Акад. Никола Попов: България може да дръпне след 15-20 г.

https://www.24chasa.bg/Article/1501285 www.24chasa.bg
СНИМКА: ПИЕР ПЕТРОВ

С икономиста акад. Никола Попов разговаря Мила Гешакова:

- Роден сте през 1922 г., а през 1929 г., когато започва Голямата депресия, сте 7-годишен. Цялото ви юношество е потопено в нея. Какво си спомняте оттогава, академик Попов?

- Бях дете, живеех на село. Понеже баща ми беше миньор, дядо ме натовари на една кола и ме прати в Перник. Там живях 3 г. После татко го пенсионираха. Голяма немотия беше, върнахме се на село. Намерихме къщата си превърната в кошара от един чичо - мислел си, че няма да се върнем. Понеже нямахме добитък, пасях говедата на моя леля и близка на семейството ми. А когато на 24 май свършеше учебната година, отивах да живея при тях. Вкъщи се връщах само в събота да се преоблека. После пак на паша в планината - 13-15 говеда пасях. Така протичаше юношеският ми живот.

Имам трима братя. Най-големият работеше в дърводелска работилница. Половината от спечеленото пращаше на нас. Но имаше моменти, когато не можеше да ни изпрати пари. И ние с брат ми - това са ми най-тежките години, плачехме за хляб на моста на селската река. Такъв глад беше!

Майка ми и по-голямата ми сестра работеха на чужди ниви в Перник. Там им даваха обяд и вечеря. Вечерята ни я носеха на нас с брат ми. В такава мизерия живяхме 2-3 години.

- Има ли нещо общо сегашната криза с тогавашната Голяма депресия?

- Сега има много по-голямо разнообразие на производства, които тогава не съществуваха. Асортиментът на хранителни стоки е толкова голям, че едва ли днес може да съществува гладът от Голямата депресия.

- Като икономист как оценявате България в кризата?

- Ние заедно с Румъния сме един придатък към европейската общност. Най-слабо сме развити в сравнение с държавите в ЕС. Разликата между тях и нас е много голяма. Но, изглежда, ниското равнище, с което сме влезли в Евросъюза, ни удовлетворява, защото от години стоим на едно място и нямаме много големи претенции. Бил съм и във Франция, и в Германия - там цари дисциплина. Отпуските им не са по цял месец, както у нас. Освен това носим в себе си някои порядки от миналото, които в развитите държави отдавна са ги изживели.

- Кои порядки?

- Ами порядки на шуробаджаначеска комбинация. Може проблемът да се подмине, може да се излъже, да се замаже.

Там пазарът е силен и в условия на силна конкуренция един не може да се промъкне за сметка на другите, както е тук.

- А у нас пазарът как се случва?

- Като влезете в магазина, виждате, че 90 на сто от стоките са вносни. Аз лично по това разбирам къде сме ние и как се случва пазарът.

- Как оценявате постигнатото за 22 г. преход у нас?

- Вижте, ние ще продължим да живеем сиромашки. Защото загубихме онова, което постигнахме преди години. Държавата ни работи с 50-60% от мощностите си. Имахме чудесни предприятия - разтуриха се. Така се случи и със селското стопанство - около 50 на сто от земята ни не се обработва. Това го няма никъде по света!

Вече нямаме тази техника, тези технологии, а и навика да работим. Затова беднотията и мизерията у нас ще имат високи равнища в сравнение с останалите европейски държави.

- Кога ще излезем от това положение?

- Мисля, че България няма да излезе от кризата. Кризата на различни равнища сега след 7-8 години ще бъде криза на едно по-друго равнище. Хората ще имат по-големи претенции, но все пак няма да съответстват на възможностите им. Селата на толкова пострадалата от кризата Испания са чисти и подредени. А самите испанци имат много по-висок стандарт от нашия. У нас хора по-културни, по-изискани постепенно намаляват изискванията си към живота заради общия нисък статус на населението.

- Какво трябва да направи българинът, за да напусне последното място в ЕС?

- Трябват други механизми за оценка на приноса на труда на всеки български гражданин. Действащите в момента са отражение на едно минало. Ако не се променим, изоставането ни в Евросъюза ще стане още по-голямо.

- Години наред се подмяташе идеята за политика на твърдата ръка. Такова ли е управлението на Борисов?

- И то като всички преди него е шуробаджанашко. Няма вътрешна саморегулация и контрол в партията.

- Какво правителство може да ни изкара нагоре?

- Само силно и амбициозно, градивно, което създава, а не руши.

- Критици на ЕС говорят сега за началото на края му. Смятате ли, че това ще се случи?

- Мисля, че диференциацията “Европа на две скорости” ще се запази. Защото наследството се трупа върху по-високото равнище и изоставането си остава като ниско равнище.

- Ваши колеги твърдят, че сте предсказали сегашната криза и как ще излезем от нея.

- Всичко е в новата ми книга, която пиша. Пълна е с диаграми къде е България в икономическо отношение и къде е светът. Пиша при какви условия можем да се доберем до по-изгодни позиции като държава.

- Кога България ще се изправи до ниво, което й отива?

- Може би след 15-20 години. Зависи какви управленски състави ще дойдат.

- Леви, десни или центристки?

- Ееееее! Без олевяване няма да може.

Защото светът се променя. Самите САЩ олевяват. Още когато дойде на власт, президентът Обама направи изявление в този смисъл. Според мен при втора смяна той ще излезе с още по-силни позиции.

- Олевяването какво означава - повече държава, по-малко частна инициатива? Повече леви партии в управлението или...

- Повече самостоятелност и самотворчество. Това означава хората да чувстват потребността да работят за възхода на държавата, а не това насилствено да им се налага от някого...

Иначе олевяването по-нататък ще бъде неизбежно в световен мащаб. САЩ вече не са онова, което бяха преди 7-8 години. Сега годишно имат дефицит около 800 млрд. долара. А общо - 18 трилиона долара. Живеят на фалшива основа. Позициите им днес намаляват, стопяват се.

- Автор сте на поредица книги за китайското икономическо чудо. Може ли да стане така, че да поискаме да стигнем не американците, а китайците?

- Китай е втора световна икономическа сила. Бил съм 8 пъти там. Първият път беше преди 20 години - тогава бях ректор на СУ. Когато слязох на летището в Пекин и погледнах града, останах изумен. Имаше 10-15 високи сгради, всичко останало - съборетини. Бараки в дворища, в които живеят по 100 души. Пълна мизерия. След 4 г. съборетините бяха сринати. Хората ровеха в земята, за да открият нещо за спомен от живота в бараките. На мястото им бяха изградили нов район. Третия път, когато отидох в Китай, половината Пекин беше възстановен. Днес е 18-милионен град с невероятно строителство.

Помня, че цялото пространство в преддверието на града, където беше хотелът ми, беше засято с ориз.

Нямаше смачкан нито стрък, макар че пътеката, която минаваше през посевите, беше широка само 1 м. Друга култура е това, друго виждане за живота. И не само по отношение на ориза. Това е внедрено чувство, че този 1 милиард и 500 милиона население не може да живее по друг начин.

- Навремето като ректор на СУ сте дарили всичките си спестявания на университета. Сега бихте ли го направили пак?

- Днешният университет е друг. Приемат студенти с много нисък бал. Деканът на икономическия факултет, който създадох като ректор, ми е студент. И ми каза: “Ходя по селата да убеждавам младежи да станат студенти при нас.”. А за да влезеш в него, преди беше задължително да знаеш два езика. Сега това изискване отпадна. Слушам как разсъждават студентите юристи през полуотворената врата на моя кабинет. “Абе аз да хвана тройката, после си вземам шапката и ме няма!” И са мнозинство. Е, може ли една държава да живее, след като една четвърт от населението й, главно млади хора, живее в чужбина?

- Какво правите в свободното си време?

- Аз нямам свободно време. Животът ми минава в този кабинет. Тук на този стол съм седнал през 1953 г. До днес седя на него, само съм му сменял възглавницата. Предлагали са ми невероятни възможности за кариера, но се отказах - не мога да бъда администратор. Замръквах в университета. Хващах все последния трамвай за вкъщи. Така е било 40-50 години. Може би затова нямам семейство, не че не съм искал. Всяка неделя обаче ходя на планина. Имам си компания. Събираме се в 8 сутринта. Който закъснее, гони опашката.

ВИЗИТКА

Роден е през 1922 г. в с. Филиповци, Софийска област.

Завършва аграроикономически науки в СУ през 1948 г., по същото време е избран за асистент

През 1955 г. става доцент, през 1965 - професор, а от 1989 г. е академик

Бил е зам.-ректор (1961-1966) и ректор на СУ (1989-1991)

Автор е на множество научни трудове, между които “Китайското икономическо чудо”, "Световното стопанство се прекроява", "Капиталът срещу капитализма"

В момента пише последната си книга за икономическото развитие на България след промените

  • Броят на чуждите студенти - показателен за качеството

    Броят на чуждите студенти - показателен за качеството

    Ако човек се стреми на всяка цена да има диплома за висше образование, той може да го направи навсякъде днес. Лесно и достъпно е в повечето случаи. Ако обаче иска да има образование, което да е конкурентно и да му гарантира добра и доходна професионална реализация, тогава изборът трябва да е върху качественото обучение
  • Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    - Горещо призовавам да не се харчат никакви милиарди в края на годината - "Те ги вдигат, аз ги плащам" ли е предложението за космическа минимална пенсия - Който предложи популистко харчене, приема се веднага, а ако някой загатне наченки на реформи, сам се отказва Следя преговорите за съставяне на правителство

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо