Новото поколение претърпява катаклизми в духовно измерение и затова хората търсим все повече светлината, защото ни е необходима. Един лъч в храма, наречен Поезия, хвърля изключително крехката Мария Янакиева. Тя се излекува, преследвайки мечтите си, както се казва в един нейн стих. Сега се чувства най-щастливата жена: пребори рака и издаде стихосбирката си "Диви цветя".
През януари 2012 г. Мария Янакиева е оперирана от злокачествен тумор, а до август беше на химиотерапия. Финансовото й положение не беше розово. С тежко болен брат и болна майка. А баща си губи при тежки обстоятелства. Страда. Живее на квартира и ако не платеше дължимите четири наема, щеше остане на улицата заедно с дъщеря си...
"Борбата ми с рака не мога да я свържа като тъжен момент, защото това бяха месеци, в които получих невероятна подкрепа от много хора и оставам без думи за това. - споделя Мария - Как може човек да е тъжен, когато обича живота и всичко и се чувства обичан... Животът ни е един дар и трябва да го живеем пълноценно, въпреки всички трудности, с които се сблъскваме. Радвам се на живота и се наслаждавам с благодарност на всеки един миг".
Понякога някои неща са ни дадени в живота и се налага да живеем с тях, разкрива още Мария. Ето защо най-съкровените й думи са посветени на семейството й.
"Утеха намирам в тишината и вътре в себе си, когато остана напълно сама. Разбиране намирам в хората, на които мога да се доверя и да споделя. И във всички обичащи, които усещам.
Но като цяло, според мен всеки човек е необходимо да разбира на първо място себе си и да открива отговорите в себе си, защото най-трудно постижимите неща са смирението и хармонията".
Най-щастливият момент за поетесата е появата на дъщеря й на бял свят и всеки следващ миг, споделен с нея.
Вярата й в любовта е водеща за всичко, което иска да прави в живота си. Затова е прекалено интимна и разголена поезията ми, връща лентата към изкуството Мария. Но не се притеснява от това, защото във всеки стих ясно личи нейното Аз. "В любовната ми лирика обаче, лирическият Аз на места присъства като плод на фантазията ми", усмихва се младата жена.
"Поезията е един храм, в който мога да се изповядвам и средството за общуване с душите на хората", гледа философски на това, което прави авторката. Тя обича красивите и истински думи. Зарежда се с добра енергия от поезията на съвременни автори.
В същото време поезията е с много лица - както музиката, но тя олицетворява душевността на пишещия, убедена е Мария Янакиева.
Преди две години започва да пише първите редове на „Диви цветя". Постепенно ги публикува в интернет и усеща, че се приемат добре - "нещо, което ме изненада".
Мария носи поезията в сърцето си от малка. На 13-14 г. изживява първото си ученическо влюбване и пише за него. "С никого не го споделих. Когато обаче случайно моите близки прочетоха тефтера, ми отговориха, че прекалено много „летя в облаците".
Създава лириката вечер... съвсем неочаквано, за да се изповяда на белия лист.
"Аз мога само да продължавам да вярвам, че това, което ми предстои е по Божа воля и това, което ще ми се случва, ще е защото трябва да се случи. Затова - „Блажени са тези, които вярват без да са видели", вдъхва надежда Мария Янакиева.
Защо са диви цветята - опит за стилистичен анализ
Дивите цветя са най-истинските, най-естествени и неподправени - точно като децата. В обществото - както хората, както цветята, така и децата се променят, за да се пригодят към условията за живеене.
Адаптацията може да бъде нравствено възвисена, ако на преден план излиза винаги любовта. А тя осмисля осезаемо света на Мариените послания за живота, (не)сбъднатите любови и посвещенията на приятели.
Именно приятелите бяха и неразривно свързани с нея в най-тежките й житейски моменти. Това роди стихосбирката "Диви рози", където водещите мотиви са: "от обич крещиш", "живей - осъзнал, че си жив!"
"Бог сбъдва щастието" - обяснява поетесата. Макар понякога да се чувства сама, тя остава винаги окрилена от 5-годишната си дъщеря Нанси. В нейните очи вижда пулса на живота, какъвто го заслужва и не вини никого за това. "Виж, Бог ти помилва вината".
Освен че в тази лирика има място за творческа самота, лирическият Аз е изпълнен с философска тишина. Той "скрежно" се рисува в тишината, за да се противопостави на чувството за пролет и блян. Освен това "рисувам тишината", "съзерцавам тишината" и "в път да родя тишина". Тя е необходимото чистилище за душата за осмислянето на Любовта - първо в себе си и тогава в света извън Аз-а.
Чрез любовта "летя", "горя", "тека" и "пея", обяснява в произведенията си Мария Янакиева. Любовта се явява "възможност" някъде, другаде "танц на живота" или "мир". Към този светъл свят принадлежат "благата дума", "музата", "свободата", "мечтата", "светлината". Тези образи изпълват битието на най-ценното - Живота - в "Диви цветя".
Когато Мария пише за баща, баба, дядо, детето - винаги има място за неограничена порция любов и себераздаване на чувства. В това измерение грее слънце, лъщят звезди, цъфтят най-красивите цветя, има летене, красота. Защото Любовта е Живот.
За Мария съдбите са непланувани битки и болка от грешки. Те я каляват и после се връща усмивката на лицето - "ти сам с Любов/ прегърни си съдбата-/ Душа си ми - само една..."
Със средствата на нежната и искрена лирика младата жена разкрива: "душата ми е вечен лъч от Бога".
Научила се да живее, благодарение и на "онази магия" Поезията, в която пулсира по-нататъшната вяра, надежда и любов.
Мария Янакиева: Вярвах, че ще живея
За тежкия период от живота си Мария разказва в "Блог за Мечтите на Христо от Лясковец":
"... Колкото и спокойна да се чувствах нещо ставаше с тялото ми. Започнах постепенно да си губя жизнените сили. Бях спокойна, но тялото ми все повече и повече заслабваше. В един момент започнах да се изморявах от всичко - дори и от ходенето пеш. Докато един ден не откриха нещото, което ми е смукало силите - рак.
Аз знаех, че съм болна, но не исках да отида на лекар. Не ме беше страх от това, че съм болна. Не знам защо. И така приех и спокойно диагнозата - злокачествен рак. Просто знаех и вярвах, че ще живея. Сякаш преди това наистина исках да се разболея, за да пресея всички хора в живота си и да се освободя от ненужния товар, от всички грешки, от всичко нечисто и фалшиво в живота ми.
Исках да се оттърва и от малкото хора, които бяха останали в живота ми - именно тези, които ме искаха за роб. Исках да остана само с истинските - тези, които са способни да обичат.
Така разбрах, че смисълът в живота е да се научиш да обичаш и да се бориш за себе си, за душата си, за живота си - без да вредиш на себе си и на другите. Нещо, което се опитвах да осъзная с години.
А защо се прераждаме ли? Защото идваме тук за да се учим да обичаме, но не винаги успяваме. Затова ни се дават нови възможности - с преражданията. Защото животът е време, което не стига за тези уроци, ако душата се изгуби и я изоставим. Защото Бог е Любов. Защото душата чрез преражданията си се пречиства, дава й се възможност да израства, а на някои се дава възможност да оставят нещо след себе си. А на най-порасналите души - да служат на другите с любов. Човечеството трябва да осъзнае, че само Любовта ще го спаси и нищо друго. Защото сме призвани от Бог да бъдем блажени, а не самопогубващи се. Защото Бог ни обича и иска да живеем, за да обичаме".
С Христо от Лясковец се запознава всъщност преди злокачествената диагноза. "Да му благодаря, че дойде в живота ми и да повярвам отново в Бог. Да му благодаря за силата, която ми даде и за познанието, че човек на първо място трябва да бъде отговорен към себе си, да се грижи за себе си и да не чака някой друг да свърши неговите дела и мисия. Защото само вярващите са блажени, само те могат безрезервно да се раздават без да губят нищо от себе си. И всичко това в името на спасението на всяка една душа, която е създадена с Любов и да живее с Любов по Пътя си".
Така се роди и творбата "Миг-причастие":
Споделената болка е миг за причастие.
Чудесата се случват сега,
когато усещаш, че в тебе живеят -
здравето, вярата и мира.
Не вини, не гневи се. А прощавай си всичко.
И от теб изтръгни го страха.
Ето, ти се обичаш, а защо се раняваш.
Излекувай си свойта душа.
Сподели си усмивка. Прегърни свободата.
И изгрей във вселена-слънца.
Знай, животът е кратък, но е вечен зачатък,
следващ пътя на Любовта.
Кампанията "Да помогнем на една млада жена да пребори тежко онкологично заболяване!" пожъна успех. Тя бе организирана във фейсбук от поетесата Павлина Соколова.
ВИЗИТКА
Мария Янакиева е родена на 4 юни 1981 г. в град Дулово. Завършва специалност „Икономика на социално-културната сфера" в УНСС в София. Писала е статии на социална и бизнес тематика. Сега е общински служител, но обича изкуството, защото само във въображението няма граници. Пише, защото „поезията е една възможност за творящия да погледне първо в себе си, както и да отправи послания извън себе си". Мария Янакиева повтаря непрекъснато: „Живейте!"