Проф. Димитър Чернев създаде магнетофонната касета и слънчевия хладилник

https://www.24chasa.bg/Article/1601296 www.24chasa.bg
Проф. Димитър Чернев

На 5 септември т.г. на 82 години от този свят си отиде проф. Димитър Чернев - световноизвестен учен, живял в САЩ и почти неизвестен в България. Освен гениален инженер, той беше и великодушен човек.

Никога не съм мислил, че ще се наложи да напиша тези редове. Все едно че пиша некролог, а не бих искал да е така. Защото, макар че Митко (както го наричаха близките му) си отиде завинаги, неукротимият му дух витае наоколо.

Проф. Чернев си остава навеки при нас с това, което даде на света, на науката и на България. Която на свой ред напълно го забрави по стара нашенска традиция.

С едно малко изключение: колеги и приятели от БАН го почетоха с един некролог, последен акт на съпротива срещу националната амнезия.

Нито дума, според близките на световноизвестния учен, във вестниците, по телевизиите, заети с "ВИП Брадър" и сериали от всякакъв род.

Нито по националното радио (дано да греша!), където Димитър Чернев започва кариерата си на инженер и изобретател през далечната 1953 г. В тези времена на съмнителни герои, които гледаме всяка вечер по екраните, не виждаме онези, истинските, чийто живот отшумява в скромност и величие.

Димитър Чернев е роден във Варна през 1930 г. Завършва местната гимназия, после електроинженерство в София.

Разпределят го на работа в телефонната централа в Стара Загора. После отива в радио "София" и се заема да оправи технически "гласа" му. Оправя го.

Талантът му не остава незабелязан: в БАН е открит конкурс за младши научен сътрудник и Митко го печели сред 300 кандидати, един от тях сина на тогавашния председател на БАН.
През 1955 г. младият учен Димитър Чернев прави звукозапис върху целулоиден носител, нещо революционно у нас. Дотогава само западногерманските АGFА и BASF са използвали подобна технология. Дори в САЩ опитите били още на "жичен носител".

1956 г.: по време на командировка в ГДР Димитър Чернев, чието семейство е съсипано от политическите гонения (баща му е бил депутат николапетковист, поради което лагерите "Куциян" и "Белене" го "приютяват" за дълги години), решава, че кариерата му няма да бъде лесна в България, и емигрира. Първо във Федерална република Германия (лагер за бежанци, както се полага, заедно с криминални престъпници), после във Франция, докато накрая американците се заинтересували от него и го поканили да работи в САЩ.

ледва главоломна научна, изследователска и изобретателска кариера. Започва работа в Стамфорд, Кънетикът, като асистент на бъдещия нобелов лауреат д-р Денис Габор в лабораторията за изследване и внедряване на технологии в звукозаписа, радиовълните и видеоизображението.

Тук,според научната литература Димитър Чернев изобретява компактната магнетофонна касета, на която двайсетина години светът слушаше "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс", катодната тръба (кинескопа), системата за запис и пренос на оптичен образ с дължина на вълната 3/10 от микрона.

1960 г.: по препоръка на д-р Д. Габор Димитър Чернев започва докторантура в МIТ - Масачузетския технологически институт, където по-късно е избран за професор, както сам Митко ми е казвал.

Следват професури в Остин, Тексас, и в Калифорнийския технологически институт, където е експерименталният център на НАСА.

Както пише в некролога на БАН, "Д-р Чернев е учен и изобретател със забележителни постижения в областта на космическите технологии, магнитните носители, лазерната техника, новите енергийни източници, създател е на първия в света слънчев хладилник на основата на природни зеолити. Това изобретение води до спасяване на милиони африкански деца в райони, където няма електричество.

Ваксините от ООН за децата се съхраняват именно в слънчевите хладилници на Митко.
По-късно Саудитска Арабия и Бахрейн оборудват с неговата техника огромни промишлени хладилни халета. Френската фирма "Томсън" започва мащабен проект по тази технология, а медиите в САЩ (1978) са "взривени" от това откритие на д-р Чернев.

Той става звезда на филми, репортажи и книги.Още от времето на магнетофонната касета през другите му изобретения няколко пъти споменават името му като потенциален кандидат за "Нобел" по физика."

На негово име има над 60 патента в САЩ, Япония, Европа и Австралия.
Отделно само американците знаят какви са постиженията му във все още засекретените космически изследвания, за които не е тайна, че са огромни. Неслучайно 80-годишнината на д-р Чернев беше подобаващо чествана в САЩ. У нас май никой не разбра за това.

Със смъртта на проф. Чернев загубихме един фин, добър и забележителен космополит, който до последния си дъх остана и Българин. Проф. Огнян Петров от БАН може да каже по-добре от мен какво е дал Митко на световната наука.

Но през далечната 1991 г. аз имах късмета да се срещна с Митко в дома му в Нейтик, Масачузетс, да разбера горе-долу що за човек е той и какво има България в негово лице. Написах в стария "Поглед", където работех тогава, цяла страница за него. Писмата на читателите бяха един чувал. Хората се радваха искрено, че имаме и такъв човек.

По-късно, когато работех в Ню Йорк, се виждахме често. Митко и съпругата му Юлия (лекар педиатър от Санкт Петербург) вече живееха в красив дом на "Чеснът Хил" в Бостън и виждах Митко да подрязва храстите в градината или да тори цветята. С жена ми все го молехме да ни посвири на пианото и Митко плъзваше пръсти по клавишите, гонейки звуците на Гершуин в Summer time... Или на руски романси, от които очите на Юлия овлажняваха.

Митко с ентусиазъм ни показваше лабораторията си, и мястото, където се правеха слънчевите хладилници; кабинета си в Масачузетския технологически институт, най-престижното инженерно училище в света, където той беше първият български професор. И където учеше студентите си не само на инженерство, но и на пионерски дух...

Както го цитира Христо Петров в статията си в сп. "Бизнес и право" от 2011 г. , Митко казваше: "Аз живея с единственото си неукротимо желание да се реализират идеите, които гърмят в главата ми."

Звуците на Гершуин, които излизаха изпод пръстите му на неговия "Стейнуей", бяха тихи. Но идеите наистина гърмяха в главата му. Той беше щастлив да реализира много от тях. Може само да съжаляваме, че геният му не можа да разцъфне в България. Тази, която той обичаше въпреки причинената болка.

Спомням си с каква радост Митко възстанови българския си паспорт. Аз досаждах през ден на българския консул в Ню Йорк Николай Милков и на очарователната му заместничка Наталия да съдействат на двете деца на Митко (Джон и Джой), както и на Юлия да получат и те българско гражданство. На "стари години", както казваше Митко, той и Юлия си купиха апартамент във Варна и си идваха всяко лято. Митко откри старите си приятели, отиде в гимназията си (сега археологически музей), заработи с колеги и приятели от БАН. И на 80 г. ентусиазмът му не го напускаше.

Такава е историята на Митко. Още много неща може да се кажат, но и това е достатъчно, за да си спомним за него. А които не са го и чували, да знаят, че сме имали и такъв човек.
Студентите му го обичаха, колегите му се прекланяха пред неговия талант и свързваха името му и с България. Но тя остана някак дистанцирана. Не знам дали сред тоновете признания и награди от цял свят има и една българска. Няма го Митко да го питам...

След всичко това си мисля: дали една аудитория в днешния Технически университет в София, или във Варна може да се нарече на негово име? Или едно студио в националното радио? Или една улица във Варна? Или една специална сесия в БАН, колкото и да е малък бюджетът на академията?

Когато говорих с тъжната му съпруга Юлия, преди да напиша тези редове, разбрах, че синът на Митко още се бори за българско гражданство. А Юлия планира да дойде във Варна през пролетта и да пръсне праха на Митко над водите на Черно море и там, откъдето той тръгва към високите световни хоризонти.

В дома му в Бостън на "Чеснът Хил" Юлия остава сама. Тя каза, че е много тихо и тъжно. Старият "Стейнуей" мълчи. На двора вероятно още стои един стар, бял мерцедес кабрио, който Митко си докарал за спомен от Германия в онези далечни години: първата му кола, купена със заплата на свободен човек. Поддържаше я като нова.

Някъде из дебрите на Гугъл прочетох, че научният му принос бил по-значим и от този на Джон Атанасов. Аз няма да цитирам тази клacация. Всеки голям човек има своето място в историята. Нютън не е Архимед и обратно. По-важното е, че ги има.

А най-важното е да разберем, че те са около нас, докато са живи. И да не ги забравим, когато си отидат. Защото тяхното място е в Пантеона на безсмъртните, а не в "Епопея на забравените".

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Символът на културното министерство през 2013 г. - ексминистър Владо Пенев и секссимволът на родния театър Захари Бахаров са неразделни. Двамата въпреки разликата в годините са близки приятели и отново бяха засечени рамо до рамо до Народния театър от топпапараците на "България Днес". Веселата компания дори се запъти на обяд след репетиции

"Това са пълни глупости. Убедени сме, че смъртта му е инсценирана, за да се измъкне с парите ни", нервно коментираха на 25 юни 2007 г. пред медиите известни родни бизнесмени. Повод за изявленията им е новината за смъртта на подвизаващия се с две самоличности като Емил Коен и Емил Бояджиев скандален бизнесмен и шеф на баскетболния ЦСКА

Големият кораб с много товар. Така коментираха столичани, извръщайки се вчера след естрадната легенда Силвия Кацарова на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха изпълнителката на "Големият кораб", натоварена като танкер с покупки в няколко торби през рамо. Легендата дори успяваше и да урежда делови ангажименти по телефона