Кога ронят сълзи нещастните животни

https://www.24chasa.bg/Article/1468240 www.24chasa.bg

Плачат ли нещастните животни?

Отговорът се оказва доста интересен и е свързан с друг въпрос: имат ли животните чувства. Хората са склонни да гледат на тях като на по-нисши твари, ръководени единствено от инстинктите си.

През 1990 г. Римо-католическата църква, чрез папа Йоан Павел II, официално обяви, че „животните притежават душа и хората трябва да обичат и да изпитват солидарност към своите по-малки „братя".

Съвременната наука е категорична, че психиката или душата не е нищо друго, освен функция на висша нервна дейност, която не е присъща на животните. Следователно животните нямат душа и затова не изпитват чувства.

Според езотериците, обаче, всяка жива твар се преражда, а това означава, че има душа. Обикновено едно животно се преражда в същата форма - котките отново са котки, кучетата - кучета. Много от тях след смъртта си се връщат при същите стопани. Както и при хората, така и при животните има йерархия на базата на опита, интелигентността и съзнанието. Това обяснява защо някои от четириногите ни приятели са по-схватливи от други свои събратя.

Друго, физиологично, обяснение твърди, че след като всяко животно има слъзни канали, логично е да се предположи, че то може „да си поплаче". За съжаление не всички животни изпитват чувство на тъга. Те могат да страдат и да се чувстват самотни, разбира се - но повечето от тях не са в състояние да плачат, когато са тъжни, както това правят хората.

Слоновете са едни от малкото животни, при които тъгата предизвиква сълзи. За тях траурът, след като член на стадото умира, е съвсем очевиден. Сигурно може да се открият множество документални филми, изобразяващи погребения и на други животни, които буквално плачат, когато „погребват" мъртвите си и след това остават дълго време - понякога дори дни - до гроба им. Някои слонове плачат и след намирането на отдавна загубен член на семейството.

Плачът не е необичаен за шимпанзетата. Когато умира близък член на семейството им, те губят желание да се хранят сами и дори развиват агресивно поведение към останалите, като напълно да се дистанцират от другите си „роднини".

Наскоро една любопитна история от Хонг-Конг, разказана в интернет потресе целият свят. Както съобщава китайският вестник People news, група работници водели бик към кланицата на месарски комбинат, когато пред прага на вратата клетото животно се спряло отдръпнало се назад, паднало на колене и започнало да плаче.

Касапинът Шуй си припомня случката: „Когато видях изпълнените със страх и скръб ридаещи очи на това смятано от нас за тъпо животно, целият се разтреперах и извиках колегите си отпред, за да го видят. Те бяха страшно изненадани. Колкото и да го бутахме напред, бикът не помръдваше, застанал на колене и плачеше."

Касапите, които е трябвало да го убият със собствените си ръце, били толкова смутени, а впоследствие - шокирани и потресени, че и техните очи се изпълнили със сълзи.

В крайна сметка, съвсем в духа на будистката традиция, работниците от кланицата събират пари, за да откупят плачещото животно и го подаряват на монасите в близкият храм.

Когато вземат решение за това, става чудо: "Щом обещахме на бика, че няма да го заколим, той се раздвижи и ни последва", споделя работник от кланицата.

Как е разбрал думите на хората бикът остава загадка.

„Факт е ,че тази почти невероятна история промени в последствие мисленето на всички хора, които бяхме свидетели на случката", завършва Шуй.

ЦВЕТАН ПАВЛОВ