Както се изрази един от свидетелите на процеса "Килърите" - варненският финансист Светослав Иванов, от разговорите приживе с Рачев останал с убеждението, че в комплекса ходят само поканени.
От биографията на Рачев обаче става ясно, че между 1990 и 1995 г. е играл важна роля в мътните мутренски времена на прехода.
Роден е в малкото шуменско с. Салманово през 1967 г. След училище се отзовава в столицата.
През 1988 г. е разследван за кражба на вещи от жилище в София, след това получава и 3-годишна ефективна присъда за вещно укривателство, пак в столицата. Тогава е 22-годишен.
В началото на демокрацията Румен влиза в прословутия тим на т.нар. каратисти на Иво Карамански.
За първи път прожекторите на вниманието спират върху Румен през 1993 г. По това време той е израснал до шеф на охранителната фирма CBR. Тя пази хранителните магазини на Карамански, а седалището й е в спортния център "Д'ескрим".
Там на 16 ноември 1993 г. става големият бой между каратистите на Карамански, с когото е и сегашният евродепутат Слави Бинев, и отбора на борците на Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Димитър Джамов.
Победители са борците, а Бинев е пребит и отвлечен.
В медиите е прието да се твърди, че с боят в "Д'ескрим" започва гангстерската война у нас.
На другия ден тогавашният вътрешен министър Виктор Михайлов едва успява да запази гражданския мир в столицата, защото в бившия хотел на ДКМС "Орбита" се събират неколкостотин борци, а в къпалнята "Мария Луиза" и в "Д'ескрим" над 200 от каратистите се канят да отвърнат на удара.
В баталиите активно участие взема и Румен Рачев, но бойното му кръщение предстои. На 11 януари 1994 г. става престрелката в кафене "Бриз" в столичния кв. "Дружба". Пазарджишките борци на Иван Ангелов-Кобрата нападат каратистите.
В битката участват охранителните фирми "Гардения" и споменатата CBR.
При стрелбата на място остава борецът Петьо Маргитин, ранени са Ангел Червенков, Велизар Велчев и съдружникът на Рачев - Цветан Божков, или Цецо Черния. И тримата умират по-късно от раните си.
Маргина и компания се изнизват в чужбина и чакат какво ще се случи.
След по-малко от месец в полицията се явяват доброволно борците Васил Бързаков от Пазарджик и Бойко Йолов от Елин Пелин.
Те обявяват Румен Рачев за един от основните нападатели. Още няколко души го заявяват пред съдия и шуменецът е обявен за издирване. Арестуват го в 17 ч на 11 април 1994 г.
Месец по-късно Рачев остава единственият обвиняем за стрелбата в "Дружба". Точно на Гергьовден - на 6 май 1994 г., в сградата на столичния бул. "Майор Векилски", където е следственият арест, Румен обявява гладна стачка. За полицията тогава става малко сложно, защото ако Рачев умре, няма да има и един виновен за стрелбата, оставила 4 трупа.
Изненадващо след месец настъпва нов обрат. Борците оттеглят обвиненията си срещу Рачев. Стрелял бил не Рачев, а Валентин Манов. По това време Румен си пиел кафето в кв. "Люлин".
Гардове от фирми, учредили тогава съюз "Защита", уверяват разследващите, че борците купили лъжесвидетели, които повдигнали обвинението срещу Рачев. Лидер на "Защита" е съдружникът на Румен Рачев Слави Бинев.
Истината е, че тогава каратистите и борците решават да сключат примирие. Всички променят показанията си, Софийска градска прокуратура снема обвиненията за въоръжен грабеж от Маргина, Руснака и Джамов, които се издирват от Интерпол в чужбина.
Тримата се връщат спокойно в родината, а предварителните производства срещу Рачев и Манов са прекратени поради липса на доказателства. Така започва времето на СИК и ВИС-2, а Рачев се прибира в родния Шумен.
През тези години той установява много бизнес партньорства със знакови личности.
от мутренския период на страната. До средата на 90-те години е съдружник във фирмата "Бума" освен с убития Цецо Черния и с Герман Семьонович Винокуров и Бранимир Григоров.
Украинецът Герман е бивша барета от Афганистан и е сочен за един от бащите на организираната престъпност у нас.
Любопитно е, че по едно време е съдружник и с бившия депутат от НДСВ от Шумен Борислав Борисов във фирма "Бодинг".
Герман е разстрелян пред дома си в кв. "Дружба" на 12 февруари 1994 г.
Бранко Григоров е имал общ бизнес със Стоил Славов и загива няколко месеца след него. Убит е сравнително късно - на 26 юни 2004 г.
Това е същият Григоров, който беше арестуван на 4 декември 2003 г. на КПП Орловец. В колата му намират 2 пистолета, а полицията смяташе, че пътуват заедно с Петър Харизанов към Бургас, където трябвало да гръмнат Димитър Желязков-Митьо Очите.
До средата на 90-те години Бранко контролира престъпния бизнес в хотел "Родина". След тези луди години Рачев създава в Шумен "Бохеми".
Около него витаеха слухове за миналото му, но след връщането си в родния край не се забърква в нищо. Макар че около името му не се шуми, на процеса в Шумен стана ясно, че не си губи времето с празни неща.
"Беше винаги на гребена на вълната. Не криеше миналото си. Разказваше, че е участвал в престрелки и познава много хора от подземния свят.
Беше категоричен, че с този период е скъсал. В същото време даваше да се разбере, че е близък с доста политици от всички партии", разказа пред съда свидетелят Светослав Иванов от Варна.
Той е финансист и през 2006 г. са имали съвместен бизнеспроект с Рачев. Дал му дори 1,8 млн. лв. Рачев върнал 200 хил., а с останалите купил къщата на Киро Японеца във Флорида.
"Имаше желание да се мести в САЩ", разказа Иванов, който води няколко дела за измама срещу Рачев заради невърнатите 1,6 млн. лв.
Именно той заяви пред съда, че Рачев е правил тайни записи на известни хора в бунгалата на "Бохеми". Прокуратурата не допусна повече въпроси по тази тема, но всъщност Иванов потвърди нещо, което отдавна е градска тайна.
Както се шегуваше един шуменски сутеньор: "Само в бунгало номер 4 и 7 няма камери."
В. "168 часа" написа преди дни, позовавайки се на шуменски бизнесмени, че са записвани бивш кмет, бивш депутат и бивш областен.
Обвиняемият Георги Вълев, който според прокуратурата е поръчал на групата на Сумиста убийството на Рачев, също разказа пред съда, че шуменецът е демонстрирал връзки и контакти с кметове, депутати, магистрати.
Ненапразно и Вълев, и вдовицата на Емил Кюлев го избират да реши проблемите между бившите акционери на Тракия банк и Весела Кюлева.
"Няма да скрия, че наистина свърши работа и си заслужи хонорара", заяви преди 3 дни Вълев пред съда.
Убийството на Румен става на 3 юли 2009 г. на обяд пред входа на шуменската болница.
До парламентарните избори остават 2 дни и страстите в Шумен са нажежени до крайност. По това време Рачев се лекува от рак на дебелото черво. Според лекарите лечението е успешно и върви към своя край. Според други бил е обречен.
Поръчката Рачев да бъде ликвидиран Вълев предал на Петър Стоянов-Сумиста. Започнала организацията по убийството. Независимо че Рачев имал жилище в "Младост 3" в София, Стоянов решил Рачев да бъде убит в Шумен. Стоянов възложил организацията на Васил Костов-Кеца. Двамата решили да използват и Янко Попов.
Сумиста се срещнал в кафе "Куатро" в Студентски град с Попов и му казал, че трябва да осигури място, където двамата физически извършители на убийството на Рачев да се скрият за няколко дни преди това и 10-ина дни след покушението.
Янко трябвало да намери и оръжието - пистолет със заглушител и изтрити номера. Разбрали се и за парите.
За физически убийци Васил Костов избрал двама свои съграждани от Червен бряг. Владимир Филев трябвало да стреля, а Георги Георгиев - да шофира колата до Шумен.
На 26 и 27 юни 2009 г. двамата убийци проследили внимателно Рачев. На 13 юни той е претърпял тежка животоспасяваща операция в шуменската болница и след 4-дневен престой е изписан. Но всеки ден ходи на прегледи в здравното заведение.
На 28 юни Филев и Георгиев са прибрани в хижа "Вада" в комплекс "Боровец" край Самоков. Янко Попов дал пари на хижаря Райчо Стойнев да намери оръжие. Той купил 2 автомата "Калашников" и пистолет "Макаров", всеки от тях по 2500 лв.
На 1 юли Костов обезпечил транспорт за Филев и Георгиев до Варна. Настанил ги в хотел "Ален мак", той също отседнал там.
На 3 юли убийството е реализирано. Филев чакал пред болницата Рачев да излезе от преглед, на който бил със съпругата си Виржиния. За това, че тогава Рачев ще бъде в болницата, знаели само няколко най-близки на жертвата, но един го предава.
Това заяви по-късно пред журналисти лелята на Румен, с която случайно се засичат в болницата, преди да излязат.
Рачев, Виржиния и лелята се насочват около 12,30 ч към джипа пред входа. С вик "Мамка ти" Филев, който чака отпред, изстрелва 4 куршума в Рачев. При опит да го задържи, лелята Стоянка Стоянова успяла да откъсне парче от тениската на Филев. Той се отскубнал и стигнал до колата на Георгиев.
Свидетел обаче запиcaл номера на "Фиат Брава" с плевенска регистрация. Филев, Георгиев и Костов стигат до Варна, след това двамата убийци се прибират до хижа "Вада". Убийството започва да се разплита година по-късно. Полицията вече е установила, че физически убийци са Филев и Георгиев и трескаво ги издирва. Снимките им са във всички вестници.
Задочно са привлечени като обвиняеми за убийството на Рачев, след като турист им вижда снимките във вестник и си спомня през 2010 г., че е виждал двамата на "Вада".
Туристът бил на почивка за 20 дни в хижата през 2009 г. Двете момчета, чиито образи видял във вестника, били там, а от човек на име Райчо разбрал, че ги издирва полицията и им готвят документи за самоличност.
Туристът беше разпитан като свидетел със заличена самоличност. Разпитът му продължи 3 дни. Адвокатите на обвиняемия буквално го разкъсаха с над 70 въпроса. Прокуратурата отделно зададе 20.
Разпитът на такъв свидетел е много сложна и бавна работа. Въпросите се подготвят предварително, размножават се, дават се на страните, те ги одобряват или не. След това се носят на свидетеля, той отговаря, отговорите се печатат, размножават и се носят на страните и т.н.
От отговорите му става ясно, че на 25 юли 2010 г. видял снимките във вестник, докато пиел кафе. Спомнил си, че е виждал набит мъж, който бил Васил Костов, да докарва във вилата Филев и Георгиев. Когато свързал нещата 10 месеца след това, туристът звъннал на тел. 166. Оттам го прехвърлили на ГДБОП и аферата започнала да се разплита.
Туристът трябваше да отговаря и на въпроси като къде спахте и какви бяха завивките, къде и какво ядохте, кой санитарен възел използвахте, колко крушки светеха в хижата. Адвокат го попита и дали е правил секс, но председателят на съда отклони въпроса.
"Искахме само да се уверим, че свидетелят наистина е бил там", обясни адвокат Николай Беров. На 11 юни 2011 г. труповете на двамата убийци на Рачев са открити край с. Железница.
ДНК експертизата е категорична, че това са телата на двамата убийци. Извъpшителите засега са неизвестни.
През последните дни на процеса в Шумен обвиняемите Георги Вълев и Янко Попов-Туцо отрекоха да имат каквото и да е с поръчителството и убийството на Рачев и на адвоката Петър Лупов от Велико Търново.
В следващ брой ще разкажем как и кой уби столичния бизнесмен Борислав Георгиев и какво каза пред съда свидетелят Христо Ковачки, чийто служител е жертвата.