Четири години и половина след трагедията във влака от София за Кардам, в който изгоряха деветима, никой не отива в затвора. Това решение на Великотърновския апелативен съд предизвика шок в петък.
Магистратите намалиха присъдите на началник влака и шафнера на изгорелия кушет до условни, след като преди това на две инстанции получиха сурови ефективни наказания.
Затова пък съдът намери за виновен бившия началник в БДЖ Георги Иванов, който досега бе оневиняван за фаталната си заповед за двойно заключване на вратите на вагоните.
Както "24 часа" писа, бившият директор на поделение "Спални и специални вагони" бе признат за виновен за това, че е издал заповед за заключване на страничните врати на влака с каре и щифт и по този начин е причинил смърт по непредпазливост. Той обаче мина с година и 6 месеца условно. Вместо определените от окръжния съд в Плевен 12 години затвор шафнерът на кушет-вагона Георги Георгиев получи едва 3 г. условно. Присъдата на началник-влака Иванка Костадинова пък падна от 8 г. и половина на 2 години и 6 месеца.
Присъдите на търновските магистрати бяха посрещнати с недоволство и от почернените близки, и от обвинените за инцидента. Държавното обвинение пък още днес ще подготви протест.
"Ще протестирам присъдите само в частта за размера на наказанията - те са несправедливо малки. За прокуратурата е успех, че и шефът от БДЖ Георги Иванов бе признат за виновен - оневиняването му преди беше в известна степен поражение. Преценката за степента на вината е право на съда", каза пред "24 часа" апелативният прокурор Стоян Вараджаков.
Той нямало да посочи в протеста по колко години затвор ще иска от ВКС. "Все пак в петък ме нямаше, бях на избора на прокурори за ВСС, нека прегледам документите и ще преценя", каза Вараджаков.
Въпреки снизхождението на търновския съд соченият за основен виновник за трагедията от 28 февруари 2008 г. шафнер на изгорелия кушет-вагон също смята да жали наказанието. Той и колежката му от влаковата бригада Иванка Костадинова искат да бъдат напълно оправдани.
"Не можа да се докаже, че съм виновен напълно за нещо, което някой е решил някога. Абсолютно всичко възможно съм направил, за да спася хората. Спасени са 26-има души, всички те са евакуирани от влака от общо 35-има пътници, това го казвам вече няколко пъти. Направил съм всичко възможно по силите си в рамките на 4 минути. Ако някой е направил някъде нещо повече, нека да излезе и да го заяви", каза Георгиев, след като чу присъдата си.
Адвокатът му Пламен Енчев пък сравни случилото се в нощта на огнения ад с действията на руснаците при Сталинград. "На пет души се е полагала една винтовка и "Вперед за Сталин!". Липсват влакова бригада, инструкции, евакуационен план, оповестителна уредба, реално обучение и т.н.
Показвали са им как се гаси пожар в корито с пожарогасител, и то на всеки поотделно. Изпълнявали са куха наредба", каза адвокатът. Той подчерта, че на нито едно от лицата, които са пряко ангажирани с безопасността на движение в БДЖ, не е повдигнато обвинение.
"Вероятно съдът е взел всичко това предвид, за да наложи условни присъди", заяви още юристът. Той искал да се запознае с мотивите на апелативния съд и тогава с клиента му щели да вземат решение дали да обжалват.
Съдията докладчик по делото Йорданка Неделчева отказа вчера да коментира драстично намалените присъди. "Ще обосновем решението си в мотивите по делото. Ще гледам да ги изготвя възможно най-бързо", каза тя.
Според адвокат Енчев обаче са допуснати грешки в разследването на инцидента, но вината за това не е на разследващия орган. "Интересно ми е защо при наличие на цял транспортен отдел в Националната следствена служба това разследване е възложено на един разследващ полицаи от РПУ - Мездра. Едно момиче, което е направило каквото знае, но на практика не е било подготвено", смята той.
На 28 февруари 2008 г. около 23,22 часа, близо до Червен бряг викове "Пожар! Горим!" събуждат задрямалите пътници. Само за пет минути черен задушлив дим плъзва из влака. Шафнерът търси пожарогасители. Те не работят. Настъпва паника. Пътниците хукват към предните врати на вагона, но те се оказват заключени. Някои успяват да излязат от задните врати, други отварят входа към пощенския вагон. В огнения капан обаче 9 души, а други 9 са ранени.
Съдебната сага се точи вече 3 години. Две съдебни инстанции - Плевенският окръжен съд и Великотърновският апелативен съд, осъдиха Георгиев и Костадинова. На 4 май 2010 г. плевенският съд им даде най-тежките присъди - съответно 12 и 8 г. затвор, а после търновският ги намали на 8,5 и 5 г. ВКС обаче отмени както тези наказания, така и оправдателната присъда на Георги Иванов и върна делото в апелативния съд във Велико Търново.
Върховните магистрати назначиха и безпрецедентен следствен експеримент, който накара пътници, подсъдими и близки на изгорелите отново да преживеят кошмара. Той трябваше да докаже могли ли са Георгиев и Костадинова да евакуират пътниците в горящия влак за около 4 минути.
На 8 декември м.г. на перона обаче вместо сред огън, паника и тъмнина участниците в експеримента го играха в празен влак.
Основни действащи лица бяха 2 свидетелки, които поотделно са известили шафнера Георги Георгиев за пожара в купе номер 6. Ива Енгьозова и Яна Кирилова бяха с доста поизбледнели спомени.
Ани Рашева, дъщеря на проф. Рашо Рашев: Очаквахме го, истината едва ли ще излезе
Ако някой очаква да кажа, че съм потресена от присъдата, не, не съм. По-скоро очаквах, че така ще се случи. За мен обаче вече не е толкова важно дали Георги и Иванка ще лежат в затвора. Техните души горят от деня на пожара до днес така, както и нашите.
По-същественото е друго. Доколко този процес обясни на българското общество защо се случи този пожар? Кой доведе БДЖ до това състояние през годините? Имало ли е източване на компанията, за да се стигне дотам, че да стават аварии и пожари толкова често и само случайността да помага да няма жертви? Кой е в основата да се купят такива спални вагони? Защо цялото разследване се ограничи единствено и само с конкретния пожар, а нямаше нито един подведен под отговорност или разследван за състоянието на БДЖ въобще? Защото този пожар е само следствие от много пропуски.
Какво направи БДЖ, за да увери обществото, че тази трагедия няма да се повтори? Обучават ли се кадрите да реагират адекватно? Защо бившият министър Николай Василев не пое своята отговорност за случилото се? Защо неговият колега Мутафчиев откри през 2009 г. паметника на загиналите край Червен бряг, без да присъства никой от нас?
За мен стана ясно, че някой има интерес истината да не излезе наяве.
Васил Вичев, баща на 25-годишния Даниел: Ще обжалвам. Иначе какво, да взема автомата ли?
Присъдите са абсолютна гавра! Това е подигравка с нашата трагедия. А убийците на сина ми бяха в съдебната зала! За четири години и половина делото стана голямо колкото Айфеловата кула. Бяха разпитани 82-ма свидетели. Направиха се 15 експертизи. Очевидно е, че съдебният състав въобще не е чел всичко това.
Магистратите чуха само оправданията на подсъдимите. Шафнерът твърди, че не е пил. Приеха го за истина. Руса мадама се разхождала по халат, казват очевидци. За съдиите обаче началничката на влака не носи вина. Направиха възстановка, която не доказа нищо. Пълно беззаконие царува у нас. И по хоризонтала, и по вертикала. А зверски контрол трябва да има върху съдебната система. Преди близо две години в Добрич министър Цветанов пое лично ангажимент за допълнително разследване за влака. Нищо подобно не се случи. Сега чакам Върховният съд да оневини напълно убийците.
Ще обжалвам, разбира се. Какво друго ми остава след такова решение? Да взема автомата ли?
Софка Дойнова, майка на 20-годишната Валерия: Погребах втори път дъщеря си
Гневна и отвратена съм! Погребах втори път дъщеря си! Веднъж - от безхаберието на БДЖ, втори път - от българското правосъдие! Условна присъда за пияния шафнер, който можеше да дръпне веднага внезапната спирачка, а не да чака 4 минути?
Нищо от чутото и случващо се в съдебната зала не предвещаваше подобно развитие! Беше абсолютно доказано още в Плевен, че шафнерът се е лутал като муха без глава и е употребил алкохол. Не е нужно да имаш някакъв специален инструктаж, за да се сетиш да дръпнеш внезапната спирачка веднага! Вместо това той е търсил пожарогасител не в неговия, а в съседния вагон! Спасяването е било хаотично. Според свидетелските показания тия, които са помагали, са изгорели.
Загиналите са трима студенти, лекар, архитект, корабен инженер, професор. И как е оценен техният живот? С условни присъди ли? В най-песимистичните си прогнози не съм си представяла такова развитие.
Но ние няма да се откажем! Щом държавата не ни осигурява справедлив процес, ще го търсим в Страсбург!