Димитър Бойчев, депутат от ГЕРБ: Може да намалим параметрите за строителство край морето

https://www.24chasa.bg/Article/1463549 www.24chasa.bg
СНИМКА: Дeсислава Кулeлиeва

Миналата седмица парламентът одобри на първо четене промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Те са внесени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и предвиждат да не може да се строи на първа линия - 100-метровата зона от брега, ако съответната община няма влязъл в сила подробен устройствен план. Преместваемите обекти пък трябва да заемат до 10% от площта на имота и да са до 6 м.

Депутатите от мнозинството обаче реагираха, че рестрикциите са крайни, а ограниченията сега са достатъчни, за да не позволяват застрояване.
Депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев определи предложенията за първа линия като "залитане в крайност, която не е наложителна".
Той напомни, че кметовете на черноморските общини възразяват срещу изменението. Бойчев обяви, че между двете четения на закона ще бъдат внесени предложения за промяна. "24 часа" го потърси, за да обясни какви ще са те.

Димитър Бойчев е депутат от Бургас. Роден е в Поморие през 1965 г.

- Г-н Бойчев, защо определихте като залитане в крайност предложението на регионалното министерство за пълна забрана на строителството на първа линия на морето?

- Първо искам да уточня, че тълкуването - "ГЕРБ иска да върне бетона по морето", не кореспондира с това, което се коментира в момента като промени в закона. Моето изказване беше затова, че искаме да остане в сила действащият сега регламент в Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Той влезе в сила от 2008 г. и казва, че параметрите, по които може да се строи в зона А или 100-метровата по цялото черноморско крайбрежие, са 20% плътност на застрояване и 7,50 м кота корниз. Това означава, че от един парцел, който например е 1 декар, могат да се застроят 20%, т.е. 200 кв. м с 3 етажа сграда.

Ако говорим за презастрояване, да, то е факт. Никой не го отрича. Но то е преди да влезе в сила сега действащият закон, който е с тези параметри. Ако се спазват, няма как да има презастрояване. Те са абсолютно разумни, дори рестриктивни.

- Какви са притесненията ви от това, което предлага строителното министерство като промени?

- След 2008 г. няма презастрояване. По-скоро не виждам смисъл от тази поправка, която забранява строителството на жилищни сгради в зона А. Давам ви пример - в момента община Поморие прави частични устройствени планове на един квартал, който се намира между Поморие и Сарафово. Той е засипан с камъни, превърнал се е в отпадъчна зона. Ако не се предвиди, дори с тези рестриктивни параметри за жилищно строителство, никога няма да се облагороди. Той действително е на първа линия на морето, но мястото не е атрактивно нито за заведения за обществено хранене, каквито позволяват новите промени, нито за озеленяване, нито за спортни съоръжения. Нищо няма да се случи и ще си остане така, както е в момента. Ние сме "за" да има рестрикции, но все пак не трябва да залитаме в другата крайност.

Другото ни притеснение е, че тоталната забрана за жилищно строителство, която се прадлага, ще обхване и островите. Както знаете, имаме много малко - два или три.

- По време на дискусията по закона споменахте, че има инвеститорски интерес към този в Бургаския залив.

- Да, Бургас е спечелил един проект, който засяга и острова срещу залива. Градът е изключение от тази поправка, защото има приет общ устройствен план. Такъв остров има и в Созопол. Има неяснота, ако влезе тази промяна, какво ще се случи в полуостровите, примерно в Стария Несебър.

- Каква част от морските общини имат влезли в сила подробни устройствени планове?

- Бих могъл да ви кажа за черноморските общини в Бургаска област. Бургас има приет, община Приморско също, но е стар и трябва да се актуализира. Ако погледнем от друга гледна точка - ние трябва да активизираме общините да приемат общите устройствени планове. Те задават параметрите, по които ще се развива съответната община например през следващите 20 г. и не дават възможност на кметовете да правят частични планове. Трябва да видим как можем да помогнем, дори държавата, ако трябва, да съдейства
на общините.

Нашето предложение е да дадем с промени в закона разумен гратисен период от година, година и половина, в който общините да приемат тези планове. Община Созопол има задействана такава процедура, която е вече от 5 или 6 г. Трябва да направим един анализ, да видим къде е проблемът, защо се бавят тези планове, къде трябва да се помогне.

- Т.е. идеята е да има преходен период, в който общините да се активизират за плановете, и след това рестрикцията за строителството да влезе в сила?

- Точно така.

- Обсъдихте ли със строителното министерство това намерение?

- Имахме доста срещи. Благодарен съм на министър Лиляна Павлова, защото още в самото начало, когато бяха инициирани тези поправки от министерството, направихме среща в Бургас. Бяха поканени всички черноморски кметове от региона. Имаше представители, експерти на министерството и стигнахме до някакъв консенсус. Всички са съгласни, че трябва да се приемат общи устройствени планове.

- Тогава защо проектозаконът е в този му вид?

- Законът е такъв, какъвто е внесен от Министерския съвет. Направихме доста срещи с министерството, имаме разбирането. Няма никакво напрежение, няма бламиране.
Преекспонира се с това, че се иска презастрояване. То вече е факт и ние трябва да приемем закон примерно да събаряме, което, естествено, няма как да се случи. Но не може да се отива и в другата крайност - абсолютна забрана. Кметовете на морските общини дори са съгласни да се намалят параметрите за строителство в зона А. Примерно височината да не е 7,5 м, което предполага 3 етажа, а да могат да се правят до два.

- Ще мислите ли в тази посока между двете четения на закона?

- Кметовете са съгласни. Въпросът е какво ще е становището на регионалното министерство.

- Възражението на общините се базираше на това, че ще изгубят приходи. Има ли все още инвеститорски интерес към имотите край морето?

- Това е другият въпрос - действително в тази криза няма инвеститорски интерес. Но въпреки това забраната ще се отрази на бюджетите на общините. В тази криза те са рестриктивни и това трябва да се отчете, въпреки че не е първостепенно. Най-важно е да си запазим Черноморието. И това е възможно при стриктното спазване на действащия сега закон.

- През последните години няма интерес към концесиите на плажове. Как би могло да се стимулира отдаването им?

- Действително е така, защото останаха неатрактивните плажове. Нормално е инвеститорите да искат възвръщаемост. Може би трябва да се помисли в друга посока. В Бургас има казус с централния плаж, който общината иска, и е факт, че 2 г. влага пари, грижи се за него, чадърите и шезлонгите са безплатни. Същевременно обаче има някаква колизия в закона - плажовете не могат да се дават на общините, те трябва на общо основание да играят на търг, не използват плажа за търговска дейност, нямат възвръщаемост.

Може би трябва да се мисли как да се промени законът, за да има възможност, ако имат желание и без да извършват търговска дейност, общините да се грижат за тези плажове.
Имаше и идея неатрактивните плажове да се прикрепят към други, които са по-атрактивни.

С промените, внесени от регионалното министерство, се предлага в концесията да остане само полезната площ на плажовете и да увеличи от 1 на 2% възможността за поставяеми обекти. Ние сме на мнение, че трябва да остане 1%.

Ще го коментираме пак с МРРБ, но може би ще внесем такава поправка - да остане възможността 1% от активната територия да се използва за възобновяеми обекти.

- Обсъждането на проектозакона се забави и новите изисквания за свободен достъп до плажа ще влязат догодина.

- Това е един от проблемите - избирателно да се определят зоните - коя да е атрактивна и естествено платена, коя не и да е за свободно ползване. Регламентира се и достъпът до плажовете. Факт е, че има места с такива проблеми. Както знаем, плажовете са изключителна държавна собственост.
Приветствам повечето поправки в закона. Те са коректни и много навременни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,