Kолчо Петров от Силистра е може би единственият българин, който от десетина години живее почти сам на остров в река Дунав. "Наричаме го Колчо Островитянина. Почти всяка събота сме му на гости, за да не е съвсем сам, а и той обича да ни готви", казва Александър Кононов, председател на асоциацията на рибарите от крайдунавския град.
“При мен е като в хана на Странджата от "Немили-недраги". Само дето не ми идват гладни хъшове, а преди всичко близки приятели", споделя самият Колчо.
Посрещал е неведнъж големи компании. Миналата есен например нахрани с рибена чорба по своя рецепта българи и румънци, участници в трансграничен проект за побратимяване.
Островът е средният от триадата безимени, които се намират на около 200 м от Силистра. В продължение на 10 години Колчо Петров гради там свое убежище.
"Бараката е изградена като наколно жилище, но в нея има парна инсталация за през зимата и агрегат за електричество", обяснява рибарят, който се пенсионирал преди 3 г.
Връзката със света държи чрез мобилния си телефон. "Прокарал" е и телевизия чрез една от популярните мрежи за сателитни предавания. Само в годините, когато река Дунав замръзва, се прибира при семейството си в Силистра.
Съпругата му също е пенсионерка, но продължава да работи. Имат двама пораснали синове.
На практика летата на децата му са преминали на острова, където отрано са приучени на волен живот сред природата.
Иначе в миналото островитянинът е работил на много места. Бил и към морския клуб в някогашния лесопромишлен комбинат, създаден да преработва дърва от Сибир. Работил е и в драгажния флот за добив на пясък от река Дунав. От двадесетина години обаче е отдаден на рибарлъка.
"Колчо е голяма работа - много добър стопанин.
Има си оранжерия за зеленчуци, беше завъдил зайци, отглежда и кокошки", хвали приятеля си Петър Драганов. Други авери подсказват, че преди години докарал на острова и прасе. Заколил го обаче, преди да се заплоди, защото се оказало, че няма условия за кочина в импровизирания стопански двор.
"Не съм тук само за рибарлъка, просто ми е спокойно, защото е тихо, а и нямам какво да правя вече в града", споделя островният човек.
Казва, че се възхищава на красивите дунавски залези и се радва на гургулиците. Островът е целият в зеленина и на места е непроходим като малка джунгла.
Зиме и лете при Колчо се отбиват рибари и ловци, стига да успеят да достигнат до брега, съобразявайки се с нивото на реката. Те знаят, че гостуването при приятеля им е винаги приятно, тъй като барбекютото е подръка. Лично домакинът е иззидал и пещ, за да опече в нея дори и баница по поръчение на гостите.
Това лято имал и доста непознати гости. За уикендите, пък и за по-дълго време, идвали хора от Силистра на палатки. Така си спестявали пътя до морето.
"Пясъкът е ситен, водата - топла и плитка, а рибата просто те чака.
Става и за печене, и за чорба. Само бира си носиш и веселото изкарване е гарантирано", твърдят гости на пенсионера, опитали неведнъж гостоприемството му.
"Една зима Колчо ни беше притеснил много, защото имаше страхотен сняг и лед, а той беше още на острова. Тогава тръгнахме да звъним на Гражданска защита да го прибира. Той обаче се беше усетил и навреме сам се върнал", припомня си Петър Драганов.
Като свършил ледоходът, Колчо Петров пак се върнал на острова. Изживява се като негов пазач и повелител.