Калинка Борисова: Вия от болка

https://www.24chasa.bg/Article/1588112 www.24chasa.bg
Калинка Борисова по време на заседание в съда през 2005 г.

С майката на убитата Елеонора разговаря Ана Михова 

- Г-жо Борисова, как живеете през последните години?

- Претърпях две операции. Едната на дебелото черво. Отрязаха ми го. Не мога да ставам. Вия от болка. Вземам болкоуспокояващи и не мърдам от леглото.

Като изпия хаповете, успявам да отида до магазина поне да купя хляб, но това се случва много рядко. Не съм искала никога помощ, но вече искам. Не се живее така. Майка ми ме издържаше със 160 лв. пенсия 3 г. Много лекарства през това време вземах и живях в пълна мизерия. Никой вече не се сеща за нас.

- Помага ли ви синът ви Георги?

- Той работи от 9 до 23 ч през нощта. Готви в заведение. Много се надявах поне да се изучи, но мъката го смаза, а и нямахме пари да следва висше образование. Притеснявам се ужасно за него, защото се прибира много късно.

Той стана случайно готвач. Аз го научих да меси хляб и да готви. Явно това му е помогнало да си намери работа.

- Успяхте ли да се пенсионирате?

- В училището ме освободиха, защото не можах да вляза в нормите, и с големи усилия успях да получа пенсия от 200 лв.

Пак ви казвам, беше много тежко, докато се пенсионирам, три години майка ми ме издържаше.

- Когато бе убита дъщеря ви Елеонора, управляващите ви обещаха работа и ново жилище. Получихте ли ги?

- За съжаление не, живея си в същото жилище. Много се надявах да сменя апартамента, защото всичко ми напомняше за дъщеря ми и покойния ми съпруг. Много хора обещаха, нищо не направиха.