Снахата на Милко Балев се омъжи за швейцарец, но запази българската фамилия

https://www.24chasa.bg/Article/1554308 Снахата на Милко Балев се омъжи за швейцарец, но запази българската фамилия Снахата на Милко Балев се омъжи за швейцарец, но запази българската фамилия www.24chasa.bg

От около месец Ралица Балева е в България, за да се види с близките си. Тя пристигна у нас с дъщеричката си Маргарет. Дълги години Ралица беше омъжена за сина на Милко Балев Калин. За първи път в интервю тя разказва защо са се разделили. Споделя подробности и за бащата на дъщеря си.

Ралица има сестра Хели, която е с година по-малка. Майка им Маргарита е наполовина австрийка и вкъщи често са говорили на немски. Била е преподавател по литература, а сега се радва на моментите, когато малката й внучка е в България. Баща им Христо Торнев е бил преподавател в техникума "Попов", преди 10 ноември заминава за Франция, където остава да живее.

Ралица Балева е единствената българка, влязла в редиците на световните топмодели. Участвала е в ревютата Висша мода и прет-а-порте на почти всички италиански дизайнери. Версаче, Пино Ланчети, "Роко Бароко", Лаура Биаджоти са само част от имената, с които е работила. Дълги години е любимка на легендата Джанфранко Фере. В Париж има ангажименти с "Шанел", Жан Луи Шерер, Кристиан Лакроа и т.н. Била е рекламно лице на "Кампари", а договорът й позволява на компанията да използва лика й за цял живот. Снимала се е за календарите на "Ямаха", участвала е в тв реклами на "Мартини", "Мерцедес", "Нескафе".

- Джанфранко Фере имаше много специално отношение към вас. Какво е усещането дизайнер от такава класа да ви цени истински?

- Много хубаво. Като повечето други манекенки живеех сама в чужбина и малко или много ми липсваше обичта и близостта на родителите ми. Той наистина се отнасяше към мен бащински. Понякога беше и строг.

- Как се превърнахте в негова любимка?

- От кастинги и заради качествата ми. Първо участвах в ревютата му, после във вътрешните дефилета, а след това започнах и проби. Тогава той правеше две линии - неговата и за “Кристиан Диор”. Така че заедно сме летели с личния му самолет от Париж до Ню Йорк. Случвало се е да работим по 24 часа в денонощието.

- През 2002 г. италианското списание “Максим” ви определи като една от стоте най-красиви и сексапилни жени в света. Какво почувствахте, когато видяхте тази класация?

- Разбира се, бях поласкана, защото беше като венец за цялостната ми кариера.

- Кои други имена присъстваха?

- Новите топмодели, които се появиха през 2000 година. Предишните вече се бяха оттеглили. В списъка бяха Жизел Бюндхен, Наоми Кембъл, която продължаваше да дефилира...

- Защо напуснахте България?

- По това време бях студентка втори курс по журналистика, мечтаех да се занимавам именно с това. След 10 ноември нещата се промениха, беше труден преходен период за всички, същото важеше за мен и семейството ми. Баща ми от години живееше във Франция и аз отидох да го посетя. Тривиално звучи, но на "Шан-з-Елизе" ме срещна Габи Вагнер, собственичка на малка, но много работеща модна агенция - “Зуум”. Предложи ми работа, направихме пробни фотоси и веднага започнах да се снимам.

- Кой беше първият ви ангажимент?

- Бях на корицата на списание Votre beaute, малко след това снимах за “Ел”. В началото не правех много пари, но работех за доста списания. А това е хубаво за една манекенка, защото така си прави бука. По-късно се преместих в агенция “Метрополитън”. Отлагах връщането си в България, защото имах все повече и повече работа. Започнах да печеля и малко пари. Нещата у нас не се оправяха. Мислех след година да продължа с ученето, но така и не се върнах за постоянно. 

- Имало ли е периоди, в които сте искали да зарежете всичко и да се приберете?

- Сблъсквала съм се с много тежки моменти, без пари, трудни ситуации с документи... Знаете ли кое беше най-страшното - че не можех да се върна. Бях наясно, че тук ще бъде още по-трудно. Стремях се някак си да издържа, да гледам напред и да се справя. В един момент започнах много да пътувам, защото трябваше да следя потока на модата, който се определя от ревютата. След тях се остава и за каталози. Не седях през цялото време в Париж. Оказа се, че имам много работа в Италия и се преместих в Милано през 1993 г. С времето стана по-лесно с документите, агенциите можеха без проблем да изкарват работни визи. Така че пътувах до Лондон, Ню Йорк, Маями. За да снимам каталози, летях до екзотични острови.

- А сега къде живеете?

- В Швейцария.

- Без нея той нямаше да бъде пълен. След като се появи, стана център на всичко, превърна се в първата ми и най-важна грижа. Скоро ще навърши 4 години.

- Всичко беше много прекрасно. Нямах никакви проблеми, въпреки че бях в напреднала възраст. Беше огромна емоция, когато я гушнах, никога няма да забравя първия й вик и плач. И днес, всеки път, когато се разплаче, аз се връщам към онзи момент. Мога да разпозная гласа й измежду хиляди. Беше много тихо и любознателно бебе. Имам снимка, на която тя е едва тримесечна и разглежда книжка. Кръстих я на майка ми Маргарита.

- Да, до третия месец, щях да продължа и още, ако имах възможност.

- Да, естествено. Тук също ходим, но избягваме пясъчниците, защото са доста мръсни, а и тя самата не обича. Харесвам чисти площадки, в София вече има доста такива, особено в центъра. Децата са възпитани и много красиви. След време искам да я запиша на класически балет. Аз съм танцувала пет години и мисля, че е добре не само за фигурата, но и за възпитанието и дисциплината. Сега я водя на плуване. От тази година кара ски, явно е спортен тип, за разлика от мен. Аз съм дете на интелектуалци и навремето не ме записаха на спорт.

Засега Меги не посещава детска градина, защото пътуваме често, но аз я обучавам вкъщи. Вече знае азбуката, познава цифрите. Може да ги пише.

- Меги се справя перфектно с български, италиански и английски. Много добре говори немски и руски. Самата аз ги говоря, но владея и френски език. Пътувайки, тя страшно бързо се адаптира. Освен това имам книги на всички тези езици. Вечер час-два й чета приказки, като се старая в седмицата да използваме три-четири езика.Гледа и филми, включително на руски, а любимата й приказка е “Маша и мечокът”.

- Не се ли обърква?

- След два езика тя се отвори още повече. Случва се, когато сме се събрали хора от три-четири националности, към всеки да се обръща на съответния език. Например на мен ми говори на италиански, с майка ми общува на български или немски и т.н. Знае, че с баща си трябва да говори на италиански. Имало е и парадокси - в Америка на русначета обяснява нещо на родния им език, а те й отвръщат на английски. 

- Помага ли ви жена в нейното отглеждане?

- Наемала съм български момичета, но от няколко месеца я гледам само аз и се забавляваме много.

- Такива обувки нося само вечер, през деня съм в спортен стил и с ниски обувки. Даже като беше бебе, съм я носила с високите токчета, отивайки на вечеря. От малка я водим с нас, така че знае как да се държи на масата и да не прави бели.

- Коя е любимата ви детска книжка?

- На нея "Питър Пан" и за Аладин. А аз с интерес преоткрих всички приказки. "Цар Лъв" е любимият ни филм, когато за първи път гледах двете части, даже се разплаках. Неотдавна я водих на кино на "Ледена епоха".

- В къща или в апартамент живеете в Швейцария и какво е първото нещо, което правите, когато се събудите?

- Живеем в апартамент. А сутрин задължително закусвам, важна част от деня ми, защото се зареждам с енергия. Храня се здравословно. Ям много плодове, кисело мляко, овесени ядки. Пия кафето си с обезмаслено мляко.

- Готвите ли за Маргарет?

- Всеки ден. Любимото ни ястие е задушена сьомга със зеленчуци и ги приготвям два-три пъти седмично. Правя супи, нещо с пилешко месо, спагети с пресни домати.

- Кой е строгият вкъщи?

- Със сигурност баща й, защото прекарва по-малко време с нея. Аз съм строга майка, но колкото и да се старая, не мога да стигам до крайности. Пък и тя е момиченце, прекарваме по 24 часа заедно... Но когато й кажа нещо със строг тон, тя веднага променя поведението си.

- Казва се Джон Балдзарини, швейцарец от италиански произход. Той е бизнесмен, има фирми за реклами и за директна продажба на продукти за дома. Оженихме се през 2006 г. в Швейцария. На подписването бяхме само двамата и свидетелите. Няколко месеца по-късно беше партито в Капри, за което се писа. Но ние нищо не сме организирали, приятели го направиха в наша чест.

- Все още сте Балева по фамилията на първия си съпруг, защо?

- Навсякъде ме познават с тази фамилия. Дълги години съм била с нея, свикнала съм и затова ще я запазя, като добавя само тире и Балдзарини. Все още обаче не съм си сменила паспорта, така че сега съм само Балева.

- Изненада ли ви с романтично предложение?

- Бяхме заедно около година и половина и решението стана постепенно, беше по-скоро една зряла стъпка. Той има предишни бракове, деца, аз също бях омъжена. Не сме правили и сватбено пътешествие, защото така или иначе често пътуваме.

- Помагате ли в бизнеса на съпруга си?

- Не се меся. Аз имах участие във фирма за бански костюми, създадохме я с моя приятелка. Бизнесът просъществува шест години. За съжаление лошо свърши, защото моята съдружничка не се справяше добре със сметките и още се съдим. Оттеглих се преди три години и сега се грижа за дъщеря си.

- Колко често се прибирате в България?

- Преди си идвах на всеки два месеца. Откакто се роди Меги, е по-рядко - веднъжгодишно. Но оставаме за месец-два.

- Познавате ли някого от сегашните ни политици?

- Не, но ми харесват. Бойко Борисов е един съвременен политик.

- Напуснали сте България преди доста години, как ви се струва сега?

- Веднага се включвам в живота тук, защото съм любопитна натура. Чета вестници, гледам новините. Всичко много се е променило. Явно има влияние и Европейският съюз и парите, които идват оттам, очевидно добре се влагат. Видях откриването на новия лъч на метрото, новите булеварди. София е обновена и модерна, надявам се да е така и в цяла България.

- Имате ли контакти с чужди политици?

- Покрай работата си съм се се срещала с много от тях на коктейли, официални вечери.

- Тук упорито се твърдеше, че сте имали връзка със Силвио Берлускони.

- Ооо (през смях), разбира се, че това не е вярно. Запознавала съм се с него, много интелигентен човек. Въпреки нещата, които му се случиха, мисля, че беше добър политик за Италия, като бизнесмен е преуспял. Срещали сме се на вечери, но той едва ли си спомня изобщо за мен. Даже не съм и негов тип (отново с бурен смях). Не харесва високи и слаби жени, обича по-пищни и дребнички, той самият е доста нисък.

- По това време той учеше в Художествената академия, а аз бях на 16 години. Минавах с приятелки покрай “Кристал”, където той се събираше с други рокери и ни запознаха общи приятели. В началото на връзката ни прекарвахме много време заедно, а след време се пренесох при него. Живееше с родителите си, но те бяха непрекъснато на работа. Калин рисуваше много, живееха в голяма и хубава къща.

- Сключили сте брак доста млади.

- Аз бях на 19 години, а той на 27 г. Решихме го заедно, а и с мнението на неговите и моите родители. Не беше изведнъж. Бях много млада и сега, като гледам снимки, си казвам: Боже, това моята сватба ли е? Бях облечена с къса рокля и малко венче на главата - модерно-романтична булка. Направихме голяма сватба - имаше официален обяд за по-възрастните, а вечерта организирахме купон.

- Трябваше ли да спазвате някакви правила като снаха на Милко Балев?

- Не, не е имало никакъв протокол. Те бяха едно изключително сърдечно и обикновено семейство. Много естествено се държаха не само с мен, но и с всички останали хора. Имаха шофьори и привилегии, с каквито днес разполагат всички политици. Не е имало нещо повече от сега. Никога не са парадирали с положението си, нито пък аз. Спомням си, че когато ходех на лекции, понякога ползвах шофьори, но все гледах да слизам далече, за да не ме виждат колегите.

- Как ви се отразиха промените след 10 ноември?

- Към мен не е имало нападки. Беше ми много болно за тях. Бях там, когато пристигнаха в 6 часа сутринта и взеха Милко Балев от вкъщи. Казаха, че е за някаква справка. Преживях го лично. Всичко се случваше пред очите ми - идваха, претърсваха дома ни, стояха там с часове. После, когато го отведоха и две години не се върна, станах свидетел на всички гонки и обвинения... Милко Балев никога не е бил солидна парадираща личност. Имаше много силен характер и видях как рухна, затвори се в себе си. Беше обиден и огорчен и така си отиде. За мен той беше наистина изключителна личност.

- Това ли беше причината да решите да заминете?

- Да, аз изживях едно лично разочарование от епохата, хората, отношението. Бях млада и това страшно ме впечатли. Преходът се оказа объркващ, не се знаеше кое е добро, кое е лошо. За нас, младите, беше хаос. Може би това също ме задържа навън и ме караше да отлагам връщането си, там имах повече шансове.

- Калин не се ли опита да ви спре?

- Не, нито пък неговите и моите родители, те винаги са ме насърчавали и подкрепяли. Той също дойде и живяхме в чужбина две години. Рисуваше, караше курсове.

- Средата ли ви раздели?

- Не, така става в живота, че хората понякога се разделят. Аз никога не съм принадлежала към някаква определена среда. Той се върна да се грижи за родителите си, защото някой трябваше да бъде до тях. Майка му беше с тежка сърдечна операция. Баща му беше болен, имаше рак. Решихме той да се прибере, а и вече се бяхме разделили.

- Кога се разведохте?

- Скоро - през 2003-2004 година.

- Той познава ли дъщеря ви Меги?

- Още не, но предполагам, че скоро ще се видим. Но майка му я е виждала и двете се приеха много въодушевено.

- Учили сте във фотографския техникум “А.С.Попов”. Как се справяте с техниката? Можете ли да смените крушка?

- Е, да, крушка мога да сменям. Но там бях доста зле с техниката. Първите курсове, докато учехме общите предмети, се справях отлично. Когато започнаха специализираните часове, се оказа, че изобщо не ми се удават и последния клас се преместих в друго училище. Исках да кандидатствам в университет, така че трябваше да имам висок бал.

- Баща ви Христо Торнев е емигрирал във Франция, семейството ви пострада ли от това?

- Бях около 10-годишна. Била съм твърде малка и не съм усетила нищо или през 80-те години не е било толкова страшно. Може би върху майка ми е имало реакция, но не съм разбрала. Предполагам, че Милко Балев е бил критикуван, че баща ми е в чужбина. Но никога до мен не е стигало подобно нещо, самият той дори не ми е намеквал, че има проблем.

- С какво се занимаваше баща ви?

- Тук беше преподавател, във Франция имаше магазин за ремонт и продажба на техника. Ожени се за французойка и заедно работеха. Сега е пенсионер.

- Рядко жените признават на каква възраст са. Вие никога не сте се притеснявали да казвате годините си.

- Да, аз съм 67-и набор. Не се срамувам на колко години съм, напротив, гордея се, че съм ги достигнала. Всяка възраст си има своите предимства. Сега имам богат житейски опит. Чувствам се по-добре в кожата си и съм някак неустрашима. Бедите и трудните времена по-малко ме плашат. Смятам, че съм способна да се справя във всяка една ситуация. По-уязвима съм заради дъщеря си и в този смисъл се чувствам несигурна. Доволна съм, че родих на тази възраст, защото съм 100% майка. Вниманието ми е изцяло насочено към нея, по-зряла съм, въпреки че енергията е по-малко. Двете сме изключително привързани една към друга.

- За какво плакахте последно?

- Не помня. Емоционална личност съм, но сълзите не се появяват често.

- Изглеждате много спокойна. Как реагирате, когато ви изкарат от равновесие?

- Не обичам кавгите и не е в натурата ми да повишавам тон. Мога да бъда студена и да режа. Рядко го правя и то е, ако някой нарани мен или мой близък. Но по принцип трудно може да ме предизвикат.

- Няколко пъти сте били лице на колекциите на Жени Живкова, както и на последното й ревю преди броени дни. Откога се познавате?

- От доста години, още от времето, когато се запознахме с Калин. Бяхме в една компания. Към нея винаги съм изпитвала огромно уважение. Тя узря много рано, беше твърде млада, когато загуби майка си. Винаги е била силен характер, решителна, това й помага да преуспява, да си задържи имиджа и позициите. Има прекрасно и изключително сплотено семейство.

- Участвали сте в тв предавания, италиански сериали и на големия екран в “Руска красавица”. Влече ли ви киното?

- Не, това беше експеримент. Разбрах какво преживяват истинските актьори и защо често са нещастни в живота. Трябва да пресъздават дълбоко ролите си, а това изхабява.

- Общували сте с много холивудски звезди, с кои от тях сте приятели?

- С Кристоф Ламбер, Харви Кайтел, Джон Бон Джоуви, много е сладък. На сцената го гледат като секссимвол, но той е точно обратното - изключително отдаден на семейството си. Познавам Матю Макконъхи. Запознавала съм се с много актьори.

- Не може някои от тях да не са ви ухажвали?

- Е, да. Един от тях е Мат Дилън, Шон Пен също, той е много чаровен. Но тези неща не ме впечатляват. Когато сърцето на човек е заето, никой не може да промени мнението му. По-добре е да се бяга от лични отношения с такива хора. Те са изложени на огромен медиен интерес, някои от тях имат драматични лични истории. Непостоянни са. И те са хора и не са толкова силни, колкото изглеждат на екрана.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Левон Хампарцумян: Ниските лихви показват стабилност на икономиката

Намесата на политиката в частния сектор може и да носи краткосрочни изгоди, но винаги води до катастрофа, казва главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк И още акценти Колкото по-бързо

Акад. Юлиан Ревалски: 10 млн. не стигат, за да работи БАН пълноценно

Не чакаме само на държавата - 40% от финансирането за миналата година е спечелено по проекти. Но академията има и национални задачи, от които пари не може да се изкарат С председателя на БАН

Израелският писател Меир Шалев: Мечтая да обикалям с розов джип из Арабския свят

- Г-н Шалев, вашата книга “Момчето с гълъбите” - един от най-превежданите израелски романи, излезе и на български език. Заради това ли сте в България и за първи път ли сте тук?

Мая Манолова: “Да”-то на 2,5 млн. души е решение, не препоръка

Още акценти от интервюто: Хората показаха, че повече не искат тази система Не съм адвокат на нито една система. А на тези, които поискаха нова. Демокрацията е за активните Сега не влизат ли депутати

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Данаил Кирилов: Няма да има нови правила за изборите до пролетта

Единственият шанс да стане сега е да го поискат достатъчно парламентарни групи, не само нашата ГЕРБ е твърдо за чиста мажоритарна система, не за немската Сценаристите на Слави явно заспаха на

Галя Георгиева: Творческата трупа от “Яневагейт” действа твърде безскрупулно

Загубих доверието си в Лозан Панов, след като нарече ВСС блато С члена на ВСС Галя Георгиева разговаря Стоян Нешев - Г-жо Георгиева, шефът на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов поиска

Шефът на ВМА: Всяка голяма болница трябва да прави учения заради сложната обстановка

За 2 години ВМА намали дълга от 230 на 10 млн. лв., казва началникът на ВМА ген. проф. Николай Петров - Ген. Петров, в навечерието на 125-ата годишнина на ВМА има ли поводи за празнуване? - Да.

Харалан Александров: Народната любов към Борисов не е угаснала

Радев спечели, защото нацията имаше нужда от двама бащи на кормилото на държавата Сега БСП е галванизирана от неочакваната победа, но не бива да изпуска историческия шанс да се трансформира от

Стоянка Мутафова: Мислехте, че съм умряла? Ама я още не съм

Стоянка Мутафова в ексклузивно интервю за “24 часа” “Мислехте, че съм умряла? Ама я още не съм.” Така реагира Стоянка Мутафова от болничната си стая в “Токуда” пред “24 часа”.

  • Най-добрите университети - каузата си струва

    Защо “24 часа” пое инициативата да организира връчване на отличия на българските университети, които са начело в рейтинговата система. (Виж 2-а - 4-а стр.) Защото има смисъл постиженията и добрите примери в образованието да бъдат показани и изтъкнати. Рейтингите са много добър инструмент, който работи за решаване наведнъж на три важни проблема -
  • Ще дадем престижни дипломи на молдовските студенти

    Тараклийският държавен университет в Молдова отдавна е неофициален филиал на Великотърновския - защо да късаме с традицията ИДЕЯТА Тараклийският държавен университет в Молдова да стане филиал на Русенския университет “Ангел Кънчев” буди недоумение със своята нелогичност. Заплашва да прекъсне една традиция на дългогодишно партньорство и