Койна Русева: Каквото и да ме сполети в живота, ще продължа да играя

https://www.24chasa.bg/Article/1486894 www.24chasa.bg
ТАЛАНТ: Актрисата обича да експериментира и за нея най-сладките образи за пресъздаване са тези, които са на ръба. Снимки: "168 часа"

С Койна Русева разговарят  Хортензия Маркова и Цветана Стаменова

 - Койна, на какво отдаваш факта, че в последно време си търсената актриса в български продукции?

- Имам работа, но не мисля, че съм от най-заетите. Ако се проявява интерес към мен, то е заради желанието ми за работа и това, че се справям добре с нея. Ако не се справях, съответно никой няма да ме търси. Старая се всичко да се получава. За мен важи правилото, ако ще се прави нещо, да е на сто процента.
Половинчатите изпълнения не отговарят нито на характера ми, нито на разбиранията ми за живота.
Случвало се е както на мен, така и на колеги дори болни да играем. Каквото и да ме сполети в живота, аз играя. Така е било досега, така мисля и да продължа. Определям се като добра актриса.

- А трудно ли стигна дотук?

- С артистите от моето поколение завършихме и работихме в едно безвремие и застой на българския театър и кино. Мисля, че тези, които оцеляхме, заслужаваме по един медал. Ние не се предадохме, не си отворихме фризьорски салони и не напуснахме България, а останахме тук и играехме тежки представления на двайсет души публика. Понякога е имало случаи, когато хората на сцената сме били повече от зрителите в залата, но това не ни е обезсърчило и не ни е обезверило.

След като нещата се възродиха, се вижда, че най-работещите и заетите от артистите сме точно оцелелите. Защо? Защото в годините изградихме сериозен гръбнак, нервите ни станаха като въжета и вече сме способни на всичко. Това не е случайно. Не получаваме предложения, защото някой много ни е харесал как изглеждаме и иска да ни снима. Нашата работа е много ниско платена, но и много трудна - две противоположни неща. Би следвало, като е трудна, да е по-високо платена, но не е. Това са абсурдите на нашата страна, а на когото не му харесва, да ходи да живее някъде другаде.

- Кое е най-хубавото и най-трудното в твоята професия?

- Най-хубавото е самата професия. Толкова много съм работила и толкова много неща имам зад гърба си, че не мога да кажа: Ето това парченце ми харесва най-много.
Малко по философски гледам на нещата вече.
Всяко начало за мен е трудно. Всяка нова роля е трудна, защото винаги се опитвам да разбера героините, които играя, и да търся различни пътища към тях. Трудно ми е, докато не се слея с персонажа си и докато тя не стана аз. След това, особено на представления, изпитвам удоволствие от самия факт, че играя. С киното е малко по-различно, защото там имаш един, два дубъла и преминаваш нататък.

Нямаш право на следващия ден да снимаш същите неща и да се поправиш, докато в театъра имаш тази възможност. Можеш да се развиваш и с всяко следващо представление да се изграждаш и да търсиш нови и нови нюанси на същия образ, защото човекът е много нюансирано същество. Като актьор пред камерата трябва да си подготвен много преди това, работата с режисьора и екипа, и репетициите са много важни преди самите снимки.

- Има ли разлика между филмите, които са се правили преди, и тези, които се правят сега?

-
По-смели са сегашните филми и се обръщат по-скоро към човека, а не се занимават с поредния строй. Излизат от битовото и се занимават с проблемите на човека. Това ме радва в българското кино, че започна да се занимава с общочовешки неща, а не с регионални.

Така филмите ни могат да бъдат гледаеми и навън, за което и много от продукциите се борят. Появиха се млади хора, които имат мисъл в главата си и искат да я изкажат. Правят филми, които не са само за тук и сега, а които след две и след пет години пак може да бъдат гледани. Да може човек да каже за тях - това е филм, който е намерил за времето си какво и как да каже.

- В какви образи се напасваш най-добре?

-
Няма значение дали образът ще е комедиен, дали ще е драматичен, или ще бъде на ръба, въпросът е в подхода към образа. Персонажите, които са на ръба, са ми най-сладки. Като актриса на мен самата ми е любопитно да се хвърлям в крайности и да експериментирам, така работата ми е по-интересна.

- Отказвала ли си роли?

- Отказвала съм. Когато това, което ми се предлага, по никакъв начин не ме заинтригува или е прекалено типично и лесно за мен. Предпочитам да се изправям пред предизвикателства и по този начин да поддържам интереса жив. В нашата работа това е важно, не е като да попълниш поредния счетоводен екземпляр.



- Участваш в новия филм "Още една мечта", разкажи ни повече за героинята си?

- Тя е една объркана жена, на ръба на депресията. Отчаяно се опитва да се измъкне и я измъчва маниакално желание за самоубийство. Животът я поставя в интересна ситуация и тя се среща с още три откачалки като нея, всяка с нейната си мания. Когато четирите героини събират проблемите си, решават заедно да се измъкнат от тях и изпадат в много комични ситуации.

- Как протекоха снимките на филма?

- Много напрегнато откъм време. Но с екипа бързо постигнахме общ език, а задачите на режисьора бяха приятни за изпълнение. Филмът е екшън-комедия, доколкото една комедия може да бъде такава, заедно с четири сладурани.

- Коя е първата роля, която си изиграла на сцената?

- Спомням си един германец поставяше немски миниатюри, а професор Крикор Азарян беше направил разпределението на ролите. Главните персонажи бяха на наемател и домоуправител, а Галин Стоев трябваше да изиграе домоуправителя. Не знам как се получи, може би немецът беше чул тембъра на гласа ми, но той реши, че аз трябва да изиграя този персонаж и така "измъкнах първата си роля под носа" на Галин Стоев. Много се забавлявахме и това беше първото ми представяне на голяма сцена.

- От кого си наследила любовта към изкуството и таланта си?

- Имам актриси в семейството. Доайенки на Старозагорския театър. Леля ми Иванка Антонова е актриса, а имам и други роднини, които са били актьори.

- Мислила ли си някога да се занимаваш с нещо различно от актьорството?

- Не, някак си така се получи, че не остана ред. Имах моменти, в които съм правила по едно представление на сезон. Не ми се бездействаше. Аз съм работохоличка и имам много енергия. Както е казал Архимед: "Дайте ми опорна точка и аз ще преобърна земята." Когато имах по-малко работа, съм се замисляла дали да не сменя призванието си с нещо друго, но в крайна сметка не стигнах до това.

- Трудна ли е ролята на майка?

- Това е най-трудната роля. При нея нямаш право на грешка. Когато правиш театър, авторът ти е задал параметри, докато в живота ти трябва да създадеш тези параметри. Ти трябва да поставиш законите и да следиш те да бъдат спазвани. Да внимаваш да не се прекалява и да не се излиза от рамките, които си задал.
Когато си майка, ти си режисьорът, сценаристът, драматургът и всичко останало.
Докато в театъра и киното аз съм само актриса. Вкъщи няма кой да ми каже какво да правя, а когато човек трябва сам да води нещата, е малко по-сложно.

- Кое от трите ти деца най-много прилича на теб?

- Като визия и темперамент Константин най-много прилича на мен, но и другите деца също. Изглежда имам силен ген, но имат и много белези, взети от баща си. Излъчването им много напомня на моето. Константин все пак е като мое копие.

- Голямата ти дъщеря Калина и Константин вече имат опит в играта на сцена и пред камера?

- Ами да, търсят ги. На някого, като му потрябва дете, веднага казва: "Дай да се обадим на Койна, тя ще осигури нещо." Но аз съм отказвала някои от ролите. Децата дори не знаят за тези предложения. Хубавото е, че и двамата го могат, защото ако самата аз виждам, че не се справят с играта, никога няма да ги мъча, защото така ще мъча и себе си.




Но и Калина, и Константин нямат никакви притеснения от камерата и сцената. Справят се с чужд текст, все едно че е им е роден, плачат, смеят се и всичко останало. Синът ми играе в две представления и в момента репетира трето, където е в ролята на духа на бащата на Хамлет. Това е много интересна идея на Явор Гърдев. В началото много се притеснявах, че ще трябва да отсъства от училище, но явно просто идеята е страхотна и правим всичко възможно детето да репетира.

- Ще се радваш ли да играят заедно с теб на сцената?

- Вече си партнирам с Константин. В "Страхотни момчета" играем заедно. Той е най-благодатният партньор-дете, защото още на премиерата ме остави да бъда спокойна за него и да мисля за себе си. Не трябваше да мисля като майка дали той ще се справи с репликите си, защото беше перфектен, и ме остави да мисля за моята си роля. Много ме зарадва тогава. Дъщеря ми също сама се оправя и съм страшна късметлийка с тези деца.
- Ти самата какво дете беше?

- Аз бях много диво дете. Направо си бях момче. Щуро детство имах, както и много белези от тогава. Абсолютен дивак. С времето обаче женското в мен измести дивака.

- Как се запозна със съпруга си?

- Запозна ни Албена Колева. С нея бяхме заедно в Пазарджишкия театър и гостувахме на едно представление тук, в театър "Българска армия". Той е неин приятел и дойде да ни гледа и от дума на дума стигнахме до три деца.

- И две сватби..

- Първия път нямаше време да правим сватба, а и на никого не му се занимаваше да прави големи пиршества и само отидохме и се разписахме. Четири дни след това родих.
После си направихме истинска сватба, с роднини и празненство
Пак бях бременна, но по-малко, затова и само един път ми стана леко лошо на тържеството, а след това продължихме купона.

- Приемаш ли критика?

- Разбира се. Приемам от приятели и от хора, на които вярвам. Мога дори да стоя с лист и химикал в ръка и да си записвам, толкова съм отворена към такива неща. За мен няма никакъв проблем хора, на които ценя мнението, да ми кажат, че не правя нещо добре, и да си говорим дълго и напоително защо е така, за да се коригирам. Особено в работата ми.

Аз самата съм много критична също най-вече към себе си, след това към децата си и накрая към приятелите. Повечето ми приятели са мои колеги, с които имаме едно и също мислене и говорим общ език. Но тежко и горко им, когато отида да ги гледам на представление. Нищо не им спестявам. Аз мисля, че и затова са приятелите. С моите лесно си казваме точните неща и не се лъжем.

- Как попадна в ролята на адвокатката Бояна Василева от "Под прикритие"?

- За сериала имаше кастинг за основните роли, но моята е т.нар. поддържащ персонаж. Виктор Божинов ми я предложи на премиерата на "Love.Net". Тогава той ми каза: "Койна, ела да изиграеш една роля, не е точно кино, ама...". С него начинът на работа е толкова брилянтен, всичко е изпипано и това му е хубавото. С Виктор допреди това бяхме контактували най-вече покрай неговата кастинг агенция, а като режисьор се срещнах с него за първи път благодарение на сериала и мисля, че е наистина перфектен като такъв.

- Какво обичаш да правиш през свободното си време?

- Обичам да спортувам и да чета, двете крайности. В момента чета "Лудост" на Калин Терзийски. Обичам, когато книга ме отвежда в друг свят, и затова ми е много приятно. Телевизия изобщо не гледам, мразя я. Гледам нещата, които аз съм заснела и които правя, както и някои от сериалите на колеги, за да следя начина, по който се работи. Даже съм имала случаи, в които ми се обаждат от някое предаване и аз питам: "Извинете вие от коя телевизия сте?", и те ми се смеят.

Телевизията изсмуква от свободното ми време, което и без това е кът. Две години живяхме без телевизор, но от един месец мъжът ми купи такъв и съм много ядосана (смее се). Но децата искат, пък и има Олимпиада или мач и все нещо трябва да се гледа.
По време на Европейското с мъжа ми ходехме на гости
да гледаме мачовете
Само заради това бих седнала пред телевизора, но да се прибера вкъщи и да си го пусна ей така - не. Много харесвам музиката на тишината.

- Как гледаш на предизвикателствата в кариерата и в живота?

- Посрещам ги като мъжко момиче. Понякога се провалям, но в повечето случаи се справям.

- А какво е за теб славата?

- Разписвам се тук-там на някое листче, снимам се с хората, които искат и ми се радват, но чак слава не бих казала. Общувам с хората. Отговарям на момчетата по бензиностанциите, когато ме питат за сериала: "Да, пичове, ще има трети сезон, спокойно." Знаят коя съм, но това не е слава, популярност може би. Славата е за колегите на Запад. Преди години дори медиите не се занимаваха много с нас, можехме да работим по- спокойно. Сега и жълтата преса много повече се интересува от нас. За мен хората, които те харесват и оценяват работата ти, са много по-важни от медийното внимание.

- Как избираш приятелите си?

- Животът ми ги избира приятелите. Той диктува начина на общуване. Когато имаш нужда от някого, от подкрепа, от мнение, и той е там, това определя кой ти е приятел.

- Суеверна ли си като артист?

- Имам си някои суеверия за късмет. На премиера, когато направя нещо, някакъв жест, дори да е неприличен, по време на първо представление, после колкото пъти играя този спектакъл, този жест се прави отново. Имам случаи, в които не мога да изляза на сцената, без да целуна приятелски Малин Кръстев, дори двамата да сме се скарали преди това. Това е закон. Имам и по-неприлични жестове, които съм правила на премиера, но независимо какви са, остават до края.

- С какво си гордееш?

- Може би с нищо не се гордея, просто живея.

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо