Изгубени в либерализма

https://www.24chasa.bg/Article/1576785 www.24chasa.bg

АНТОНИНА ЖЕЛЯЗКОВА

 Колегата Огнян Минчев обяви на страниците на “24 часа” символичен развод в никога несъстоялото се семейство (общност) на "свободомислещите хора" по повод съдебния процес на тринайсетте имами.

Според неговата нескромна самооценка той представлява разумното "либерално обществено мнение", което уважава офицерите от сигурността и съдебните институции и се възмущава от новите одежди на мюсюлманките от кв. “Изток” в Пазарджик.
Виновната страна са някакви "правозащитни и либерални активисти", вкопчени в мултикултурализма и криворазбраната политическа коректност, които защитават имамите и салафизма, "подиграват се на ДАНС и агентите (които рискуват живота си)" и неглижират съда.

Така той не се поколеба да подмени същността на случващото се и да втвърди разтревожените съмнения и страхове на обществото, което не разбира ясно какво се случва (дори само поради терминологични трудности и културно различие).

Авторът вмени без съд вина  не само на имамите, но и на пострадалите година преди тях - кмета на Гърмен Башев и учителя по религия в Рибново Бошнак. За да уязви разгромно ДПС, колегата Минчев насочи острието си към двамата родопчани, но е пропуснал факта, че те бяха арестувани и отвлечени от Алексей Петров (подсъдим за много лоши неща), за да подпишат документи и да прехвърлят собствености под прикритието на институция, която трябва да се грижи за националната сигурност. В резултат на акцията с пушки помпи и маски Бошнак загуби работата си като учител и се превърна в пазач, а селото бързо си припомни 70-те години на ХХ век, когато хората се събудили обградени от военна техника.

Колегата пожела чрез словото си да отхвърли усилията на една шепа правозащитници и учени, които нито изпреварват решенията на съда, нито пък защитават български мюсюлмани салафити, защото харесват бурките и печетата. Но смятат за свой интелигентски дълг да не позволят близо милион мюсюлмани в България да бъдат етикетирани по познат начин, нито пък обществото да бъде уплашено от нещо, което не познава. Ние не можем да приемем убеждението на Минчев, че е нищожна цената на свободата на няколко десетки или стотици български граждани в далечната планина, защото е неморално, а и просто защото това няма да донесе гаранции за собствената ни свобода.

Тъй като част от гнилите либерали пътуват целогодишно, а не отлежават "между "Раковски" и "Патриарха", те се опитаха не да похвалят протестантската или ислямската реформация, а да преведат на достъпен за християнското мнозинство език подобие на какво е салафизмът (разбира се, не особено прецизна аналогия).
Но особено важно е да бъде изговорено какво се случва с българските мюсюлмани в днешния ден, в размирния отворен свят и при отсъствието на компетентни държавни политики. Същите хора подложиха на съмнение не потенциалните бъдещи решения на уважаемата съдия, а правомерността на действията на службите за сигурност, както и обвинението на прокуратурата, в което е трудно да се съзрат доказателства за престъпни деяния по НК.

Усъмниха се и в качеството на свидетелите (или неграмотни, или под прикритие), както и от възможен конфликт на интереси за част от тях. Упрекваните либерали и правозащитници са последователни в своите съмнения към действията на институциите от години не като самоцел, а за да предпазят обществото от грешки и от извършването на несправедливост към една голяма част от малцинствата в България. Впрочем ние всички също сме редови граждани и бихме искали да имаме силни и компетентни служби за сигурност, както и справедливи прокуратура и съд.

В нашето общество за съжаление никога не се проведе същински дебат за мултикултурализма, но именно учените, които защитават днес имамите, подлагаха през годините на внимателна критика злоупотребите с пресилена и предвзета политическа коректност, а също и огромните политически пробойни в прилагането на мултикултурализма (далеч преди отхвърлянето му от Тило Сарацин).

Провинилите се "свободомислещи" добре са изучили и харесват Родопите, както и българските мюсюлмани такива, каквито ги познаваме от векове, и естествено биха искали да бъдат запазени местните културни и религиозни традиции - красиви и близки едновременно. Съществуват обаче обективни реалности и мюсюлманите в България неизбежно опознават света чрез интернет и чрез своята трудова или образователна миграция (често тя е принудителна).

Логично е, както макрообществото се промени през изминалите двайсет и три години, и те също да се променят под външно влияние.

Западната цивилизация носи немалка вина за прекъснатия транснационален дебат и усилия на световните мюсюлмански елити за модернизацията и либерализацията на исляма, чрез опити да имплантира насилствено отвън своите ценности. Сега трябва да берем горчивите плодове на това провалено социално инженерство. България, макар малка и бедна, притежава сериозен потенциал да съхрани общите пространства на съжителство със своите религиозни и етнически малцинства. Не чрез сила и отхвърляне, не чрез внушаване на страх и недоверие и показни процеси, а чрез политики, които да потвърдят пред малцинствата, че са неразделна част от българската нация и имат всички възможности за нормална реализация и съхраняване на културната идентичност в страната си.

  • Чудо по време на пандемия - 2 пъти по-малко болнични

    Чудо по време на пандемия - 2 пъти по-малко болнични

    Изненадващ плюс изскочи от статистиката на НОИ покрай пандемията с коронавируса - оказва се, че болничните в трите най-критични месеца - март, април и май, са били два пъти по-малко от обичайното. Единият фактор е ясен - драстично по-малко са болничните за майки, които гледат болни деца вкъщи, защото децата не ходеха на училище и градина