С проф. д-р Никола Георгиев разговаря Мила Гешакова.
- 20 000 нови думи от 90-те хиляди в последното издание на правописен български речник - много или малко е това, проф. Георгиев?
- Езикът може да се измерва по-добре с всякакви други средства - смислови, изразителни, синтактични, словообразувателни и какви ли не, а броенето на думите е бакалска мяра.
- Половината от новите думи са свързани с интернет, нови технологии и са чуждици. Вредна ли е такава инвазия?
- В историята на езиците има десетилетия на нахлуване на чужди думи, но и десетилетия на остра съпротива срещу това. И ние сме ги преживели. Но е по-важно сред новопостъпилите думи е кои какви са и по какви подбуди са влезли в езика ни.
- Интересно, с колко думи основно се изразява българинът?
- В България такива изчисления са правени, но не особено усърдно. Но от международни проучвания знаем, че ако в английския език има стотици хиляди думи,
на англичанина му стигат неколкостотин. Предполагам, че с толкова се изразява и българинът. Това е активният речник. А с пасивния пълнят речниците.
- Има ли връзка между властта и езика?
- Историята на един език е културна и политическа история на един народ. Българският народ е бил под владичеството на няколко народа и съответно култури. Византийската култура например има значително влияние върху езика ни. После в него нахлува турският и това поражда съпротива. Започват и опити за заместване. Например на турската дума кибрит с палица. После идва т.нар. пуризъм - езикочистачество. Това става още в края на XIX в., но го откриваме в стиховете и в прозата на Смирненски, който се подиграва на езиковото чистофайничество на проф. Балан.
Според притока на чуждиците сме били още под силно руско влияние в края на ХIХ в., особено в езика на някогашните военни, същои под немско влияние, както личи по техническия речник.
В нашия език се усеща и френско културно влияние - навлизат изрази като аржан конте, което означава плащане в брой. Днес е заместен с американизма "плащам кеш". Показва новия господар. Но думи като мерси и бонжур остават. Съществува ли в днешния български език думата вуз? А домсъвет? И двете са в употреба.
- Отразява ли се членството в ЕС на езика ни?
- Не. В ЕС се говори на шведски, холандски, испански, на какви ли не езици. Сега влиянието е американско. Затова налични български изрази се заместват с американизми. Отивам на пазар, правя покупки вече е старомодно - сега правя шопинг.
- Каква е типологията на чуждите думи?
- Два вида са - едните не усещаме, че са чужди, другите - да. Българите спим на чаршаф, завиваме се с юрган, без да искаме да знаем, че думите са турски. За тях свои имена нямаме и това е обяснимо - това са предмети на по-висш бит, не на рогозка. Затова ги приемаме, без да ритаме срещу тях. Но една голяма група думи явно са синонимни в българския - "челен" става "топ", а думата топ означава вид оръжие. Думата шоп означава жител от Западна България, но в нови времена означава дюкян, магазин. Мога да нарека такова заместване само снобско и полуинтелигентно слагачество.
- Ваши колеги казват, че българският е либерализиран. В какво се изразява това?
- Ето в какво: колегите подозират, че служат на една гласно или негласно изявена линия - българското общество да заприлича на западно в идеален вид. Тези колеги са работили, покорно изпълнявайки тази задача, и на тях им е угодно да кажат, че са либерали. За мен обаче са службаши.
- Чуха се гласове, че често променяме българския правопис. Последният правописен речник е от 2002 г.
- Няма изряден правопис и трябва да се примирим с това. Последната основна промяна стана в началото на 1945 г. Оттогава тук-таме нещо се променя - много слабо и незабележимо, без особено значение.
- Пълният член препъва мнозина. Трябва ли да отпадне?
- Засега не. Но въпросът за пълния член може би е част от по-голям въпрос - що е правопис. Правописът е насилствено наложено средство, в което проличава равнището на култура на един човек. Мяра е за неговата самокритичност, трудолюбие, отношението му към културата. От такива разграничителни линии има нужда. Затова е
по-добре правописът да си остане същият
- Какво общество рисува българският език - толкова много чуждици, технократизми и т.н.?
- Общество много различно от времето на младия Елин Пелин. Едно от настроенията, които носи езикът ни, е страхът. Обедняваме - да, изпростяваме - не съм съгласен, макар двете да са свързани. В много отношения българското общество е по-отворено към света, отколкото досега, което натъжава много хора, особено възрастни, но това е съдбата на една съвременна страна, независимо в кой материк е.
- Дали латиницата ще измести кирилицата?
- Българите прописват на своя славянски език с глаголица. Тази писменост е много различна от гръцката и латинската, трудна за усвояване и не пуска трайни корени в българския културен живот. Займестена е от писменост много близка до гръцката и
наречена в чест на Константин Кирил, макар че той хабер си няма от тази писменост.
Нашите съседи хърватите дълго и упорито държат на глаголицата, която съжителства с кирилицата там. В крайна сметка кирилицата взема превес, а глаголицата остава за свещениците. Добре, но Хърватия попада под австрийска власт, а заедно с това идва трета писменост. Сега там официалната писменост е латиница. Това се случва, след като за около 1000 години се сменят три писмености.
В днешна Сърбия едни от най-старите авторитетни сръбски вестници са на кирилица, но на част от сърбите вече им е по-лесно да пишат и да четат на латиница. Така че там кирилицата си отива, затова са сформирани групи за нейната защита - войнствени групи, обречени. У нас кирилицата засега се крепи и един от доводите е "Нали ние сме я създали".
- Интернет застрашава ли я?
- Не за първи път техниката се намесва в писмеността. Въвеждането на книгопечатането е било посрещнато с много противоречиви чувства, недоволство, радост. То променя много, но основната природа на езика и писмеността остават. Предполагам, нещо подобно ще се случи и с въвеждането на новата техника.
- Ще се промени ли с времето българският правопис?
- Правописът е едно от множеството средства на властта да владее подчинените си. Една от първите правописни реформи е в края на ХIХ в. и тя буди много насмешки. Правителството на Стамболийски пък изключва излишни според него букви. Кабинетът му пада, идва Ал. Цанков, който трябва да върне предишния правопис, но да приеме някои от промените, предложени от предшественика си. Тук политика и правопис се сблъскват.
Левичарските издания продължават да излизат със Стамболийския правопис, но няма закон, който да го спре. Следва ново правителство, народно и отечественофронтовско, което тръгва да опростява правописа. Работим за народа, не за тая префърцунена интелигенция - народът да се научи да пише, но правилно. Поне две букви от азбуката си отиват ей така. Постепенно властта поема създаването на речници - тя плаща, тя командва.
Въвежда свой език, наречен новоговор, като почти забранява разни думи, които на практика се зачеркват. И възлага на свои покорни служители да направят онова, което очаква. С идването на червената армия българският език се залива с русизми. Някога имаше българска дума започвам, беше заменена от съветизираното "отпочвам", а днес е обновена с англоамериканската - стартирам.
- Дали младите, които често наричаме неграмотни не слагат начало на нова грамотност, която отказваме да приемем?
- Нищо обезпокоително няма в това, че младите пишат на т.нар. фонетичен български. Писменостите са направени, за да бъдат смесени. Ако преброите в българската кирилица колко букви всъщност са гръцки, ще се хванете за главата. Но какво от това? Струва ми се, че ролята на компютрите се преувеличава. Те не изтласкват толкова решително книгата като книга. Какво значи "нет"? Мрежа, нали? В българския имаше опит да се говори с тази дума, но той умря. Онова, което става в нашия език, се случвавъв всички европейски езици, дори и известните с коравината си унгарски, финландски.
- Казвате, че писменостите унищожават културите. С какво?
- Познати са хиляди култури, в които народни певци и разказвачи импровизирано или по памет декламират десетки хиляди стихове. Писмеността, казват, е била посрещната на нож от най-великите гръцки мислители, например от Платон. По негово време "Одисея" и "Илиада" са живели безписмено. Гръцки владетел назначава комисия, която да ги запише. И настават такива бъркотии, че хората после казват "И Омир понякога задрямва", т.е. прави грешки. Още тогава писмеността се е възприемала като нож с две остриета. Устното слово свързва пряко говорителя със слушателите и те може да влязат в диалог. Докато писменото слово вече излиза извън волята и обсега на автора. Питомецът на Аристотел Александър Македонски е раздразнен от това, че неговият учител е размножил свое съчинение писмено. Тази линия има последователи и досега. Когато бях гимназист, през 50-те години, в моя клас от 50 души само трима четяха...
- Има ли опасност българският език да бъде претопен от чуждиците?
- Аз съм против паникьорството. Език се разбива много трудно, както и да се тъпче с чужди думи. Английският е претъпкан с всякакви чуждици, но това не му е попречило да стане един от световните езици. Заплаха за българския като език няма, има обаче за кирилицата.