През 1912 г. бием турците не само с висок дух, но и с военно изкуство

https://www.24chasa.bg/Article/1601111 www.24chasa.bg
Турската армия панически отстъпва към Чаталджа.

Армията ни стряска света с победите си в Балканската война не само благодарение на чутовния дух и саможертва на българския войник. А най-вече заради модерния за онова време стил на водене на бойните действия.

До 1910 г. държавата все още е слаба за водене на война. Затова и плановете са главно отбранителни. След това обаче планирането се лидира от един от най-свежите умове в нашата войска - генерал-майор Иван Фичев. Този наследник на майстор Кольо Фичето, учил във Военното училище и в италианската военна академия в Торино, е член на БАН от 1900 г. Уникално, но факт: за първи път във военната история именно ген. Фичев залага воденето на бойни действия на група армии под единно командване. Така защитава съвременния принцип на централизираната система за управление.

Според Фичев бъдещата война ще е високоманеврена, с решителен характер и поемане на стратегическата инициатива още в началния етап, така че за кратко време да се постигнат желаните цели. Все пак става дума за водене на настъпателни бойни действия на 4-милионен народ срещу 24-милионна империя. Този начин на планиране въвежда редица иновации: в използването на кавалерийски съединения, в нови способи на огнево поразяване, в маневрирането със силите и средствата на артилерията, както и в използването на авиацията. Ген. Фичев залага идеята, че всяка от българските армии трябва да притежава въздушна флотилия, чрез която да използва предимствата на атаката откъм небето. За голяма част от военните експерти по света това звучало по-скоро като научна фантастика, но правотата на идеите на ген. Фичев са потвърдени от практиката.

Малцина знаят, че всъщност Балканската война започва повече от месец преди официалното начало - по време на маневри край Шумен.

Мястото било подбрано не случайно - фортификационните съоръжения в града до известна степен наподобявали одринските укрепления. Одринската крепост всъщност е била един от най-големите военни казуси пред българските генерали. По време на маневрите е отработено съвместното командване и управление на родовете войски, гъвкавото използване на артилерията на решителните направления за атака и участието на въздухоплаването в хода на крупномащабни и високоманеврени бойни действия. Балонното отделение играе в интерес на обсадените, а аеропланното подпомага настъпващите.

Шуменските маневри се водят паралелно с войната на дипломатическия фронт и са последвани от мобилизация. От мобилизационния потенциал от 715 000 души в редовете на войската са приети малко над 599 000 военнослужещи с 1116 оръдия. В Действащата армия, която провежда бойните операции, служат 366 000 войници и офицери. Останалите са разпределени в доброволческите, опълченските, допълващите и граничните части. Български бежанци от Османската империя, които не са приети в редовните войски, сформират опълчение с численост от близо 15 000 души.
Макар върховен главнокомандващ на Българската армия да е цар Фердинанд, фактическото единно ръководство на войските се осъществява от помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов и от началника на Генералния щаб ген. Иван Фичев.

Основните формирования за настъпление на Действащата армия са Първа армия под командването на ген. Васил Кутинчев, Втора армия, командвана от ген. Никола Иванов, и Трета армия - под командването на ген. Радко Димитриев. Общият фронт, който трите армии покриват, е с ширина от 120 км.

Войната в Източна Тракия започва на 5 октомври 1912 г. и още в началото има
планирания високоманеврен характер, свързан с провеждането на три основни операции. В хода на Лозенградската операция на 9-10 октомври турската Източна армия начело с Абдулах паша е обърната в бягство и на 11 октомври българските войски завладяват Лозенград и укрепленията му.

Следва сблъсъкът на новосъздадената Първа Източна и Втора Източна турска армии с напредващата Трета, подкрепена по-късно и от Първа българска армия. Под общо командване двете български армии провеждат Люлебургаско-Бунархисарската операция, нанасяйки отново тотален погром на противника. Втора българска армия през това време блокира действията на обсадения одрински гарнизон и отбива два негови излаза.

Последната операция е проведена на 4 и 5 ноември, когато българските войски атакуват Чаталджанската укрепена позиция, отстояща на 40 км от Цариград. Въпреки отделни успехи не успяват да постигнат пробив и са принудени да се върнат на изходните позиции. Това е един от малкото случаи на опит за решително настъпление при превес в сили и средства от страна на противника - 120 000 българи настъпват срещу 190 000 турци.

В същото време българските войски постигат забележителни победи и на второстепенните направления. Родопският отряд преминава в решително преследване на противника в Беломорска Тракия. В резултат на това е прекъсната връзката между турските войски, действащи в Източна Тракия и Македония. Хасковският отряд успешно настъпва в Източните Родопи, а след обособяването на Кърджалийския отряд под командването на генерал Никола Генев е разгромен турският корпус на Явер паша след съвместни действия с част от Родопския отряд и сборната конна бригада и в последствие го принуждава да капитулират. Настъпващата 7-а пехотна рилска дивизия бързо изтласква турските войски от долината на р. Струма и достига Солун.

Действията на българските сухопътни войски в Източна Тракия се осигуряват от развърналите се три аеропланни и две балонни отделения, които господстват в небето в условията на първата въздушна война в историята на човечеството.

Те извършват десетки бойни полети и издигания.

Върхът на българското военно изкуство е превземането на Одринската крепост. Първа в света българската армия провежда армейска нощна настъпателна операция срещу мощен укрепен район и голям населен пункт. За пръв път артилерията поддържа пехотата по способа "огневи валяк". С помощта и на първите образци войскови прожектори се осигурява настъпление след огневата преграда. За първи път то на практика се осъществява от щурмови колони, които артилерията има за основна задача да съпровожда. В състава им са включени специални команди от бомбиери, които хвърлят ръчни гранати преди щиковия удар на пехотата. Иновация е прилагането и на радиопротиводействието като радиотелеграфистите на Втора армия създават смущения в честотата, на която работи противникът. Разбира, се всичко това се извършва със съдействието на най-мощното 1-о аеропланно отделение, което разузнава, фотографира, бомбардира, хвърля позиви и изпълнява специални задачи.

Започнала на 12 март 1913 г. Одринската операция завършва към обяд на 13 март с превземането на града от българската армия и разгромяването на голяма противникова групировка, начело с коменданта на крепостта генерал Шукри паша. В плен попадат 14 паши, 2 000 офицери, 60 000 подофицери и войници, които предават 16 знамена, 600 оръдия и множество боеприпаси. Кандидат-подофицерът Михо Георгиев от 29-и пехотен ямболски полк издига българското знаме над джамията "Султан Селим". Така е очертан пътят към края на първата Балканска война, в която родното оръжие постига почти всичко от българската мечта за обединение.