Експедиция до тайните на изчезналата подводница

https://www.24chasa.bg/Article/149449 www.24chasa.bg
Росен Желязков (вдясно), Владо Явашев и Владимир Живков се готвят за спускане.

"Последните минути от живота на тези хора са били ужасяващи. Минното въже се е намотало на гребния винт на подводницата и е започнало да стърже по корпуса. Долу под водата е много тихо и екипажът вътре е чувал този грозен, режещ звук от триенето на стоманеното въже. Можем само да си представим ужаса в очите на тези момчета, защото всички са знаели какво означава това... че след малко ще умрат. И наистина, никой не се е спасил."

Михаил Заимов говори бавно и сякаш не просто разказва, а като че ли прожектира филм с много реалистична възстановка за трагичната история на потъналата през 1942 г. край Шабла съветска подводница.

Той е част от нашия екип в съвместната българо-руска експедиция до дъното на Черно море, където на 60 метра дълбочина от седем десетилетия лежи опасана в тиня, миди и планктон съветската подводница Л-24. Вътре в нея капсуловани като в голям оловен ковчег са останките на 57 души и това, което изследователите продължават да наричат голямата тайна на изчезналата подводница.

Първият руски возолаз скача във водата към червения буй, където е въжето, водещо към подводницата.
Първият руски возолаз скача във водата към червения буй, където е въжето, водещо към подводницата.

Имало ли е на борда български шпиони, вербувани от Коминтерна за подривна дейност на територията на България? Чие е било минното заграждение, предизвикало смъртта на подводницата. Дали Л-24 не е загубила ориентация и не се е натъкнала на собствените си котвени мини? За да разбулят мистерията и да дадат отговори на въпроси, на които никой от края на Втората световна война до наши дни не знае отговора, група от четирима българи и седем руснаци цяла седмица се гмуркаха до лобното място на Л-24. Всеки ден, излизайки на повърхността с нова част от пъзела на историята. Ден преди да завърши експедицията, водолазите направиха нещо, което никой не беше дръзвал да стори досега - отвориха вратата към света на мъртвите...

Руският тежководолаз Роман Дунаев се качва на българската лодка. По-късно той получава бутилка шампанско от яхтата на руските журналисти. 
СНИМКИ: АВТОРЪТ
Руският тежководолаз Роман Дунаев се качва на българската лодка. По-късно той получава бутилка шампанско от яхтата на руските журналисти. СНИМКИ: АВТОРЪТ

"Интересното е, че в един и същи район срещу Шабла, което по време на войната за руските военни е било закодирано като Позиция 50, са намерили гибелта си по един и същи начин две съветски подводници. Първо е дошла "Щука-210", на която слизахме по-миналата година. След като не се е завърнала в базата, са пратили Л-24 на същото място, от където тя също не се е завърнала. Позиция 50 се е оказала голям проблем за руснаците и те са започнали да се питат какво става на това място", обяснява Михаил Заимов. Той е един от най-запалените гмуркачи и изследователи на морските дълбини у нас.

Л-24 бе последната неизследвана от петте известни съветски подводници, потънали край българските брегове. На горните снимки - боцманът Фрол Терехов от подводната лодка С-34, чието тяло е намерено край Созопол през 1941 г. 
СНИМКИ: АРХИВ МИХАИЛ ЗАИМОВ
Л-24 бе последната неизследвана от петте известни съветски подводници, потънали край българските брегове. На горните снимки - боцманът Фрол Терехов от подводната лодка С-34, чието тяло е намерено край Созопол през 1941 г. СНИМКИ: АРХИВ МИХАИЛ ЗАИМОВ

Останалите българи в експедицията са Росен Желязков от Black Sea Technical Diving (BSTD), който е и родният рекордьор по дълбочинно спускане на повече от 120 м в Черно море, и двама Владимировци - Явашев и Живков. Първият е син на актьора Анани Явашев и племенник на световноизвестния художник Кристо. Той е техничарят в групата. Изглежда най-добре запознат с всевъзможните джаджи, които изисква този изключително интересен, но труден и опасен спорт. Владимир Живков, който няма нищо общо с бившия пръв партиен и държавен ръководител на България, също е запален гмуркач. Спонсорирал е и две подводни археологически експедиции заедно с каварненския музей. Той е шеф и собственик на базата на експедицията - вила “Романца” в Каварна.

Експедиция до тайните на изчезналата подводница

В тази наистина романтично изглеждаща къща, сякаш пренесена у нас някъде от Тоскана, е стоварено цялото българско и руско оборудване. На кея пред вилата са и двете десантни лодки на BSTD, които експедицията ще използва.

Руската група включва водолазите Юрий Шалимов, Сумбат Александров, Алексей Важинский, Роман Дунаев, Дмитрий Чистилин и Константин Богданов. В екипа има и жена на име Анна Козлова, която се оказва един от най-добрите гмуркачи на техния тим. Те са се специализирали в намиране и изследване на кораби, самолети и бойни единици от времето на Втората световна война.

"Обикновено слизаме, без значение от дълбочината, почистваме останките и слагаме възпоминателна табела с имената на загиналите и надпис: Помним, гордеем се, скърбим! Тук смятаме да направим същото и на Л-24, а после да се спуснем и до Щ-210", разказва организационният шеф на руската група Константин Богданов.

Подобна съвместна експедиция се прави за първи път и затова в Каварна от Москва са пристигнали десетина журналисти от всички големи телевизии и агенции.

Те са наели местен човек с яхта, от която да снимат процеса на спускането. Вечерта преди началото на експедицията двама полицаи пристигат във вила "Романца", за да предупредят, че яхтата на руските журналисти, която трябва да пристигне на кея в Каварвна, очевидно е объркала пътя в тъмното и се е отправила на юг, където е заплашена от оплитане в мидени заграждения и таляни. Военните сигнализирали на местната полиция, след като я видели на радарите си. Не могли обаче да влязат във връзка, защото радиостанцията на лодката не отговаряла. Малко по-късно екипът от база "Романца" успява да се свърже с капитана на яхтата по мобилен телефон. Дадени са му инструкции за посоката, а кореспондентът на руската държавна агенция ИТАР-ТАСС Евгений Щиль остава на тъмния кей в Каварна с прожектор в ръка, за да пуска обозначителни сигнали на руската медийна яхта.

На сутринта двете моторници поемат на едночасово плаване към мястото на спускането. Първата е с руските водолази, а на другата, управлявана от Михаил Заимов, са българските гмуркачи, екип на БНТ и в. "24 часа". Яхтата на руските журналисти е тръгнала по-рано и вече очаква на място началото на екшъна.

Първи слизат руснаците. Нашите им дават предимство, защото, освен че се водят домакини, вече са били на Л-24 миналата година. Именно тогава с помощта на локатор за страничен обзор Заимов, Желязков и Явашев откриват на 59 метра дълбочина потъналия обект. На другия ден се връщат за първото в историята водолазно спускане до загубената подводница.

"Тогава имаше силно дънно течение, температурата на водата - 7 градуса и стояхме долу около 25-30 минути. Установихме, че корпусът е в добро състояние, умерено обрасъл, носът беше чист, на около 4 метра от дъното. Има две палубни оръдия, едното от които е 100-милиметрово", спомня си Мишо Заимов.

Яхтата с руските журналисти продължава да кръжи около мястото, където с червени буйове е отбелязано въжето, водещо надолу към подводницата. Някои от представителите на медиите са се прехвърлили на моторната лодка, където само очакват някой от водолазите да излезе, за да му вземат автентично интервю с неопрен и плавници.

Докато първите излезли от водата руски водолази разправят пред камерите кой какво видял и установил на дъното, никой на тяхната лодка не забелязва, че край червения буй е изплавал още един техен другар и отчаяно маха с ръка.

Налага се българският тим да отиде и да го прибере, заедно с цялата му техника. След като първоначалният гняв към колегите му, отдали се на медийна слава, отминава, руснакът благодари на българите и започва да разказва как е установил мястото, където е бил закрепен флагът на подводницата. Идва ред и на българите да слязат. Първи е Росен Желязков, за чийто професионализъм даже миналите през какви ли не изпитания руски подводничари не пестят суперлативите си. Даже един от тях, Юрий Шалимов, казва в интервю: "Българите и особено този Росен са направо страхотни, те са много по-добри от нас..."

Росен Желязков ще е и човекът, успял да отвори люка на подводницата. За първи път, след като някой от екипажа го е затворил от вътрешната страна през онази фатална зима на 1942 г.

"Оказа се, че в този най-горен отсек някъде е имало въздушна възглавница, защото след отварянето на люка започнаха да излизат много мехури. На повърхността се разнесе една тежка миризма, имаше и масло. Вторият вътрешен люк беше отворен, което говори, че може би след детонацията и разхерметизирането някой от екипажа се е опитал да намери въздух към този отсек", разказва Владо Живков, който след това слязъл на дъното, за да снима.

Изследването на вътрешността на подводницата и евентуалните останки от екипажа засега остава задача за бъдещето. Невероятно трудна, малко зловеща и изключително опасна.

 

Имало ли е наши шпиони на борда?

Възможно ли е да е имало българи на борда на потъналите през 1942 г. край Шабла съветски подводници Л-24 и Щ-210? Става дума за български граждани, живеещи в Съветския съюз, вербувани от Коминтерна и НКВД за подривна дейност на територията на България по време на войната.

В своето изследване за гибелта на Л-24 капитан II ранг о.р. д-р Атанас Панайотов споменава за такива бойни групи от българи, дебаркирали със съветските подводници Щ-211 и С-32.

От историята пък е известен и процесът срещу парашутистите и подводничарите, както и групата на Цвятко Радойнов, всички заловени от агентите на Никола Гешев и по-късно разстреляни през юни 1942 г. в София.

Съмнение, че на борда на Л-24 не е изключено да е имало такива българи буди фактът, че екипажът на подводници от този клас е 52-ма души. Списъкът със загиналите обаче наброява 57, сред които се четат имена като Владимир Георгиевич Петров, Григорий Кирилович Вълков, Михаил Иванович Попов, Гаврил Алексеевич Василев... На които, ако се махнат руските окончания, спокойно биха могли да минат за български. Но това е само хипотеза, която още не е намерила никакви доказателства.

Неоспорим факт според изследването на капитан Панайотов е, че на борда на Л-24 са загинали 57 души и това е най-голямата загуба в жива сила, претърпявана някога в историята на руското и на съветското подводно плаване в Черно море до края на Втората световна война.

Според разсекретени документи на 12 декември 1942 г. вечерта Л-24 е отплавала от Поти към Позиция 50 - между Шабла и нос Калиакра. Тя е трябвало да стои там до 29 декември и на 31 декември да се завърне в базата.

Единствената радиограма, изпратена от борда й, е само 30 минути след отплаването, в която командирът на подводницата капитан III ранг Георгий Апостолов иска включването на радиомаяците Поти, Батуми и Сухуми. Вероятно за да определи точно местоположението си, преди да поеме по курса към Калиакра.

От Л-24 няма повече никакви вести, връзката с нея е загубена и близо две седмици след като не се завръща в уречения ден, тя е завинаги извадена от списъка на флота. Превръща се в поредната изгубена подводница. Затова и не е ясна точната дата на нейната гибел.

През 1987 г. екип на Института по океанология към БАН във Варна открива останките на неидентифициран кораб в района срещу нос Шабла. Тъй като целта на експедицията е подводница Щ-210, подминават потъналия кораб, защото дължината му е повече от 80 метра, а те търсят тяло по-късо от 60 метра. Пак екип на института през 1991 г. с помощта на буксируем подводен апарат "Релеф-4000" установява, че това, което са засекли преди години, е всъщност Л-24, която лежи на курс 290 градуса.

Едва миналата година гмуркачите от Black Sea Technical Diving се спускат до подводницата. Предната година те вече са обследвали Щ-210.

На дъното на Черно море, в български териториални води лежат поне пет съветски подводници, като има съмнения и за шеста. От тях единственото, което е изплувало на сушата, са два трупа, облечени в хидрокостюми с дихателни апарати, изхвърлени на скалите край Созопол през ноември 1941 г.

Тяхната самоличност е установена едва 30 г. по-късно. Това са Виолет Душин, помощник-командир на подводната лодка С-34, и боцманът Фрол Терехов.

Версията за гибелта и на тази руска подводница е, че е намотала около винта си стоманено въже от мина. Според ст. н.с. д-р инж. Траян Траянов двамата подводничари са се промушили през торпедните апарати, за да се опитат да освободят гребния винт от минното заграждение. Друга възможност според него е просто те да са се опитали да се спасят след разхерметизацията.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Звездата на "Комиците" Васил Драганов не може да си почине и на плажа, видяха топпапараците на "България Днес". Дори на пясъка на Корал със семейството си комикът не успя да се отърве от фенове, след като вместо релакс с бира в ръка Драганов се наложи да прави селфита с малчугани и почитатели с телефон в ръка

Рапърът Кристо не е пропял канцонети, но все пак мина на италианско, видяха топпапараците на "България Днес". Звездата, който е по-прочут с гаджетата си с еднакви имена, отколкото с парчетата си, седна на чиния спагети в столицата с другар. Че не е захвърлил рапа в името на операта и канцонетите, Кристо демонстрира в типичния си стил на обличане

Кой като нея! Антония Петрова пори южните морета с яхта и семейство! "Семейство Батинкови плаваме и ветроходстваме по архипелаг Спорадите! Стартирахме от Волос, през всички интересни точки в континенталната част на юг, до островите Скопелос, Скиатос, Алонисос, Скирос и още много необитаеми острови, до които може да се стигне само с яхта