“По паветата на “Ленин” срещнах баба ти едно време. След сватбата я заведох в Парка на свободата да се снимаме. Всички тогава, за сватба или просто за спомен, позирахме край фонтаните пред езерото "Ариана". Трябва да е още тук снимката, в албума на младостта”, разказва дядото на своята внучка.
“Кои павета, какъв “Ленин”, кой Парк на свободата? В кой град е това?”, пита детето.
Днес малцина млади знаят, че настоящият бул. “Цариградско шосе” в София се е казвал “Владимир Илич Ленин”, накратко наричан от всички “Ленин”. Кръстен е на бащата на Октомврийската революция в Русия през 1917 г., който става и първият министър-председател на Съветския съюз.
Едва ли има тийнейджър, който да има дори догадка, че вместо асфалтовата покривка пътното трасе на булеварда е било облечено с аристократичните за XIX век павета, които застилат най-скъпите търговски и туристически улици днес в големите европейски градове. Реконструкцията на трасето, махането на паважните камъни и покриването на шосето с асфалт, както и разширяването на булеварда започва през 1973-а и приключва следващата година.
А Борисовата градина през социализма се е наричала Парк на свободата.
“А кой е Цариград?”, пита внучката дядо си.
“Днешният голям турски град Истанбул”, отговаря дядото.
Булевард “Цариградско шосе” е разположен в източната част на столицата. Той и до днес е основната входно-изходна пътна артерия, през която минава потокът към Южна и Югоизточна България. Това е пътят, който води до Цариград, днешния Истанбул.
Историците категорично включват съвременната пътна артерия като част от древния път Via militaris (в превод от латински - пътят на войната). Построен е от римляните в древността, отъпкан обаче още от разселването на homo sapiens отпреди 100 хил. г.
Днешното “Цариградско шосе” е част от многобройните търговски пътища, обособили се още в праисторически времена, които днес са основни комуникационни артерии.
По този път именно се разпространява християнството, монашеството, а по късно и ислямската култура между Европа и Мала Азия. Трасето от векове е мост на културен обмен на древни тракийски царства, на Римската, Византийската и Османската империи.
По време на руско-турската война населението на София намалява почти наполовина.
По данни на общината от февруари 1878 г. София наброява едва 11 694 души. От тях 6560 са българи, 3538 - евреи, 839 - турци, и 737 - цигани. На 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. В резултат на това броят на жителите нараства бързо в сравнение с другите градове, главно от вътрешна миграция. През 1889 г. е построен Лъвов мост, а две години по-късно - и Орлов мост, които са били двата крайни портала на новата столица. Оттам са влизали каруците на селяните, които се търгували с продукцията си на Женския пазар.
Днес София е най-гъстонаселеният град на България, в който официално са регистрирани 1 359 520 души според статистиката от 2011 г. А “Цариградско шосе” е най-големият булевард в София. Той е естественото продължение на автомагистрала “Тракия” , като започва от Околовръстния път на София и свършва в сърцето на столицата Орлов мост.
Шосето е единственият софийски булевард, който по цялата си дължина минава безконфликтно върху естакади над всички булеварди, които го пресичат. Поради това трафикът по “Цариградско шосе” не минава през светофари от Орлов мост до магистрала “Тракия”, с изключение на светофара на кръстовището с ул. “Димитър Пешев”.
Булевардът има и буферен подземен паркинг, който побира 1300 автомобила. Паркоместата бяха изградени по време на 3-годишния ремонт, който приключи наскоро, заради построяването на продължението на първи метродиаметър на софийското метро в посока на летище София в източната му част при “Интерекспо център”.
Догодина Столична община гласи основен ремонт на "Цариградско шосе", който ще глътне 20 млн. лева по предварителни данни. Само за цялостното му преасфалтиране ще трябват 5 млн. лева.
История
Някогашният Цариград е днешният турски град Истанбул. Удачното му географско положение, което свързва континентите Европа и Азия, се оказва стратегическо и допринася за бурното развитие на търговията, и за разцвета на града. Местните контролират Босфора, както и търговските пътища от Европа към Азия и от Черно към Егейско море.
Първото историческо име на съвременния мегаполис е Византион, основан през 667 г. преди новата ера от заселници. По-късно градът е наричан още Стамбул и Константинопол. Наименованието Цариград е със старобългарски произход - градът на царя или градът на цезаря.
Той съчетава в себе си византийска, османска и българска култура и привлича туристи от цял свят като една от най-предпочитаните дестинации за мегаполис. Според преброяване от 2000 година населението му по официални данни наброява 8 803 468 души и го нарежда на първо място в класацията за най-населен турски град. Според неофициални данни вилаетът Истанбул побира 13 120 596 жители, което e 18% от населението на Турция.
Орлов мост е построен през 1891 г.
Орлов мост е построен две години след построяването на Лъвов мост през 1889 г. Главен архитект на столицата по това време е Адолф Вацлав Колар. Той заедно с колегата си, архитекта Вацлав Прошек, прави проект, по който е изграден мостът.
Орлов мост е замислен като символ на свободата, защото именно на това място в края на града столичани и селяни от околните софийски села са посрещнали затворниците от Диарбекир, борили се срещу робството.
Четирите метални орела са поръчани за изработка на престижната по онова време австрийска фирма “Рудолф Филип Вагнер и Биро". Излетите птици са докарани от Виена през 1891 г. за официалното откриване на моста.