На 27 юли 1990 г. исках да си тегля куршума, но да не викам баретите в парламента

https://www.24chasa.bg/Article/1595847 www.24chasa.bg

С ген. Атанас Семерджиев разговаря Любомир Денов 

- Как сте със здравето, г-н Семерджиев, през май навършихте 88 години?

- "Часовете се влачат, дните текат, годините летят." Всъщност повтарям думи на една от най-ярките фигури от СДС през 90-те години - г-н Петър Дертлиев, който, за съжаление, вече не е между нас. До края на дните си той се отличаваше с остра мисъл и неповторимо чувство за хумор.

Живеем обаче във века на информацията. Залети сме, удавени сме в нея. Понякога се чувствам преуморен и ме спохожда желание по-малко да се товаря, но не ми се удава да се откъсна от събитията, ставащи не само в България, но и в други части на света и най-вече в особено невралгичните райони.
Много се тревожа за това, което става в Арабския свят. Ще припомня онова, което Щатите, Франция, Англия и техни съюзни страни извършиха пред очите на всички в Либия. Цветущата до преди две години страна днес е овъглен пейзаж. Това е то апокалипсисът, описан в Библията, която възприемаме като фантастика.

Каквито и аргументи да се изтъкват за извършената агресия, от световната общественост не могат да скрият, че главната им цел е либийският петрол. Либия е на 9-то място в света по запаси - 44 милиарда барела. САЩ имат едва половината от това, което е дар божий за Либия. Що се отнася до Европа, тя няма в недрата си нито грам петрол, като изключим Норвегия. Но Норвегия - за горчиво съжаление на г-н Барозу, не е член на ЕС, не иска и да чуе за него. Следвайки логиката на своята капиталистическа алчност, САЩ и Европа унищожиха с кръстосан огън отлично организираната свръхсоциална държава Либия.

Недоумявам също какви бяха аргументите за провеждането на мащабната военна кампания срещу съседна Югославия. Ще припомня и войната, която президентът Буш- младши води срещу Ирак. По телевизията на живо показваха ракетния килим над Багдад. Кадрите бяха потресаващи. А в името на какви интереси страната ни със свой контингент, макар ограничен, се присъедини към "коалицията на желаещите"? На чия съвест трябва да тежат жертвите, дадени в тази чужда за България война?


- Вие сте автор на десетки мемоарни книги и военнонаучни трудове. Мемоарите ви са издадени в големи тиражи. Имате ли учители в писателския занаят?

- Нямам самочувствие на писател и не се възприемам за такъв. Написаното в книгите ми е спонтанен израз на преживяното от мен и другарите ми. Вела Пеева беше нежно и крехко момиче и загина едва на 22 г. Като нея от отряд "Антон Иванов" загинаха 270 партизани и ятаци. Много от тях бяха мои близки другари.
През есента на 1981 г. случаят ме срещна с гостуващия във Велинград световноизвестен диригент Херберт фон Караян и неговата съпруга. Преди срещата ни той беше посетил вече Каменната църква в Батак и музея на Вела Пеева във Велинград.

- Това, което видях там, е покъртително... Но не се ли митологизират събитията? - запита ме тогава Караян.

- Наистина ли Вела Пеева е такава изключителна личност?

- Разбира се! - отговорих му без колебание.

Думите на Караян не бяха израз на съмнение към видяното и чутото за саможертвата, а по-скоро удивление. Ако има как прекараните от Вела 37 дни откъсната от отряда да се възстановят час по час и да бъдат заснети на филмова лента, наистина ще се получи нещо покъртително.

- От армията скочихте в голямата политика - първо като министър на вътрешните работи, а после като вицепрезидент. Къде беше по-взривоопасно?

- В голямата политика съм "скочил", когато съм приел идеята, че на земята е възможно да се създаде, изгради и сътвори един по-справедлив свят, в който, както гласи идеалът ни, няма да има експлоатация на човек от човека, няма да има бедни, оскърбени и унижени. Няма да има корупция и монополи, хората ще бъдат равни и ще се обичат като братя. И сега, на моите 88 г. съм с това съзнание.
Защо приех да стана министър на вътрешните работи? Когато ми направиха предложението, аз изтръпнах. Опитах се да се откажа, не бях готов да захапя подобен залък. Приех по силата на фетишизираната партийна дисциплина. За нас - поколението комунисти, преживели войната и годините на социализма, тя беше над всичко. И преклонението пред нея ни направи конформисти. Не всички, разбира се, а мнозинството.

- Бяхте вицепрезидент. Този пост не е ли излишен, след като Желю Желев успешно се справи без Блага Димитрова?

- Длъжността вицепрезидент е предписана от конституцията. Въпросът защо Желю Желев освободи Блага Димитрова, е ясен за обществото. Що се отнася до мен, предложението за издигането ми за вицепрезидент, въпреки моя категоричен отказ пред парламентарната група на БСП, е резултат на договорености между ръководствата на БСП и на СДС.

- През 1990 г. бяхте готов да извадите пистолет и да се самоубиете в залата на парламента. Защо?

- За да стане ясно как се стигна до такова решение, трябва да се върнем към 27 юли 1990 г. Доста преди това опозицията започна кампания за изправяне на Тодор Живков пред парламента. Целта беше да превърнат Народното събрание в съд, да организират малък Нюрнбергски процес. Нещата се усложниха от това, че Живков сам с писмо чрез Румен Воденичаров пожела да се яви в парламента. Той не си даваше сметка какво ще се случи. Ние поискахме да се определят предварително въпросите, които ще му се задават, и отговорите му да не се излъчват по телевизията на живо. От опозицията в включително и Желю Желев, настояваха всичко да се предава директно. За да се преодолеят тези противоречия, на 27 юли бе създадена специална комисия, в която влязоха Петър Корнажев и още няколко представители от опозицията.

На това равнище постигнахме договореност въпросите да бъдат зададени предварително, Живков да има възможност да се съветва с адвокати, да не се излъчва на живо, а това да стане вечерта, като предварително се прегледа записът, за да се изключат онези фрагменти, които засягат националната сигурност.

И всички се съгласиха с тези бележки. Те бяха дадени на Николай Тодоров и договореностите трябваше да бъдат доведени до знанието на всички парламентарни групи. Но Корнажев не ги предаде на Парламентарния съюз на демократичните сили.

- Защо не ги е предал?

- Той се оправдаваше, че нямал време. Междувременно 2-3 дни преди опозицията да предяви искане Живков да бъде заставен да се яви пред парламента, в т. нар. Град на истината бе отправено специално възвание към привържениците на опозицията. То бе разпратено до всички "градове на истината" - такива имаше още във Велико Търново, в Пловдив. В това възвание се прокарваше тезата на д-р Констан Тренчев, че комунистите не разбират от добро, че те се съобразявали само със силата. Обръщението завършваше с апел да се премине към по-драстични форми на действие. Стоян Ганев, но не само той, организира остра провокация. Свикаха специален концерт в Града на истината с участието на Лили Иванова. Целта бе да се събере огромна маса от хора, готова по сигнал на Ганев да блокира парламента. Това трябваше да стане тъкмо когато Народното събрание пристъпеше към точката от дневния ред за Живков. Тази многохилядна тълпа, известена от Ганев, след 10-15 минути се изсипа пред парламента, помете металните заграждения отпред и започна с ярост да блъска по вратите. Николай Тодоров, председател на Народното събрание, и неговият заместник Иван Глушков, се опитаха да вразумят блъскащите, но не ги послушаха.

Явно искаха да нахълтат в залата Сините депутати, заемащи дясната част от залата, изпаднаха в делириум. Крясъците на тълпата кънтяха и в залата и колкото по-силни бяха те, толкова повече се екзалтираха сините депутати. Създаде се крайно драматична обстановка. Според мен това бе най-взривоопасната ситуация от началото на прехода.

- Спомням си как медии прецениха тогава, че "в нощта на 27 срещу 28 юли 1990 г. около парламента е било толкова нажежено, колкото на 14.12. 1989 г."

- Да. Аз все още бях министър на вътрешните работи. Трябваше ли да взема решение за привличане на "червените" барети? Ако ги бях извикал, имаше опасност от кървав сблъсък. И искрено ви казвам тогава, ако имах пистолет, щях да си тегля куршума, за да се сепнат. Заради това твърдите среди в БСП много ме критикуват. Но на 27 юли 1990 г. аз нямах пистолет, а и въобще от 9 септември 1944 г. насам не нося пистолет. Само когато съм бил в командировка край границата, съм носел служебно оръжие. Поисках пистолет от Николай Тодоров. Той каза, че няма. Тогава тръгнах към охраната. Тодоров в това време позвънил на охраната и казал: "Генерал Семерджиев ще иска оръжие, не му давайте!" И действително охраната отказа: "Оръжието си нямаме право да даваме на никого."

Решението ми беше твърдо! Аз имах спомен от войната, когато един войник - запасняк, назначен от мен за наблюдател, излезе от оврага, в който се укриваше. Моментално бе прострелян от хитлеристки снайперист, притаил се в камбанарията на с. Четирци. Умря в ръцете ми. И днес усещам предсмъртните тръпки на тялото му. През 1990 г. не исках българи да се изправят срещу българи и пред националния парламент да се пролее кръв.

Не можех да позволя да се използва насилие. И веднага заявих, че подавам оставката си от поста министър на вътрешните работи Тогава сред депутатите настъпи отрезвяване, включително и сред сините. За мен това беше изключително критичен момент. Напуснах парламентарната зала и се оттеглих в близкия кабинет. Дойде да ме подкрепи с разбиране само бай Петър Дертлиев. Той си даваше сметка колко опасно се развиват събитията. По този повод какви ли не интриги вървят, защото беше много силен натискът върху мен и министерството да се действа според максимата "Власт, взета с кръв, не се дава без кръв."

- Откъде идваше този натиск?

- От консервативните сили в партията, които все още смятаха, че след като сме победили опозицията на изборите и имаме мнозинство в парламента, не бива да отстъпваме пред нейния натиск.

- А как станахте вицепрезидент?

- Преди изборите - още бях министър на вътрешните работи - на пленум на ЦК в зала "Георги Кирков" бях номиниран за вицепрезидент, но аз решително възразих. Имах предвид, че нося известна отговорност за изпращането на два наши полка, макар и не в пълен състав, в Чехословакия през 1968 г. Инвазията на група държави от Варшавския договор в Чехословакия вече беше осъдена от Политическия консултативен съвет на съюза още през декември 1989 г., а през август 1990 г. нашият парламент квалифицира това като посегателство върху суверенитета на чехословашкия народ.

След това се случиха събитията на 27 юли. Може би ден-два по-късно Леа Коен, която тогава беше доста активна в парламентарната група на демократичните сили, по своя инициатива беше събрала 100 подписа и ги внесе в парламентарната зала с предложение да си оттегля оставката. Аргументът u бе, че съм допринесъл много, за да се избегне насилието. Инициативата на Коен беше бурно подкрепена от народното представителство. Аз категорично потвърдих оставката си от поста министър. Оттук нататък вече не участвах във вземането на каквито и да било важни политически решения.

- Г-н генерал, бяхте обвинен, че като вътрешен министър заедно с ген. Нанка Серкеджиева, сте унищожили 144 000 документа от архива на бившата ДС. Накрая бяхте оправдан, но поради давност. Каква е истината?

- Архивите на ДС не са унищожени, а запазени в резервен фонд Документите са преструктурирани от хартиен носител на филмови ленти и се пазят в специално хранилище. Голяма част от документите бяха ксерокопирани и съхранени, като целта бе да се създадерезервен фонд, който да гарантира възможност на специалните служби да функционират даже и при несанкционирано нахлуване на граждани и разграбване на архивите.

- Къде се намира този фонд?

- Пази се в хранилище в България. Неговото местоположение е секретно. Всички вътрешни министри след мен знаят за хранилището и имат достъп до него. Още през 1992 г. то бе престанало да бъде тайна за Йордан Соколов, Николай Слатински, Желю Желев и Филип Димитров.

Но за да не излезе, че се оправдавам, ще цитирам редове от Веселин Ангелов, публикувани в книгата му "Поверително!" (София, 2008): "... на какво основание, включително и „професионалисти", тиражират факта, че през януари - май 1990 г. се унищожава 41% от архива на ДС. Защо по делото за "унищожените" архиви се говори за над 144 000 дела? Обвинените отричат това и твърдят, че не става въпрос за унищожаване, а за поредното според закона прочистване и архивиране на множеството натрупани през последните 5-10 г. материали. И това най-вероятно е достоверно". На стр. 141 на същото изследване Ангелов говори за "съзнателно създаден мит" за тоталното унищожаване на архивите на ДС. "Този мит, както и митът, че с разкриването на имената и досиетата на щатните и нещатните сътрудници на ДС наяве ще излезе историческата истина за събитията и явленията, за престъпленията по време на комунистическата диктатура, се раждат и подхранват най-много по време на двете правителства на СДС (1991-1993, 1997- 2001 г.). Сигналите за тоталното унищожаване според автора произхождат от среди, свързани с тях и с тези архиви, но назначени от правителствата на СДС да ги охраняват и стопанисват. ...Данните за истинското състояние на тези архиви ги опровергават".

- С какви чувства през тези 22 г. на прехода наблюдавате преображението на Българската армия. Има ли според вас военното строителство своите зли гении?

- Всъщност днес ние имаме мизерни въоръжени сили. Сухопътната армия е сведена до състав, предназначен за изпълнение на мисии зад граници. Авиацията и флотът съществуват, разбира се, в напълно ограничен състав благодарение на неголямото количество самолети и военни кораби, останали от миналото, но вече в плачевно състояние. Доставените самолети и вертолети не са в състояние да изпълняват каквито и да е бойни задачи. Затова пък администрация има далеч над обективните потребности.

- Случвало ли се е някой от шефовете на МО да ви потърси за съвет, след като минахте в пенсия?

- Не, никой през годините не ме е търсил. И не виждам смисъл да бъда търсен. Канят ме периодично на едни или други официални събития.

- Вие членувате в Българския антифашистки съюз - БАС. Не бяхте ли доволен от отношението към вас?

- Повече от възмутително е възприетото след 10 ноември от реставраторските и реваншистките сили пълно отрицание и обругаване на участниците в българската съпротива. Ние сме горди, че бяхме част от световния антифашистки фронт. Особено активни в обругаването на българската антифашистка съпротива са потомците на бившите фашистки управници, жандармеристи и полицаи. Давайки израз на злобата си срещу нас, те си позволяват дори от трибуната на Народното събрание да наричат народните борци бандити и разбойници, кокошкари и с други подобни епитети.

- Наблюдавате ли процесите в БСП?

- Разбира се, че ги наблюдавам. И ги преценявам. Искрено се радвам на избирането на Станишев за председател на ПЕС. Фактът, че този избор е направен от 93% от участващите в конгреса на ПЕС, е високо признание за БСП. Но за да оправдае Станишев това високо доверие, трябва да се освободи от влиянието на дясната социалдемокрация.

- Какво ви е мнението за Бойко Борисов? Какъв лидер днес е по-полезен на страната?

- Възмутен съм от стремежа му с повод и без повод да натрапва на обществото своя образ и от действията на също толкова безотговорните личности от неговото обкръжение. Не е моя работа да се произнасям относно качествата на нужния днес лидер на България.

- Каква е вашата прогнозата за изборите догодина?

- Разчитам на наказателния вот на измъчения да краен предел през тези 20 г. българския избирател. Не мисля, че колкото и да се стараят сега управляващите, той ще допусне отново да го заблуждават, манипулират и те да успеят да си осигурят нов мандат.

  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар