Малко дете се е спотаило зад кулисите на Народния театър. Актьорите на сцената играят, а момичето стои и плаче безутешно. Това е Александра Гюзелева - дъщерята на голямата актриса Жоржета Чакърова, която стои и гледа как майка й е в ролята на най-онеправданото същество на света в "Унижените и оскърбените". "Много се натъжавах заради това, което й причиняват в ролята. А тя винаги е била много крехка", разказва днес водещата в БНТ.
Може тогава да се е натъжавала, но най-хубавите й спомени от детството са свързани с магията на театъра. Нея усещала, докато се разхождала по коридорите, стъпвала на сцената, стояла в гримьорната на майка си. Сигурно затова още от малка знае, че иска да е актриса. "Много трудна професия е това", казвала тогава Жоржета на детето си. "Докато порасна, и всички професии станаха трудни", смее се Александра.
Вкъщи Жоржета била по-строгата с Шани, както всички наричат Гюзелева. С баща си - режисьора Стефан Харитонов, детето споделяло за всичко. Може би защото майка й е много по-емоционална, докато татко й е по-разсъдлив и прибран. Всички от бебе я наричат Шани заради акушерка, която още в родилния дом започнала да я вика така.
Водещата от БНТ още си спомня как родителите й без притеснение я пускали да играе на воля пред блока. "Живеехме в Младост 1 и имаше огромна поляна, която вероятно вече е застроена отдавна. Децата се подвизавахме там", разказва тя. С връвчица на врата, на която бил закачен ключът за вкъщи, тя и съседските деца играели на народна топка, домино, ластик. И тогава не можела да кара колело, както и сега, защото родителите й се страхували. Все пак само за 3 г. Шани си чупи ръцете четири пъти и стои дълго в гипс.
"Първият път беше на празненство за рождения ми ден. Бях на 8 или 9 г. Една приятелка ми беше паднала върху ръката и си бях счупила двете кости на лявата ръка. След това в училище, гонейки се, си счупих дясната ръка. Все в гипс ходех", обяснява Гюзелева. Още си спомня как родителите й подаряват една огромна кукла, защото при наместването на костите й не издава и звук.
Първото си Барби получава не къде да е, а в Западна Германия през 80-те г. Заедно с родителите си заминава на гости при сестрата на майка си, където усеща голямата разлика между обстановката в България и там. "Бъдещата снаха на леля ми ми подари кукли Барби, което беше страшно събитие", смее се Шани.
За нея разликата между ФРГ и София наистина е огромна, още повече че от първи клас е възпитаник на руско училище. Така се научава да чете на руски, преди да знае на български.
Гюзелева е в последния випуск на 133-о училище "А. С. Пушкин", който учи всички предмети на руски. "Това беше просъветско училище, което не харесвах, но остави в мен завинаги любовта към руската литература", разказва Гюзелева. Строгата дисциплина в школото й идва в повече и в 9-и клас тя започва да бяга от часовете заедно с приятелки. Дори спира да ходи. Затова родителите й я местят в 35-о училище, където преподават пак руски. "На фона на 133-о ми се видя като ваканция с езика", смее се Шани.
Когато завършва, вместо да следва мечтата си и да стане актриса, кандидатства в Икономическия университет с география. Приемат я в специалност, която не харесва, и Александра решава, че е по-добре да пропусне година, отколкото да влезе в нея.
Започва работа като продавачка в бутик в центъра на София. "Беше точно срещу старото ми училище - "А. С. Пушкин". Оттам минаваха всякакви интересни хора - както от артсредите, така и които въртяха своя бизнес насам-натам. Нагледала съм се на всякакви персонажи. Не съжалявам за времето там."
След двете пропуснати години решава да се пробва във ВИТИЗ. Пита майка си дали тя може да я подготви, но й отказва. Така Шани отива на няколко срещи за подготовка за академията при Стефан Данаилов. "Приеха ме от първия път. В този случай има значение коя е майка ми, защото така имах много голям достъп до хора, които биха могли да ме подготвят. Бях за много кратко актриса, уви, но и за това не съжалявам."
От детството освен спомена от театъра са и останали добри приятелства. И въпреки че повечето поддържа през фейсбук, си има една приятелка, която вижда често. Дори преди време се събрали цяла група в заведение, за да си пропомнят какви били като малки.
Руската култура също чувства близка заради годините в училище. Затова често препрочита класиците - Булгаков, Достоевси. Няма да забрави и съвета на актрисата Жана Павлова, който получила като малка и се чудела защо й го казват: "Чети сега, защото животът после така се променя, че няма изобщо да имаш време за това."