Докладът от Брюксел лош, наблюдението продължава

https://www.24chasa.bg/Article/1465535 www.24chasa.bg
Сградата на Европейската комисия СНИМКА: РОЙТЕРС

Европейската комисия ще продължи да наблюдава България и Румъния, тъй като не е доволна от реформите в правосъдието и вътрешните работи. Мониторингът над двете най-нови членки ще се запази, макар и с известни различия в процедурата.

Това се вижда от черновите на годишните доклади на Еврокомисията за правосъдието и вътрешните работи, цитирани от  "Труд".

Според кореспондента на вестника в Брюксел докладът твърди, че България продължава да влачи стари слабости като недореформирана съдебна система, безнаказана корупция и организирана престъпност. За Румъния пък Брюксел е разтревожен, че е спряла да се държи като демокрация и посяга на основни принципи на ЕС като върховенство на закона и разделение на властите.

За България Еврокомисията посочва: "Има важен напредък по основната законодателна рамка, предизвикателството сега е да се запълнят някои ключови стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение." Напредъкът на страната ни се забавял от "липсата на посока в политиката."

Ограниченият мащаб в мерките на институциите и липсата на координация между тях показват, че остава "открит въпросът за посоката на реформата". Според ЕК за 5-те години наблюдение "основни принципи като независимостта на съдебната система невинаги бяха напълно спазвани". Процесът на реформи не е набрал нужната инерция, за да стане част от развитието на България", сочи докладът. Много важни стъпки, изглежда, са били направени преди всичко като резултат от външен натиск. Фактът, че външният натиск още е нужен, поставя въпроси за устойчивостта и необратимостта на промяната", допълва ЕК.

България е на път да постигне целите на механизма, ако ускори процеса на реформи, пише в черновата. За целта трябва да има водеща роля на магистратите. Брюксел иска още единодействие на властите и цялостен подход към промените.

Трябва усилие да се покаже, че корупцията и организираната престъпност ефективно се наказват, сочи докладът.

"Броят на оплакванията от системата на обществените поръчки продължава да расте и има случаи на сериозни нарушения на европейските правила", пише в раздела за корупцията. В тази област е имало 4 сигнала до Брюксел през 2008-2009 г. и 26 през 2010-2011 г.

"Продължаващ проблем са съмненията за изборни измами, особено купуване на гласове", се посочва още в доклада.

В него се изтъква, че България няма независима антикорупционна организация с права да предлага действия. Годишно съдилищата се занимават със 100-200 дела за корупция, но тези на високо ниво са малко, "затлачени са от закъснения и процедурни грешки" и присъдите се броят на пръсти.

"От юли 2011 г. присъди са постигнати в 5 дела на високо ниво, 2 от които са окончателни", пише Еврокомисията, като пояснява, че става дума за бивш депутат и директор на държавно предприятие и че изпълнението на едната присъда е отложено. "През същия период има оправдателни присъди за трима бивши министри, бивш зам.-министър и други висши функционери, управители на държавни предприятия и бизнесмени."

Специално безпокойство се изразява от продължителните закъснения на апелативно съдебно ниво в 2 емблематични дела за измама с фондове на ЕС. Без да споменава имена, Еврокомисията пояснява, че става дума за големи присъди, произнесени през март и октомври 2010 г.

Посочено е, че присъдите за измами отбелязват пик през 2010 г. и след това рязък спад. За 15 месеца Комисията по конфликт на интереси е решила едно дело.

Еврокомисията коментира и изказванията на вътрешния министър Цветан Цветанов по конкретни дела и най-вече по тези на вече уволнената шефка на съюза на съдиите Мирослава Тодоровая без да споменава имената им. Посочва се, че независимостта на съда е била поставена под въпрос от серия директни политически критики спрямо отделни съдии.

Според Брюксел ВСС не е предприел нищо, за да защити независимостта на съда в тези случаи. Общото усещане е, че не се спазва разделението на властите, а това оказва директно влияние на доверието на обществото към съдебната власт, се посочва в доклада.

В него пише още, че не е бил прозрачен изборът на високопоставени магистрати и стоят обвинения за политически назначения.

Коментарът по случая с Мирослава Тодорова е, че разликите в натовареността на съдиите са довели до сериозно забавяне в много съдилища, и то най-вече при писането на мотивите за присъдите. Това забавяне е истинска пречка за ефективността на съдебния процес, посочват авторите на доклада. "Професионалните организации поставят въпроса за това, че едни съдии биват наказвани за закъсненията си, а други са толерирани."

ЕК оставя неопределено бъдещето на Механизма за сътрудничество и проверка. Тя съобщава, че следващият доклад за България ще е в края на 2013 г., а за Румъния документът е насрочен за края на 2012 г.

Черно на бяло

Организираната престъпност си остава фундаментално предизвикателство за България, се казва в черновата на доклада.

Правителството ни е похвалено, че има напредък в сътрудничеството с други членки на ЕС за пресичане на престъпления с презграничен характер. Обменът на оперативни данни обаче е нищожен за мащаба на организираната престъпност зад граница.
В България тези престъпни групировки са "уникални", като упражняват значително влияние върху българската икономика. Годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро. Това ограничава чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции.

Единствената похвала е за многото полицейски операции при управлението на ГЕРБ, с които организираната престъпност "бе здраво разклатена, ограничиха се проституцията, трафикът на хора и фалшификациите".

Забележките към страната ни обаче са много повече:

- Инвестирано е много в подобряването на институционалната и правната рамка за борба с организираната престъпност след 2010 г., но резултатите са ограничени.

- Полицейските разследвания са утроени до 6000 през 2011 г., няма убедителни резултати.

- Малко поръчкови убийства са разкрити.

- Законови ограничения за ефективността на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура.

- Програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела.

- Няма контрол на имуществото на висши държавни служители.

- Систематични проблеми в налагането на закона. Пример за това е бягството на т.нар. Братя Галеви.

- Малко присъди по дела срещу мафията.

- За слабите резултати вина имат и полицията, и прокуратурата, и съдилищата. Голям проблем е доказателственият материал, непълните и слаби обвинителни актове, уповаването на косвени доказателства.