Венцел Райчев свърза Желев с Елцин

https://www.24chasa.bg/Article/146439 www.24chasa.bg
СНИМКА: ВЕРА РАЙЧЕВА

Венцел Райчев е роден през 1930 г. в село Петърница, Плевенско. Още преди да завърши столичната Пета мъжка гимназия, бъдещият журналист и преводач става член на РМС. Кариерата му на медийното поприще започва в органа на ЦК на БКП “Работническо дело”, където работи от 1961до 1966 г. Напуска елитното издание, за да отиде в току-що основаната “Народна култура”. Там удържа обаче само година. През 1968-а постъпва в “Отечествен фронт”. През 1971 г. се прехвърля в излизащия на няколко западни езика в. “София нюз”, издание на агенция София прес. През 1985 г. е назначен за главен редактор на вестника. Три години по-късно е уволнен и изпратен за кореспондент в Москва. След промените става главен директор на София прес, на който пост се пенсионира през 1992 г.

"Смъртта на баща ми беше почти волеви акт. Той издъхна точно на датата 2 юни, на която си отиде майка"...

Това сподели известният социолог Андрей Райчев за кончината на баща си Венцел Райчев. Вчера призори популярният журналист и преводач издъхна след продължително боледуване.

Според сина му, щом починала майка им Кира Андрейчина - дългогодишен преподавател в Софийския университет, това отключило у баща му всички възможни болести - поне три от които смъртоносни. Накрая просто се предал на тъгата по жената, с която имал 55 години брак. Последвал я само след 2 години...

Друга случка сблъсква Венцел Райчев с любимеца на властта - народния артист Стефан Гецов.

"Баща ми беше спортист, боксьор. Лека му пръст, обичаше да се бие. Не че някога е посягал на мен или на брат ми Владимир. Но когато в ресторанта на Съюза на журналистите Стефан Гецов направил някакво антисемитско изказване, Венцел набързо го ступал. Стана някъде през 70-те години. Беше голям скандал, но се покри."

Венцел Райчев е роден през 1930 г. в село Петърница, Плевенско, където баща му е директор на училището, а майка му – учителка. И двамата са с леви убеждения. Скоро след идването му на бял свят семейството се заселва в борческия софийски квартал Коньовица.

Още преди да завърши столичната Пета мъжка гимназия, бъдещият журналист и преводач става член на РМС.

"Беше безусловно предан на лявата идея. Ремсист е от 13-годишна възраст. Член на БКП от 1952 г. По препоръка на партията заминава да учи инженерство в СССР. Тогава започва процесът срещу Трайчо Костов. На едно партийно събрание баща ми става и казва: "Познавам лично този човек. Не вярвам да е шпионин и предател". Резултатът е бързото му връщане в България. За да го спасят от затвора, негови приятели уреждат да влезе да учи във военноморското училище", разказва синът.

Венцел Райчев плава в морето 10 години. Учи задочно право, после и журналистика. "Имаше бурна биография, беше многостранен талант. Беше от хората, които, като постигнат майсторство в нещо, то им става безинтересно и се стремят към все нови и нови познания и начинания", казва Андрей.

Това обяснява защо журналистът Венцел Райчев защитава дисертация "Ролевите конфликти" и става доктор по социология. Защо се потапя в руската литература и превежда дисидента Солженицин - "Един ден на Иван Денисович", публикува едни от най-блестящите преводи на творби на Чехов, Достоевски, на забравения днес, но брилянтен писател Юрий Трифонов, Василий Аксьонов, Островски... И така над 30 книги.

Опитва силите си като търговец на кораби в "Техноекспорт", работи във вестниците "Отечествен фронт" и "Работническо дело", оглавява в. "София нюз", а по-късно е генерален секретар на агенцията за печата София прес. За малко е бизнесмен, но това не го направи милионер напук на слуховете, казва Андрей Райчев е допълва: "Даваше противоречиви сигнали - хем безусловно предан на лявата идея, хем все нещо се бунтуваше, риеше. Тази двойнствена позиция му носеше само неприятности."

"Не, баща ми няма нищо общо с подобна история - отрича Райчев. - След като единствен той си позволи да публикува фактите около Русенския комитет в "София нюз" и така те станаха достояние на света, за пореден път беше уволнен от изданието и изхвърлен като коте. През 1988 г. го пратиха кореспондент на агенцията в Москва, където остана до края на 1989 г. Но имаше сериозни връзки в Москва. Чрез свой приятел - приближен на Елцин, успя да уреди телефонна връзка между него и нашия президент Желю Желев в разгара на пуча, когато имаше обсада и всички телефонни връзки бяха прекъснати. Това беше въобще първият разговор на Елцин с чуждестранен държавен глава. След него последва и първото посещение на чужд държавник от такъв ранг в Русия."

Питат Венцел Райчев в едно интервю кои са най-важните уроци, които му е поднесъл животът. И той разказва следния случай: “Сещам се за един урок -  беше пак покрай Солженицин. У нас току-що беше минало събранието на Съюза на българските писатели, на което изключиха Валери Петров, Радой Ралин и още някои, задето са гласували против резолюцията, заклеймяваща автора на "Иван Денисович". На другия ден ме извикаха на събрание в София прес. Близко до ума беше - и от нас ще искат да гласуваме подобна резолюция. И се уплаших. А се мислех за смел човек или поне се правех на такъв.

Ще ме уволнят, ще ме изключат от партията, пак ще трябва да ходя да блъскам на гарата... Събранието се оказа обикновена сбирка за структурни промени. Тогава разбрах, че е човешко и да се страхуваш, че е човешко и да надвиеш страха и да изпиташ огромно облекчение, че те е отминала горчивата чаша..."(24часа)

Поклонението пред паметта на Венцел Райчев е утре (четвъртък) от 12,30 ч в ритуалната зала на Централните софийски гробища.

  • Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Съвет вместо редакционен коментар: Дарете на медиците от 28-те болници в областните градове, където са ви избрали Ако българите не бяха затворени по къщите си и ако грозните семейни скандали в парламента на тема заплати се показваха директно онлайн или по телевизиите, вероятно понеделник, 6 април 2020 г
  • ГЕОРГИ МАРКОВ

    Георги Марков: Ще даря заплатата си лично, не чрез национализация

    "Ще даря заплатата си за месец април, на която болница реша, след като я получа лично", коментира в личния си фейсбук профил депутатът и бивш конституционен съдия Георги Марков. "Дарението е доброволен и личен акт. Никой не може да дарява от мое име, още по-малко чрез национализация на възнаграждението