Време е България да стане лидер в региона

https://www.24chasa.bg/Article/1532972 www.24chasa.bg
Любомир Топалов, който представи онзи ден книгата си “Политически партии и евроскептицизъм”, е професор по политология в университета в Токио.

Румънски и български медии гръмнаха вчера с новината, че вероятно България ще бъде разделена от принудителния си брак с Румъния по пътя на по-нататъшното й интегриране в Европейския съюз и особено по отношение на влизането й в Шенген.

Това със сигурност би било една много полезна  крачка напред по отношение на българския национален интерес, особено в момент, когато раздвижването в региона дава историческа възможност на страната ни да заеме лидерска позиция, без това да е свързано с традиционните механизми на противопоставяне, както неведнъж това се е случвало в миналото. И все пак нека бъдем реалисти и погледнем на тази по-скоро спекулативна новина както подобава – като на буря в чаша вода, завъртяна от румънската вътрешнополитическа динамика.

Президентът на ЕК Барозу посети България, но пропусна Румъния. На дипломатически език  това е равносилно на шамар. Освен това не само удостои между другото откриването на линия от софийското метро със символичното название “Европейски съюз”, но и похвали страната ни за успехите особено в усвояването на еврофондове. Нямаше нито дума отново за Румъния – втори шамар. Истината е, че в момента България има исторически шанс да се превърне в регионален лидер. До скоро тази роля се изпълняваше, безмилостно от Гърция.

Нищо в регионалната политика на ЕС не ставаше без одобрението и благословията на южната ни съседка – от регионални политически инициативи до икономически и инфраструктурни проекти. През последните две години Гърция изгуби и моралното и реалното си право да продължава да е такъв лидер. А в регион, който традиционно е бил разкъсван от националистически борби за надмощие, не е без значение кой е “човекът на Брюксел”. Борбата за регионално лидерство не е затихнала. В близко време се очаква Хърватско да стане 28-и член на ЕС, а Сърбия, ако се отърси по-скоро от все още войнстващия национализъм, може би ще изпревари Македония в същото съревнование за членство. От тази гледна точка България само ще се облагодетелства, ако успее бързо и ясно да заеме лидерската си позиция.

Фактите също са на наша страна. Въпреки че темповете на усвояване на еврофондове не е тема за хвалба в България, относително погледнато, нашата държава е поне пет пъти по-успешна от Румъния. Скорошен доклад показа, че за периода между 2007-2012 година България е усвоила около 20% от отделените й фондове, докато Румъния едва 4%. Българската демократична система, въпреки всичките й кусури, също се оказва по-стабилна и  консолидирана от тази на Румъния, както стана ясно през това лято.

Макроикономическата и фискалната ни политика са като малък остров на стабилност в региона на фона на катастрофалната ситуация в Гърция и доста по-нестабилната в бюджетно отношение Румъния. Същото се отнася и до нивото на безработица, както и на износ и търговски баланс.

Въпреки това не бива да бързаме да се радваме много. Проблемите с ширещата се корупция на всички нива на администрация са далече от момента на решаване. Няма нито политическа воля, нито приложени успешни механизми и практики. А за батака в съдебната система – проблем, свързан с корупционния – въобще да не отварям дума. Накратко, въпреки ясния фаворизиращ знак на Барозу към България, едва ли може да се говори за някаква възможност за разделяне на принудителния брак между двете съседки по пътя към по-нататъшното интегриране на двете държави в ЕС. По-скоро това е една буря в чаша вода, при това, както вече казах, завъртяна от вътрешно-политическите среди в Румъния
 с оглед да предизвикат паника и да подбудят дискусия в резултат на политическата криза от това лято.

Причините България и Румъния да пропуснат бракоразводното си дело този път са много. Нека само набързо да ги обобщя. Първо, много малко механизми са останали на ЕС и на централните страни членки да повлияят на България и Румъния да продължат с болезнените реформи в най-окопалите се още от тоталитарно време институции – съдебна система, вътрешно и външно министерство и държавна администрация.

Влизането в Шенген е един такъв последно останал механизъм. Много пъти през последната година бе показвано и на двете страни, че макар техническите критерии да са изпълнени, политическите – и особено политически контрол върху корумпирани служители по ключовите места на границите и митниците – не са налице. Това е ясно предизвестие, че някои европейски държави, особено Франция, Холандия и отскоро Германия, няма да вдигнат лесно своето вето върху влизането на България и Румъния в Шенген.

Освен това само след седмица предстоят избори в Холандия. На тях се очаква евроскептичната и ксенофобска партия на Геерт Вилдерс - Партията на свободата, да влезе като трета сила в бъдещия парламент и да играе отново ключова роля като балансьор в следващото коалиционно правителство. Разликата този път ще бъде, че се очаква тази партия да получи безпрецедентна подкрепа от поне 15%, което означава, че само чудо ще спаси бъдещото правителство от ситуация, в която Партията на свободата да не играе ролята на старши коалиционен партньор.

Излишно е да припомням, че имено тази партия преди няколко месеца отвори откровено
 ксенофобски сайт за холандски граждани да се оплакват, ако българи и румънци са заели работни места, за които самите холандци кандидатстват, или за това, че политици от средите на тази партия наложиха последния път вето над приемането на България и Румъния в Шенген.

Накрая нека отбележа и очевидното – че избори ще има и в България догодина. Това означава, че реални реформи преди това няма да се случат, което пък ще доведе до запазване на съпротивата срещу българското влизане в Шенген от страна на гореспоменатите държави. А  реформи преди  изборите няма  да има, защото никой наш политик, който е с всичкия си, няма да започне да мъти водата и да рискува да изплуват неща, които – иносказателно казано – курортите ни безуспешно се опитват да изхвърлят навътре в морето...

Затова и не е реално да очакваме България да бъде отделена от Румъния по отношение на влизането ни в Шенген. А то между другото няма да се случи – според мен – преди изборите догодина. И все пак, ако управляващите проявят визия и политическа воля, то те биха могли да се възползват от тази безпрецедентна историческа възможност да изведат България като регионален лидер. Нека не забравяме – регионализмът в ЕС е нещо, което всъщност е в ущърб на самия съюз. Но е реалност, срещу която и най-силните не се борят. Днес в ЕС имаме реално  противопоставяне на център- периферия, север  срещу юг,  изток срещу запад и т.н. Говоренето за разделянето ни от Румъния може да е буря в чаша вода, но при дадени благоприятни условия, твърдят физиците, трепването на крилете на пеперуда в едното полукълбо на земята може да предизвика ураган в другото полукълбо. Защо не това да е валидно и за бурите в чаши с вода?...

Любомир Топалов

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Какво трябва да се промени в изборните закони

    Какво трябва да се промени в изборните закони

    Пак ще променят Изборния кодекс. Това е правилно действие, защото изборните закони у нас определено имат кусури - твърде са сложни, твърде излишни забрани има и няма някои важни възможности. Струва ни се например, че е важно да започне някаква форма на дистанционно и предварително гласуване по аналогов път
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя