Румен Драганов: На срещи с Мосад ни казваха, че при терора въпросът не е дали, а кога!

https://www.24chasa.bg/Article/1475826 www.24chasa.bg
Румен Драганов

С Румен Драганов от националния борд по туризъм разговаря Виктор Иванов 

- Г-н Драганов, атентатът в Бургас взриви ли и туристическия сезон? Какви ще са последстията от него?

- Не очаквам драматична промяна по отношение на сезона. Ще има първоначален шок, който ще продължи между 3 дни и седмица. Още от реакцията на туристите от Израел виждаме, че повечето решиха да останат в България.

- Колко израелски туристи идват в България?

- За юли са около 27 хил. души, за август - 35 хил., а общо за годината очакваме около 135 хил. туристи от Израел.

- Само за комар ли израелците търсят България?

- Когато говорим за толкова много хора, е трудно да кажем, че идват за един вид туризъм. Това са главно хора, пристигнали за морска почивка. Има около 40% ръст, главно млади хора. Около 6% от израелските туристи са тук за хазартен туризъм.
Те отсядат в хотели 4 и 5 звезди.

- Имаше ли пробив в сигурността, за да бъде осъществена терористичната атака?

- Израелците са най-професионално пътуващите туристи по отношение на сигурността. В случая става въпрос за изобретателност на терористите. Имаше няколко срещи за сигурността в туризма с Мосад, ФБР и МИ6 и там стана ясно, че опасността от тероризъм не е дали, а кога ще стане.

В охраната на израелските туристи участват службите на Израел. Ще си направим изводите. В момента най-важното е да се деблокират пътищата, по които пристигат туристи. Трябва бързо да се нормализира трафикът. Щетите могат да дойдат от предозиране на мерките за сигурност.

- А като цяло оправдават ли се оптимистичните прогнози за летния сезон?

- Имаме стабилен ръст в рамките на 5-7%. Големият проблем на България обаче е ниската заетост на легловата база. През тази година се очаква заетостта да е около 32%, което е недостатъчно. Трябва ни удвояване на туристите, за да е добра заетостта на леглата. Освен това трябва да разпределим туристите по всички сезони, което може да стане единствено с механизмите на културния туризъм, но не на база археология и история, а такъв, стъпил върху съвременните изкуства и нематериалното културно наследство. Практически изоставането на българския туризъм е концептуално и се вижда в проекта за Закон за туризма, който влезе в парламента. След като имаме неясна концепция какъв туризъм правим, идва и неразборията по отношение на рекламата на българския туризъм.

- Поредна година имаме ръст на туристи, а ще имаме ли най-сетне ръст на приходите?

- Ще имаме заради оскъпяването на туристическите услуги. Заради цената на енергията общото обслужване на туристите поскъпна с над 25%, така че имаме вече увеличаване на цените на продукта в рамките на 14%, което ще доведе до увеличаване на приходите. В България обаче има огромен проблем какво са приходи от туризъм и как ги отчитаме. Това, което съобщава министърът на икономиката в рамките на 2,6-2,8 млрд. евро, се подава от БНБ, но отчитането не е коректно. Банката включва в баланса неща, които не са туризъм, защото не знае къде да ги съотнесе. Тук се слагат приходите от обмяната на валута, а това силно изкривява представата за бранша. Освен това БНБ следи прихода само в евро, а никой не съобщава приходи в левове. Това значи, че никой не следи какъв е оборотът от българските туристи.

В същото време НСИ отчита около 650 млн. лв. приходи от хотелите. Това е огромна диспропорция. В същото време корпоративният данък, отчетен от Министерството на финансите, е в рамките на 70-90 млн. лв. Тоест ние реално не знаем какви са приходите от туризъм.

- Защо България не се вълнува от българските туристи не само като отчетени приходи, но дори и да ги привлече за клиенти?

- Това е дълбоката концептуална и управленска криза. Правителството не знае на какви туристически атракции е собственик. Те формално са към регионалното министерство, но министър Лиляна Павлова нито веднъж не е споменала, че тя знае кои са туристическите атракции и какви са приходите от тях. В същото време туризмът е разпръснат между много министерства - ловният е към земеделието и храните, екотуризмът - при министерство на околната среда, спортният е към спортното, културният - при Вежди Рашидов. На практика се получава, че държавата се качва на влака на инвестициите на хотелиери, ресторантьори и туроператори, а нейната политика и действия на база на публичната й собственост са неясни. А с тези туристически атракции държавата може да създаде нови работни места, и то работни места за млади хора. Вместо това с безотговорността си тя пречи на огромните инвестиции, които са направени в туризма. Имаме ресурс за 1,5 пъти повече туристи, а отчитаме 5% като грандиозен успех.

- Според НЦИОМ българинът заделя до 500 лв. за почивка. Стигат ли всъщност тези пари за море?

- Българинът заделя между 200 и 500 лв. на човек и това е средната цена, която може да си позволи. Практически в България огромната част от хотелите са 2 и 3 звезди и само 8% са с четири или пет. Тоест огромната част от легловата база е нискобюджетна и средната цена е в рамките на 42-48 лв. за стая. Така че спестените за почивка пари са достатъчни за такава цена.

- А с какъв бюджет идват чужденците?

- Средната цена на пътуване на един западен турист е в рамките на 1500 евро за Европа, а тук харчи средно около 560 евро. Това са парите, които оставя на място, не тези за пакета. Всъщност сме три пъти по-евтини от средното за Европа.

- След като сме три пъти по-евтини, това значи ли, че тук идват само бедняци от Запада?

- Не сме три пъти по-евтини като дестинация, а туристите харчат по-малко тук. В българските курорти няма стоки, които да бъдат купени от хората като нещо изключително. Когато в Испания едно семейство излезе от хотела, то непрекъснато купува и харчи пари. Испания търси ниски цени на пакетите, но печели много от оборота на място. В България това, което виждаме по сергиите, са ментета, турски и китайски стоки. Така не може да се създаде оборот от туриста и да се вкарат пари в местната икономика. Това че ние не можем да вземем парите от туристите, не означава, че те са нискобюджетни. Туристът може да остави същата сума като в Испания за сламена шапка, сладолед или бански. Но това многообразие и заинтересованост, която виждаме там, тук я няма.

- Скандалите в Слънчев бряг между хотелиерите и дискотеките не са ли изразител на същото?

- Проблемът "Слънчев бряг" е равен на проблема "Витоша", който пък е равен на концептуална криза. В българския туризъм, включително и в новия закон, не се поставя въпросът за туристическите зони. На Слънчев бряг говорим за някакви свободно разхождащи се манифестации със знамена. Това са туристи, организирани на място от туроператори с неизвестен произход. Нито един от туристите на Слънчев бряг не идва за алкохолен туризъм, никъде нямаме такава реклама. Те идват за спорт, отдих, развлечения. Но когато туристите дойдат на място едни хора ги спират по улиците, предлагат им тези бар кролове. А тези манифестации не са разрешени по никакъв начин. Ако искате да направите такава манифестация в София, ви трябва разрешение от общината. Бар туровете са като блокирането на Орлов мост - незаконни самоорганизирани манифестации, които пречат на цялото движение. Същото е и с проблема "Витоша" и промените в Закона за горите. Там говорим за писти и лифтове, но не и за ски зони. Курортите трябва да се управляват по специфичен начин. А в момента Слънчев бряг не е туристическа зона, той е дупка в закона. Не е населено място, но там имаме 300  000 туристи. Представете си какво ще стане при земетресение или цунами. Няма никаква организация за евакуация на хората оттам при криза, а това е безотговорно.

- 3 години министерството на икономиката и браншът опитват да напишат новия закон, а сега се оказва, че той всъщност е един огромен текст, който не решава проблемите на бранша. Защо се получи така?

- Това е една илюзия. В министерството имаме едни апаратчици от горбачовски тип, които са много умели в апаратните игри. Нарочно задържаха три години един и същи текст, не приеха никакви промени. Единствената им мисъл беше да си разпределят парите за туристическа реклама. Законът е инструмент да бъдат заделени милиони за реклама на туризма, които да бъдат използвани за други цели. Вижте как похарчиха 7,5 млн. лв. за три клипа от по 30 секунди. С пари, равни на тези за клипове със съмнително качество, бяха направеи изключителни филми като „Дзифт" и редица други. Общият бюджет за кино е 14 млн. лв., а ние дадохме 7,5 млн. лв. за три клипа от по 30 секунди. Вместо тези клипчета могат да се дадат пари за излъчване на български филми в Европа. Това със сигурност ще доведе повече туристи. Ако държавата осъзнае на какво е собственик, може с тези пари да покани хора да направят филми, да бъде написан роман за атракциите на България. Вижте какви тълпи туристи се събират по местата, описвани в книгите на Дан Браун.

ВИЗИТКА

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и УНСС. През годините е заемал различни длъжности в туризма - екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация "Балкантурист", изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро. Бил е и преседател на Туристическия комитет към Съвета на министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма. Член е на УС на Националния туристически борд.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Облакът и неговите предимства

    Облакът и неговите предимства

    В обозримо бъдеще българските ученици ще разполагат с почти 10 000 урока в дигитален формат. Това ще им даде няколко предимства. Първо, така ще имат достъп до систематизирани знания. Така, вместо да търсят в интернет напосоки всякакъв вид информация, да губят време, за да я вкарат в някакви логични рамки
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър