Рано ли е да се говори за балансиран бюджет

https://www.24chasa.bg/Article/1499533 www.24chasa.bg
Лъчезар Богданов, “Индъстри уоч”

Oт началото на финансовата криза в глобалния академичен свят, а после - и сред политиците се води дебатът дали бюджетната дисциплина помага, или пречи на икономическото възстановяване.

В България си имахме нещо като минидебат, в който политиката на финансовия министър Дянков бе представена като ултраконсервативна и съответно - влошаването на стопанската картина и увеличаването на безработицата след 2009 г. бяха отдадени на уж стриктното в борбата с дефицита правителство.

Фактите обаче говорят друго. След години на значителни излишъци България навлезе в три поредни години на дефицит, като през 2009 и 2010 г. имахме свръхдефицит по критериите на ЕС (т.е. над 3% от БВП). Едва през 2011 г. дефицитът спадна под 3% и процедурата за премахване на прекомерния дефицит срещу България беше прекратена - но чак през лятото на 2012 г. И дори да спази обещаното в средносрочните стратегически документи, страната ще има дефицит (макар и малък) до 2014 г. - т.е. 6 поредни години. Да се твърди, че в България в началото на кризата е имало ограничителна бюджетна политика, е, меко казано, изкривяване на реалността.

Всъщност първият тест за това доколко дисциплината помага на реалната икономика ще дойде през тази година - т.е. след като стана ясно, че за 2011 г. дефицитът вече е около 2%. Първите данни за преките чужди инвестиции са обнадеждаващи - около 70% ръст на годишна основа за последните 12 месеца.

Разбира се, новата несигурност около Испания и Италия пак влоши международната конюнктура, така че ще е трудно да разграничим ефектите за България. Ако има минимален икономически ръст за годината, той ще е резултат на комбинация от негативното влияние на външната среда и позитивното въздействие на вътрешни промени - но точният принос ще остане неясен.

Все пак обаче е видно, че рискът от фалит, породен от трайни високи бюджетни дефицити, дава пряк резултат в отлив на капитали, високи лихви, загуба на работни места. Страните, които не предприеха мерки за ограничаване на дефицитите и не проведоха структурни реформи за либерализация на продуктовите и трудовите пазари - като Гърция и Испания - вървят стремително надолу. В същото време Латвия, Ирландия и Португалия, изпълнявайки в голяма степен планираните реформи, постепенно подобряват състоянието си.

На този фон трябва да разглеждаме изключително позитивно новината, че консолидираният бюджет за полугодието е с излишък. Всъщност излишък беше отчетен още през май. Вероятно това действие е свързано с нуждата да се емитират еврооблигациите в началото на юли, т.е. да се успокоят потенциалните кредитори, че България не е рисков длъжник. Но дори да е така - именно в това е дисциплиниращата роля на пазарите. Доскоро правителствата неглижираха стабилността с аргумента, че винаги могат да "извадят" пари от натрупания фискален резерв. Още през 2009 - 2010 г. прогнозирахме, че тези времена ще свършат и министърът на финансите ще трябва да се изправи срещу реалностите - дисциплина и ниски лихви или безогледно харчене и високи лихви.

Излишъкът вероятно е временен и правителството все пак ще излезе на малък дефицит до края на годината - до 1,5-1,6%. Към момента позитивно влияние оказват ръстът на приходите от ДДС и акцизи, неданъчните приходи и задържането на текущите разходи на нивата от 2011 г. Част от увеличението на приходите е резултат от мерките за увеличаване на събираемостта.

Но увеличението на инвестициите също разширява данъчната основа при вноса на машини. Лек ръст има и в приходите от преки данъци, докато осигуровките отчитат спад, най-вече заради продължаващия спад в броя на заетите.

Интересното за тази година е, че капиталовите разходи отчитат значим ръст още в първите месеци - за разлика от традицията да се разплаща всичко през последното тримесечие. За сметка на това текущите разходи са на практика фиксирани.

При допълнително подобряване на бизнес климата и увеличаване на инвестициите бюджетът може по-рано от предвиденото (чак за 2015 г.!) да се балансира - дори при малък ръст на инвестициите заетостта от сегашната ниска база ще даде видим положителен ефект в приходите.

Но рисковете продължават да са в разходната страна. За илюстрация, увеличение на пенсиите и заплатите в държавния сектор дори с 10% отново ни връща в ситуация на свръхдефицит, ако няма по-значим ръст в икономиката и данъчните постъпления.

Нереформираните системи продължават да носят несигурност - не е ясно кога например болниците ще поискат да им се покрият дълговете. А много държавни предприятия, дори в енергетиката, вече трупат значителни загуби - "Булгаргаз" и НЕК имат акумулирана загуба от 250 млн. лв. само за първите 6 месеца на годината.

В столичната топлофикация, градския транспорт и държавните железници пък традиционно има очакване за поредна "инжекция" от данъкоплатеца. Така че битката за стабилни и предвидими държавни финанси далече не е приключила.

ЛЪЧЕЗАР БОГДАНОВ, "Индъстри уоч"

  • Слава богу, поне банките са здрави

    Слава богу, поне банките са здрави

    Въпреки сравненията, които мнозина са склонни да направят с последната световна финансова криза, сега ситуацията се различава по нещо коренно различно. Преди 10 години банковата система бе изпаднала в колапс, трезорите преустановиха отпускането на кредити, много бизнеси пострадаха от това и дълго не можеха да се възстановят
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета