1982 г.: Бургас помни и убийството на турския консул Бора Сюелкан

https://www.24chasa.bg/Article/1472064 www.24chasa.bg

1982 г.: Бургас помни и убийството на турския консул Бора Сюелкан

Бургас още помни убийството на турския консул Бора Сюелкан през 1982 г. Това е само един от 4-те терористични акта, оставили следа в най-новата ни история.
На 9 септември 1982 г. до дома му в бургаския жк"Славейков" около 14,30 ч е застрелян 45-годишният Сюелкан. На мястото са намерени пистолет "Стар" 9 мм, 4 гилзи, медицинска ръкавица и парче американ с размери 49/23,5 мм, върху което с флумастер е написано на английски:
"Ние убихме турския  дипломат Арменски командоси от организацията за справедливост срещу арменския геноцид."

Същия ден в 23,30 ч непознат мъж се обажда на тел. 160 и казва: "Убийството е извършено от гръцката централа до Съдебната палата в столицата." Според западни медии отговорност поела арменската организация "Асала". Имало обаче версии, че убийството може да е извършено и от гръцко-кипърски, ливански, палестински, египетски, кюрдски, турски националистически или контрабандистки организации. Убиецът на дипломата не бил заловен.

3 г. по-късно, на 9 март 1985 г., е извършен нов терористичен акт.

Бомба с часовников  механизъм  във вагона за майки с деца на влак 326 Бургас-София, избухва на гара Буново. Това е най-големият железопътен атентат в България. Часът е разчетен така, че да съвпадне с навлизането на влака в тунела след гарата, за да има повече жертви, но влакът закъснява с 2 минути и загиват "само" 7 души, а тежко ранени са 9. Извършителите Емин Мехмедали, Абдула Чакър и Саафет Реджеб са осъдени на смърт на 25 април 1988 г. На 6 г. затвор за помагачество е осъден Сабри Мехмедали, брат на първия терорист, Никола Николов, Севда Латинова и Милко Вълканов са осъдени по на 2 и 1 г. и по-късно са разменени с български затворници в Турция.
В деня на атентата край Буново избухва бомба и в кафенето на хотел "Сливен", но жертви няма.

Широко разпространено е мнението, че и двата терористични акта са дело на членове на нелегалното Турско националноосвободително движение в България
2 г. по-късно - през юли 1987 г. трима похитители вземат 2 български деца заложници, а 26 ч животът на децата виси на косъм. Това се случва на Златни пясъци. Децата Дарин Христов и Николай Петков от Добрич, които тогава са били на по 12 и 14 г., са спасени. Атентатът обаче оставя трайни спомени в съзнанието им. "Това, което ми се случи, бе следствие от политиката на държавата. Ще направя всичко възможно да я осъдя", каза през 2007 г. 32-годишният Дарин пред "24 часа".

Отвличането на Дарин  и братовчед му  Николай на 8 юли 1987 г. е една от последните отчаяни акции на недоволни от смяната на имената. Движещи сили на атентата са 3-ма български граждани от турски произход със сменени имена - Никола Николов - ветеринарен техник от силистренското с. Правда, синът му Орлин - учил във ветеринарния техникум в Добрич, и племенникът Невен. Тримата искат да си върнат турските имена и да им позволят да избягат в Турция.

За да постигнат целта си, в началото на юли решават да отвлекат 2 немски туристки в района на с. Бяла. Понеже им се струват пълнички, а в колата е тясно, пък и заради езиковата бариера изоставят този план.

Няколко дни по-късно в Добрич засичат 2 деца и ги питат за най-близката бензиностанция. Качват ги в колата си, за да им я покажат, но отпрашват към Златни пясъци. Мъжете заплашват момчетата, че ако гъкнат, ще ги убият. Към 15,30 ч ладата спира пред хотел "Интернационал". Мъжете пръскат около 50 листовки, в които
искат път към Турция през ГКПП Малко Търново, или смърт. За да стане ясно, че не се шегуват хвърлят 3 гранати и раняват трима туристи - 1 от ГДР, 1 от СССР и един българин. Двете деца остават заложници.

За инцидента първи съобщава дежурният в РПУ-Златни пясъци. За преговори с похитителите е определен о.р. полк. Пандали Бозаджиев, зам.-началник на отдел "Терор" в 6-о управление на ДС.

"Преди да тръгна към терористите, оставих оръжието си в управлението. Мястото бе отцепено, но наоколо имаше хиляди летовници. Тримата не ми позволиха да се приближа по-близо от 7-8 м. Видях, че в колата има 3-ма души и 2 деца", разказа полк. Бозаджиев пред "24 часа".

Нито за миг не бил обсъждан вариант за употреба на сила за обезвреждане на терористите. "Стратегията бе да разберат, че са извършили и продължават да извършват много тежко престъпление. Казах им, че няма да водя пазарлъци. С терористи трябва да се говори ясно, точно, твърдо. Питах ги кои са и те ми дадоха паспортите си. Казаха ми, че са  български граждани  от турски произход,  които искат коридор за Турция", сподели Бозаджиев. Тримата държали по 1 граната с извадени шплинтове. "При всяко отваряне на ръката гранатата можеше да се взриви", казва полковникът. Допълнително се разбрало, че в краката им има още гранати, а в багажника - 10 кг взрив.

Част от стратегията била да обещаят на похитителите среща с турския консул в Бургас. Ролята на консула трябвало да играе преводачът на Тодор Живков от турски, но организацията отнела време, тримата се изнервили и решили да тръгнат към границата. Междувременно от София пристига отряд "червени барети", а щабът решава да търси овладяване на случая на друго място.

След десетки перипетии и продължаващи преговори след близо 26 часа стигат край с. Изгрев, на около 30 км от българо-турската граница. "Напречно на пътя бе поставен БТР. Изведнъж тяхната кола форсира и се блъсна в БТР-а. Изглежда, при това блъскане един от тях е изпуснал гранатата. Секунди след това избухна първият взрив. Помислих: "Загинаха децата!" Видях как задният прозорец се свлича и едно тяло се опитва да изпълзи. Секунди след това видях две "барети" да идват срещу мен с децата на ръце. Изтръпнах да не би да са мъртви. Това са най-дългите секунди в живота ми, докато момчетата проговориха. Гледката бе ужасна. Върху главите им имаше разтопена тапицерия", разказа Бозаджиев.  Двамата терористи загинали, третият бил закаран до болницата в Бургас. "Не е съмнително това. С часове полагахме усилия децата да бъдат от двете страни отзад, за да бъдат защитени", казва Бозаджиев. Той обаче не е удовлетворен. "Щях да съм по-доволен, ако и тримата терористи бяха останали живи. Щяха до получат присъди, а така осъдиха само единия", казва експертът.

Оцелелият Дарин разказа, че в 14 ч на фаталния ден към него и братовчед му се приближила зелена лада със силистренски номер. Един от мъжете ги поканил да се качат да му покажат балчишката бинзиностанция. "Сложиха ни отзад от двете страни на човек, който се оказа синът на шофьора. По едно време усетих, че отминаваме бензиностанцията и дадоха газ към Златни пясъци. Бяха махнали ключалките на задните врати. Усещах, че се случва нещо нередно, но не ми е хрумвало, че ни отвличат. Бяха ни обещали подаръци, ако кротуваме. После си рекох: "Край, животът ми свърши!", споделя мъжът.

Терористите били категорични, че ако до 18 ч не им осигурят път към Турция, ще тръгнат сами. "Така и направиха. Потеглиха и се блъснаха. Гранатите се взривиха и купето се изпълни с дим, но се окопитих и успях да се измъкна през счупеното задно стъкло. Левият ми крак бе разкъсан. Братовчед ми се измъкнал през дясното предно стъкло", казва Дарин. Лечението му продължило няколко месеца. След това в Добрич отишъл тогавашният вътрешен министър Димитър Стоянов и му подарил съветски часовник "Ракета". Помогнали му да си вземе без ред лада, дали му 2-3 хил. лв. и го предупредили да няма претенции. Получил инвалидна пенсия, но не бил доволен, затова преди време писал до президента и парламента.

Смайваме света с атентата в "Св. Неделя" през 1925 г.

България смайва света с атентата в църквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 г. Според историци това е най-големият терористичен акт в света по онова време.
Денят е Велики четвъртък. Мястото - центърът на София. Група крайнолеви дейци на военната организация на БКП взривява покрива на църквата "Св. Неделя". По това време в нея тече церемонията по погребението на ген. Константин Георгиев, убит на 14 април с.г. от други дейци на комунистите. Целта на атентата е да бъде унищожен политическият и военен елит начело с Борис III.
Ръководството на Военната организация на БКП възлага атентата на шесторка, ръководена от Петър Абаджиев. През януари 1925 г. той влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата 25 кг експлозив и го поставят над една от колоните на основния купол при южния вход на сградата. Според плана трябва да бъде убит човек от политическия елит, чието погребение да събере държавниците на едно място. За мишена е избран о.з. ген. Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор. Той е убит на 14 април пред църквата "Св. Седмочисленици", където отива за вечерна служба с внучката си.
Опелото на генерала е на 16 април в "Св. Неделя". В 7 ч сутринта Задгорски пуска на тавана Никола Петров, който трябва да предизвика експлозията. Траурното шествие почва в 15 ч. Службата се ръководи от Софийския митрополит Стефан, който по-късно става екзарх.
Експлозивът избухва в 15,20 ч. Съборен е главният купол. Загиват повече от 130 души, други умират по-късно. Общият брой на жертвите е 213, а на ранените - 500. Сред загиналите има 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати. Цар Борис III не е в църквата, защото присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него край Арабаконак.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.