Грузинците са горди от “розовата революция”, която бе през 2003 година, след разпадането на СССР, защото тя даде нов старт на промените. Сега в столицата Тбилиси има 1000 човека за “революция с метли” вместо рози, съобщи за Онлайн редакцията радио журналистката от Тбилиси Тамуна Илуридзе. "Демонстрантите са на улицата, под зоркото око на полицията, и не знаят кого да подкрепят на парламентарните избори на 1 октомври – кабинета или опозицията", коментира тя.
Гражданите обаче са единодушни по отношение на другия скандал, който разтърси Грузия, а оттам и света – бруталностите в местните затвори. По този повод протестиращите изгориха метли, които са символ на тези, ползвани от охраната за издевателства над пандизчии в затвора Gldani в столицата.
Видео от извращенията припомняме тук.
От този скандал нататък няма спокойствие в Грузия. Това бе и болезнен удар върху президента на страната Михаил Саакашвили и партията му Единно национално движение. Защото се смяташе, че реформата в Министерство на вътрешните работи е един от неговите успехи. Обаче: 10 000 полицаи са съкратени, заплатите намаляват десетократно, персоналът в управленията на грузинското МВР тотално е сменен.
Предният вътрешен министър Вано Мерабишвили, който се смяташе за виновен за положението, е сред популярните политици в Грузия. Преди парламентарните избори той бе премиер, иска да се задържи на този пост, ако движението на Саакашвили победи.
Скандалът с видео кадрите от затворите разкрива обаче една псевдодемокрация – все едно кабинетът иска с удоволствие да се показва, но това не е реално успешно управление.
В други два затвора също има упражнено насилие, се разбра тези дни. Започнало е разследване и дузина замесени в тези действия за арестувани.
Вътрешният министър на Грузия и министърката, която отговаря за местата за лишените от свобода, подадоха оставки.
Но протестите на улицата останаха като най-голямото разочарование от очакванията за демократични промени след разпадането на СССР.
Корупцията вече не е ежедневие, по думите на Ека Гагаури, ръководител на Transparency International (TI) в Грузия пред немския вестник Welt – но остана корупцията сред елита. "Това не е пропорционално" на времето "преди" и "сега".
Банката на Иванишвили Cartu Bank загуби към 90 милиона евро. Законът се промени и той се отказа от грузинското си гражданство, защото имаше френско и руско.
Другите проблеми на Грузия са бедността и безработицата. Според статистиката тя е 15%, но всъщност е много повече.
С този и много други проблеми трябва да се справят тези, които спечелят изборите на 1 октомври.
55% от грузинците работят в селското стопанство. В тази област Саакашвили, както и Иванишвили искат да инвестират половин милиард евро. Обещават на избирателите, че всичко ще върви добре, но как ще бъде финансирано е най-голямата загадка, защото след войната с Русия и финансовата криза спадът на Грузия не се е възстановил.
Милиардерът Иванишвили искаше да въведе безплатно здравно осигуряване на всички, но трябва да си признае, че в крайна сметка той трябва да плати от собствения си джоб. Наивна представа за държавните финанси. Според представите му, трябва да се нормализират отношенията с руския пазар и той да се отвори за аграрната продукция.
А в същото време Грузия иска да влезе в НАТО – това не би уважил руският президент Владимир Путин.
Сакашвили се опитва да представи опонента си Иванишвили като марионетка на Путин. Иванишвили отговори на тези провокации, като се лиши от руското си гражданство и продаде богатствата си в Русия.
Президентът Саакашвили и Единното национално движение държат курс към влизане в НАТО и Европейския съюз. А лейбъристите предлагат повишено внимание на вътрешната политика и отказ от НАТО в името на целостта на страната.
"Действащата власт вижда в сътрудничеството с НАТО панацея от всички злини", заяви новият държавен министър по въпросите на интеграцията в европейски и евроатлантически структури Торнике Гордадзе. Според него, "членуването в Европейския съюз и НАТО ще донесе на всеки гражданин на Грузия конкретна изгода. Членуването в НАТО означава безопасност, а без безопасност не може да се мисли за бъдещето". Но жителите на Грузия не смятат така, казва ръководителят на грузинския Институт на Евразия Гулбаат Рцхиладзе - "Безопасността на Грузия не може да се осигури с членуване в НАТО. Ръководството на Грузия тръгна по пътя на саморазрушението. Относно народа, тази идея не е толкова популярна, както я преподнася днешната власт. Проведохме общонародно анкетиране. Разпитахме 3068 души из цяла Грузия, при това анонимно: как те оценяват НАТО, как се отнасят към НАТО. След това конкретно ги попитахме – какво именно ще донесе сътрудничеството с НАТО. Съгласни ли са те на наша територия да се появят военни бази на НАТО, харесва ли им, че Грузия изпраща свои войски в горещите точки, където действат и войски на НАТО – например, за Афганистан? Колкото въпросът е по-конкретен, толкова е по-негативно отношението на хората към НАТО, коментира "Гласът на Русия".
Другият вектор на движението е Европейският съюз. Европейците като че ли правят важни крачки по сближаване с Грузия. Но редица експерти отбелязват, че всъщност Европа не иска тесен контакт с Грузия, където над половината население живее под чертата на бедността. Единствената причина за приемане на Грузия в Европейския съюз е изтласкването на Русия от Кавказ, смята руският експерт Феликс Станевский. "Източноевропейските страни активно теглят Грузия към Европейския съюз. Има група страни, които направо копнеят да видят Грузия в Европейския съюз, защото това ще отслаби позициите на Русия в Кавказ и, съответно, нейните позиции в Европа като цяло".
В резултат на това сега в Грузия възникна парадоксалната ситуация, когато официално Тбилиси говори за готовност към сътрудничество на всички равнища със структури на НАТО и Европейския съюз, но нито единият, нито другият партньор не искат да поемат под крило поредната „куца патица”.
Според социологическите проучвания на американския National Democratic Institute управляващата партия води с 37% през август, полулярността на грузинската мечка е спаднал с 12%. 43% се различават от подкрепящите управлението или не дават отговор.
Въпреки това Иванишвили вярва на победата си и е поръчал социологическо проучване в частна фирма. “Ако не получа мнозинство, не бих накарал хората да се вдигат на бунт”, казва той пред Welt. "Но ние ще защитим гласовете и ще организираме мирни демонстрации".
Тук обаче изниква въпросът дали разгорещената атмосфера наистина ще отмине.
Бъдещето на грузинската демокрация не само ще зависи от резултатите на тези избори, но също така и от реакциите след 1 октомври и от това колко добре контрагентът работи след месеците на ожесточени битки в парламента. Защото конституционните изменения, които влизат в сила през следващата година, би трябвало да превърнат Грузия в парламентарна република - властта на президента се ограничава, но се засилва ролите на министър-председателя и парламента.
Днес в Грузия пристигна делегация от наблюдатели на ПАСЕ, която ще проследи провеждането на предстоящите парламентарни избори.