Учебниците създават аутсайдери

https://www.24chasa.bg/Article/1456145 www.24chasa.bg

Учебниците по български език и литература, история и география в 4-и и 7-и клас принуждават децата да живеят в миналото, а не в настоящето. Бъдещето пък изобщо го няма в тях. Историческото господства, а природата като обект на познание доминира над обществото. То пък е сведено до “мама, татко и аз”, улицата и населеното място, в което живея. Европа и човечеството, дори народът като глобални понятия присъстват символично. Ако обществото изобщо е представено в тези учебници, то е под формата на култура. Тя е фаворизирана за сметка на политиката, икономиката, правото, пазара. Присъствието на човешките права и свободи е смачкано и доведено до минимум.

Това са част от изводите в социологически анализ на съдържанието на 21 учебници по дисциплините, съпричастни към гражданското образование на подрастващите. Проведено е от екип учени и студенти по социология, чиито научни ръководители са проф. Георги Димитров и Елена Стойкова от катедра “Социология” в СУ. Изследователите са скептични, че изучавайки тези учебни предмети, българчетата могат да придобият компетентност, която да ги направи способни да заемат активна гражданска позиция.

Делът на миналото в 4-и клас от 61% достига 86% в 7-и. “Как младият човек да види себе си като субект на минали действия?”, питат изследователите. Освен в миналото, светът за който се пише в споменатите учебници е и силно ограничен. Например в 4-и клас кръгът на семейството и приятелите дава 46 на сто от цялата картина, в 7-и - 35 на сто. Глобални понятия като "човечество" и "европейци" присъстват символично. По-често се споменават понятия като "сънародници", "хората от квартала", макар честотата им да е под средните нива.

Природата се оказва най-отчетливата доминанта в учебниците за 4-и клас. Но ако в 7-и за природа се пише и говори 3 пъти по-малко, на нейно място се настаняват разкази за някакви анонимни, безлики множества.

Изследователите установяват, че най-масовото състояние, което се описва в учебниците е пасивно пребиваване в света. Най-драстичен е взривът на пасивност в 7-и клас.

В сравнение с 4-и клас, историите, в които героите повече присъстват, отколкото вършат нещо, при това - безотносително към другите, които за тях са просто външна “среда”, нарастват от 45 до 67 на сто, или в от близо 2 и половина хиляди до над 9 000 описани конкретни случая във всичките 21 анализирани учебници.

Случаите, в които в учебниците се разказва за взаимодействие човек-човек в 4-и клас са едва 12%, а в седми - 7 на сто.

Авторите на доклада отчитат фрапантно нисък дял на примери за общуване, мислене, преживявания и чувства.

Делът на текстовете, извеждащи чувстването като ценностна доминанта е около 4 на сто в 4-и клас и само 2% в 7-и. Присъствието на състояния като “понасям”, “страдам” и “наслаждавам се; е минимално. Също толкова драстично е отсъствието на моралните измерения на дейностите, описвани в учебниците. В прехода между 4-и и 7-и клас изчезват не само злото, но и съвестта, доверието и вярата, отбелязват изследователите.

В учебниците оцелява обаче т.нар. “превъзнасяне”, макар според социолозите да е с проблематичен статут сред моралните категории - среща се устойчиво над 900 пъти и в 4-и, и в 7-и клас.

В учебникарския свят на седмокласниците най-голям дял имат масовите и анонимните извършители на някакви действия, обединени от случай, а не от общи интереси. Изследователите констатират липса на внушение за екипност, дори за партньорство в двойка. Учебниците внушават обратното - че е нормално да пребиваваш “сам” в човешкия свят.

Той пък най-често е представен с общоватото “среда”. Дяловото присъствие на “врагове” и “опоненти” е малко, няма и “партньори”.

В изучаваната материя между 4-и и 7-и клас правата и свободите на личността са смачкани до неузнаваемост, установяват още социолозите. От 4-и до 7-и клас решително нараства броят на текстовете най-вече за свободата на мнението. Правото на лична неприкосновеност в учебниците за 4-и клас се оказва безспорен “аутсайдер”, но пък в тези за 7-и клас ръст бележат тези за свободата на сдружаване, нетърпимостта към нарушаването на човешките права изобщо, а също и правото на участие в управлението и различните форми на социален живот.

Правото да бъдеш избиран обаче е до границата на изчезване, а правото на образование и правото на здравеопазване липсват. Правото, пазарът, политиката са изтикани в периферията, за сметка на културата и природата.

Социолозите правят извода, че учебниците по гражданско образование в 4-и и 7-и клас внушават отчуждение и пренебрегват партньорството и съучастието като елемент от личния опит на подрастващите. Според тях бъдещите граждани няма как да се чувстват после отговорни за съвместния ни живот. “Затова и нямаме модерна представа за общество, за което липсата на “гражданско общество” е само вторичен белег”, коментират те.

Елена Стойкова: “Аз съм само един пиксел в екрана” замени “тухла в стената”

Pодена е в Бургас. Завършила е философия и социология в СУ “Св. Климент Охридски”, където през 2007 г. защитава и докторската си дисертация по социология. Преподава там от 2005 г. Води курсове на български и английски език по обща социология, анализ на съдържанието и социология на пола.

От години се занимава с анализ на съдържанието на медии и учебници в средното училище. Работи главно по темите на социалните неравенства.

- Вашето проучване показа, че общо в 21 учебника по български език, литература, география и история за 4-и и 7-и клас миналото господства, а обществото е изтикано на заден план. Как го установихте?

- На първо място искам да отбележа, че анализа на съдържанието на всички учебници направиха студенти от катедра “Социология” в СУ, при това изключително професионално.

Основна единица в проучването са историите, разказани в тези учебници. Тъкмо през анализа на това кой е главният им герой, кога, къде, с кого, как действа и т.н., се оформи картината на света, който представят. Оттам направихме извода, че учебниците, в които е включено т.нар. гражданско образование в 4-и и 7-и клас, държат децата в света на миналото.

- Дайте примери.

- Например в 4-и клас природата е доминанта - всичко се случва там. В учебниците няма да срещнете градове, улици, съвременни сгради. Имаше една история в тях, в която главно действащо лице е вълк, който гледа телевизия в гората...

Телевизорът е нарисуван като от 50-те години, а дивото животно седи и зяпа. Да, това е приказен свят, подходящ за децата в тази възраст, но той подменя с архаизми социалното и социалните връзки, модерното в представата им за съвременността

- Остатък от социализма ли са тези учебници?

- Обратното - ако разлистите учебници от 70-те години на миналия век, дори за първи клас, ще се убедите, че са пълни с модерност. В тях ще видите образи на градове, заводи, улици, огромни сгради, пазар. Но през 80-те години, когато тръгва историческият поход в търсене на величавото национално минало (например 1300 години България и т.н.), картината в тях се променя. Това се случи, когато се изчерпа визията за “светлото бъдеще” и илюзията, че някога ще го стигнем. Оттогава миналото ни стана изгодно, защото се превърна в сигурен източник на идентичност, каквато съвремието не можа да произведе. Миналото е вечно, неотменимо, велико, непротиворечиво - ресурс, който е добре да имаш. Затова е и заложено в изобилие в учебните програми.

- Кои са главните герои в тези учебници?

- В 4-и клас е всевластващата природа, в 7-и - великите мъже, творци на дела, които събират и повеждат след себе си множества от хора. Герои, чиито действия неизменно предизвикват възхищение, превъзнасяне, величаене от анонимното множество.

- Защо глобалните понятия човечество, европейско присъстват символично?

- Учебната програма за 7-и клас много отчетливо се опитва да направи връзката българско - европейско. Но го постига по линия на това, че имаме обща история и че сме християни, а не защото сме граждани на демократични държави. Ставаме ценни не защото градим демократично общество и правов ред, а защото имаме културно наследство. Гордеем се не с това, което сме сега, а с онова, което сме били в миналото.

- Доброто сякаш изчерпва моралните добродетели, описани в учебниците. Намерихте ли поне един пример за зло? За срам? За дълг? И какъв е?

- Най-големият срам съвпада с най-голямото зло - да не си българин А най-големите добродетели се формират през т.нар. морална география - “На мен ми е хубаво да се наслаждавам на живота си тук, защото планините ни са високи и чудно зелени”. Причината за насладата не е в свързването с другия до теб, а в съзерцанието на нещо дадено, непроменимо и мое. Тази морална география е ужасяваща, доколкото в XXI век това не може да е единственият ти източник на гордост.

- “Масови участници”, “анонимни извършители” присъстват по-често в учебниците, отколкото “човек”. Какво влагате в тези понятия?

- Това са хора без имена, в които всички се сливаме, масата, събрана не от общи интереси, а по повод на някакъв случай. Това множество обаче не е водещ субект. А човекът е сведен до пасивен наблюдател на ставащото около нас. Той просто “е” - така е в 44% от историите в 4-и клас и в две трети от тях в 7-и.

- Учебниците, казвате, формират пасивна позиция към света у подрастващите българчета. Как?

- С примера за някой, който е пасивен, който просто “е”. Сещам се за тезата на проф. Адриана Дамянова, която работи по този проект заедно с нас. Според нея училището, особено чрез програмите по български език и литература, учи децата на безпомощност и безучастност към собствения си живот. Приучава ги да си мислят, че нищо не могат да направят сами и все някой трябва да е до тях и да им помага.

- Образът на обществото, пишете, е сведен до този на мама, татко, семейството, роднините, най-близкото обкръжение.

- Учебниците внушават, че те са единствените хора, към които детето трябва да изпитва доверие. Непознатите и различните извън този кръг будят подозрение. Ето ви и пример - “Майката - това е съдбата на детето” - пише в един от учебниците за 4-и клас, които изследвахме...

- От друга страна, внушението “сам” взема надмощие в учебниците пред “екип”, “двойка” “партньори”.

- Имаме предвид задачите и въпросите за работа след урока в учебника - “напиши”, “направи”,“повтори”, “разкажи”. Децата са оставени да се справят сами. Дори не ги карат да работят по двойки. А откъде ще им дойде умението да работят в екип? Според проучване 76% от учениците у нас не работят по групи или в колектив, когато правят презентации, 81% не разработват проекти, които изискват събиране на информация извън училище. Почти толкова - 78%, не участват в ролеви игри и симулации. Трагично!

- Учебниците рисуват света без противопоставяне, конфликти, противодействие. Защо?

- Проблемът не е само наш, има го в целия свят, особено в кризата. Тенденцията да се пребори проблематичността на света чрез идеализация я има и в развитите демокрации, но там хората си дават сметка, че този похват не е граждански, и правят всичко възможно да го избегнат.

- В нашите учебници “партньори”, “опоненти” и “врагове” отсъстват, за сметка на това “среда” се превръща във вълшебна дума, която обяснява всичко различно от теб самия...

- Няма подбуда в учебниците децата да търсят в някого опонента, за да изградят умението да спорят и да търсят аргументи в защита на своя теза. Няма и конфронтация, и противоречие, камо ли враг. В този смисъл “среда” започва да носи универсален смисъл. Например като достъп до деца, чиито родители имат висок материален статус, или деца, които не постъпват по недопустим за обществото начин. В този смисъл деца, които протестират в защита на природата са изведени на полето на маргиналността.

- Как е представена политиката?

- В медиите традиционно - като мръсна работа, а в учебниците за нея място няма, също както за икономиката и пазара. Само 3% от българските учители смятат, че сред целите на гражданското образование е да поощрява политическото участие.

В медиите протестиращите са описвани като “хората с раничките”,а към такъв тип гражданска активност доминиращото чувство е подозрение. Това прескача в учебниците под формата на конформизъм към властта и държавата - към нея няма никаква съпротива.

- От проучването ви излиза, че училището принуждава българските деца да живеят в свят на минали битки, чиито герои се възхваляват, докато съвременниците са нещо като безмозъчни аутсайдери, които не могат да се сдружават, да работят заедно. Дали не е пресилено?

- Два са дефицитите. Единият е, че в учебниците няма и намек за свързване между хората по силата на общия, гражданския интерес, а не по силата на това, че природата го е направила.

Другият дефицит са моралните ориентири, които ни казват, че светът не е идеален, а противоречив и различен, многопластов и с наличие на много опоненти, дори и врагове. Че ние правим този свят и той не ни е завинаги даден. Не сме дръпнали от 70-те години на миналия век. Тогавашните млади казваха: “Аз съм само една тухла в стената”, а днешните: “Аз съм само един пиксел в екрана”. Т.е. сам съм и нищо не зависи от мене, “каквото правя - правя го за себе си”, както учат учебниците в 4-и клас, другите не ме интересуват. И да загасна, екранът ще продължи да свети след мене... Може да променим това, като върнем модерността, актуалността, противоречието, конфликта, настоящето, партньорството в защитата на обществени, а не само на лични каузи в клас. Силно се надяваме, работата ни да получи своя адекватен отговор в обсъжданите в момента промени в средното образование и да произведе информирани политически решения.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Необходими продукти: 1 пиле 6 с.л. олио 3 глави лук 1 с.л. доматено пюре 1 с.л. брашно 1 ч.л. червен пипер 1 ч.ч. вино 3-4 моркова 1 глава целина 250 г гъби 200-250 г грах 2-3 картофа 5-6 домата магданоз Начин на приготвяне: Пилето се изчиства, измива и нарязва на късове. Месото се запържва в 3 с.л.

Димана ДОЙЧИНОВА 12 златни, 17 сребърни, 9 бронзови - общо 38 медала от републикански първенства по борба има Руска Лазарова в своята професионална кариера. Днес животът я е изправил пред редица трудности - няма дом, нито пари и затова е принудена да се труди като общ работник по строителни обекти и жилища, плачещи за ремонт.

"Земя на сенки" (изд. "Колибри") показва, че американката Елизабет Костова, която е женена за българин, наистина не е безразлична към страната ни. След хита "Историкът", в който българин разгадава мистерията с граф Дракула, сега нов герой ще нищи мистерии по улиците на София. Млада американка пристига у нас,