се пише и говори 3 пъти по-малко, на нейно място се настаняват разкази за някакви анонимни, безлики множества.

Изследователите установяват, че най-масовото състояние, което се описва в учебниците е пасивно пребиваване в света. Най-драстичен е взривът на пасивност в 7-и клас.

В сравнение с 4-и клас, историите, в които героите повече присъстват, отколкото вършат нещо, при това - безотносително към другите, които за тях са просто външна “среда”, нарастват от 45 до 67 на сто, или в от близо 2 и половина хиляди до над 9 000 описани конкретни случая във всичките 21 анализирани учебници.

Случаите, в които в учебниците се разказва за взаимодействие човек-човек в 4-и клас са едва 12%, а в седми - 7 на сто.

Авторите на доклада отчитат фрапантно нисък дял на примери за общуване, мислене, преживявания и чувства.

Делът на текстовете, извеждащи чувстването като ценностна доминанта е около 4 на сто в 4-и клас и само 2% в 7-и. Присъствието на състояния като “понасям”, “страдам” и “наслаждавам се; е минимално. Също толкова драстично е отсъствието на моралните измерения на дейностите, описвани в учебниците. В прехода между 4-и и 7-и клас изчезват не само злото, но и съвестта, доверието и вярата, отбелязват изследователите.

В учебниците оцелява обаче т.нар. “превъзнасяне”, макар според социолозите да е с проблематичен статут сред моралните категории - среща се устойчиво над 900 пъти и в 4-и, и в 7-и клас.

В учебникарския свят на седмокласниците най-голям дял имат масовите и анонимните извършители на някакви действия, обединени от случай, а не от общи интереси. Изследователите констатират липса на внушение за екипност, дори за партньорство в двойка. Учебниците внушават обратното - че е нормално да пребиваваш “сам” в човешкия свят.

Той пък най-често е представен с общоватото “среда”. Дяловото присъствие на “врагове” и “опоненти” е малко, няма и “партньори”.

В изучаваната материя между 4-и и 7-и клас правата и свободите на личността са смачкани до неузнаваемост, установяват още социолозите. От 4-и до 7-и клас решително нараства броят на текстовете най-вече за свободата на мнението. Правото на лична неприкосновеност в учебниците за 4-и клас се оказва безспорен “аутсайдер”, но пък в тези за 7-и клас ръст бележат тези за свободата на сдружаване, нетърпимостта към нарушаването на човешките права изобщо, а също и правото на участие в управлението и различните форми на социален живот.

Правото да бъдеш избиран обаче е до границата на изчезване, а правото на образование и правото на здравеопазване липсват. Правото, пазарът, политиката са изтикани в периферията, за сметка на културата и природата.

Социолозите правят извода, че учебниците по гражданско образование в 4-и и 7-и клас внушават отчуждение и пренебрегват партньорството и съучастието като елемент от личния опит на подрастващите. Според тях бъдещите граждани няма как да се чувстват после отговорни за съвместния ни живот. “Затова и нямаме модерна представа за общество, за което липсата на “гражданско общество” е само вторичен белег”, коментират те.

Елена Стойкова: “Аз съм само един пиксел в екрана” замени “тухла в стената”

Pодена е в Бургас. Завършила е философия и социология в СУ “Св. Климент Охридски”, където през 2007 г. защитава и докторската си дисертация по социология. Преподава там от 2005 г. Води курсове на български и английски език по обща социология, анализ на съдържанието и социология на пола.

От години се занимава с анализ на съдържанието на медии и учебници в средното училище. Работи главно по темите на социалните неравенства.

- Вашето проучване показа, че общо в 21 учебника по български език, литература, география и история за 4-и и 7-и клас миналото господства, а обществото е изтикано на заден план. Как го установихте?

- На първо място искам да отбележа, че анализа на съдържанието на всички учебници направиха студенти от катедра “Социология” в СУ, при това изключително професионално.

Основна единица в проучването са историите, разказани в тези учебници. Тъкмо през анализа на това кой е главният им герой, кога, къде, с кого, как действа и т.н., се оформи картината на света, който представят. Оттам направихме извода, че учебниците, в които е включено т.нар. гражданско образование в 4-и и 7-и клас, държат децата в света на миналото.

- Дайте примери.

- Например в 4-и клас природата е доминанта - всичко се случва там. В учебниците няма да срещнете градове, улици, съвременни сгради. Имаше една история в тях, в която главно действащо лице е вълк, който гледа телевизия в гората...

Телевизорът е нарисуван като от 50-те години, а дивото животно седи и зяпа. Да, това е приказен свят, подходящ за децата в тази възраст, но той подменя с архаизми социалното и социалните връзки, модерното в представата им за съвременността

- Остатък от социализма ли са тези учебници?

- Обратното - ако разлистите учебници от 70-те години на миналия век, дори за първи клас, ще се убедите, че са пълни с модерност. В тях ще видите образи на градове, заводи, улици, огромни сгради, пазар. Но през 80-те години, когато тръгва историческият поход в търсене на величавото национално минало (например 1300 години България и т.н.), картината в тях се променя. Това се случи, когато се изчерпа визията за “светлото бъдеще” и илюзията, че някога ще го стигнем. Оттогава миналото ни стана изгодно, защото се превърна в сигурен източник на идентичност, каквато съвремието не можа да произведе. Миналото е вечно, неотменимо, велико, непротиворечиво - ресурс, който е добре да имаш. Затова е и заложено в изобилие в учебните програми.

- Кои са главните герои в тези учебници?

- В 4-и клас е всевластващата природа, в 7-и - великите мъже, творци на дела, които събират и повеждат след себе си множества от хора. Герои, чиито действия неизменно предизвикват възхищение, превъзнасяне, величаене от анонимното множество.

- Защо глобалните понятия човечество, европейско присъстват символично?

- Учебната програма за 7-и клас много отчетливо се опитва да направи връзката българско - европейско. Но го постига по линия на това, че имаме обща история и че сме християни, а не защото сме граждани на демократични държави. Ставаме ценни не защото градим демократично общество и правов ред, а защото имаме културно наследство. Гордеем се не с това, което сме сега, а с онова, което сме били в миналото.

- Доброто сякаш изчерпва моралните добродетели, описани в учебниците. Намерихте ли поне един пример за зло? За срам? За дълг? И какъв е?

- Най-големият срам съвпада с най-голямото зло - да не си българин А най-големите добродетели се формират през т.нар. морална география - “На мен ми е хубаво да се наслаждавам на живота си тук, защото планините ни са високи и чудно зелени”. Причината за насладата не е в свързването с другия до теб, а в съзерцанието на нещо дадено, непроменимо и мое. Тази морална география е ужасяваща, доколкото в XXI век това не може да е единственият ти източник на гордост.

- “Масови участници”, “анонимни извършители” присъстват по-често в учебниците, отколкото “човек”. Какво влагате в тези понятия?

- Това са хора без имена, в които всички се сливаме, масата, събрана не от общи интереси, а по повод на някакъв случай. Това множество обаче не е водещ субект. А човекът е сведен до пасивен наблюдател на ставащото около нас. Той просто “е” - така е в 44% от историите в 4-и клас и в две трети от тях в 7-и.

- Учебниците, казвате, формират пасивна позиция към света у подрастващите българчета. Как?

- С примера за някой, който е пасивен, който просто “е”. Сещам се за тезата на проф. Адриана Дамянова, която работи по този проект заедно с нас. Според нея училището, особено чрез програмите по български език и литература, учи децата на безпомощност и безучастност към собствения си живот. Приучава ги да си мислят, че нищо не могат да направят сами и все някой трябва да е до тях и да им помага.

- Образът на обществото, пишете, е сведен до този на мама, татко, семейството, роднините, най-близкото обкръжение.

- Учебниците внушават, че те са единствените хора, към които детето трябва да изпитва доверие. Непознатите и различните извън този кръг будят подозрение. Ето ви и пример - “Майката - това е съдбата на детето” - пише в един от учебниците за 4-и клас, които изследвахме...

- От друга страна, внушението “сам” взема надмощие в учебниците пред “екип”, “двойка” “партньори”.

- Имаме предвид задачите и въпросите за работа след урока в учебника - “напиши”, “направи”,“повтори”, “разкажи”. Децата са оставени да се справят сами. Дори не ги карат да работят по двойки. А откъде ще им дойде умението да работят в екип? Според проучване 76% от учениците у нас не работят по групи или в колектив, когато правят презентации, 81% не разработват проекти, които изискват събиране на информация извън училище. Почти толкова - 78%, не участват в ролеви игри и симулации. Трагично!

- Учебниците рисуват света без противопоставяне, конфликти, противодействие. Защо?

- Проблемът не е само наш, има го в целия свят, особено в кризата. Тенденцията да се пребори проблематичността на света чрез идеализация я има и в развитите демокрации, но там хората си дават сметка, че този похват не е граждански, и правят всичко възможно да го избегнат.

- В нашите учебници “партньори”, “опоненти” и “врагове” отсъстват, за сметка на това “среда” се превръща във вълшебна дума, която обяснява всичко различно от теб самия...

- Няма подбуда в учебниците децата да търсят в някого опонента, за да изградят умението да спорят и да търсят аргументи в защита на своя теза. Няма и конфронтация, и противоречие, камо ли враг. В този смисъл “среда” започва да носи универсален смисъл. Например като достъп до деца, чиито родители имат висок материален статус, или деца, които не постъпват по недопустим за обществото начин. В този смисъл деца, които протестират в защита на природата са изведени на полето на маргиналността.

- Как е представена политиката?

- В медиите традиционно - като мръсна работа, а в учебниците за нея място няма, също както за икономиката и пазара. Само 3% от българските учители смятат, че сред целите на гражданското образование е да поощрява политическото участие.

В медиите протестиращите са описвани като “хората с раничките”,а към такъв тип гражданска активност доминиращото чувство е подозрение. Това прескача в учебниците под формата на конформизъм към властта и държавата - към нея няма никаква съпротива.

- От проучването ви излиза, че училището принуждава българските деца да живеят в свят на минали битки, чиито герои се възхваляват, докато съвременниците са нещо като безмозъчни аутсайдери, които не могат да се сдружават, да работят заедно. Дали не е пресилено?

- Два са дефицитите. Единият е, че в учебниците няма и намек за свързване между хората по силата на общия, гражданския интерес, а не по силата на това, че природата го е направила.

Другият дефицит са моралните ориентири, които ни казват, че светът не е идеален, а противоречив и различен, многопластов и с наличие на много опоненти, дори и врагове. Че ние правим този свят и той не ни е завинаги даден. Не сме дръпнали от 70-те години на миналия век. Тогавашните млади казваха: “Аз съм само една тухла в стената”, а днешните: “Аз съм само един пиксел в екрана”. Т.е. сам съм и нищо не зависи от мене, “каквото правя - правя го за себе си”, както учат учебниците в 4-и клас, другите не ме интересуват. И да загасна, екранът ще продължи да свети след мене... Може да променим това, като върнем модерността, актуалността, противоречието, конфликта, настоящето, партньорството в защитата на обществени, а не само на лични каузи в клас. Силно се надяваме, работата ни да получи своя адекватен отговор в обсъжданите в момента промени в средното образование и да произведе информирани политически решения.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Новата американска футболна звезда Аби Елински хвърли око на капитана на "Реал" (Мадрид) Серхио Рамос. Сексапилната спортистка не спира да качва негови снимки на страницата си в инстаграм. Една от тях е придружена с краткия, но доста красноречив коментар: "Той е толкова перфектен". Аби Елински завършва колежа в Северна Каролина.

Собственикът на "Левски" Спас Русев лично се заема със зимната селекция на тима след серията откази, които получиха "сините" от различни играчи. Досега преговорите бяха водени от изпълнителния директор Красимир Иванов и главния мениджър Асен Букарев. След посещението си при отбора в Малта Русев се върна заедно с Букарев в София.

С екстравагантно облекло шокира отново писателката Ваня Щерева. Колоритната блондинка нахлузи чифт гумени ботуши, по-познати и като обувки за риболов, и запрепуска по столичните булеварди в опит да си хване