Проф. Николай Неновски: Преувеличават се опасностите след разпад на Еврозоната

https://www.24chasa.bg/Article/1464442 www.24chasa.bg
Проф. Николай Неновски Снимка: Ивайло Дончев

Проф. Николай Неновски следва икономика в Московския държавен университет "М. Ломоносов" и икономика и финанси във Франция и Швейцария. Преподава теория на парите и международни финанси в УНСС и е професор в Университета на Орлеан, Франция. Асоцииран изследовател е в ICER, Торино, Италия.
В периода 2002 г. - 2008 г. е член на Управителния съвет на БНБ. Съучредител на "Българската макроикономическа асоциация". Член на консултанското дружество Cobden Partners, Лондон.

Един от основателите на Българското бизнес училище - съвместна инициатива на НБУ и Реформ юнион клуб. То кани изтъкнати западни икономисти и финансисти да провеждат занятия с български студенти и корпоративни лидери.

С проф. Николай Неновски разговаря ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

- Проф. Неновски, според едно ваше изказване от 2008 г. в същността си кризите не се различават кой знае колко, по-скоро си приличат, но се забързват заради напредъка на технологиите. Още ли смятата така? С какво тази криза е различна от предишните?

- Почти е сигурно, че кризите се забързват, и въпреки че имат различни форми, в основата си тяхната логика е сходна. Напоследък проучвам дали кризите на паричните съюзи са наистина нещо прекалено разрушително. И установявам въз основа на историческия опит, че паричните дезинтеграции не са толкова фатални. Имало е много разпади на парични съюзи в историята - в Европа, Азия, Латинска Америка, в други региони, и като цяло стопанствата са се възстановявали по-бързо, отколкото хората са си мислили. Не бива толкова много да се притесняваме от тази криза. Струва ми се, че преувеличаваме лошите последствия от кризата и мислим, че един разпад на Евросъюза и на Еврозоната ще бъде трагичен за доходите и за населението. А вероятно има и известна манипулативност в подобни твърдения.

- Кой има интерес от такава манипулация?

- Създаването на Евросъюза беше направено по план и с определени цели от страна на елитите. Тези, които са го създали по централизиран начин, сега се опитват да го спасят, понеже с разпада му губят не само кариерите си, но и смисъла на това, което са вършили. Нещо подобно наблюдавахме при разпада на социализма. Манипулация не в смисъл заговор и целенасочен план, а по-скоро като проява на страха им, че ще изгубят всичките си позиции и привилегии. В този смисъл кризата е по-дълбока, тя е на целия този модел на държавно и научно управление на стопанството. При социализма планирането беше тотално, но и в западните страни никак не е малко.

- След 1989 г. у нас плановост на икономиката е мръсна дума. Говори се само за свободен пазар.

- Да, така е, но това е само привидно. В действителност в Евросъюза планиране се прави постоянно - регулации, хармонизации, унифициране на законодателства. Често това е много вредно и предизвиква разрушаващи поведения.

- Банковият съюз, който се промотира като лекарство за преодоляване на кризата, не е ли точно проява на плановост?

- Така е, да, но никой не го казва ясно. Според мен този модел е планов, т.е. неустойчив.
Сега много ни говорят, че наблюдаваме криза на дълга, банкова криза, ликвидна криза и т.н., а всъщност имаме криза на една лоша икономическа наука, на погрешна теория, на лоши практики, криза предизвикана от заинтересувани групи хора. Дълговете, банковите сътресения и безработицата са това, което виждаме на повърхността. Всъщност цялата икономическа и финансова теория след Втората световна война, според която по научен начин може да се управлява икономиката, е погрешна. Да се прилагат сложни математически методи и модели, измерване и фина настройка в икономиката или пък в банковата сфера - точно да се измерва риска например - тези подходи просто не работят. Затова централизирането на много процеси доведе до разрушаване на основните инстинкти, стимули у хората да се съхраняват сами. В Евросъюза се сътвориха преразпределителни и застрахователни механизми, при които се поеха много рискове в различни сектори и сегменти.

Преди време предложих един застрахователен модел на ЕС, модел на гигантски морален риск. Този модел обяснява как в т.нар. Обща Европа изведнъж се провокира динамика на морален риск поради безброй видове застраховки и гаранции, реални и виртуални- този ще те спаси, онзи ще ти даде, валутните ти резерви са много, имаш си кредитори от последна инстанция... Създадоха се в най-различни комбинации схеми на фалшива сигурност, на виртуално застраховане. Започваш да поемаш риск на най-различни нива - Северът застрахова Юга, богатият - бедния, еврочиновниците твърдят "ние знаем, ние ще ти помогнем", Германия, ЕЦБ са кредитори от последна инстанция - и ти започваш да рискуваш. Т.е. самата система отвътре, генетично създаде механизми на саморазпад. Отговорността се разми. За станалото в Гърция не са виновни само гърците. Тези, които инвестираха там, бяха германските и френските банки. Грешката беше, че бяха обединени дълбоко нееднакви икономики, без да има механизми за носене на отговорност.

- Лоша теория? Какви заблуди ни доведоха до тук?

- Един бърз пример: ние и досега смесваме дълг с капитал. Във финансовата теория има специална теорема, според която за едно предприятие в дългосрочен план е все едно дали ще вземе дълг, или ще има собствен капитал. Това просто не е вярно. Освен това се мисли, че инвестициите и капиталите могат да се базират на кредитиране, на създаване на пари. А в действителност в основата на добрите и ефективни инвестициите могат да лежат само реалните спестявания. Т.е. има фундаментално погрешни разбирания, които се налагат след Втората световна война, а започват между войните.

- Идеята за еврото заблуда ли беше?

- Не, сама по себе си не беше, грешен беше методът на налагане на еврото. От тогава до днес еврото не се базира нито на доверие, нито на власт, нито пък на стока, котва извън банковата система. А парите по дефиниция са или доверие, или власт. Днес еврото е пари, непокрити с нищо, в крайна сметка - дългови пари, покрити само с данъците, а в днешния момент с данъците на германците, които могат да ги платят или не.

Практически зад нашия лев, който е дълг на БНБ, стои друг дълг на някоя друга институция, германски ценнки книжа и еврови банкноти. Зад евробанкнотите пък стои друг дълг - на Гърция, Италия, Португалия и прочее. А зад този дълг кой стои? Това е данъкоплатецът. В крайна сметка нашите пари нямат котва - не се базират нито на злато, нито на стока, нито на някаква абсолютна власт, нито пък на доверие. Това е гигантска понзи пирамида от дългови виртуални пари, базирани на данъци. Цялата парична система в момента се крепи на това да се съберат данъци от германците.

- А ако откажат да платят?

- Крах. Разбирате ли докъде се е стигнало? Това просто са пари без котва.

- Реално ли е това да се случи и в каква перспектива - краткосрочна, средносрочна, дългосрочна?

- Нещата ще станат бързо според мен, защото в момента събитията в икономиката са по-бързи от мисълта ни за това, което става. Бях скоро в изследователски център в Бордо, където се мисли по разпада на Евросъюза. Там смятат, че най-вероятно е Еврозоната да се разпадне изведнъж, но еврото да се съхрани под някава форма, да остане като общи пари между държавите, а на национално ниво се възстановят националните пари.

И според мен е вероятно да има възврат към националните пари и разрешаване на създаване на пари на различни нива. Тъй като търсенето и предлагането на пари не е винаги на национално ниво, а може да е на локално и дори само на селищно ниво. Паричната система е пирамидална и комплексна. Дори в някой университет могат да си емитират пари, ако хората там си имат доверие. Този тип парична система най-удачно отговаря на проблемите на настоящата криза, липсата на кеш, на ликвидност, на достъп до банките, междуфирмена задлъжнялост, безотговорност и корумпираност на държавата.

- Тези локални пари изключват ли еврото?

- Не, не го изключват, напротив. Идеята е да се върви към пирамида, към комплексна система, както е било в миналото например: злато, сребро, мед, бронз, тел, книжни пари и т.н., тоест комплексна парична система, а не едни и същи пари за всички. Парите съществуват само там, където хората си вярват или се подчиняват и страхуват от някого. Могат да се появат като наложении с власт, т.е. спуснати отгоре (така е било при Иван Грозни, Петър I, Бисмарк през 70-те г- на ХIХ в., по-късно Ленин и Сталин). Но историята показва, че такъв тип пари, налагани чрез абсолютна власт, в някакъв момент се разпадат или се подкрепят от силно доверие. Трябва да преосмислим това, че паричната система е хоризонтална. По-скоро трябва да я разглеждаме като по-комплексна и йерархична мрежа, където има допълними пари, т.е. пари на различни нива. Това вече става - има такива пари в Германия, Италия, Франция. И в Гърция - там хората се разплащат по бартерен път, безброй локални и общностни парични системи. В България също има поне две бартерни схеми, бартерен лев. Появяват се идеални левове.

- Какво е преимуществото на този вид локални пари и парични общности?

- Това са неинфлационни пари, макар някои да твърдят, че се появяват закони за избутване на добрите от лошите пари. В действителност този закон се е наблюдавал много рядко и при определени условия, само при фиксиран курс между видовете пари и пр. Локалните и комплементарни пари са неинфлационни, защото са за малки, локални разплащания, хората, които ги ползват, се познават и контролират се взаимно. Подобно на механизмите на контрол и на саморегулиране в кооперативите. Търсенето и предлагането на пари във всеки момент е стиковано. А пък еврото ще остане за големи разплащания между държавите примерно. Мисля, че точно това ще стане. Това беше и идеята и на екюто, предшественика на еврото. То се развиваше много добре, даже беше станало частно - частният сектор, без държавата, беше започнал да емитира книжа в екю, да фактурира в екю и пр. Но чиновниците се притесниха, че изпускат паричния процес от контрол, и бързо лансираха централизирано евро, защото искаха да управляват процесите, създадоха централна банка и мотивираха общите пари с това, че за да се обедини Германия, тя трябва да отстъпи марката. Но фундаменталният мотив е да не се изпуска от контрол частното екю.

- Явно въпросът за влизане на България в Еврозоната се обезсмисли.

- Така е, понеже вече Еврозоната я няма. Тя е една пирамида - дълг зад дълг зад дълг. Няма пазар, ЕЦБ всичко манипулира и управлява, подобно на Госбанк, а съжаление от времето на Горбачов. Не мога да кажа какво ще стане, но историческият опит показва, че всички такива ситуации са се разрешавали непланирано, т.е. изненадващо. Паричните съюзи са се разпадали изведнъж, често след война и социални сътресения. Планиран разпад не може да стане. Но опасностите след разпада се преувеличават. Представете си, че сега се разпадне еврозоната. В тази ситуация ние относително сме по-добре, защото имаме собствени пари, имаме лев, много по-добре, отколкото ако бяхме влезли в Еврозоната. Миналото надценявах възможностите и на ЕС и на еврото, и като цяло тези на Западна Европа, в действително всички те се оказаха много соц.

- Какви ще са последиците за България от ставащото в ЕС? Не сме в Еврозоната, но сме част от него.

- Така е, една система сме и не може да ни се размине. Проблемът ни е, че нямаме буфери като Португалия примерно, на която цялата й енергия в момента е насочена към Бразилия, Мозамбик и Ангола и бавно-бавно се отдръпва от Европа. Ние такъв буфер нямаме в момента. Турция, може би, Русия, може би, но там затрудненията са политически. Ние не знаем къде отиваме.

- Имахте идея за 2 вида евро - единият за развитата и богата Северна Европа, другият - за по-бедната южна. Или пък балканско евро...

- Вече не съм убеден, че дори южните страни могат да си направят общи пари. Защото ще трябва да си направят обща банка, общи механизми на парична политика и прочие. Т.е. проблемът, който сега го имаме, пак да си го имаме, но на юг - пак централна банка, пак конвергенции, пак разни критерии и правила. Това не може да стане.

- В депозити са рекордните 33,4 млрд. лв. Това не са ли спящи пари, как се отразяват на икономиката?

- Ако това са реални спестявания, няма никакъв проблем - това са предпазни пари и показват добър инстинкт у хората. Но трябва да видим какво ги правят банките. Трябва да ги раздадат като кредити.

- А дали са спестявания? Или по-скоро хората се отказват от потребление, а бизнесът - от инвестиции?

- По дефиниция спестяванията са отказ от текущо потребление. Ако движението е от депозити към кредити, това е здравословно - спестяваш, даваш ги в банковата система и тя трябва да ги насочи нанякъде. Лошото е, когато депозитите са резултат от кредитите, нещо, което всички знаем и мислим, че е хубаво. Т.е. първо си кредитирал някого, а после му записваш депозит. Но в сегашната ситуация е добре, че има спестявания. Вижте в Гърция - спестяванията от 40% през 1970 г. са станали 2% през 2010. Точно в това е проблемът. Ако депозитите са на бизнеса, който не реинвестира, причината е, че е забавена цялата икономика. Единственият изход за бизнеса в момента е да се опита да си създаде своя нова банкова система, паралелна.

По принцип се смята, че финансовият сектор обслужва реалния бизнес, но той в момента не прави това. По изчисления сега в света на една реална транзакция има 16 финансови. Т.е. на едно евро долу, където продаваш някакъв предмет, съответстват 16 завъртания горе, разни видове жеджиране, деривативи, диривати върху деривати и прочие и прочие. Това е кафкианско. Би трябвало да е обратното - 16 реални транзакции долу и 2-3 горе във финансовия сектор и т.н.

Целият този финансов сектор отгоре би трябвало да се съкрати, но той се съпротивлява. Практически един малък бизнес долу, който произвежда реална ценност, отгоре го изсмукват безброй математизирани, костюмирани и безкрайно умни човечета в разни инвестиционни банки и държавни сгради. Единственият начин да се оправят нещата е това да се отреже. Но съпротивата е и ще е много мощна, защото тези отгоре губят позиции, губят пари, а в случая на България губят командировки в Брюксел и летене в самолет.

- Добра новина за българската икономика ли е пускането на български ценни книжа на пазара сега, особено ако е вярно, че е постигната по-висока доходност от очакваното?

- Ако има нужда от този дълг, доходността е добра (на 2 юли - бел.ред.) - 4% разлика с германските ценни книжа е нещо хубаво. Всъщност тези ниски лихвени проценти са точен израз на това, че не сме в Еврозоната. Но малко ме притесни това, че никъде не я открих в западните медии. Не знам доколко тази емисия е решена на пазарни основи. Дали не е договорена, т.е. без да е имало конкуренция, което е все едно да вземеш заем от някого, понеже си се знаете и си говорите разни неща.

По принцип проблемите се появяват изведнъж. Както беше в Ирландия, в Испания - имаха супер публични финанси, Испания беше образец и за супермалки публични дългове. Нашият проблем не в публичния сектор изобщо, а в частния - имаме частен дълг. Той е резултат по-скоро от това, че сме в борд, и обективно рисковете и дълговете се трупат в частния сектор, защото бордът не може да дава пари на бюджета, трябва да имаш устойчиви публични финанси. Но тогава целият риск отива в частния сектор. В този ред на мисли е нужно винаги публичните и частните дългове да се мислят заедно и да си ги представяме като публични. Или публичният дълг е равен на сумата от публичния дълг и частния дълг.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Пали ли някой Балканите?

    Едно гласуване драсна клечката на пожара в Скопие - изборът на някогашния командир на отряда от албански сепаратисти през 2001 г. Талат Джафери за шеф на парламента буквално взриви и бездруго неспокойната Македония. Случва ли се нещо тревожно и извънредно на Балканите? Да не би Великите сили пак да искат война тук?
  • Моето политическо семейство и други животни

    Или как любовта между роднини прави от всеки българин управляващ С ГОДИНИТЕ българският политически живот все повече заприличва на турски сериал. Роднинските връзки набъбват, навързват се, оплитат се и накрая всеки е братовчед на някого. Та и в политиката у нас – всички сме братовчеди още от времето на Костов.