Убиват адвокат и бизнесмен, за да вземат всичките пари за Тракия банк

https://www.24chasa.bg/Article/1575765 www.24chasa.bg
“Килърите” винаги влизат и излизат в съда по строго определен ред. Процесията се води от Петър Стоянов-Сумиста (в средата). СНИМКИ: АВТОРЪТ, СТОЯН НИКОЛОВ И ДИМА МАКСИМОВА

На 27 юни 2011 г. в Шуменския окръжен съд започна делото срещу 6-има обвиняеми, станали известни като групата на Килърите.

На подсъдимата скамейка са Петър Стоянов-Сумиста, Янко Попов-Туци, Васил Костов-Кеца, Георги Вълев, Райчо Стойнев и Петър Атмаджов. Прокуратурата твърди, че те са поръчители и извършители на 3 убийства и голям брой палежи и побои.

Процесът върви близо година и половина и със сигурност ще продължи още доста. Големият брой обвиняеми, тежките престъпления, за които са подведени под отговорност, огромният брой свидетели, призовани от прокуратурата и защитата, го превърнаха в уникално за българското правораздаване.

В десетките заседания на съда досега можеше да се види всичко, което е предвидено в нашето правораздаване - СРС, разпити на свидетели зад параван, очни ставки, свидетели с прикрита самоличност. Отборът на защитата беше съставен от най-известните имена на наказателното право.

Какво ли не се случи за тези 16 месеца на делото. Което впрочем започна на рождения ден на главния обвинител - окръжния прокурор на Шумен Ася Петрова.

Лекар мери кръвното на Сумиста и захарта на Янко Попов на скамейката в залата.

Подсъдимият Васил Костов се ожени в ареста.

Като свидетели на делото се явиха Христо Ковачки и Иво Прокопиев.

Намесени бяха имената на Георги Първанов, на Сретен Йосич, на Бай Миле, на Бойко Борисов.

Огромният граждански иск също е прецедент. Близките на жертвите - загинали и пострадали, настояват да получат общо 4,114 млн. лв. обезщетение.

И магистрати, и адвокати признават, че подобно наказателно дело не е имало в български съд.

Изключителните мерки за сигурност, непрекъснатите скандали в залата между адвокати и прокурори, медийният интерес, замесването на имената на хора както от властта, така и от престъпния свят го превърнаха от дело за престъпления в арена на битка между магистрати, обвиняеми и защита. Само исканията за отвод на председателя на съдебния състав и на прокурорите вече са над 15.

Вчера беше 122-ият ден на процеса.

В късния следобед на 27 юни м.г. той започна с представяне на обвинителния акт, който е 200 страници и четенето му на смени от тримата прокурори отне 5 часа. Протоколът от заседанията досега вече е набъбнал на близо 18 000 страници, които със сигурност до края на делото ще се удвоят.

Адвокати къде на шега, къде наистина се питат как ще получат заинтересованите страни по 1 екземпляр от протокола и колко време ще им бъде нужно да го прочетат. Заради големия брой вещи лица, пътуващи свидетели от всички краища на страната, експертизи съдебните разходи накрая ще стигнат колосални размери.

Материалите по делото пък са събрани в други 25 огромни тома. Дори процесът да приключи до края на годината, едва ли Шумен ще бъде последната му съдебна спирка. Каквито и присъди да произнесе съдът, със сигурност юридическата сага ще се пренесе в горните 2 инстанции, а твърде вероятно и в Страсбург.

Така че до края на следващата година това дело ще събира вниманието на обществото и медиите.

В няколко поредни броя в. “24 часа” ще разкаже за най-интересните моменти от този уникален съдебен процес.

Всяка сутрин точно в 8,45 ч по една от централните улици на Шумен движението спира.

С пуснати сини светлини минава полицейски кортеж. Той се състои от пилотна лека кола, два микробуса и друг автомобил отзад. За шуменци отдавна не е тайна кой се вози в колите: “Килърите отиват в съда.”

Пред Съдебната палата върви друг ритуал. И там движението се спира, за да влезе кортежът в двора на съда. Минути преди това на четирите ъгъла на сградата вече е застанал по един въоръжен полицай. Това е другият сигурен знак, че ВИП подсъдимите вече са вътре.

В съда започва втората част на ритуала. Полицаи от “Съдебна охрана” блокират стълбищата до третия етаж, където пеш се качва групата обвиняеми.

Конвоят е от 12 души - по двама на подсъдим. Процесията се води винаги от Петър Стоянов-Сумиста, след него е Янко Попов-Туци и т.н.

Случайните посетители в съда гледат плахо към бавно пристъпващите килъри, оковани в белезници. След като влязат в залата на третия етаж, полицаи от конвоя отключват вратата на залата под помещението, където върви съдът. Там влизат журналисти и полицаи, които гледат процеса на специално закупен от съдебната администрация плазмен телевизор.

По радиостанцията охраната получава заповед да пусне телевизора и поредното дело започва.

Записи и снимки в репортерската стая са забранени. Всъщност освен репортерите в нея може да влизат и обикновени граждани, но досега никой не се е възползвал от това си право.

Сцената с качването и слизането на подсъдимите се повтаря 4 пъти дневно. Делата вървят по седмица-две, след което следва седмица почивка.

Шестимата подсъдими се връщат по затворите из страната, където чакат следващата сесия на магистратите. От ежедневните контакти на стълбището обвиняемите и репортерите, които отразяват делото, се сближиха. Поздравяват се, подхвърлят си закачки, но рядко някой от 6-имата казва нещо, което да има отношение към делото.

Обвинителната теза на прокуратурата обвързва в една схема групата на Петър Видинов Стоянов-Сумиста като извършител, Георги Вълев Вълев от Велико Търново като поръчител и трима млади мъже, станали жертва на разстрели.

По признания на полицаи в досъдебната фаза се е работило почти денонощно от няколко областни дирекции и служби на МВР.

Всичко започнало през периода 2000-2004 г., пише в обвинителния акт. По това време Стоянов е известен състезател по сумо. Ималмногобройни контакти с хора от престъпния свят у нас и в чужбина. Познавали се с Янко Попов, поддържал контакти със Сретен Йосич, с Милчо Бонев-Бай Миле, на когото пък друг обвиняем - Васил Костов-Кеца, бил охранител.

През 2004 г. Бай Миле е убит. В началото на годината Сумиста, Янко Попов и Кеца решават да създадат група за поръчкови убийства, палежи, взривове и побой.

Сумиста вкарал в групата Драгомир Генов от Самоков и Георги Недев от Бургас, и двамата също състезатели по сумо. Костов привлякъл Владимир Филев и Георги Трифонов от родния си Червен бряг. Последните двама по-късно ще застрелят едната от жертвите - Румен Рачев от Шумен, веднага след това те ще станат жертва на покушение от неизвестен засега убиец.

Групата била изградена строго йерархично. Босът Петър Сумиста получавал мокрите поръчки, разпределял конкретните задачи, осигурявал оръжието и боеприпасите.

Практически организатор бил Васил Костов-Кеца. След смъртта на Бай Миле, той се прибрал в къщата си в с. Чомаковци, община Червен бряг. Янко Попов живее в Самоков, занимава се с ресторантьорство на Боровец.

След убийствата парите получавал лично Стоянов, той плащал по свое усмотрение на конкретните изпълнители. Засега като такива са установени Георги Недев и Драгомир Генов, но и двамата не са между живите.

Когато бил поръчан побой, Стоянов вземал снимката на жертвата и я давал на изпълнителите. Биячите вземали между 500 и 1000 лв. за пребит. Естествено, убийствата вървели по-скъпо.

Разстрелите на великотърновския адвокат Петър Лупов и на шуменския бизнесмен Румен Рачев са свързани с неуредените сметки между наследниците на бившата Тракия банк. През 1998 г. собствениците на банката я продават на Емил Кюлев.

По ред причини от страна на Кюлев остават неизпълнени задължения към продавачите, основните акционери в Тракия банк Георги Стойчев, Георги Трифонов, Таньо Вълев, брат на обвиняемия Георги Вълев.

Минават години и Тракия банк вече е ДЗИ банк. През октомври 2005 г. Кюлев е убит. Година след това Георги Вълев решава да започне преговори с вдовицата Весела Кюлева за дължимите суми. Предстои продажба на ДЗИ банк на гръцката Юробанк и бившите собственици бързат. Те упълномощават Вълев да води преговорите. Той наема адвокатите Петър Лупов и Пламен Луков от Варна.

Най-общо претенциите на Вълев и юристите му са, че представляваните от него акционери продължават да са собственици на 54,53% от капитала на банката. Съдебният спор между Кюлева и бившите собственици се затяга, налагат се запори, завеждат се куп дела в цялата страна.

Георги Вълев решил да търси и друг начин да убедят Кюлева да си плати. Трябвал му човек, който да има пряк контакт с вдовицата, както и да има широки връзки във всички етажи на властта. Такъв специалист се оказал шуменският бизнесмен Румен Рачев

Човекът обещал да помогне, но ако 70% от това, което вземат от вдовицата, остане за него. По-скоро ставал участник в ДЗИ банк АД, но щял да плати само 30% от акциите. Затова и двете страни - Рачев и Вълев, сключват договор през декември 2006 г.

По-късно става ясно, че търновският адвокат Лупов решава да се оттегли от съвместната дейност с Вълев.

Пред съпругата си казал, че се съмнява дали изобщо ще види пари за работата си. Притеснявал се и от мащабната юридическа атака, която Вълев го карал да води срещу ДЗИ банк.

Верен на Вълев останал Пламен Луков. Като видели накъде отива работата, бившите акционери Трифонов и Стойчев също се дръпнали от Вълев. Те предложили на Лупов да им уреди среща с Кюлева и да се разберат като хората. Лупов приел и отново заработил по случая, но този път като представител на Стойчев и Трифонов.

В средата на май 2007 г. преговорите с Кюлева започват. От нейно име в разговорите участва Иво Прокопиев. Присъстват и двата обособили се отбора - на Стойчев и Трифонов с адвокат Петър Лупов и Георги и Таньо Вълеви с адвокат Пламен Луков.

На преговорите Прокопиев предложил 3,6 млн. евро, по 1,8 млн. на двете групи. Докато Стойчев и Трифонов приемат, Вълев отказал. Той още се надявал на 54,53% от банката.

Така Кюлева решила частично проблема, оставало да се удовлетворят и Вълеви. С трудната задача бил натоварен Румен Рачев. Хонорарът му, ако постигне съгласието на Георги Вълев, бил 360 хил. евро.

След поредица от други дела, в т.ч. и в съда в Люксембург, Вълев разбира, че няма как да вземе половината банка, и твърде неохотно се съгласява на предложените 1,8 млн. евро. Немалък дял да го убеди имал и Рачев. На Вълев плащат 1,44 млн. евро, като приспадат обещания хонорар на Рачев от 360 хил. евро.

Да, но Вълев дължал по силата на сключения договор с Рачев и 70% от вземанията от ДЗИ банк, т.е. 70% от тези 1,44 млн. евро. Така от очакваните десетки милиони евро за Вълев не остава почти нищо.

Това било огромна загуба за него.

Според обвинението той продължил да тормози бившите акционери. Станало ясно, че адвокатският хонорар на Пламен Луков е 11,772 млн. лв. И той се дължи от Стойчев и Трифонов. Луков пък прехвърлил вземането си на обвиняемия Петър Атмаджов.

Вълев продължил да трови живота и на адвокат Петър Лупов, когото смятал за основен виновник за финансовия си провал.Завеждал му дела, писал доноси до данъчните, пускали ревизии на Лупов, но отникъде нищо не излязло и всичко било прекратявано.

В същото време Румен Рачев взел много настоятелно да си иска онези 70%. На среща в хотел във Велико Търново казал направо в очите на Вълев, че ще си вземе парите все едно дали по правомерен начин, или не.

През април 2008 г. Вълев решил да сплаши Лупов и поръчал на групата на Петър Стоянов побой и палеж на колата.

Поръчката приема Сумистаи я възлага на Драгомиор Генов и Георги Недев. Двамата идват два пъти в старата столица, проследяват внимателно Лупов и анализират дневния му график. Решават да го бият в офиса му сутринта, преди да са дошли клиентите.

На 18 юли 2008 г. поръчката е изпълнена. Бияч е Генов, Недев чака с кола наблизо. Лупов е пребит с метален лост, обвит с вестник, но опасност за живота му няма. Биячите получават от Сумиста обещаните 1000 лв. още същия ден в заведението “Куатро” в Студентски град, собственост на Стоянов.

На 18 август е запалена и колата на Лупов. Вълев обаче не е доволен и някъде по това време взел решение физически да ликвидира Румен Рачев и ПетърЛупов.

Кой всъщност е Румен Рачев и как е действала машината за побой и убийства, според разказа на свидетелите на обвинението - четете в следващ брой.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Николай Грозев е роден на 25 юли 1960 г. Средното си образование е завършил в ТМТ "Н.Е. Жуковски" в Сливен, а висшето - в Институт за учители специалисти, отново в областния град. От 1984 до 1990 г. работи като автоинструктор към СБА - Нова Загора. След това в продължение на 17 години е управител в частен бизнес.

  Най-старият датира от V в. преди Христа Над 600 кораба лежат на дъното на Черно море, като някои от тях нямат аналог в света. Смята се, че потопени в Черноморието са фрегатата на Марко Поло и кораб на близо 2,5 хил. г. Последният случай е от неделя - потънал плавателен съд разрази смут и уплах в стотици туристи край Созопол.

Фалшив сайт, който копира визията на интернет страницата на Българската национална телевизия, продава лекарства, видя "България Днес". Сайтът използва логото на медията и е структуриран едно към едно с начина, по който изглежда официалната страница на телевизията. На челно място е публикувано интервю с лекаря Симеон Тодоров Голтсман,