Най-добрите търсачи на затрупани от лавини хора в планината са представителите на породата "Санбернар". Десетки кучета са спасили изчезнали под снежните преспи хора.
В центъра на Париж дори има паметник на кучето Бари, което е спасило от смърт 43-ма души, изпаднали в беда в планината.
Някои смелчаци обаче гледат и в домашни условия волните и едри представители на породата.
Санбернарът е масивно куче, чиято височина стига до 70 см, а теглото му удря стотина килограма.
Въпреки внушителните размери представителите на породата са изключително спокойни, миролюбиви, бързо се привързват към семейството и лесно привикват дори и към палави деца.
Санбернарът няма да реагира с агресия, ако отрочето ви му бърка в ушите, скубе пухкавата му опашка, нито пък ще го прекатури, ако е тръгнало да язди гърба му.
Представителите на породата обаче са изключително подозрителни към непознати, навлезли в дома. Те са нащрек при появата на чужд човек и се влияят от поведението на стопаните на дома към пришълеца. Ако домакините проявяват гостоприемство, санбернарът веднага демонстрира лоялност към тях и излиза от функцията на бодигард, готов да се жертва и да брани семейството си.
Санбернарът се поддава на дресировка, всеотдаен е и винаги е готов на саможертва
за човека, разказват дресьори.
По техни думи е желателно обучението да започне в най-ранна възраст. Понякога обаче санбернарът проявява инат и трябва време, докато кучето привикне към някои команди на стопаните, допълват зоовъзпитатели.
Срещат се два вида от породата според окосмяването - късокосмести и дългокосмести. Окраската на козината е бяла с огромни жълтеникави петна или обратното - бели петна на червеникавокеремидена козина.
Заради изобилието от косми по тялото на любимеца редно е стопаните поне веднъж седмично да го отървават от излишъка на подкосъм със специална четка. Санбернарът се скубе много, домът е пълен с косми и редовното изчеткване и разресване ще ви спести бъдещи проблеми като сплъстяване, разказват стопани.
Иначе козината на санбернара е водоустойчива и кучето ще е добре на открито дори
на минусови температури, разказват ветеринари. По техни думи няма риск от простудни заболявания, ако любимецът ви живее в кучешка колибка на двора.
Представителите на породата се отличават с лакомията си. Заради гигантските си размери те похапват доста, но пък са непретенциозни към сервираните им блюда.
Някои от тях дори обичат зеленчуци като краставици, моркови, дори картофи, разказват ветеринари. Види ли стопаните си да хапват нещо, санбернарът пуска лиги от лакомия и гледа жално с кафявите си очи. Слюноотделя, докато не го почерпят с храна.
Санбернарът обаче е претенциозен на пространство. Обича да прекарва и часове в игри на открито. Задължително е поне два пъти на ден за по час санбернарът да се разхожда, настояват дресьори.
ЛЕГЕНДАТА
Според легендата санбернарите са се появили като порода още през XI век, но добиват популярност чак 7 века по-късно. Дори се пазят анали, които казват, че породата е селектирана от монаси на Санбернарския манастир, разположен в Големия Санбернарски проход в Швейцарските Алпи. Целта била животните да спасяват хора, затрупани от лавини.
Според историческите сведения героичните кучета успявали да открият затрупани под снежните преспи хора. Най-често жертви на снежните гигантски отломки ставали търговци, които прекосявали стръмните склонове на Алпите, търгувайки между Севера и Юга. Пътят им водел директно до меката на търговията Рим. По онова време кучетата от породата били наричани лавинхунд. Четириногите имат запазена и до днес необичайна способност да усещат наближаващите лавини.
Често пъти страдат от затлъстяване
Заради лакомията си представителите на породата често пъти страдат от затлъстяване, обяснява д-р Мила Бобадова от ветеринарна клиника "Добро хрумване".
Поради натоварения ритъм на живот стопаните също допринасят за излишното тегло на любимеца си, като не му отделят нужните два часа на ден за разходки и игри на открито.
Световните концерни, които произвеждат кучешки храни, предлагат специални диетични консерви. Добре е ветеринарят да предпише храни, които да осигуряват необходимия баланс от полезни вещества, без обаче да се пренебрегват конкретните хранителни нужди на животното.
При санбернара има риск да заболее и от дисплазия на тазобедрената става. Един от първите признаци на болестта е отпуснатостта на ставата. Често пъти това води до възпаление, което е съпроводено с болка и видимо окуцяване на кучето.
Санбернарите са силно чувствителни на високи температури. Понякога през летните горещини представителите на породата имат нужда от лекарска помощ заради прегряване.
Те издържат на студ и обожават снега, но трябва да се пазят от претопляне, да се държат на хладно и проветриво през горещините.