Бум на намерени от "24 часа", които се завръщат в България

https://www.24chasa.bg/Article/1602293 www.24chasa.bg
Новозеландката Таня и брат й Иван

Една поредица на Алексения Димитрова

Лятото и есента по традиция са времето, което събира на живо хората, намерени през годините в популярната рубрика на "24 часа".
След като месеци наред си разменят писма или говорят в скайп, те най-после решават да стегнат куфарите и да дойдат в родината на предците си, за да се срещнат с братя, сестри или братовчеди, които не са виждали никога.
Последните седмици събраха хора от Нова Зеландия, САЩ и Франция със семействата им в България. Ето историите им.

Новозеландка гостува на брат си в родния град на баща им

53-годишната Таня и съпругът й Ян пропътуваха повече от 20 часа от Уелингтън, Нова Зеландия до България, за да видят родния град на баща й - Бургас, и брата на Таня - Иван.

"След като преди време открихте Иван по наша молба (виж карето долу), той ни гостува в Нова Зеландия, а сега решихме да върнем визитата", казва Таня.
На въпроса кое е най-яркото им преживяване в България, новозеландката, в чиито жили тече българска кръв, отговаря: "Наистина се забавлявахме. Повечето хора бяха любезни и щедри към нас. Радвахме се на природата. Имаше места, които ни напомниха на Нова Зеландия. Харесаха ни планините и малките селца в подножието им, виното и храната, историята и архитектурата. Времето също бе страхотно, макар и малко горещо за нас. Предполагам, че България става съвсем различна през зимата - покрита със сняг. Много бих се радвала да я видя", казва Таня.
Хората, с които говорили, били впечатлени да чуят, че тя и съпругът й са пристигнали чак от Нова Зеландия. "Българите са много толерантни, особено когато се опитвах да произнеса някои думи на техния език", казва Таня.
Тя има примери и за добри, и за лоши преживявания в
родината на баща си
"Взехме влак от Септември до Банско. По пътя се качи група жени и започна да пее. На една от спирките слязоха и започнаха да танцуват, а после се втурнаха да се връщат във влака, за да не го изпуснат. Когато започнаха да си говорят с нас, ни поканиха да отидем да ги видим в Добринище, където щяха да изнасят представление", разказва Таня. Тя и съпругът й не се поколебали - взели автобуса до малкото пиринско селце, вечеряли там, видели представлението и се върнали в Банско. "Откритостта и приятелското отношение на тези млади жени ни впечатли. Ще помним това пътуване с обич като прекрасен и уникален български спомен", казват Таня и Ян. Впечатлени били и от две дами от туристическия информационен център в бургаския хотел "България". "Те бяха толкова всеотдайни да ни помогнат с резервациите за автобус, че направиха деня ни прекрасен! Дотогава се бяхме сблъсквали с доста негативно настроени и неуслужливи хора", казва Таня.
На настояването на "24 часа" да разкаже и за някое не толкова приятно преживяване в България Таня отговаря: "Още при първата ни среща с местна официална таксиметрова компания бяхме ограбени. Едно такси на летище София, което носеше знак на официалната превозваческа компания, ни взе
40 лв. от летището
до хотела
 в центъра на града.

 

Според нашето предварително проучване това бе твърде много и се опитахме да оспорваме, но бяхме така уморени от дългото пътуване, че се примирихме и дори не запомнихме номера", казва Таня. Обратният път от хотела до летището им излязъл 13 лв. "Изводът, който си направих, бе, че дори и "официалните" таксиметрови шофьори опитват да се възползват от чужденците, затова пътниците трябва да искат нулиране на апарата всеки път, когато се качват в такси", казва Таня.
Срещата между нея и българския й брат не била първата. "Той вече ни гостува в Нова Зеландия и сега ни беше приятно да се запознаем с жена му, двете дъщери и внучката му", споделя новозеландката. Успели дори да му гостуват на село, където Иван отглежда лозя и зеленчуци и прекарва по-голямата част от дните си като пенсионер.
Таня и Ян намират България за много красива. "Бяхме изненадани
колко много история
има тук и колко
малко информация
 за това можем да открием. Често т. нар. информационни центрове не ни бяха особено полезни, освен ако не ставаше дума за настаняване. Няма много информация на английски как човек да пътува из България с автобус или какво да се търси и види в съседния град", казва Таня. Тя и Ян опитали да идат с автобус от София до Мелник, но така и не могли да получат помощ как да го направят. Пробвали да се справят сами онлайн, но и това не било лесно, защото не открили информация на английски. "Трудно е човек да бъде индивидуален турист из България, освен ако не плати по 250 евро за организирано пътуване", възмущава се Таня. Те не искали да наемат кола, защото движението в Нова Зеландия е обратно на нашето.
Жената смята, че България има повече неща, с които да привлече туристи, освен плажове и сняг. "Мисля, че с времето туристическата индустрия тук ще се оправи", надява се Таня.
Едни от най-хубавите подаръци получили от дъщерята на брат й Иван - Мария. "Глинени съдове за готвене! Успях да ги донеса у дома, без да ги счупя", смее се Таня. Не минали и без традиционните артикули от българска роза.

 Изселили семейството заради бягството на таткото

аня не е първата от новозеландското семейство на емигранта Христо Вълчев, която идва в България. Миналата година тук беше племенникът й Шон, който започна да търси семейството на дядо си в България.
Малкото, което знаеше в началото, бе, че когато емигрирал през 1951 г., дядо му Христо бил шофьор на автобус и че оставил в Бургас син на 18 месеца.
Когато го открихме, синът Иван вече бе навършил 61 г. и не можеше да повярва, че баща му все още е жив. Мъжът не го помнеше - таткото бе заминал ненадейно, без да каже на никого. Майката отгледала Иван сама. През годините огорчението на момчето от внезапното заминаване на бащата се смесвало с любопитството къде е. "Не смеехме да питаме, защото ни беше страх. От милицията ме предупредиха да не се интересувам", каза синът.
Скоро след бягството Иван и майка му Мария били изселени в Северна България. Жената била огорчена от съпруга си, но никога не казала лоша дума за него, нито се омъжила повторно. Момчето от своя страна страдало мълчаливо. Приятелите му споделяли къде са ходили и какво са правили с бащите си, а Иван нямало с какво да се похвали. Отначало му се подигравали. "Баща ми ми липсваше, но после свикнах, примирих се. За мен той стана далечна реалност", казва синът.
След 1989 г. двамата за кратко успели да установят връзка. Тогава Иван научил, че има 4-ма братя и 2 сестри в Австралия, но после връзката пак се изгубила. Така до 2010 г., когато "24 часа" я възстанови.

Французойка запали свещ за баща и брат, които не познава

годишната Мари Сюзан Мазети от френския град Тулон, недалеч от Марсилия, запали във Варна свещ в памет на българския си баща Димитър и брат си Благой, които не е виждала никога.

"Този момент във варненската катедрала бе един от най-вълнуващите от идването ни в България", казва дъщеря й Кристин, която преди година потърси "24 часа" с молба да намерим бащата на майка й в България.
Таткото носеше българската фамилия Ичков и малкото, което се знаеше за него в началото, бе, че през 1938 г. е акостирал с кораба "Бургас" в Марсилия. (Как ги намерихме, виж в карето долу.)
Година по-късно седмицата в родината му се сторила на Мари Сюзан и дъщеря й Кристин много кратка. "Пътуването надмина очакванията ни. Майка ми буквално разцъфна, а българското ни семейство ни устрои чудесен прием", казва Кристин.
Едно от най-вълнуващите преживявания били разходките във варненската Морска градина.
“Майка ми знаеше, че
баща  е разхождал
брат  там,
 и имаше чувството, че върви по стъпките им", казва дъщерята Кристин. Мари Сюзан изтръпнала, когато българската й племенница й казала, че почеркът на сина й прилича на почерка на покойния й баща Димитър
Един от най-тъжните моменти за 74-годишната французойка бил, когато разбрала, че баща й бил измъчван, преди да бъде убит от комунистите. Сълзи се появили в очите й, докато палела свещи за него и непознатия си брат във варненската катедрала.
Мари Сюзан харесала родината на баща си и брат си. "Погледната от Франция, България е една мистерия. Когато дойдохме тук, открихме страна със страхотно културно богатство, която заслужава да бъде опозната по-добре от Запада. А българите са толкова земни и общителни", казват Мари Сюзан и Кристин.
Те отнесли във Франция сапуни, кремове и лосиони с розово масло. Търсили и свещи с розов аромат, но без успех.
“Купихме си и
българско
сирене и подправки,
 за да направим тукашни рецепти, които харесахме. Нали знаете, че французите винаги се интересуват от добрата храна", напомня Кристин.
Сега тя мечтае да доведе брат си и семейството си в България. Едно от местата, на които майка й иска да иде, е мемориалът на жертвите на комунизма в София, където е записано името на баща й Диминър.
"Успяхме да видим толкова малко. Това, което ни изненада, бяха вятърните турбини и уличните кучета, маркиранеи по ушите", разказва Кристин.
Двете нямали проблем в общуването с гостоприемните си български домакини. Съпругът на Ирена говорел френски, Ирена - немски, а дъщеря им - английски. В това мултиезично обкръжение Мари Сюзан успяла да научи повече подробности за новото си семейство.
Сега тя се надява то скоро да й гостува във Франция. Запълват празнотата със скайп, а Кристин се опитва да научи малко български и повече за България. За целта вече обмисля да се свържe с асоциацията "Прованс -България".

Корабен дневник в марсилкия архив разбулва тайната

Истината за българския баща на Мари Сюзан изскочи от корабен дневник за изтребване на плъхове, запазен в марсилския архив. Книгата разкри, че малкото име на българина е Димитър и че е имал син Благой. Оттам до намирането на роднините имаше само една крачка.
Открихме ги във Варна. Дъщерята на Благой - Ирена, никога не бе чувала, че дядо й Димитър имал дъщеря във Франция. Мъжът бил убит скоро след 9 септември 1944 г., но никой в семейството не го е чувал да споделя за дете извън България. Преди десетина години починал единственият му син Благой - баща на Ирена. "Татко никога не е споделял такава новина", казва дъщерята.
Тя обаче я приема с радост и ентусиазъм. "Каня сестрата на баща ми да ни гостува във Варна", казва веднага Ирена.
Непознатата й леля Мари Сюзан не е на себе си от радост. "От години опитвахме да разбулим тази 70-годишна семейна мистерия и най-после резултатът е налице", каза французойката, в чиито жили тече българска кръв.
Тя споделя, че майка й Сезарин се запознала с българина Димитър в болница "Дебиф" в Марсилия през 1938 г. Сезарин била медицинска сестра, а Димитър отишъл да навести свой колега от екипажа, който се лекувал в болницата. Димитър бил разведен, а Сезарин - в процес на развод със съпруга си. Когато корабът тръгнал обратно към България, Димитър обещал да се върне. "Изглежда, войната му е попречила", казва внучката Кристин.
Загадка остава дали е знаел, че чака бебе от френската си приятелка. Момиченцето - Мари Сюзан, се появило през септември 1939 г. "Има въпроси, които сигурно никога няма да получат отговор, но пътуването до България бе един чудесен подарък за майка ми. Тя вече знае, че има любящо семейство тук", казва дъщерята Кристин. 

74-годишна американка започва да учи български

годишната Даяна Майерс от Чикаго започва да учи български. Твърдото решение жената взе след близо 3-седмичeн престой в родината на баба си Неда, след като "24 часа" откри близките й. (Виж карето долу.)
"Да се срещна с роднините, които намерихте в София и Пловдив, бе едно от най-хубавите ми преживявания. След тази среща близките ми в България започнаха да се увеличават като снежна топка. Част от тях пристигнаха от провинцията, за да се запознаем", казва Даяна.


Не минало и без капка катран покрай възторжените български срещи. Като седнала с приятеля си Чарли да пият кафе в един от столичните паркове, кракът под стола му изпукал и мъжът се озовал на земята. "Това ни попречи през следващите дни да идем на местата, които бяхме планирали", казва Даяна. Признава, че
пътуването до
България далеч
надминало
очакванията им "Макар че си пишехме редовно, се чудех какво ли ще си помислят роднините за американски странници като нас. Тогава една приятелка от Чикаго, която има български корени, ме успокои: "Не се притеснявай, те ще бъдат щастливи да те видят", спомня си Даяна.
Приятелката се оказала права. "Всички, които срещнахме в България, бяха толкова топли и сърдечни, че се почувствах у дома. Езикът не бе проблемът, както се тревожех. Част от внуците на роднините говореха английски, а нашият прекрасен гид Марин ни помагаше да следим сложните фамилни дискусии", казва Даяна.
На въпроса кой е най-специалният спомен от страната и хората, Даяна отговаря: "България е красива по начин, по който не можех да си представя, без значение колко много бях слушала или чела за нея."
Сред незабравимите й спомени било пътуването на изток от Ямбол в един ден, за който според прогнозата ще вали. "Стара планина и Родопите бяха обвити в красива пелена. Спомням си и морените на Витоша, чистият въздух, черквата в с. Шипка, където се опитах да запечатам в кадри дърворезбите. Радвах се на времето, което имам, за да съзерцавам тишината, а - единственият звук бе бризът. Планинският въздух в България е чудесен. Косата ми се къдреше повече, отколкото бих искала. А доматите, краставиците и особено киселото мляко нямат равни на себе си", откровена е Даяна.
Отначало тя мислела, че хората ще са резервирано любезни, но навсякъде, където отивали, роднините били топли и гостоприемни, а персоналът в хотелите - мил и отзивчив.
Едно от нещата, които я впечатлили, било
отношенията
между
българските деца
и родители
"Това са здрави, щастливи, активни деца. Не се държат като малки възрастни, но в същото време не пищят и не са невъздържани. Поколенията се уважават и се разбират добре помежду си", смята Даяна.
Друго, което я впечатлило, била културата. "България дължи преуспяването си на културата и се надявам да продължи да я държи жива, а не само като туристическа атракция", казва американката.
Роднините ги засипали с подаръци - дърворезби, бродерии, плетива на една кука. Част от тях заръчали да прати на сестра си Дона, която през 1968 г. посетила родината на баба им Неда. "Моя приятелка в Чикаго изработва ръчно плетиво и се надявам, че покривката, която й купих за рождения ден, ще й даде интересни идеи", казва Даяна.
Вдъхновена от срещите с американката, съпругата на един от братовчедите - Донка, обещала да почне да учи английски. Това окуражило и Даяна да даде обещание в тази насока. "Планирам да почна да уча български, за да пиша по-често на братовчедите", казва гостенката.
Даяна сама се изненадва колко дълго може да разказва за преживяванията си в България. "Намирането и срещата с българските роднини наистина значат много за мен", заключава американката.

Спомен за черните картички

абата на Даяна - Неда, емигрирала в САЩ със сестра си Пенка през 1905 г., за да се присъедини към българския си съпруг. Починала млада, когато майката на Даяна - Дороти, била едва на 8 г. Връзката с България продължила лелята Пенка.
Комуникацията обаче не била безопасна. Един от братовчедите, когото открихме - 67-годишния о.р. полк. Александър Ковачев, каза, че бил принуден да спре писмата си заради работата си като военен. Това станало след 1968 г., когато сестрата на Даяна - Дона, дошла в България. "Кой мислеше тогава, че няма да се видим 42 г.", каза в началото на издирването Дона.
Когато намерихме българските роднини, те признаха, че още пазят десетки снимки и писма от щатските братовчеди. Сред най-интересните били няколко черни картички, които американците ползвали, за да пратят някой и друг долар на българските си близки. Александър Ковачев опитал да поднови контакта през 1994 и 1998 г., когато бил по служба в САЩ, но без успех. Обаждането на "24 часа" му донесе дълго чаканата вест, макар и след 15 г.
Братовчедка му Даяна тъгува, че роднините тук са преживели години на война, отчаяние и политически промени. "Докато пътувах, си мислех какви късметлии са били баба ми и дядо ми, лелите ми и майка ми да се спасят от всичко това, живеейки в САЩ", казва жената.
Тя е щастлива, че успели да осъществят това пътуване. "Когато самолетът отлиташе, вече усещах, че България ми липсва. Надявам се да успеем да се върнем някой ден", завършва Даяна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Мениджърът на Хосеп Гуардиола - Хосеп Мария Оробит, обяви, че специалистът остава с "Манчестър Сити". Той добави, че никой от "Байерн" не е търсил клиента му. "Във футбола нищо не е сигурно - остави си все пак вратичка Оробит. - Говорих с Пеп само преди дни - миналата сряда. Всичко е същото - той се чувства добре в "Манчестър Сити"

С избирателни права във Великобритания разполага издирваният от Интерпол Пламен Галев. Името на дупнишкия мафиот фигурира в електоралните списъци в столицата Лондон, показа проверка на "България Днес" в тамошни публични справочници. В официалната информация е посочен и кварталът, където се води адресно регистриран Брат Галев

В Гърция се премести Лора Крумова. Бившата водеща на "Комбина" реши да избяга от родината за неопределен период. Журналистката и цялото й семейство вече живеят на остров Лемнос. През 2018-а Лора излезе в майчинство, за да се грижи за дъщеричката си Мина и повече не си намери ново място в тв ефира.