Пазят уникално средновековно съкровище в Пазарджик

https://www.24chasa.bg/Article/1512122 www.24chasa.bg
Лесичевското съкровище е открито случайно преди 35 години и се пази в трезора на пазарджишкия исторически музей. СНИМКА: Любомир Илков

Малко са съкровищата, открити по нашите земи, които събират прах в трезорите на регионални музеи и остават далече от погледите на широката публика. Такъв е случаят със съкровището от пазарджишкото село Лесичево, открито случайно преди 35 години.

Дали, защото става дума за предмети от Средновековието, към които интересът е значително по-слаб в сравнение с шедьоврите на тракийското златарско изкуство, или е въпрос на музейна политика, но 13-те сребърни накита с позлата от Лесичево само два пъти през годините са били излагани в Пазарджик в общи юбилейни музейни експозиции. А някои от предметите са уникални и нямат аналог сред откритите подобни находки у нас.

В ранната есен на 1977 г. трима работници от Лесичево копаят канал за телефонен кабел в покрайнините на селото. Йордан Мързев, Благо Ганев и Спас Чочков се стъписват, когато в един момент лопатата на единия от тях удря в нещо метално. Разравят пръстта и виждат зеленясало медно котле. Когато го изровили, с изненада открили, че то е пълно с невиждани накити, които са били увити в изгнило вече парче плат.

Директорът на историческия музей в Пазарджик Борис Хаджийски показва непознатото лесичевско съкровище.
Директорът на историческия музей в Пазарджик Борис Хаджийски показва непознатото лесичевско съкровище. СНИМКА: Любомир Илков

"Когато получихме сигнала за открито съкровище в Лесичево тръгнах веднага към селото. Работниците, които го бяха намерили, вече го бяха предали в кметството. Накитите бяха с патина и от пръв поглед се виждаше, че се нуждаят от почистване и реставрация. Позлатеният колан, който по-късно се оказа уникален, беше на парчета", спомня си историкът Александър Арнаудов, който е първият специалист, видял съкровището. Той посетил и изкопа, откъдето било извадено гърнето с накитите и бил изненадан, че съкровището всъщност не е било заровено на повече от 50-60 см, дълбочина. Явно стопанинът му е бързал да се спаси от нещо ужасно и първата му мисъл е била да скрие скъпоценностите, а после да спасява живота си.

Първоначално откритите в Лесичево накити са дадени на потомствения златар Георги Златарев от Панагюрище, който ги е почистил детайлно, за да се види какво всъщност съдържа находката, разказва Арнаудов. Става дума за 13 накита, изработени от висока проба сребро, някои от които с позлата - накит за глава и част от булченски венец, два гердана, мъжки колан, пет пръстена, две гривни, висулка, 5 броя сребърни мъниста и сребърно тасче. Освен тях в котлето грижливо били сложени и две пръчки сребърен припой, използван предимно от майстори златари при изработката на бижута.

Съкровището е датирано от втората половина на XVII в. и според историка Лиляна Шулева представлява производствения репертоар на една златарска работилница. В своите изследвания тя допуска, че лесичевското съкровище е принадлежало на майстор златар, който го е пренасял. Според Шулева находката съдържа неотменими атрибути за сватбен обряд, които всяко семейство, дори и сега, пази като реликва. Поради това се допуска и версия, че става дума за семейни накити на фамилия, която ги е заровила заради възникнала опасност Пред "24часа" Лиляна Шулева обаче бе категорична, че на лесичевското съкровище не е било отдадено заслуженото внимание през годините, въпреки че неговата културно-историческа стойност е изключително висока. Най-малкото заради два от предметите - колана и единия от герданите, които и до момента са единствени по рода си, намирани у нас.

Металният колан, който е изработен от 15 шестоъгълни от отлято сребро плочки, които после са позлатени, не прилича на нито един от видовете подобни накити, известни на историческата наука, категорична е Шулева. За да стигне до този извод, тя твърди, че е проверила всички съществуващи данни за подобни находки и никъде не открила подобно описание. Коланът при всички случаи е мъжки икато подобен вид накит е бил разпространен у нас още през ранното Средновековие.

Според експерти в украсата на колана могат да се открият ориенталски елементи и източно въздействие. Шестоъгълните пластини пък се свързват с определена символика - накитът е бил изработен по този начин, за да предпазва от уроки, смята пазарджишката историчка. Според други изследователи техниката на изработката съвпада с много стари, използвани през железния период в Европа.

Уникален е и единият от герданите. Според Лиляна Шулева той е изпълнен с неповторимо художествено решение с изобилстващи готически елементи и е направен от 29 части, като 24 от тях са многостенни сложни елементи със сферична форма. Те са изпълнени от сребърна кована тенекия, като големите фигури и халкичките, които ги свързват, са позлатени. Всеки от многостенните елементи е направен от четириъгълни или триъгълни стени с украса от вдлъбнати кръгчета. Подобна форма и орнаментика издават западноевропейско влияние, въпреки че пряк аналог на подобен накит също не е откриван у нас.

Според други изследователи подобни художествени решения са взаимствани от сръбската златарска школа, внесени там от готическото изкуство. В тази връзка се допуска, че лесичевското съкровище е дело на майстори от чипровската школа, които са били повлияни от сръбското златарско изкуство и късната готика. Историческата наука не дава точен отговор дали намерените гердани са били мъжки, или женски. Според изследователи имало е обичай при определени случаи и мъже да носят подобни накити. Любопитно е, че и откритите пет масивни пръстена, единият от които също с подчертани елементи от късната готика, вероятно също са били мъжки въпреки богатата им орнаментика. Подобни били разпространени у нас по време на турското робство и дори след Освобождението.

Най-сериозно доказателство, че лесичевското съкровище все пак е дело на чипровски златари, носи накитът за глава. Подобни аналози има открити в северозападната част на страната.

Каквато и да е историята на съкровището, историците са единодушни, че то представлява сбор от високохудожествени ценности, изработени с елементи на източното изкуство, готиката и Ренесанса. Въпреки това в историческия музей на Пазарджик няма данни то да е напускало града,, а още по-малко да е показвано в чужбина.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

В момента сме разделени, той е при майка си в Германия Купих на Лоренцо чисто нов джип Няма да правя повече дуети с мама Тази година съм на гръцкото море Софи Маринова е родена на 5 декември 1975 година. Изпълнителката има една от най-богати кариери в попфолка в България. Когато Софка е на сцената, шоуто е гарантирано

Автомобил като космически кораб пуска на пазара "Ролс Ройс".  Великолепното возило в наречено "кола от 2035 г.", поради предположение, че така ще изглеждат автомобилите от бъдещето. То е представено на широката публика от Алекс Хърши, известна с прякора "Суперкар Блонди". Както писа "България Днес", мацката с търговски нюх е австралийка

Британец доведе съпругата си на меден месец в България заради... компютърна игра. Историята му е разказана в SPORTbible - едно от най-големите спортни издания в Обединеното кралство, и през последните дни се разпространява в цяла Европа. Тим Пайк е голям почитател на "Футбол мениджър", в която влизате в ролята на треньор, редите състави