Обидно е цивилен да оглавява военното разузнаване

https://www.24chasa.bg/Article/1552341 www.24chasa.bg
Чавдар Червенков

ЧАВДАР ЧЕРВЕНКОВ, бивш началник на военното разузнаване

В началото на прехода, а и съвсем доскоро, под национална сигурност се разбираше най-вече армия, пушки, танкове и самолети.

Моята представа за съдържанието на стратегията се формира на база практиката в САЩ. Имаше време, когато всяка година американският президент представяше пред Конгреса доклад, който очертаваше стратегията за национална сигурност за периода. Формулираха се целите на стратегията - не повече от 4-5, и се посочваха инструментите за тяхното реализиране.

Когато подреждаше инструментите, президентът започваше с политическите, след това идваше ред на икономическите и най-накрая поставяше силовите. А ние впрягахме каруцата пред коня. Всичко при нас се въртеше около службите, армията, МВР.

Казвам това с ясното съзнание, че понятието национална сигурност е преди всичко икономика, финанси, енергетика и едва тогава - разузнаване, полиция и войска. Днес експертите наричат тези елементи на сигурността секторни политики. И вече е направено доста по тяхната организация.

Стратегията за национална сигурност бе приета през март 2011 г. Заповедта за създаване на работна група по законите, за които сега говорим, обаче е от юни т.г. А би трябвало това да стане година по-рано. Изгубено е ценно време.

Законите за специалните служби са изключително необходими. Убеден съм, че ако имахме закон за НРС,
скандалът с
уволнението на
ген. Кирчо Киров
нямаше да се
състои
Защото в този закон ясно и точно щяха да бъдат изписани условията, при които може да бъде сменен директорът, щеше да е уредена и мандатността.   А сега смениха генерала и медиите веднага се напълниха с информации за финансови злоупотреби, за ловни излети и скъпи и прескъпи пушки за експрезидента Георги Първанов. Това всички го прочетоха. Не знам обаче дали всички чуха, че данни за такива злоупотреби всъщност няма. Каза го Първанов по една телевизия. След медийната буря той пратил запитване и официално му отговорили, че в докладите за проверките в разузнаването липсват такива обвинения. 
Това нямаше да се случи и ако в службите действаха необходимите контролни механизми. Сега в проектозакона за Държавна агенция "Разузнаване" се предлага създаване на длъжността инспектор, който да проверява спазването на нормативните актове и заповедите на шефа на агенцията. Той е пряко подчинен на генералния директор, но представя годишен доклад и на премиера. Добре би било обаче тази фигура да е на надведомствено подчинение.

Много по-сериозно в законите за службите трябва да се постави и въпросът за прозрачността. След 22 г. демокрация обществото става все по-чувствително към силовите структури, които във времето на соца бяха издигнати на особен пиедестал и всичко около тях бе обвито в желязна секретност.

Във Великобритания например има служба за борба с тежката организирана престъпност, еквивалент на нашата ГДБОП и донякъде на ДАНС. Всяка година тази агенция публикува доклад, в който отчита каква работа е свършила и какви пари е похарчила. Докладът е изчистен от поверителна информация, но в него остават изводи и анализи на оперативната обстановка. Не само в Англия, в повечето западни държави разходната част (изразходваните пари) не представлява държавна тайна. Ние като че ли все още се притесняваме да извадим на показ своите харчове. Дори си мисля, че една от причините е да не се изложим пред света какви скромни суми заделяме за такива цели.
Предлагат се подобни доклади, но на 5 г. Прекалено голям е този срок. Редно е да са всяка година. В противен случай службите започват да се капсулират, а липсата на информация води до появата на легенди.

Като бивш началник на военното разузнаване имам няколко конкретни мнения по проекта за закон:

Първо - задължително трябва да се изчисти въпросът за това
може ли военното
разузнаване да
работи на
територията на
страната,
или не? В закона пише следното: на военното разузнаване не може да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Аз обаче питам: а задачи от вътрешен неполитически характер може ли да се възлагат? Примерно - от икономически, социален или финансов характер. Защото това, което не е забранено, е разрешено.

Освен това чл. 60 от проектозакона казва, че службата може да има официални представители в служби и ведомства на централната администрация, с които си взаимодейства. Тук очевидно не става въпрос за офицери под прикритие, каквито е имало открай време в нашите задгранични представителства, а за някакви други официални представители. Затова питам - каква работа ще вършат те на територията на страната?
Законът указва още, че държавните органи и организации, юридическите лица и гражданите оказват съдействие на служителите при или по повод осъществяването на определените им с този закон дейности. За какво съдействие става дума тук, нали военното разузнаване работи в чужбина?

Записано е също така, че в такива случаи служителите се легитимират със служебна карта. А тези, които работят в чужбина, с какво се легитимират? Сигурен съм, че там тези карти изобщо не ги признават?

Второ - документът неоправдано е сложил под шапката на военното разузнаване и войсковото разузнаване. Войсковото разузнаване е вид бойно осигуряване, както свързочното, инженерното или химическото, и се ръководи от армейските устави и наставления, за него отговаря командирът на поделението. Много по-ясно и по-точно ще бъде, ако законът се отнася само за служба "Военна информация".

Трето - не е редно директор на военното разузнаване да е цивилен. Сегашното положение е някакъв компромис, защото титулярът Веселин Иванов е офицер, разузнавач от кариерата, минал в резерва. Но направо е обидно шеф на единствената спецслужба, за която изобщо не се поставя въпроса за девоенизация, да не е под пагон. И изискванията за зам.-директори са несериозни. И те на първо място може да са цивилни, а след това военни. И забележете - назначават се като обслужващ персонал по Кодекса на труда. Законът е мястото, където трябва много по-ясно и точно да се разработят изискванията към тези отговорни длъжности. Липсата на такива изисквания позволява конюнктурщина. Така всяко правителство ще може да си назначава шефове на тази служба както намери за добре.
Четвърто - в закона е записано, че привличането на сътрудници трябва да става доброволно при условия и ред, определен с акт на министъра на отбраната. Изобщо не ми е ясно защо едно политическо лице трябва да се пъха в такава деликатна работа. Най-добре е това да става с акт на Министерския съвет.

  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар