Сашка Братанова: Играя във филма за Ванга. Жалко, че руснаците ни изпревариха

https://www.24chasa.bg/Article/1575020 Сашка Братанова: Играя във филма за Ванга. Жалко, че руснаците ни изпревариха Сашка Братанова: Играя във филма за Ванга. Жалко, че руснаците ни изпревариха www.24chasa.bg
САШКА БРАТАНОВА

Със Сашка Братанова разговаря Пенчо Ковачев:

- Честит рожден ден на патерица, Сашке. Как го отпразнува?

- С мой племенник от Свищов. След това дойде и дъщеря ми Вяра с един огромен букет. Това ми е подарък от нея (показва обеците си). Вяра участва много активно в организации за защита на животните. Има куче, което намери прегазено и с три счупени крачета. Направиха му три операции и сега продължава да се грижи за него. Освен това е и състезателка по рали с автомобили..

- А другата близначка?

- Надежда тренира карате, беше на лагер някъде извън София и не можа да дойде. Миналата година в Германия тя стана втора в света в своята категория, което си е много добро постижение.

- На кастинг ли се яви за роля "В къде е Маги?", или направо те поканиха?

- Обади ми се един от режисьорите на сериала - Петър Вълчанов. Вече бях работила с него в "Стъклен дом" и той ме покани за ролята на икономката.

- Да не би да ти излезе амплоа на домашна помощничка или прислужница и режисьорите да те търсят само за такива роли? Има много такива случаи в българското кино.

- Не вярвам да стане така. Макар че между двете роли има голяма разлика. В "Стъклен дом" като прислужница в дома на Жекови бях нагла изнудвачка, докато в "Къде е Маги" образът ми ще се развива в друга посока. За съжаление, не мога да гледам редовно сериите, защото тогава обикновено снимаме следващите.Тук ролята ми е по-голяма и доколкото сме говорили с режисьорите и сценаристите, моята героиня може би ще е като "скрита лимонка".

 Засега съм една добра икономка, гледам децата на Табакови, помагам в домакинството...

- Тогава трябва да знаеш къде е Маги. Къде е?

- И да знам, няма да кажа! Гледайте сериала и ще разберете.

- Как вървят снимките за сериала?

- Първо, приятно ми е да снимам. Второ, приятно ми е въобще да работя... защото доста време нямах какво да правя, а и ми се случиха доста лоши неща. Повечето от колегите, с които работя в "Къде е Маги?", не познавам. Но се разбираме без думи.
Това е чудесно, защото начинът на снимане на сериала е много бърз и ние трябва да се усещаме един друг. Дано това да си личи и на екрана. Разбирам се добре и с Жоро Стайков, и със София Кузева, с младите актьори, с Иван Бърнев. Нямам проблеми и с режисьорите.

- Напоследък по телевизията се появяваш и в една реклама - в легло със "съпруга" си, който е пред пенсия, но още е "Жорко на мама". Тази реклама ми изглежда като снимана много набързо, някак недоизпипана е... Ти харесваш ли се в нея?

- Ами работа. А аз се радвам на всякаква работа, защото до смърт ми е омръзнало да си седя вкъщи и да се побърквам от скука. Явих се на кастинг и ме одобриха. Най-смешното е, че аз така и не разбрах как е името на моя партньор в леглото...

- Ами да, отдавна се знае, че "преспиването" с един мъж не е повод за запознанство.

- (Смее се.) Просто не се запознахме. А е колега актьор. Както впрочем е и старицата, която играе майката на Жорко. Тя се казва Дора, играла е в Старозагорския театър и е имало периоди, в които е носела на гърба си целия репертоар на театъра. Поне така ми казаха.

- Сашке, ти влезе в киното с летящ старт - още студентка първи за втори курс в "Петимата от "Моби Дик", после "Момчето си отива", "Не си отивай". Как се случи това?

- Моят преподавател Гриша Островски снима първия филм, той ме покани на пробни снимки и ме взе за ролята.

- А за "Момчето си отива"?

- Също имаше кастинг. И до днес не знам защо Людмил Кирков избра мен за Марияна.

- Къде беше по-трудно - в "Момчето си отива" или в "Не си отивай"?

- Във втория филм от мен се изискваше по-друг опит, например не бях се омъжвала, а трябваше да играя съпруга на Ран. Трупах опит, като изучавах живота на няколко приятелски семейства. Докато в първия - ученичка, да скоро същото ми се беше случвало и в живота. Трудността в киното по принцип идва от това, че в един момент трябва да се изолираш от всичко наоколо и да се концентрираш върху това, което трябва да изиграеш пред камерата. Всичко се снима на парчета, като често снимаш по-напред това, което се е случило по-късно в живота на героинята. И ти трябва да навържеш в главата си кое къде и кое след кое следва. Трябваше малко шахмат и математика, за да можеш да влезеш веднага в образа във всеки един момент от развитието му. Но пък и точно в това е големият майсторлък в актьорството.

- Режисьорът Людмил Кирков не ти ли помагаше за това влизане?

- О, помагаше, разбира се. Той обаче е от типа режисьори, които не ти казват какво конкретно да правиш точно сега. Оставя те да изиграеш каквото си намислил - ако му хареса, те поздравява, ако не - идва и съвсем тихо ти казва какво да направиш. Той не беше от режисьорите деспоти в киното, които не търпят чуждото мнение.

- Ревнуваше ли Филип Трифонов от Невена Коканова по време на снимките?

- Невена я видях за първи път по средата на снимките на "Момчето си отива", седеше на бордюра в очакване на снимки. И си казах: "Господи, колко чудно красива е тази жена! Къде съм тръгнала да се състезавам с нея..." Тогава Невена беше на върха на славата си и изглеждаше божествено хубава! Беше неописуемо удоволствие само да я гледаш. Подейства ми доста потискащо...

- Това отрази ли се на играта ти с Филип Трифонов?

- Филип има особен тип поведение, още повече се концентрира по време на снимките и въобще не те вижда ти какво играеш. След това съм била с него и в театъра - той си ги прави сам нещата. Че ти си там и нещо правиш, много-много не го интересува. И по време на снимките е такъв. Доста се дразнех от него тогава, но като гледах филмите после, разбрах, че не съм била права. Неговата роля го изисква това.

- От дебюта си през 1970 до 1990 г., тоест за 20 години имаш над 20 роли в киното И след това режисьорите те забравиха за цели 14 години! Защо?

- Е, не са ме били забравили съвсем...

- Чак през 2004 г. изигра епизодична роля в "Другият наш възможен живот".

- Снимах се и във френско-италианската продукция "Далида" и в още няколко чужди филма. Но те не са прожектирани в България и заради това не се знаят. Колкото за български филми - не че аз не съм искала да се снимам, не че не съм ходила на кастинги... Но не искам да описвам какво ми казваха на тия кастинги. Всъщност режисьорите дори не ми се обаждаха, че правят пробни снимки. И аз сама научавах, държах връзка с колеги, които също упорито търсеха работа и изяви. Но когато намериш телефона на този, който прави кастинга, и той ти каже обидни неща, гадни неща, това те кара да се откажеш. Така станах безработна.

- Доколкото знам, беше в Кюстендилски театър...

- Да, изкарах там цели 6 години, преди две ме пенсионираха. Отидох там с огромно желание да играя. Оказа се, че просто си загубих времето. Предлагах да направя моноспектакъл с режисьорката Възкресия Вихърова, предлагах да кандидатстваме за пари по европейски програми... Не и не! Не ще директорът и не дава. А без наличието на средства нищо не може да се направи. Още повече сама, без подкрепа. Да не говоря за униженията и оскърбленията там. Преди две години навърших 60. А един месец преди това директорът на театъра ми каза да си приготвя документите. И така...

- А тия две години в София с какво се занимаваше?

- Мечтаех за сцената, но нямах нищо общо с театъра. Той много ми липсва. През тия две години опитвах какво ли не. Даже кандидатствах с проект в Столичната община за финансиране. Искахме да направим представление по биографичната книга на Марлене Дитрих. Не ни дадоха.

- Не потърси ли работа в някой столичен театър?

- Ох! Да, ходих, но не ми се влиза в конкретики за държанието и поведението на театралните директори.

- Как се държаха?

- Гадно. И там предлагах разни проекти. Повечето не отказват директно, а казват - да, добре, ще помисля, ще видим. Аз чакам, обаждам се, пак чакам и накрая нищо. Един директор например ме сряза така: "Ти използваш това, че сме завършили заедно ВИТИЗ и сме се снимали във филми, за да ме изнудваш за работа?!" Е, после ми се извини, изглежда, се усети... А аз не го изнудвах.

- Казваш липсва ти театърът...

- Много ми липсва. Участието в постановки и спектакли ти помага да поддържаш актьорската си форма, да тренираш психиката и тялото си. Сега, при снимането на сериала "Къде е Маги?" виждам как колегите, които играят в театъра, имат много по-бърз рефлекс. Неподдържаната психофизика винаги може да предизвика някакъв гаф.

- На колко години станаха твоите близначки Вяра и Надежда?

- На 26.

- С какво се занимават? Наследиха ли твоята и на баща им професия?

- Не, и слава богу! Едната завърши философия, другата - педагогика. Учеха задочно, защото и работеха. Но сега и двете не занимават с това, за което учиха, а работят в IBM. Радвам се, че се оказаха много оправни. Знаят английски, работят добре с компютри... Много добре се развиват.

- Заедно ли живеете?

- Не. И двете живеят с гаджетата си. Е, идват от време на време... Миналия месец почина майка ми и това беше голям удар за всички ни.

- Тя изигра малката роля на твоя филмова майка в "Не си отивай", нали?

- Да. Отиде си на 80 години. В един момент разбрахме, че има рак, и то в доста напреднала форма. Тя се срина изведнъж, и то когато вече нищо не можеше да се направи. Защо лекарите не го откриха по-рано, не знам.

- Дъщерите срещат ли се с баща си Рашко Младенов?

- Изненадващо за мен, той дойде на погребението на майка ми. Да, срещат се. Аз винаги съм държала на това. Елементарно и първобитно е да забраняваш на децата си да се срещат и виждат с другия родител.

- Ти и съпругата на Рашко Младенов - Маргарита Младенова, срещахте ли се, общувахте ли си? Или гледахте да се разминавате?

- Не сме се срещали. Никога. А нямаше къде да се разминем. Но не сме имали никакви конфликти с нея. Не знам как тя му е простила навремето, когато той призна дъщерите си. Но, доколкото знам, и досега поддържат добри отношения, въпреки че са разведени.

- Канила ли те е да играеш в нейна постановка?

- Не.

- Защото навремето Стефан Данаилов "открадна" жената на режисьора Вили Цанков, лека му пръст, но той го снима в "Сватбите на Йоан Асен"...

- Ами да! (Смее се.) Въпрос на разбирания, на толерантност...
Не съм и помисляла да ходя в "Сфумато" и да искам роля.

- Има ли мъж сега до теб?

- (Дълго мълчание.) Хайде да не говорим за това. Когато се разприказвам за това и нещо ми вреди на живота.

- Преди време беше казала, че има мъж до теб, когото обичаш, който ти дава сили, дори каза името му.

- Да, така беше, но не казах името. Не е трябвало въобще да говоря. Защото има хора, които веднага започват да те одумват, да те изследват, да те клюкарят... Намесват се хората, много се намесват в живота ти. На мен лично ми пречи.

- Кое е най-хубавото около теб сега?

- Че имам работа! Още не мога да се нарадвам, че се снимам в "Къде е Маги?" След всичко, което ми се случи, си викам слава богу.Че иначе къде щях да бъда? Щастлива съм, че общувам с интересни хора...

-  А ако някой ти подметне - какво толкова, играеш обслужващ персонал?

- Да, обслужващ персонал. Но е роля. Това има за момента. Човек трябва да се радва на това, което има. Защото иначе животът му се превръща в низ от недоволства и разочарования. Животът ме научи да се радвам и на малкото, което имам. Научих се да потискам някои желания с аргумента - да, ама хич по-добре ли е?

- Вярно ли е, че се снимаш и във филма за Ванга?

- Да. Играя помощничката на Ванга, жената, която пуска хората, които идват при пророчицата. Това е измислен образ, няма конкретен прототип. За ролята режисьорът на филма ме е избрал само по снимка. И ме извикаха. Дори ще ходя за 5 дни в Москва за участие в интериорни
снимки. Имаше период, в който бях много натоварена и си виках: "О, колко е хубаво! И колко отдавна не ми се е случвало това.

- Досега ходила ли си в Москва?

- И режисьорът ме попита същото. Ходила съм много отдавна някъде през 1980-а или 1985 г., имахме представления с театър "София" там. Мисля, че играхме "Морско синьо" на Валери Петров. И режисьорът възкликна: "Толкова отдавна не сте били в Москва?! Сега ще ви я покажем да видите каква красавица е станала..."
Но пък дядо ми по майчина линия е украинският княз Евгений Волински. По време на болшевишката революция от 1917 г. успява да избяга от Украйна и се заселва в Свищов. И от граф става счетоводител, жени се за баба ми Люба Маркова. А на двете му сестри, които остават в Украйна, е строго забранено да разказват, че имат брат в България.

- Коя актриса играе ролята на Ванга?

- Аз участвам в последната година от живота на пророчицата. И се засякох с Елена Яковлева. Тя е Ванга на стари години и на актрисата й правят грим цели 5 часа. Гледала съм я във филма "Интердевочка", но не можах да я позная. А във филма беше страхотна, много ме впечатли. Освен Елена Яковлева още три руски актриси играят Ванга през различните периоди от живота й - като малко момиче, като млада, в средна възраст.

- Ти ходила ли си при Ванга?

- Да. През 1976 г. Ходих заради самоубил се мой близък, за когото обаче имаше и съмнения, че е бил убит. Ванга ми каза, че не е убит, но не е бил добре с главата. Във филма за Ванга имаше един руснак, който играеше самия себе си. Бил е секретар на Борис Елцин и е ходил при Ванга, за да я пита дали той ще спечели втория си мандат за президент на Русия. Бяха дошли от една от руските телевизии и го интервюираха. Аз се заслушах и в един момент казах, че и аз съм ходила при Ванга. И като свършиха с човека на Елцин, се обърнаха към мене и започнаха да ме разпитват. Руснаците много почитат и уважават Ванга.

- Кои други български актьори играят в руската продукция?

- Не ги знам всичките, но се засякохме с Велизар Бинев и с Ивайло Герасков. Но сигурно има и други. Жалко, че България не направи филм за тази свята жена Ванга.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Ген. проф. Николай Петров: При бедствия и терор мобилни групи от лекари ще помагат на мястоCV

През август агресията на пътя у нас е повече. Отстъпвайте като джентълмен, другото е простащина и слабост - Ген. Петров, как се готви Военномедицинска академия за големи инциденти, тероризъм,

Лиляна Павлова: С дъмпинг строителите ще се самофалират

Наглост е в Слънчев бряг, вместо да съборят незаконните павилиони, да построят нови 126, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството Още акценти И румънците не лепят винетките,

Красимир Коев: Виненият оцет е на по-висока цена, но не правите компромис със здравето

През годините сме имали сигнали от хора, които са се изкушили да си купят евтини заместители, но цялата им зимнина се е развалила, казва изпълнителният директор на агенцията по лозата и виното - Г-н

Последното интервю на Димитър Цонев за "24 часа": Няма да влизам в политиката. Напуснах Би Ти Ви, за да не бъда част от една агония

Това е последното интервю на Митко Цонев пред "24 часа", дадено на 15.03.2014 г., когато той напусна бТВ. Баща му е знаменитият Коста Цонев, майка му е красивата тв говорителка Анахид Тачева.

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Офелия Кънева: Работим с БДЖ активно за безопасно селфи за децата

В началото на учебната година учителите ще имат брошури за рисковете в необезопасените жп райони - Г-жо Кънева, медиите масово публикуваха снимка на дете,

Николина Ангелкова: До 4 лв. за чадър на плаж в национален курорт от догодина

Броят на туристите това лято надхвърли с 12% дори пиковата 2014 г. и е категоричен рекорд от 1990 г. насам, казва министърът на туризма - Полякинята се връща по българското море, германката също,

Филип Гунев: Над 10 хиляди нелегални мигранти са задържани през 2016 г.

Границата по Черно море се охранява успешно и не е сред дестинациите на бежанския поток Г-н Гунев, депутатът Атанас Атанасов, който е член на вътрешната комисия, изнесе данни,

Николай Михайлов: Много хора ме предадоха. Но не ме убиха, а ме направиха по-силен

Николай Михайлов се завърна във футбола. 28-годишният вратар беше без отбор от началото на 2016 г. В края на 2015-а прекрати договора си с турския “Мерсин”.

Любомир Иванов: 1200 души ще подготвят председателството на ЕС без по-високи заплати

Трябва да струва около 150 млн. лв. - Г-н Иванов, от септември центърът поема цялата работа по българското председателство на ЕС. Кои са най-спешните задачи за подготовката?

  • Важно е да има лекарства за болните

    Пазар, пазар, но нещата стигнаха дотам, че над 3000 лекарства са изтеглени от българския пазар и болните не могат да си ги купуват у нас. Ясно е, че това положение трябва да се промени, защото едно са интересите на частните фармацевтични компании и търговците, съвсем друго - необходимостта хората да се лекуват.
  • 3 жени да ни изберат президент в Брюксел

    Имаме си челен пример в историята - строителят Стамболов и ВНС така изпратиха трима във Виена ИМА решение на главоблъсканиците около българския президент. Излъчването на кандидатите е очевадно мъчително, така че най-адекватният подход се налага от само себе си. Още повече, че е вече прилаган в историята - преди 129, почти 130 години.