Какво е да целуваш Рада, а Боримечката да е махмурлия

https://www.24chasa.bg/Article/14980 www.24chasa.bg
Слабаков: Стреляха ме с 6000 куршума, но умрях без нито една рана

- Изненада ли ви изборът на "Под игото" за любим роман на българите, г-н Слабаков?

Андрей Слабаков: Честно казано, не много. Бях сигурен, че победител ще е български роман. Някои смятат, че този избор е заради националния ни комплекс, но те явно не познават комплексите на другите нации. В Англия между първите 20 романа 19 са английски и американски. Ние сме с най-космополитния вот, защото в първите 12 има 7 чужди романа. Българинът винаги е бил по-отворен. А това, че избрахме български роман, опроверкава тезата, че националното ни самосъзнание е разводнено. Вечерта на избора се чувствах много горд, понеже доказахме, че сме нация, че сме българи.

Мирослав Миндов: Аз очаквах това да стане. Най-четеният роман след освобождението на България и до ден днешен си остава "Под игото". Той е обичан от народа и мисля, че ще остане като вечната библия на българската свобода.

Актьорът Мирослав Миндов в два кадъра като Бойчо Огнянов във филма на Дако Даковски от 1951 г.
Актьорът Мирослав Миндов в два кадъра като Бойчо Огнянов във филма на Дако Даковски от 1951 г.

А. С.: Англичаните може да имат страшни писатели, но в тяхната класация няма нито един френски роман, а Франция също има големи писатели. Няма и нито един немски роман. Това не е ли комплекс? А пък при французите няма нито един английски. При нас класацията беше много демократична и излиза, че имаме най-малко комплекси от която и да е друга страна в ЕС. И може би сме най-малко националисти, казвам го със сажаление.

Огнянов в страстна прегръдка с Рада Госпожина. В ролята се снима Лили Попиванова, която почина само преди 2 месеца.
Огнянов в страстна прегръдка с Рада Госпожина. В ролята се снима Лили Попиванова, която почина само преди 2 месеца.

- Как се играе литературен герой като Бойчо Огнянов, за когото всеки българин има изграден свой собствен образ?

Така изглежда Бойчо Огнянов, пресъздаден от Андрей Слабаков в тв сериала на режисьора Янко Янков от 1987 г.
Така изглежда Бойчо Огнянов, пресъздаден от Андрей Слабаков в тв сериала на режисьора Янко Янков от 1987 г.

М. М.: Никак не е лесно да се играе такъв образ. Защото наистина всеки, който е прочел романа, си представя и героите в него, които са разкрити много пълнокръвно. Бях много щастлив, когато върху мен падна изборът да изиграя Бойчо Огнянов. Тъй като аз още от малък бях влюбен в романа. Сестра ми, която беше гимназиален директор, често ни го четеше вкъщи и много пъти сме плакали всички заедно, бяхме четири деца.

Андрей Слабаков с Тончо Токмакчиев, Аня Пенчева и Хачо Бояджиев.
Андрей Слабаков с Тончо Токмакчиев, Аня Пенчева и Хачо Бояджиев.

А. С.: Трудно се играе Бойчо Огнянов. Имаше много текст за учене. В крайна сметка актьорът гледа да се доближи до представата на режисьора за образа. Или поне до нещо средно между моята предства за героя и тази на режисьора. Естествено е всеки читател на романа да си представя различен Огнянов. Няма пълно щастие и не можем да уйдисаме на всички българи. Някои може би си го представят рус, синеок, като Долф Лунгренд например. То и това е по-хубавото на книгите - че като ги четеш, си правиш свой собствен филм в главата, виждаш героите според собствените си вкусове и разбирания. Докато в един филм образите са фиксирани от актьорите, режисьорите, камерата...

- Как ви избраха за ролята на Бойчо Огнянов?

М. М.: След дълги пробни снимки, в които участваха почти всички силни и изявени артисти на онова време: Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Апостол Карамитев, Йордан Матев... Имаше много художествени съвети, като консултант присъстваше и съветският режисьор Сергей Василиев. Мисля, че той в крайна сметка реше аз да играя ролята. И въпреки това до последния момент имаше съмнение мога ли аз, млад артист, само с един филм зад гърба си. И докато не заснехме първите сцени във воденицата, където турците искат да изнасилят Марийка, аз също се колебаех. Но тази силно драматична сцена просто ми даде сили.

А. С.: Аз учех режисура в класа на Янко Янков. Той ме е харесал и направо ми предложи да играя Бойчо Огнянов без кастинг. Аз не съм много добър артист и никога в собствен филм не бих се снимал, за да си го развалям. Опитах се да убедя проф. Янков с тези аргументи, но той беше непреклонен.

- Избрал ви е като типаж?

А. С.: Ами явно нещо такова... Но аз, общо взето, съм много изпълнителен и се старая да правя това, което искат режисьорите. Понеже и аз съм режисьор, знам колко е кофти, когато актьорът се събужда сутрин с коренно различни идеи от това, което ти искаш от него. И се опитва да изиграе нещо, което може би е много хубаво, но е от друг филм. Тогава нещата обикновено са пълен провал.

- Как изграждахте образа на Бойчо Огнянов?

А.С.: Аз обичам да споря и правех това и с Янко Янков. Но въпреки това се старах да право това, което той иска. Защото все пак режисьорът има някаква цялостна визия, а аз съм само изпълнител, който обаче с играта си може да допринесе образът да изглежда така, както той иска. Въпросът е горе-долу да мислим в еднаква посока. За мой късмет бях заобиколен от доста читави актьори, мои приятели като Любен Чаталов, като Илия Караиванов и др.

Някой може да си представя Бойчо Огнянов като Долф Лунгрен, но не можем за уйдисаме на всички.

- При вас, г-н Миндов, как беше, Сергей Василиев намесваше ли се в работата ви?

М. М.: Не, той кореспондираше само с режисьора. А Дако Даковски беше много добър режисьор, защото беше и отличен актьор и умен човек. Той правеше предварително много интересни анализи на кадъра или на действието и след това не се месеше много в работата на актьора. Иначе изграждането на образа стана постепенно, това е едно напластяване, в което контактът с другите актьори е много важен. Дако беше събрал великолепен екип, участваха най-добрите актьори - Иван Димов, Константин Кисимов, Васил Кирков, Петко Карлуковски, Стефан Пейчев, Никола Попов...

- Филмът е сниман през 1951 г., нали?

М. М.: Да, и тогава в държавата имаше някаква атмосфера на подем, на ново възраждане. Имаше много подходяща емоционална атмосфера. Където и да снимахме, всички от района идваха и присъстваха на снимките, много от тях искаха да играят във филма. Това действа много добре на актьора.

Първоначално филмът трябваше да бъде сниман от двама режисьори - Даковски и Борислав Шаралиев, и двамата завършили в Москва. Но след избора на актьорите Шаралиев се оттегли, той сякаш държеше за други колеги и имаше друга визия за филма.

- А как си партнирахте с Лили Попиванова, която играеше Рада Госпожина и която за съжаление почина наскоро?

М. М.: Лесно беше да се играе с партньорка като Лили. По онова време тя беше изключително красива, много обаятелна, нежна. Освен това - и отлична актриса, и много близко до моята представа за Рада Госпожина. Като Бойчо Огнянов бях истински влюбен в нея.

- Според много зрители на сериала "Под игото" Елена Маркова не покриваше образа на Рада. Така ли е, Андрей?

А. С.: Не знам за зрителите, по-важното е една актриса да покрива представата на режисьора. Никакви проблеми нямахме с Елена по време на снимките, познавахме се още от ВИТИЗ. Тя има изключително качество - много е всеотдайна, когато играе, а това в киното е важно, а за сериал като "Под игото" е задължително.

- Кое ви беше най-трудното по време на снимките?

А. С.: Най-трудното ми беше... че нямах никакви сексуални сцени. (Смее се.) Аз съм от тези хора, които искат да знаят дали съм имал някакво отношение с една жена, или не съм имал. Все питах Янко Янков и той мислеше, че се заяждам с него. Викам му - абе аз общувал ли съм с тази жена? Общувал си, казваше той. Кога, защото във филма не се разбира. А от това зависи и изграждането на образите. Рада излиза тука през една врата и ти излизаш след нея, обяснява Янков. Аз, Янко, съм излизал през толкова много врати и след толкова много хора през живота си, казвам му, че сигурно съм сексуален маниак...

Но Янко Янков направи един романтичен вариант на "Под игото". Това искаше и, мисля, че успя. Сериалът е по-малко вътрешно въодушевен и патриотичен. Докато филмът от 1951 г. по-скоро е епопея, апотеоз на Априлското въстание.

М. М.: Най-трудното за мен беше личното ми съмнение как точно да направя дадена сцена, как да изглеждам пред камерата... Виждах Бойчо Огнянов по-измъчен, по-обрасъл, по-малко красив, ако щете, все пак идва от Диарбекир. Но нас ни гримираха съветски гримьори и те подчертаваха, извайваха лицето, правеха ме хубав.

- Вие с вашата Рада Госпожина обаче имахте любовна целувка във филма. Как се гледаше на това през 1951 г.?

М. М.: Цяла Копривщица се стече да гледа как ще се целуваме пред камерата. А целувката беше съвсем кратка, направихме я само с два дубъла.

- Андрей, а коя беше най-веселата случка по време на снимките?

А. С.: Весели случки - бол, защото ние тоя сериал го снимахме три години. Моят приятел Омбре играеше Боримечката - иначе се казва Никола, архитект и бивш състезател по академично гребане, сега живее в Австралия. Та този Омбре една вечер попрекали с пиенето и едва го изкарах от бара в Етрополе, защото Омбрето тежеше 170 кг. А на другия ден снимаме батални сцени с огромни масовки. Скрихме го под една каруца, завихме го с черги и го оставихме да се наспи. Събуди се, естествено, много жаден и понеже не е хубаво да се пие на терена, пробихме един от калпаците и вътре той слагаше бутилките с бира. И режисьорът много се чудеше защо Боримечката цял ден надига калпака към устата си. Но в заснетите кадри тогава Омбрето си стоеше съвсем добре.

- На вас баща ви помогна ли ви със съвети как да градите образа на Бойчо Огнянов?

А. С.: Ходих при него за съвет: "Татенце, как се говори текст с такъв словоред?". Той вика: "Ти си го представяй, че е с нормален словоред, и няма да имаш никакви проблеми. Важното е какво искаш да кажеш, а не как звучат думите..."

- Ако вие като режисьор сега снимате "Под игото", как ще го направите?

А. С.: Убеден съм че по романа могат да се направят поне десет различни филма. Не съм мислил да го снимам, но може би като екшън или като трилър. Може всичко, само без комедия.

- Във филма на Дако Даковски няма сцена със смъртта на Бойчо Огнянов. Той преминава в едър план през екрана и остав а като вечен символ. Но нямам спомен убиха ли вашия Бойчо, г-н Слабаков?

А. С.: Аа, убиват си ме. Бях глух три дни, защото ме стреляха 1500 души войници - всеки с по 4 патрона, значи прави общо 6000 патрона. Беше в една клисура и викам на Янко Янков поне едно попадение да заснеме в мен. Той остана верен на стила си и така загинах съвсем романтично, с гол в ръката нож. Иначе е нормално, след като 1500 души стрелят в теб, да станеш на дреб.

- Какво е мнението ви за дебата между Сергей Станишев и Бойко Борисов като вътрешнополитическото събитие на седмицата?

М. М.: Не можах да го гледам, за съжаление.

А. С.: Когато се качат много маймуни на клона, не е интересно. Броят на участниците в дебата беше голям и това го разводни, хората се объркаха от толкова приказки на различни хора. Според мен Станишев и Борисов трябваше да застанат сами един срещу друг или най-много с по един съветник. А така се получи като масовка в не особено добър филм.

 

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Близки и роднини на заразени пациенти с Covid-19 се оплакаха пред сайта "Mediapool", че повече от 48 часа не са уведомени за резултатите от пробите, които са им взели. "Как може на депутатите да излязат резултатите за ден, а нашите се бавят повече от 48 часа", недоволстват роднини на заразени, които са силно притеснени

Д-р Димитър Петров, който е лекар и бивш Управител на НЗОК постави под съмнение истинската причина за смъртта на 40 годишен пациент, за която медиите съобщиха вчера. В своя Фейсбук профил, д-р Петров написа: Последният 40-годишен пациент в Пирогов от сърдечен арест, вследствие на тежка странична реакция от лечение с хлорохин ли е починал

"От вчера депутатите са с по-високи заплати. И това не е първоаприлска шега. Това е самата истина", написа във Фейсбук гневно Слави Трифонов и допълни: В тази извънредна ситуация, в тази трудна за всички българи ситуация, в която много хора губят работата си, парите си, а някои и живота си, българските депутати вече взимат повече пари