Употребени ли са Вапцаров и другарите му през 1942 г.?

https://www.24chasa.bg/Article/1596510 www.24chasa.bg
НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Веднага след започване на войната на Германия срещу СССР Сталин, Берия и Комунистическият интернационал с неговия ръководител в Москва Георги Димитров вземат решение да се организират саботажни групи в тила на немците в цяла Европа.

В тях трябва да има хора както от съответните страни, така и преминали военна подготовка руснаци и емигранти в Москва. Дейността ще се ръководи от т. нар. Мотострелкова бригада за особени поръчения начело с ген. Павел Судоплатов, който има дълъг опит в саботажите и през 1940 г. е организирал убийството на Лев Троцки в Мексико.

През юни 1941 г. Георги Димитров пише писмо до секретаря на ЦК на КПСС А. Андреев, в което го моли да се преразгледат делата на 130 български комунисти, които са попаднали в лагерите ГУЛаг. Димитров се обосновава, че те са честни, предани на каузата, не са нарушавали партийната дисциплина и съвсем не са извършили делата, за които са обвинявани. Желанието му е удовлетворено и част от тях, най-известният е по-късно генерал Константин Лагадинов, се включват в редовия състав на изпратените в България парашутисти и подводничари през август 1941 г.

В България първи е активиран старият руски агент Антон Прудкин.

Той служил както на император Николай II, така и на Главно разузнавателно управление на Съветската армия от 1919 г. През 1941 г. Прудкин, помилван от 5 г., е женен, живее във Варна, купува си кораб, с който да превозва евреи до Палестина, и иска да прави пари. Руснаците отново го активират като агент и му възлагат задачата да взриви немски цистерни на пристанището. Старият атентатор толкова лекомислено подготвя нещата, че е арестуван точно преди взривовете в средата на юли и осъден на смърт. Първият опит за саботажи в България не дава резултат.

Тогава в Москва решават да изпратят групите на подводничарите и парашутистите. Пристигат общо 4 групи. Във втората от тях е Цвятко Радойнов, който е определен за ръководител на минноподривната комисия към ЦК на Работническата партия, както е определена в документите по дело 585/42 г., а негови заместници са Христо Боев, който след 9 септември 1944 г. ще създаде Първо главно управление на ДС, и Иван Винаров, висш военен след 9 септември 1944 г. и командващ Строителни войски.


Боев и Винаров са руски резиденти в Европа и Далечния изток, срещали са се със Зорге. И двамата обаче не пристигат с групите, а се връщат в Москва. Дали не им е било ясно, че цялата операция предварително е обречена и руснаците са искали да ги запазят? Христо Боев въобще не излиза от подводницата с хората от третата група, а Иван Винаров слиза с първата от тях заедно с още 3 в Турция, разделят се на две двойки. Едната е арестувана, а тази на Винаров и Атанас Мискетов не е открита от турската полиция и двамата се връщат в Москва.

От всички 33 подводничари успяват да се укрият само 7. Сред тях са Симеон Филипов Славов - Капитан Рак, Иван Щерев и Мирко Станков. Цвятко Радойнов се укрива край Сливен и бездейства три месеца. Едва в началото на ноември пристига в София. Това става, след като изпратеният през 1939 г. от Москва Антон Иванов идва в България с кораб от Франция с канадски паспорт и поема ръководството на Българската работническа партия, както се наричала БКП, заедно с Трайчо Костов. Антон Иванов праща секретна телеграма до Георги Димитров в Коминтерна, в която му казва, че указанията трябва да се нарушат и партията да се намеси, защото Цвятко Радойнов стои в Сливен и не прави нищо. Симеон Филипов Славов, Иван Щерев и Мирко Станков пък напразно се опитват да направят подривни групи в Пловдив, които да излязат в планината край Кричимско и Карловско.

Организационният и секретар Цола Драгойчева решава деловодителят, т. е. човекът, който държи тайните квартири и явки, Никола Павлов - Комара да бъде сменен с Георги Минчев. Павлов е известен на полицията, Минчев пък през февруари 1941 г. е излязъл от затвора заради комунистическа дейност. Осъден е на 8 г., но е излежал 4.

Членовете на ЦК на БРП Христо Михайлов, Антон Танев Гьошев - Югов, Дико Диков и Борис Копчев не са съгласни с това назначение, защото знаели, че Минчев не издържа на арестите и лесно издава това, което знае. По директивата от Москва и Коминтерна Българската работническа партия започват да търси хора за подривна и саботажна дейност. Ръководител е вече пристигналият в София Цвятко Радойнов. Помощ му оказват само Антон Иванов и Трайчо Костов. За деловодител на “минноподривната комисия”, както я нарича полицията, е избран Никола Вапцаров. Той не е партиен член, но е бил ръководител на Соболевата акция в Разложко, бил е интерниран в Своге и освободен на 31 август, ръководил е Съюза на механиците и защитава правата на работниците.

Георги Минчев пътува до Бургас, Ст. Загора и Казанлък, за да организира и там саботажната дейност. Издаден е от секретар на Окръжния комитет в Бургас и на връщане е арестуван в Казанлък. Минчев е разпитван при задържането му, после в Ст. Загора и е докаран в София. На 3 срещу 4 март София осъмва в блокада, арестувани са над 750 комунисти и безпартийни нелегални. Сред тях са и Вапцаров, Атанас Романов, Антон Попов, Петър Богданов. По-късно са задържани и останалите 60 човека, които застават пред съда на 6 юли 1942 г. Най-последни от тях са Антон Иванов на 26 април, Цвятко Радойнов, съден по процеса на парашутистите и подводничарите, и сътрудничката му Нина Тумина на 26 април. На същата дата са задържани Симеон Филипов Славов, Иван Щерев и Мирко Станков, дошли в София, тъй като в Пловдив нищо не могат да свършат. Тогава е задържан и Антон Иванов, който веднага признава за участието на Трайчо Костов и той е арестуван на 27 април.


Много пъти досега е изтъквано, че причината е предателството на Георги Минчев. Дали обаче това е така? Пръв издава секретарят на окръжния комитет на партията в Бургас. Мнозина приемат, че това е Михаил Пройков, но е възможно и да е друг. В секретните полицейски доклади предателят няма име. В други архиви на полицията от Бургас той фигурира с псевдонима Божидар, секретар на Работническата партия. Срещу месечното му възнаграждение пише, че за доносническата си дейност е получавал 2000 лв.

Историята става още по-любопитна, защото толкова получават и членовете на минноподривната комисия и Вапцаров, както личи от показанията му. Очевидно информация е изтичала и от полицията и партията е давала същите пари на своите хора, за да не се изкушават да доносничат.

Това обаче не става. Секретарят на окръжния комитет в Бургас освен Георги Минчев издава и подводничарите от втората група, която е край Сливен, и получава за това отделно възнаграждение. Той казва, че там се събирала група от 1000 души, която ще вдига революция. Полиция и армия от Бургас и Сливен от 6000 души блокира района и излавя всички. Любопитен факт е и защо в тази група на подводничарите не е Цвятко Радойнов, който е отсъствал от 1923 г. от България, бил е все в СССР и е загубил връзките и своите канали. Дърводелецът, но и секретар на градския комитет на партията в София, Никола Кутузов пък предава Симеон Филипов, Иван Щерев и Мирко Станков.

Той също получава полицейско възнаграждение. В затвора обаче комисия от Трайчо Костов, Никола Павлов и Иван Масларов анализира причините и стига до извода, че той е предателят. На 1 ноември 1942 г. Виолета Якова и Станьо Василев, охранявани от Славчо Радомирски и Величко Стойнов, влизат в работилницата на Никола Кутуза. Виолета Якова го вижда приведен над някаква мебел, изважда пистолета си, провиква се: “В името на народа” и стреля, но пистолетът засича. Убива го Станьо Василев с осем куршума. На следващия ден в “Работническо дело” се появява дописка, че “Опасният агент-провокатор Никола Кутуза (Ганчо) е ликвидиран от наша бойна група”, а във в. Зора" - некролог от Дирекцията на полицията, че “Верният служител Никола Христов почина, убит от народни врагове.”

Факт за размисъл обаче е как става така, че Цола Драгойчева не е сред арестуваните, както и всички членове на ЦК на БРП, които не са съгласни Георги Минчев да замени Никола Павлов като деловодител. Самият Никола Павлов твърди, че след като полицията отива у тях, арестува ги и ги отвежда в полицията, агентите остават да правят обиск. Точно по това време Цола отивала да ги предупреди да се укрият, защото имало големи арести. Още на входа тя вижда полицай, който я пуска, продължава нагоре до 7-ия етаж, там на вратата вижда още двама полицаи и когато понечва да влезе в дома, вижда цяла група, които обискират. Тогава се обръща и полицаите на вратата я питат къде е тръгнала.

Тя казва, че хазаите я помолили да им търси квартиранти, тя била намерила, та отивала да им каже, но сега не било подходящо. Полицаите я пускат, тя слиза по стълбите, излиза от входа и се укрива. Естествено този епизод не е намерил място в документалната книга на Никола Павлов “Деловодителят на ЦК”, излязла през 1988 г., но стои в машинописа й в Държавна агенция “Архиви”. Въпросът обаче как Антон Югов, Христо Михайлов, Дико Диков, Борис Копчев се укриват, няма отговор. Дали те не са били предупредени?

ДИМИТЪР КАМЕНОВ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.

Борислав РАДОСЛАВОВ "Мечтая да работя и сама да изкарвам пари, за да живея нормален живот. Мога да шия всякакви дрехи - рокли, блузи, панталони, поли. Събирам пари, откъдето успея, за да си купя електронна шевна машина." Това споделя пред "България Днес" столичанката Даниела Стаменова. Жената е с два ампутирана крака след лекарска грешка.