Владислав Тодоров: България е на път да се превърне в неграмотно преписан цитат

https://www.24chasa.bg/Article/1585738 www.24chasa.bg

С културолога Владислав Тодоров разговаря Мила ГЕШАКОВА 

- Новият ви филм - "Цветът на хамелеона", на който сте сценарист, а режисьор е Емил Христов , е на път да повтори успеха на "Дзифт". Взе голямата награда на фестивала "Златна роза - 2012". Световната му премиера пък беше в Торонто преди месец . Как го прие критиката там, г-н Тодоров?

- Добре. Но е рано е да се сравнява съдбата на двата филма - те са доста различни. През ноември предстоят участия в още четири сериозни фестивала. "Хамелеонът" е по-рисково начинание във всяко отношение. Тук се опитваме да бъркаме по-скоро в мозъка. Целим да задействаме ума.

- Защо сменихте името на филма?

- За да го направим по-комуникативен. Съществува разбирането, че освен всичко друго заглавието на един филм служи за това да привлече този зрител, който отива на кино, без предварително да знае какво иска да гледа. Думата "цинкограф" е запушваща в това отношение.

- ДС оживява в тази черна комедия с елементи на психотрилър. Главно действащо лице ли са ченгетата и след 23 г. преход у нас?

- Броят на актуално действащите лица на българската политическа и културна сцена, сътрудничели на бившата тайна полиция, е прекомерно голям, за да бъде пренебрегван. ДС е мащабна ковачница на дебелооки сенки, които днес ни гледат от всякъде. Интересно е да се изследва общественото въображение по повод тайнствата на бившата политическа полиция. Конспиративните теории са основен мотор на това въображение. Нашият филм предлага една парадоксална конспиративна теория за прехода, която се надяваме да провокира зрителя. А той е противоречиво нещо със сложно преплетени възприятия, носещ бреме от мисли, човешки слабости, животински страхове и подбуди. Той е еднакво долно и възвишено същество, еднакво пещерно и небесно. Струва ми се, че и киното, и литературата все повече пренебрегват ума и неговите способности.

- Защото вероятно литература и кино, предизвикващи размисъл, май не се търсят от зрителя...

- Напоследък се лансира мнението, че българският зрител е с умалена глава и раздрусани от чалга органи, един втрещен тулуп, захранван с електронна помия. Аз се съмнявам в достоверността на подобно виждане. На българския зрител не се предлага нищо съществено друго. А всеки зрител очаква да бъде третиран като пълноценен човек с еднакво работещи ум и сърце, човек, способен да съди и състрадава. Мисля, че пошлостта като общо състояние на днешната ни култура е проблем на талантите, на т. нар. творци, а не на потребностите на зрителите.

- Кризата обаче "изяжда" парите за култура и това е тенденция не само у нас.

- Икономическата криза е засегнала сериозно световния кинопазар. Произвеждат се и се търгуват предимно англоезични филми или филми, правени по проверени формули - едномерно, клиширано, лесно кино. Подобно е положението и с книгите. Писането и снимането по формули се усвоява от пазара лесно и бързо. Това обаче води до тежко банализиране на едно производство, което по задание би трябвало да предлага уникални феномени, а не конфекция. Подобна е ситуацията и в журналистиката, публицистиката, хуманитарните науки. Директната демокрация в мрежите и технологичният бум осигуряват възможност за лични намеси в различни сфери на човешкия опит в глобален мащаб, за масов обмен на съобщения и творчество. Демократизацията на средствата за творческа и интелектуална изява не води обаче до умножаване на дарованията и талантите. Всеки, който има умен телефон, може с него да заснеме филм и да нахвърля мисли в нета. Да, но екипировката не ражда гении. В миналото масовото ограмотяване на народите не е довело до умножаване на гениалните писатели в сравнение с предишни епохи. Неслучайно в западните медии все по-активно се обсъжда масово практикуваното плагиатство във всички сфери на културното производство. Оскъдно е предлагането на нови идеи в днешната ситуация на огромно търсене. Серийното производство на идеи е невъзможно, за разлика от серийното им копиране. Така възниква голямата сенчеста зона в пазара на идеи - зона на прикрити имитации и директни заемки. В тази зона оригиналите отдавна са загубени в сенките на своите подражания.

Журналистиката все по-малко функционира като обществен рефлекс или съд на съвестта и все повече като скърпени новини и рециклиране на коментари. Все по-малко се мисли, защото взема време и сили да се мисли. Все по-малко хора рискуват да мислят. Все повече се мислят присвоени мисли. Дефицитът на нови идеи става все по-остър с масовизирането на некомпетентността, баналността и бездарието. Съвременната българска публичност е добър пример за това - за живеене в режим на нормативно бездарие и некомпетентност, на неспособност, на утвърдена култура на подражания и маймунджилъци, на самозванство. България е на път да се превърне в криво огледало на света, в неграмотно преписан цитат, в куха заемка, в самодеен римейк, в некадърно присвоена чужбина. Вероятно сме най-нещастната страна според античното схващане за щастието като ефективно упражняване на човешките способности.

- Имате ли обяснение защо усилията на най-различни правителства у нас да ограничат престъпност, корупция, безработица все не стигат да дръпнем от опашката в ЕС?

- Отсъства надпартиен консенсус по основни въпроси на нацията. Отсъства корпоративно независима управленска воля, която да ги решава. Отсъстват ресурси за подобни решения, материални, финансови и интелектуални. България е опасана от олигархични питони подобно на Лаокоон. Частните интереси са замаскирани като публични. Лични амбиции се формулират като национални каузи.

- Покрай 9. IX., който все още отбелязваме, разбираме горчивата равносметка на част от българите - убедени са, че сме прахосали наследеното от комунизма и сега икономиката ни е като гол охлюв. Каква е вашата версия?

- България днес е свободна и независима страна, толкова свободна и независима, колкото си поиска. Свободата й обаче се оказа в плен на предразсъдъци и идеологическо суеверие. Съсипването на образованието и здравеопазването, разбиването на земята и на какво ли не още се представяше като кампанийно демонтиране на тоталитарната държава. Пещерен антикомунизъм в лукаво сътрудничество със сенчести мрежи разкатаха мощностите и устоите на тази страна.

- Тук бедността захапва много човешки съдби, но народната любов с почти непроменена сила все така обгръща кабинета и премиера Борисов, когото някои често сравняват с Тодор Живков. Защо не се раждат негови силни алтернативи?

- Задълбочаваща се апатия по повод политическия процес, умора от перманентния цирк, отвращение от свинщините, затваряне в частни светове, самоизяждане, бягство надалеч. Елитът се е консолидирал, стои неизменен като природна даденост. Никой никога не пада реално от власт.  Царят тук никога  не е гол, а постоянно преоблечен.  Кой друг да дойде освен обичайните вълци в овчи кожи. Борисов лежи като дялан камък в скута на тази страна. Няма мърдане - темел и то разхубавен. Аполон по налъми в българския космос.

- След по-малко от година ще избираме нов парламент. Има ли друг вариант, освен коалиция начело с ГЕРБ?

- Не мисля.

-  Общото между САЩ и България е, че са в криза. В Щатите замразяват ли цени на определени храни, както стана тук след вдигането на цените на тока?

- Америка не е социална държава, за разлика от европейските демокрации, в това число България, и подобни спасителни мерки трудно и рядко се вземат. Кризата в Америка е нанесла значително по-големи социални щети, коства реално повече на хората, сравнена с тази в България. По парадокс, това, което смекчава срива тук, е заетостта в сивата икономика и собственост на имоти с пренебрежимо данъчно облагане.

-  Русия ни притиска за "Белене" с иск от 1 млрд. евро. Америка ни се мръщи заради шистовия газ. Има ли отговор на въпроса накъде в тази ситуация?

- Великите сили притискат, това е в природата на силата. Въпросът на България е как да изтъргува натиска в своя полза.

- Английският посланик у нас Джонатан Алън видя два пътя България да стане богата - единият да включим ромите в икономиката, другият - чрез миграция от Турция и Африка у нас. Има ли друга визия за възход?

- Възходът е възможен единствено като нетърпимо бавен процес, който изисква култивирането на някакъв напълно невъзможен дзенбудистки манталитет в национален мащаб.

- "24 часа" наскоро попита в рубриката "Референдум" имаме ли гражданско общество и повечето отговори не бяха "да". Защо само в екодвиженията анализаторите виждат негови проблясъци?

- Аз лично бих гласувал с "да". Иначе как бих могъл да пиша и да публикувам всичко това. Медиите може да са манипулирани, изборите фалшифицирани, но са свободни. По конституция, на хартия всички ние сме граждански свободни, а институциите на свободата неприкосновени. Кой ни кара да плюем на тази "чиста и свята" хартия. Зелените са пренебрежима величина в България, което е жалко. Става дума за здравомислещ активизъм без критична маса, без електорална база. На тях се гледа като на природозащитници, а не като на политически валидна сила. Те говорят и действат от името на природата. Природата обаче не се явява на избори. Тя не гласува.

- Последните лета прекарвате в България. Какво от тукашната действителност би ви вдъхновило за нов филм или роман?

- Саморазрушението.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Ергенски данък с обратен знак

    Населението на България намалява и ще продължи да намалява дори и при най-оптимистичните прогнози.  Какво да се направи, за да не изчезне нацията? Труден въпрос, на който се предлагат всякакви решения - от това да се увеличат стимулите за раждане на деца до това да си внесем население, за да прескочим демографската катастрофа.
  • Макрон или Орбан

    В Централна Европа трябва да избират - повече интеграция или политическа маргинализация В КРАЯ на 2016 г., сринати от Брекзит и объркани от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, много европейци изпаднаха в дълбоко отчаяние. Примириха се, че историческият момент на ЕС е отминал.