Д-р Патрик Келер e координатор по въпросите на външната политика и политиката за сигурност във фондация "Конрад Аденауер", Берлин.
Завършил е университета в Бон, а дисертацията му е на тема "Неоконсерватизмът и американската външна политика".
В края на миналата седмица д-р Келер бе в България, за да изнесе лекция пред курса по военна дипломация в Дипломатическия институт към министъра на външните работи.
- Д-р Келер, като специалист по Америка, наблюдавайки дебатите и кампаниите на двамата кандидат-президенти на САЩ, можете ли да кажете кой ще е победител в изборите на 6 ноември?
- Не, не мога. Но ако трябва да заложа на някого... Всъщност аз не залагам, но ако ме накарат да заложа пари на някое от имената, ще избера Барак Обама.
- Защо?
- Той просто има добър шанс да бъде преизбран. Ако щете, дори заради избирателната система и заради това, че има подкрепата на ключови щати като Охайо, Мичиган, Невада, Колорадо, Флорида...
Въпреки че това е доста изненадващо, защото първият мандат на Обама беше особено разочароващ. Особено в икономиката - нещо, което би било решаващо в избори навсякъде по света. Две трети от американците са на мнение, че държавата се движи в грешна посока. И това мнение съществува повече от две години. Да не забравяме също и проблемите с безработицата. По принцип при такива показатели е трудно някой да бъде преизбран Но Обама има някои предимства.
- Със сигурност като действащ президент Обама има предимства, най-малкото институционален имидж. Но както казахте, в икономиката не беше особено успешен.
- Първото му и най-важно предимство е, че хората винят за лошите икономически условия не държавната политика на Обама, а предишното управление на президента Джордж У. Буш. Те смятат, че наследството, което остави Буш-младши, е толкова ужасно, че Обама просто е нямало как да се справи с последиците от него. И другото предимство на сегашния президент е, че опонентът му през почти цялата кампания така и не успя да стане по-атрактивният кандидат Инвестиционен капиталист от Уолстрийт, който почти няма чар и лично обаяние... Определено не е за предпочитане от много хора в сравнение с Обама. Но пък на телевизионните дебати сегашният президент не се представи толкова блестящо, докато Мит Ромни използва възможността да се покаже в по-добра светлина пред 70 милиона зрители.
Тъй че трябва да изчакаме малко и да видим.
- При положение че две трети от американците не одобряват икономическата политика на Обама, не мислите ли, че Ромни все пак може да се окаже по-желан за избирателите и да го надскочи точно в щати като Мичиган и Охайо?
- Ромни е възприеман като човек, който е силен само по една точка. "Аз мога да оправя икономиката, защото съм бизнесмен", казва той. И макар да повтаря това твърде често, той не е достатъчно конкретен в това как ще оправи нещата. Ромни има план да ореже данъците и да намали дефицита в същото време, но не обяснява как ще го направи. Не представя никакви конкретни стъпки. Затова и хората не са толкова очаровани от плановете му.
- Тоест вие сте съгласен с лозунга, че Ромни би бил само проводник на политиката на големите петролни и енергийни компании, отколкото истински ангажиран с проблемите?
- Това наистина звучи като клише. Освен това при него не става толкова дума за петрол, колкото за финанси.
Момчето на петролните корпорации беше Буш, Ромни е човек на Уолстрийт. В същото време да не забравяме, че той бе четири години губернатор на Масачузетс, където оряза бюджета и въведе редица реформи в здравеопазването, които не са чак толкова различни от тези на Обама. Това го прави съмнителен за много от републиканците. Те казват: Чакай малко, той не е един от нас! Смятат го за прекалено умерен, прекалено либерален. Той обаче се върна към този стар свой образ от Масачузетс на последните дебати. Сякаш, казвайки на американците: “Ей, вижте ме, аз не съм този луд капиталист, за който ме смятате всички”.
Въобще, мисля, че в това отношение върви един интересен процес.
- На лекцията си пред Дипломатическия институт казахте, че сте си направили труда да сравните политическите платформи на двамата кандидати в областта на сигурността и международните отношения. Установихте ли големи различия, или отново двамата кандидати по-често се припокриват във вижданията си?
- Най-напред ще кажа, че различията между двамата наистина не са толкова големи. Защото в политиката си за сигурност Обама до голяма степен просто продължи започнатото от Джордж Буш.
- Е, поне изтегли американските войски от Ирак и не изпрати нови в Либия и Сирия...
- Да, но изпрати командоси да убият Осама бен Ладен, продължи борбата с тероризма, запази Гуантанамо и отказа да приеме ядрената програма на Иран.
Тези и още много други примери са част от една консервативна политика за сигурност, която Обама води. Така че в това отношение с Мит Ромни не биха се различавали чак толкова много. Според мен Ромни по-скоро би обърнал внимание и на други заплахи, които идват откъм Русия, Венецуела, Северна Корея, Иран. С него начело Америка би била една много по-конфронтираща се сила, отколкото сегашната Америка, която е готова винаги да преговаря. За Мит Ромни Москва си остава заплаха, а не съюзник. Това, което би било различно, е и отношението към сектора на отбраната. Когато говори за парите за отбрана, Ромни посочва 4% от брутния вътрешен продукт, което със сигурност е повече, отколкото имаме сега. В това отношение военните биха намерили в лицето на бившия губернатор на Масачузетс по-добър приятел и съюзник, отколкото сега е Барак Обама.
- Вероятно и по тази причина много хора смятат, че ако Ромни спечели, тогава можем да очакваме САЩ да се ангажират военно в сирийския конфликт или пък да ударят Иран - нещо, за което израелците отдавна настояват.
- Мисля, че това, което би направил Ромни, ако стане президент, е да се фокусира върху икономиката. Това е основното, което мисля, че ще направи. Тоест той няма да е президент като Джордж Буш след 11 септември, който се съсредоточи в международната политика за сигурност, тръгна на война в Ирак и т.н. Ромни би се обвързал с подобна политика за сигурност само ако не може да я избегне. Иран е добър пример в това отношение. Ако иранците продължат да разработват програмата си за ядрено оръжие, това просто ще насърчи тези, които застъпват мнението за военна намеса. Допълнителни преговори и нови санкции няма да помогнат. Има само два начина.
Или приемаш Иран с ядрена бомба и обясняваш какви са мотивите ти за това, или отиваш на варианта за военна намеса. Мисля, че и двамата - и Обама, и Ромни, ако бъдат поставени пред такъв въпрос, ще стигнат до тази дилема - да приемат Иран с ядрена бомба или да започнат война. Без значение дали сами, с помощта на израелците или по някакъв друг трети начин.
- Вероятно знаете за атентата, който имахме тук в Бургас. Няма да ви питам кой го е извършил - дали иранците, "Ал Кайда", или някой друг. По-скоро ме интересува общият ви анализ като специалист по въпросите на сигурността. Изолиран акт ли е това, или част от по-голяма стратегия?
- Не бих искал да говоря за точно тази атака, която със сигурност бе ужасна. Най-малкото защото нямам достатъчно факти. Пък и не мисля, че много хора имат достатъчно данни по този въпрос. Ако разгледаме подобните атаки от последните 20 г., ще видим, че това не са изолирани, инцидентни случаи. Повечето от тях следват някаква... не бих казал стратегия, но са част от една борба. От едната страна са група хора с перверзно разбиране за ислям, които искат да постигнат тези свои перверзни цели чрез насилие.
От другата страна са Западът, либералните демокрации, сред които е и България. А ако говорим за "Ал Кайда", не става дума толкова за някакво централизирано звено, което взема решенията, а по-скоро за абсолютно децентрализирана мрежа от хора, които следват общи разбирания и цели. Но това е дори още по-опасно, защото е много трудно да се противопоставиш на такъв план.
Затова и борбата срещу тероризма е не просто битка срещу някакви отделни луди хора, а срещу цялостния им план, срещу кампанията им за терор. Проблемът е много по-голям от едни ненормалници, които се самовзривяват. Проблемът е в тоталното разминаване на нашите разбирания и техните. На този проблем трябва да се намери някакво решение.