Петко Симеонов: Хубавото на магистралите е, че не подлежат на приватизация

https://www.24chasa.bg/Article/1597972 www.24chasa.bg
ПЕТКО СИМЕОНОВ

Петко Симеонов е учен и политик, съучредител на СДС. Роден в Монтана през 1942 г. Завършва философия в СУ "Св. Кл. Охридски". Старши научен сътрудник в Института по социология на БАН от 1969 до 1991 г.
Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Първи директор на в. "Демокрация". Депутат от СДС в Седмото ВНС.
Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на "отлюспване". Основава Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност. През 2001 г. се връща в БАН. Преподавател е в Пловдивския университет. Автор на романи, новели и монографии.

- Г-н Симеонов, навършват се 23 години от 10 ноември 1989 г. и от 18 ноември, когато беше първият митинг в София на зараждащата се опозиция. Кой ви избра за първи оратор на този митинг?

- В определеното време бях на подходящото място, за да добият значение моите възможности и жизнен път. Говорих като представител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и никой не е оспорвал, че митингът трябва да започне с Клуба.

- Някой прочете ли предварително словото ви, цензурира ли текста?

- Речта си я написах сам, не е гледана и цензурирана от други. Преди да изляза на трибуната, помолих Копринка Червенкова да я прочете - все пак да има странично око. Тя я одобри. Пазя оригинала.

- Вашата книга "Голямата промяна" е първото научно изследване за времето от 10 ноември 1989 г. до 10 април 1990 г. Второто допълнено издание от 2005 г. е над 1000 стр. Има ли премълчано нещо важно?

- Дори физически е невъзможно да се сподели всичко. Няма обаче скрити неща, които да са съществени и тогава да са ми били известни. Например: архивите ги четох в последните години и дейността на ДС ми стана известна (в общи линии) сега. По-късно разбрах и за активности на дейци на ЦК, много нови неща научих за Луканов и за редица други хора и структури. Но важните неща имат известност сред публиката и без мен.

- От дистанцията на тези 23 години - коя е най-голямата грешка в началото на прехода, а и след това?

- Основна слабост беше неподготвеността на населението за промяната, а основна грешка - упоритата и системна дейност на БКП/БСП да не огласява какво става в страната. Под неин контрол бяха всички медии, а тя говореше за "демократичен социализъм", докато преразпределяше капитали и мощности. БКП трябваше да се разформирова, казвал съм го на Младенов и Луканов, казах го и по "Дойче веле". Да се създаде нова лява партия, която в сътрудничество с БСДП да изгради една истинска демократична левица.

Другата основна слабост беше липсата на кадрови потенциал на СДС. Нямахме достатъчно икономисти, юристи, мениджъри... Отраслевици пък съвсем. Едно са банковите специалисти, друго нещо са селскостопанските или флотските експерти, или познавачите на външните пазари. Да не говорим за сферите на сигурността и военното дело. Знанията на личните имена на СДС за държавната машина, като система от институционални механизми, беше на нулево равнище.

Оттук последва серия от грешки: в банковото дело и кредитирането; ликвидационните съвети, които станаха инструмент в съсипването на селското стопанство; начинът, по който беше извършена реституцията; пълно загърбване на цели отрасли - например животновъдството, рибовъдство, консервната индустрия. Захвърлянето на външни пазари и междудържавни контакти.

- Известно е, че в историята няма "ако". И все пак - ако сега започвахте промяната, какво щяхте да направите?

- Щях да напусна политиката веднага след изборите за ВНС. Дори не се бях кандидатирал за него. Без мое съгласие бях записан в листите и молбите ми до ЦИК да ме махнат останаха безответни. Ръководех предизборната борба на СДС, разбрах за какво става дума и нямах никакво желание да продължа.Но политиката е такава работа, от която чевек не може да се откаже, защото така си бил решил. Отказът е процес.

- Вие бяхте шеф на Агенцията за помощи от чужбина. Кога почнаха обвиненията за далавери с пари и имущество, които идваха като дар за опозицията?

- Едно предварително уточнение: помощи от чужбина по това време получаваха над сто фондации, синдикати, партии, църкви, дори фирми. Но на вниманието на публиката и то не случайно, беше агенцията. Станах неин шеф по предложение на д-р Желев в края на 1990 г. Съгласих се, защото професионално познавах ситуацията в социалното дело - домове, болници, ясли, детски градини, пенсионери, хора в неравностойно положение, педагогически стаи и др. Познавах и основните лица в тази сфера.

Освен това като председател на Централния избирателен клуб на СДС ми беше подсказано от западни донори, че подпомагането за следващите избори на СДС ще стане чрез помощи за търговска реализация. Изборите се правят с пари! Под формата на продуктови кредити даваме пристигналите стоки на желаещи (задължително частници!), а те поемат ангажимент да помагат на СДС при следващите избори. Пари като помощи в АЧП не са пристигали. От БСП бяха научили това и отначало си траеха.

- Откъде започнаха атаките срещу вас и АЧП?

- Атаките започнаха от страна на 39-те депутати от СДС, които обявиха гладна стачка, след като подписах новата конституция. От тези от СДС, които отказаха да я подпишат и получиха контрол върху синята коалиция. Аз бях водил предизбронта кампания на СДС с обещанието пред избирателите, че ще приемем нова конституция. За мен подписването означаваше, че изпълнявам поетото задължение пред избирателите.

Гладната стачка на 39-те беше краят на СДС. Казах им го. Бях "отлюспен", което в онези месеци на напрежение за мен беше огромно облекчение.
Тогава СДС издаваше вестник "Демокрация" с главен редактор Волен Сидеров. За да разберете какво стана след "отлюспването" ми, мислете ме като джамия, в която има петъчна молитва, а на Волен е казано "прави, каквото искаш".

В края на октомври 1991 г. при мен дойде Луканов и ми предложи да подкрепя Дертлиев за президент, а не Желев (изборите се проведоха на 12 януари - първи тур, 19 януари - втори тур, 1992 г.) Заспорихме и аз категорично му отказах! Луканов се изчерви, така ме гледаше, че само дето не ме удари. Излезе и блъсна вратата на кабинета ми с такава сила, че дотичаха служители да ме питат какво стана.

След няколко седмици получих призовка - срещу мен започваше следствие, което продължи до 2006 г. Напишех ли статия - на следващия ден получавах призовка, направех ли някакво особено изявление - призовка.

Имало е случаи, когато само ме държат по няколко часа в чакалнята на следствието и ми казват - отивай си, следователят е зает. Не казвам, че има връзка с блъскането на вратата. Стечение на обстоятелствата и "времето беше такова", не само "наше".

- Гледам сините плакати за изборите през 1990 г. От хората на тях сега в активната политика е само Иван Костов. Как оцеля той през всичките тия години?

- Иван е умен, квалифициран и амбициозен. Той винаги иска да знае кой е началникът. Премина през сериозна управленска школа - шеф на комисия във ВНС, министър при Попов и Димитров, премиер, опозиционер... Той не реализира убеждения в своята дейност, а провежда игра. Все едно играе шах. Той е политик. Майстор на междуличностните дистанции и контакти, има убедително публично присъствие.

По мое впечатление като човек е раним и се защитава с високомерие, което компенсира с жестове на внимание. Има основни недостатъци - добър администратор, но лош "масовик", както навремето се казваше. Няма понятие от партийно строителство, надценява икономическите механизми и "паричните потоци" и подценява социалните процеси. Не разбира и не цени различието между хората, защото прекалено ги инструментализира - върши му работа, значи добър, не му върши работа, както той си я представя - значи лош.

Безпомощен в тълпа и няма провиденчески усет. Но пък е човек, който може да се променя. Бих желал той да остане в парламента. Полезен е.

- Как бихте обяснили развитието на вашето отроче СДС след 1990 г. до днес?

- Не могат да се правят сравнения с първото СДС и сегашното. Първото беше широка коалиция, в която имаше от крайна левица до крайна десница. Нелепи са днешни обвинения към някои първи седесари, че били левичари. Ами да. Те не са го криели. Това беше в коалиционния договор. Всички сме за демокрация. Точка. Демократичният парламент на страната ще представлява точно това. БКП я няма на сцената и там са само нашите партии и организации - едни на власт, други в опозиция и така делото преуспява.

Партия СДС трябваше да се създаде, но като либерална партия в коалиция с всички останали по времето на прехода. Илюзията ми. Идеята за "синя партия" е моя. Документално доказуема истина. Исках го и работих за това. Дори направих несполучлив опит да изгоня от СДС Стоян Ганев, Георги Марков, Венцеслав Димитров, Стефан Савов, Константин Тренчев... Не защото ги мразя. Но - политика. Не успях. Те мен ме изгониха. После Тренчев се спазари и ми взе главата. Но - политика. Нямам лошо чувство към него. През годините те реализираха всичките си идеи, така че сегашното СДС е рожба на тяхната утроба.

- Кога ще изчезне носталгията за "времето на Живков"?

- Няма да изчезне. Носталгията "Живков" (ако я мислим като метафора) е възможност за "друг свят". При раздяла с активния живот шефът на Щази Маркус Волф казал: "Втория път по-добре". Беше прав. Алтернативата е обречена на вечно съществуване и много вероятно реализиране. За нея бронебойни патрони няма открити. Трябва да работим това да не се случи, като навреме се виждат причините, водещи нататък. Не бива да се съмняваме, че
нас ни дебне амбивалентен свят.

Трудно ми е да преценя дали у нас религията ще се намеси по решителен начин, но в социално-политически план съм сигурен, че опасността "Живков" да възкръсне е реална, макар и в условията на трудно предвидими технологични промени.

Страхувам се, че един от вариантите за връщането на "Живков" би могъл да бъде свързан със сблъсъка на цивилизациите. Като си представя какъв морален и административен капацитет е необходим, за да се решават конфликтите мирно, ме побиват тръпки.

- Възможно ли е да се натрупа такова количество критична социална енергия и гняв, че да се получи "взрив" като този на 10 ноември 1989 г.?

- Определено да. Нещо повече, мисля, че е неизбежно. Не е настъпил краят на историята. Отчасти причината да приветствам дейността на Бойко Борисов по инфраструктурата е това - държавата хвърля усилия в нещо, което не подлежи на приватизация.

- Как оценявате управлението на ГЕРБ?

- По-добро от управлението на тройната коалиция. От днешна гледна точка (18.10.2012) ГЕРБ ще има пълно мнозинство на изборите догодина.

  • Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Съвет вместо редакционен коментар: Дарете на медиците от 28-те болници в областните градове, където са ви избрали Ако българите не бяха затворени по къщите си и ако грозните семейни скандали в парламента на тема заплати се показваха директно онлайн или по телевизиите, вероятно понеделник, 6 април 2020 г