Силата на любовта победи Ponte Milvio в Рим - Моста на заключената любов, коментира образно италианският сайт romatoday.
Вчера сутринта започна дългогодишно планираната акция по премахване на катинарчетата на тийнейджърската любов, заключени на парапетите на моста. Сега се коментира каква ще е съдбата им. Възможно е те да бъдат преместени в музей на града.
През 2007 година се налага община Рим да почисти моста от голямото количество катинари, повечето от които са висели на стълба на централната лампа, която е демонтирана. В последствие се поставят железни парапети по Ponte Milvio, както и на входовете му, с което общинарите изразяват своята толерантност към хората, обичащи Моста на заключената любов.
"Вече мерната единица за любов е ...бройката катинарчета на кубичен дециметър :)))) (защо?) Защото в 1 кубичен дециметър се събират горе долу 14 бр. (14 февруари) :))))", коментира във Фейсбук Диян Милев.
„Катинарната мания" е взаимствана от филма и книгата на Федерико Мучия „Искам те" - продължение на известното произведение „Три метра над небето". Главните герои закачат катинар на улична лампа на прословутия мост. Върху него са инициалите им. Влюбените хвърлят ключа във водите на река Тибър като символичен обред на вечната любов.
По този пример стотици млади хора овековечават любовта си на римския мост.
В наши дни мостът „Милвио" е любимо място на влюбените и е известен още като Мостът на заключената любов. Там обичащите "заключват" своята любов и хвърлят ключа в реката.
Ритуалът на "заключената любов" е простичък. По протежението на целия мост има любезни продавачи на катинари. Цените им зависят от големината. Влюбените двойки надписват с перманентен маркер своето желание на катинара, жената го заключва на избрано място, след което мъжът се обръща с гръб към парапета на моста и хвърля през рамото си ключето на катинара във водите на река Тибър.
„Много симпатичен ритуал. Ние с такива катинари си заключваме ракията и бурканите със зимнина. Всеки с разбиранията си за любов", коментира случаен наблюдател на снимките от моста.
Конструиран с идеята да пресича река Тибър извън пределите на стария град, мостът води към стария път „Касия" (Северният път). „Милвио" се знае от 207 година пр. Хр., когато, все още дървен, той бил главна точка в битката на Метраурус във втората война на пуните.
В онези времена легендата говори, че създателите на моста са от племената на Molvia. Оттам идва и името му.
През 110 - 109 година пр. Хр. мостът "Милвио" в Рим е конструиран от Марко Емилио Скауро. В 321 година сл. Хр. мостът става символ на битката между Константин I и Масенцио, известна като „Битката за понте Милвио".
Легендата разказва, че император Константин I вижда през нощта на 27 срещу 28 октомври 312 година християнски кръст в небето и това му помага да спечели битката срещу Максенций. Всъщност императорът не е видял кръст, а анаграма, т. нар. "кризмон", поставени една в друга X и R и затворени в кръг. Около кръга имало надпис: „С този знак ще победиш" и това го окуражава в битката.
В първото хилядолетие мостът в Рим е известен с името Ponte Mollo. През 1458 година е първата му сериозна реконструкция под покровителството на папа Мартино V, когато са премахнати последните дървени части по него. През 1805 година папа Пио VII прави следваща реконструкция на моста. Тогава е иззидана и арката в началото на моста, която до тогава е била дървена. Статуите, които са ограждащи скулптурни орнаменти на моста Милвио, са изработени и монтирани около 1850 година.
Любов, белязала границата между това, което знаем и онова, в което вярваме, превръща това място в нарицателно на Рим.
Неизменно ритуалът на заключената любов завършва с целувка, мостът „Милвио" „слуша" историите на влюбените, техните тайни, като е запомнил стъпките на хиляди минувачи, изхвърлили ключето на катинара.
Има две места в италианската столица, които сами разказват: Мостът „Милвио" и Испанският площад. Историите им са еднакви, но героите в тях - винаги различни. Всъщност да споделиш любовта в Италия не е никак трудно, стига да си виждащ, а не гледащ човек. Любовта в Италия не е само емоция, любовта там е единствената религия на света, която може и невъзможното. И много религиозни се оказват италианците: при всеки удобен случай възторжено изразяват култа си към любовта - по площади, в паркове, пред фонтани и т.н.