Стоян Ганев: Дистанцирам се от политиците у нас, които търсят само изгода

https://www.24chasa.bg/Article/1555760 www.24chasa.bg

Със Стоян Ганев разговаря АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА:

- Защо се върнахте в България, г-н Ганев?

- Преди всичко заради моята майка. Тя е вече на 77 г. Здравето й все повече се разклаща, сама е, защото и брат ми е във Флорида, и не може да бъде оставена така. Взех много отговорно за себе си и семейството си решение да направя опит да съчетая 2 неща. Те не са несъчетаеми, но е малко по-тежко, защото постоянно пътувам. Може да се каже, че съм в България от известно време. Същевременно съм и в Ню Йорк, където е семейството ми - дъщеря ми, жена ми, домът ми. Сега се оформя един нов стар дом, в който се чувствам удобно. Чувствам се още по-добре в хубавия дом на майка ми в Пазарджик. Очевидно ми трябва адаптиране и към битовия живот. Виждате, че живея съвсем обикновено, нямам луксозни условия. Много по-добре, естествено, съм в Ню Йорк, но и тук ми харесва, защото тук е минал младият ми живот, когато бях в разгара на силите си.

- Миналото не ви ли демотивира?

- Не, обратното - при мен то е мотивираща сила.

Не мисля, че когато съм на 57  години, нещата са свършили.

По тази причина се връщам в родината си. Не използвам тази дума патриотарски.

- Значи, не гледате на България като на минало?

- Гледам като на настояще и бъдеще.

- И какво виждате там?

- Настоящето е лошо. То може да депресира и е депресирало хората. Виждам страна, в която голяма част от хората са изпаднали в състояние на национална меланхолия. Това пречи на народа да се разгърне и да бъде този, който е. В едно интервю пред "24 часа" през 2009 г. казах, че у г-н Борисов има едно силно изразено желание да направи нещо, да промени, да остави името си. Тази негова искреност го извисява над всички други политици сега. За съжаление обаче, не е голяма помощта, която неговият кабинет му оказва. Истината е, че г-н Борисов наследи това настояще.

- Откога се познавате с Бойко Борисов?

- От идването на царя през 2001 г., когато той го охраняваше.

- Очаквали ли сте някога, че може да стане премиер?

- В онзи момент - не.

- И какво още виждате в настоящето?

- Виждам, че народът живее в унизителна бедност и без перспектива. Никой на никого не вярва, освен някои - в Бог. Много от управниците са деца и внуци на бившата комунистическа върхушка. Така бе в предишните правителства, така е и сега. Безработицата постепено се превръща в бедствие. Инфлацията и лошите заеми растат. Доходите, включително и тези от българските емигранти и гастарбайтери, намаляват драстично.

Капиталите и инвестициите  обърнаха гръб на България. Но най-страшната страна на настоящето е нарастващата мизерия, в която живеят възрастните. Вече е достигнат предел, зад който пенсионерите няма да могат да оцелеят. Извън България нараства загрижеността на политици и общественици, че тези хора се нуждаят от спешна помощ. Освен това виждам, че България вече не е разделена на бели, зелени и червени, на една или друга идеология. Главното разделение е между корумпирани и некорумпинари политици. Имам случаи с хора, на които съм помогнал да станат даже и министри. Те са идвали при мен и са казвали: "Г-н Ганев, не може да се търпи вече. Корупцията ни е сграбчила." Но няколко месеца по-късно, когато вече са министри, чувам лоши неща за тях.

- Кога е било това?

- Когато негово величество бе премиер.

- Ще кажете ли имена?

- Не, но е имало няколко случая, в които съм бил дълбоко разочарован. Имам чувството, че е създадена такава атмосфера - който и да дойде, ще посегне към лесното. Не мога да си представя, че в бъдеще сегашното статукво ще остане. Исторически погледнато, България е на един голям кръстопът между това, което е сега, и радикалната промяна.

- Но това са неща, които казвате от 2002 г., когато царят ви отстрани като началник на кабинета си и се върнахте в САЩ...

- И няма да спра да ги казвам. Аз съм участвал в два исторически кръговрата. Единият бе през 1990-1991 г. СДС бе на път да бъде погазен, когато се раздели на 3 части. Започнаха усилия за съюз с комунистите. Не защото бяхме млади, а защото виждахме истината, знаех, че ако искаме да спечелим, трябва да се покажем по-категорични и по-силни. Така се яви идеята за гладната стачка, за групата на 39-те. В един момент попаднахме в безизходно състояние. Комунистите, които тогава бяха голяма сила, искаха да ни смачкат. В този момент прецених, че трябва да направим нещо радикално. Отидох при моя приятел Георги Марков, споделих с него идеята за гладна стачка и той като ракета вдигна ръка, предложи я и тя се прие. И вече нямаше връщане назад. Спечелихме, управлявахме и щяхме още да управляваме...

- Ако...

- Ако не бе пагубната политика на Филип Димитров и неговите приближени, които доброволно сдадоха властта чрез един обречен вот на доверие в парламента. Не мога да забравя, когато един от лидерите на СДС, близки до Димитров, уплашено каза: "Какво ли би станало, ако комунистите не се върнат и вотът мине в наша полза?"

- Защо останахте в САЩ?

- Бях принуден, защото на практика комунистите се върнаха  и, оказа се - за дълго. Не съм останал като емигрант, а като преподавател в 2 университета - първия - прочутия в Бриджпорт, през който са минали децата на именити хора от България. Но се чувствах още по-горд, когато станах професор в Нюйоркския университет. Там няма връзки, а налагане на качества. Бях допуснат да преподавам на хора, платили луди пари за правото да учат. В края на всеки курс студентите оценяват преподавателите си анонимно. Който получи негативна оценка и тя се повтори, си отива. Накратко, останах по вътрешнополитически причини. Тогава бях председател на генералната асамблея на ООН с мандат 1 г. В началото на 1993 г. ми се обади президентът Желев, подкрепен от ДПС и Ахмед Доган, мой добър приятел, и ми предложиха да се върна и да бъда премиер още преди наложеното после решение с Беров. Но аз се отказах. Не можех да оставя нещата в ООН по средата и да се върна, защото се чувствах отговорен и силно мотивиран да направя нещо. Не съм бил гладен за власт, защото власт имах и в България - имах силно влияние над хората и те ми вярваха. По съвсем друг начин щяха да се развият нещата, ако не бях заминал за Ню Йорк. 80-90% щях да бъда министър-председател с подкрепата на ДПС и много депутати от СДС. Когато Беров бе номиниран за премиер, първото му обаждане бе до мен, за да ми предложи да съм външен министър Мълниеносно казах: "Не!" Отказах да бъда министър в министерство, което се състоеше от мои политически противници. Но тежко ми и горко след това. Спряха ми заплатата, която бе около $ 5000, за да мога да живея нормално и да представям България достойно в Ню Йорк. Останах без пари. Не знаех какво да правя. Започнах да търся възможности за оцеляване на себе си и семейството си. Започнах да изнасям лекции. На една конференция се запознах с Буш-старши. Изнасях лекции за световния мир, за опасностите, за Азия, Корея, Китай. Пълното безпаричие ме тласна да правя това. Когато получих тези пари, повечето дадох за нуждите ми като председател на ОС на ООН. В тази атмосфера на гонене и репресия започнах да си представям какво ме чака, ако се върна в България - ако не репресии, то липса на възможности за развитие. Мои американски приятели търсеха възможности да почна да работя временно след изтичане на мандата и почнах работа като преподавател. Обичам това, защото и тук бях такъв. Впоследствие се преквалифицирах от конституционно към международно право. Да не прозвучи нескромно, но станах толкова добър, че бях поканен в Нюйоркския университет. В България започваше началото на едно дълго политаканстване, което продължава и досега. Не исках да подлагам себе си и семейството си на такъв живот Животът в САЩ ми хареса - не говоря за лукса. Аз не съм човек на лукса. Но съм благодарен на САЩ, че ми даде своеобразно ново висше образоване, докторат по демокрация и начин на управление на страната. Оттогава още повече се дистанцирах от българските политикани, които участват в политиката, заради личния си интерес. Можете да разгадаете десетки такива в парламента.

- Вие никога ли не сте търсили лична изгода в политиката?

- Виждате къде живея, нали? За каква изгода може да става дума. Искрено ви отговарям на въпроса защо останах в САЩ и не можех да участвам в политическия живот тук, макар че вече бях създал модерна политическа партия - ОДЦ после ОХДЦ, която излъчи кмета Стефан Софиянски и участваше в кабинета. Партията можеше да се развие, но започнах да се чувствам неподготвен, сравнявайки се с американските стандарти. Една от главните причини за неуспеха на СДС е неподготвеността на лидерството. Как човек, преподавал политикономия на социализма може да управлява икономиката на България, или човек като Филип Димитров ще има самочувствието да поведе страната напред. Още тогава почнах да мисля за бъдещето на България и тази мисъл не ме е напускала до ден днешен. Понякога съм имал пробиви равнозначни на 1991 г.

- Кои например?

- През 2000-2001 г. постигнах огромен успех и се чувствах щастлив, когато на 6 април 2001 г. видях царя да произнася обръщението към българската нация.

- Вие ли написахте това обръщение?

- Да.

- Вие ли дадохте този срок 800 дни, за които той отнесе толкова много критики?

- Не, това бе нещо, съгласувано с моя приятел икономиста Владимир Квинт, което царят хареса.

- Знае ли Квинт колко бе критикуван за тези 800 дни?

- Сигурно знае, защото има много приятели тук. Ако бе следвана икономическата програма, обявена в хотел "Хилтън", ако не бяха тези прочути балетни стъпки за лично печелене, щяхме да бъдем в съвсем друга ситуация.

- Чии балетни стъпки?

- На т.нар. юпита, например - за дълга, за БТК, за съсипването на БДЖ, за "Булгартабак", където, слава богу, не успяха, защото може да се каже, се намесих. Това бе една от причините да се сблъскаме и да няма място повече за мен тук.

 - Вие ли доведохте царя в България?

- Аз станах главният стратег и тактик в подготовката на идването на Негово Величество. Видях всичко, което се случва, в зародиш. Нищо не може да се сравни с чувството да видиш да се оформя нещо, както си мечтал. За първи път след СДС милиони българи повярваха в нещо. Затова намерих смисъл да се върна в България - защото нямаше политиканщина, а система от политики, което пролича в неговата програма, засягаща всички основни сфери.

- Щом системата е била стройна, защо не бе изпълнена тогава?

- Мисля, че царят не си е давал ясна сметка какво става в онзи момент - че той се оформя като истински народен лидер, зад когото тръгва повече от полровината български народ. 50-60 % от населението застанаха зад него. Царят видя, че аз се оказвам прав че той ще спечели с голям процент. Това бе мой триумф като човек който води кампанията.

- Най-после признахте, че вие сте били сивият кардинал...

- Не съм бил сив кардинал. Това е грозна дума, защото не съм правил нищо тайно. Стратег - да, но сив кардинал - не, защото съм давал пресконференции, интервюта. После станах началник на кабинета.

- Направлявали сте случването на нещата.

..- Участвал съм в него.

- Къде кръстосахте шпаги с царя?

- Когато видях, че влакът тръгва в друга посока. Личните интереси започнаха да избуяват. Изведнъж се заговори за имотите. Царят никога не е говорил пред мен за имоти. Появиха се юпитата, предвождани от Спас Русев и сина на царя - Кирил, много интелигентни мъже, но със свои интереси в политиката на царя. Другото развитие бе по линия на налагането на Бойко Борисов. Аз не бях против - радвах се за него, но зад него имаше прослойка, която бе срещу мен, защото са знаели, че не съм корумпиран - нещо, което е рядкост в българската политика.

- Значи не се обичате с Борисов...

- Нещата не минават през обичане. В политиката, а и между мъже, това би било съмнително. На мен Бойко ми е симпатичен като политик. В момента той и г-н Цветанов са нещо като опора на моята надежда за прегазване на мафията. Неговата стихия бе като главен секретар, там трябваше да остане повече време, а по време на тройната коалиция мястото му бе като министър на вътрешните работи. Понеже не му обърнаха внимание, не му остана нищо друго, освен да се бори да пробива сам. Тогава на преден план излязоха неговите невероятни пиар и политическки качества. Не съм виждал човек, който по-умело да умее да ползва психологията, по начина, по който той се обръща към различни слоеве на населението. Той искаше да се прослави и да направи нещо. Под неговото лидерство бяха изградени прословутите магистрали и метрото. Там той е дал съществена дан и с тях може да се гордее - те са важни за икономиката и за средната класа, но не и за 60-70% от бедстващото население. Метрото обслужва само София, а България не е София. Сега обаче трябва да даде отпор и да прегази бандитизма и мафията, иначе всякакви приказки за реформи ще са фалшиви.

- Не можете да отречете, че този кабинет направи повече в тази насока, отколкото всички досега...

- Несъмнено. Те обаче повдигнаха обвинения на хора, които съвсем не са тези, които аз визирам.

- Кои са хората, които визирате?

- Властта ги знае 100 пъти по-добре от мен. Бидейки в САЩ, имам много информация, и ми е ясно, че без прегазването на тази мафия, развитието на страната е невъзможно. Народът е толкова зле, колкото никога досега. За 100 г. той в момента е в най-тежко бедствено положение с единствената цел да се съхрани и да оцеелее. Над 60 % от хората пестят от храна. Пенсиите не са се увеличавали от 3 г. и както неотдавна каза Стив Ханке, бащата на валутния борд увеличаването на пенсиите трябва да е незабавно. И то поне 25% годишно.

- Но идването на това правителство съвпадна със световната криза.

- Не мисля, че кризата е проблемът.

- Защо, като бяхте на власт, не направихте нещо по-добро?

- Ние бяхме микроскопично в исторически план време. Поради безотговорността на Филип Димитров, се оказахме в опозиция. С царя бях само няколко месеца. Започнах да правя реформи, защото бях убеден, че това е историческият шанс на България, но ми попречиха от всички посоки. Моята грешка е, че не осигурих гърба си, не станах достатъчно силен, за да мога да повлияя достатъчно силно на царя, защото в един момент бях принуден да се махна и нещата тръгнаха в посока, която всички знаят. Не можех да попреча, защото това е мощна сила и един човек не може да се справи с нея. Дори силен човек като Борисов не може да се пребори с тази престъпност, което да помогне да се развият сериозни реформи в България. После опозицията заедно с повечето депутати от властта образуваха прослойка политикани.

- Къде виждате скрити резерви за българската икономика?

- Има доста възможности. Например хващане на контрабандаа, която по оценки на разузнавателните служби е 4-5 млрд. годишно. Също и в намаляване на сивата икономика, която е 32 % - най-голямата в Европа. Неплащането на осигуровките към сметката на работещите трябва да се изравни с престъпление, каквото е неплащането на данъци. Друг източник са концесиите. Например, имаме една златна концесия, дадена на чужда компания. Мои американски източници ми казаха, че от тази компания годишно се печелят между 3 и 5 млрд. долара. Не знам доколко е вярно, но трябва да стане публична информация, вкл. колко получава българската държава. Въпросът е защо сме дали производството на това злато на концесия. Обидно нисък е процентът, който получава държавата. Има неща, които будят съмнение за лошо сключени договори,
от които са настъпили финансови последици.

- За коя концесия говорите?

- Тя е широко известна. Не казвам, че компаниите, на които се дават, са лоши, но има съмнение за лошо сключени договори, което води до лоши финансови резултати. Имам съмнения за опасно лобиране, че вероятно в парламента се движат големи пари, за да може концесията да остане. Обръщам се към икономическата полиция, към прокуратурата, към новата комисия на Яне Янев, че има нещо, което трябва да се провери. Чаках с нетърпение да бъде приет законът за премахването на концесиите, но сега той е набутан в някой шкаф. Не е нужно да сте завършили Лондонското училище по икономика, за да си отговорите защо.

- Предлагате да се развалят тези договори ли?

- Ако дейността на компанията не съответства на закона. В САЩ има антикорупционна комисия, която може да разпитва хора, които правят бизнес навън. Така е и в Канада. В тези концесии се губят огромни маси пари, а само 1 млрд. лева са нужни за да се увеличат пенсиите с 25 %.

Аз съм в състояние да осигуря финансиране на проект, при който държавата да произвежда злато и да получава големи доходи.

- Но концесията вече е сключена?

- Тя може да бъде развалена при определени обстоятелства, напр. грубо накърняване интереса на българската държава.

- Е, тогава някой ще каже, че вие имате интерес, че лобирате за друг...

- Имам интерес държавата да поеме производството с български специалисти. И не лобирам, а бих опитал евентуално да привлека финансиране. Защото засега никой не се е запътил да дойде тук да инвестира. Мога да привлека и други инвеститори, но не при сегашните условия на правна несигурност. Времето в САЩ ми помогна да се сближа с големи инвеститори. Живея в град център на големи хедж фондове, които могат да обръщат цели икономики в добра насока. Но те трябва да имат гаранция на хора, които не са корумпирани, които няма да поставят тези инвеститори в положение да раздават пари, каквато сякаш е практиката в момента. Разбира се, тези трансакции не са тук, те са по офшорните зони. Сега живеем сред хора, които говорят едно, а правят друго - говорят, че са за премахване на концесиите, а ги подкрепят.

- Каква е гаранцията, че няма да се облажите от инвеститорите, които ще доведете?

- В световния бизнес има система от стриктни правила. Освен това гаранция е, че толкова години не съм се облажил от властта, а съм страдал. Нямам много приятели в България, но имам в Ню Йорк, във Вашингтон. Това ми дава основание да мисля, че можем да успеем.

- От думите ви разбирам, че не сте се отказали от политиката...

- Отказал съм се от политиканството. Ако някога видя промяна, ако политиканите бъдат издухани и на тяхно място дойдат политици, които мислят не само за себе си, а за държавата, тогава това става привлекателно бих дал възможност на моите привърженици да ме подкрепят. Но сегашното политиканство ме отблъсква и не искам да се занимавам с това.

- Мнозина може да кажат, че сте дошли, заради изборите догодина.

- Има чисто съвпадение - майка ми и изборите нямат общо помежду си.

- С какво ще се занимавате тогава в България?

- Ще се върна към една, главно на майка ми, мечта, която политиката измести. Когато през 1980-1981 г. завърших Юридическия факултет бях първи по успех. Първите 6-има получаваха правото да бъдат адвокати в София. Майка ми бе щастлива, защото изкарах блестящо изпитите си. Изведнъж у мен нахлу желанието да не ставам адвокат и реших да отида в Москва да повиша образованието си. За мен това бе единствената възможност, защото децата на номенклатурата заминаха за Англия. Сега вече се зачислих към Пазарджишката адвокатска колегия и вече съм правоспособен адвокат, което не значи че не мога да получа дело в София. Офисът ми е в София - един офис, който адвокат Миглена Димитрова бе любезна да ми предостави. Ще имам офис и в Пазарджик. Имейлът ми е ganevstoyan@gmail.com.

- Какви дела са ви на сърцето?

- Всяко дело би ми било интересно. Имам опит, защото едно от нещата, които правех с моята приятелка Силвия Ролински в САЩ, е да помагам в нейната дейност. Нямах само право да се явявам пред съда.

- Как ще съчетавате адвокатската работа тук със завръщането в САЩ?

- Мога например докато пътувам, да проучвам материалите, които имам. Просто не мога изведнъж да приключа задълженията си и в САЩ.

- Какъв е бизнесът ви там?

- Имах въглищен бизнес в Средна Азия. Приключих го. Не съм Летящия холандец.

- Това напрежение в последните години не ви ли се отрази на здравето?

- Не, напротив - колкото повече напрежение имам, толкова по-добре се чувствам. Иначе човек като мен лесно може да изпадне в меланхолия, в депресия. Досега не ми се е случвало. Имаше период, в който се разболях лошо от пневмония, което някои тук превърнаха в моята смърт и погребение. Но това бе израз на злоба. Има осем години оттогава, беше около 2 г., след като напуснах за втори път България.

- Имате предвид слуха, че сте нелечимо болен.

- Ако бе така, трябваше отдавна да съм умрял. Това не е вярно. Но идете и убедете майка ми в онзи момент - това й нанесе невероятен удар да чете подобни непроверени гадости. Това, което прави жълтата преса в България, е недопустимо. В САЩ всичко е открито - ако си публична фигура, излизаш и казваш: "Днес бях диогнастициран, ще зпочна борба, за да оцелея."

- Наистина ли само от пневмония лахте болен?

- Да, но тя се разви и усложни, защото започнах да кашлям и не обърнах внимание. Започнах да се лекувам и след 1 месец бягах на стадиона до нас.

- Но това съсипа здравето ви?

- Не, но минах през тежък период. Не знаех, че пневмонията е толкова тежко заболяване.

- И сега ли бягате сутрин?

- Бягам надвечер, но тук все още не съм започнал. Където живея в САЩ, има един първокласен стадион, който е на разположение на хорана в района, частен за града парк с прекрасен плаж на океана, където ходя почти всеки ден - това бе една моя мечта. Но и в Пазарджик има великолепен парк "Островът", където мога да бягам.

- В името на какво оставяте частен парк, луксозен стадион, луксозен живот, гледка към океана?

- Вече ви отговорих - главната причина е майка ми.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реални стимули за покупката  на нови коли

    Реални стимули за покупката на нови коли

    България е страната с най-остарял автопарк в Европейския съюз. Което носи последствия - за сигурността на пътя, за екологията и т.н. На този тъжен фон лек оптимизъм вдъхва информацията, че през октомври продажбите на нови коли е с над 9% повече, отколкото миналия октомври. Но достатъчно е човек да излезе на улицата и да види какви съборетини се
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър