Близо 1400 г. преди в Западна Европа да се появят първите замъци, един тракийски владетел си построява дом-крепост. Вдига го сред дъбрава на труднодостъпен рид в Средна гора между днешните Копривщица и Стрелча. Сега местността я наричат Смиловене.
Укрепената резиденция е с площ над 200 кв.м и е на поне 2 етажа. Строена е през втората четвърт или средата на IV век пр. Хр.
"Това е много сложно и изключително скъпо съоръжение. Собственикът му трябва да е имал огромни средства и голяма власт, с които да мотивира хората да му го издигнат. А архитектът, който го е планирал, явно е бил виртуоз", казва археоложката от НАИМ към БАН Даниела Агре, която проучва обекта вече трети сезон.
Древногръцкият военачалник Ксенофонт първи съобщава за обичая на тракийските владетели да си строят укрепени дворци насред гората в планина. Нарича ги тюрзиси. Владетелите строили по няколко и отсядали в тях, докато обикаляли обширните си територии.
Досега у нас са открити 3 тюрзиса. Освен този над Стрелча Даниела Агре разкопава още един близо до с. Синеморец, но той е малко по-късен и е доста по-различен. Третият е проучен частично. Така че как е изглеждал характерният само за тракийските владетели тюрзис, може да се разбере в голяма степен единствено от разкопките в Смиловене.
"Това е най-масивният замък, откриван досега в България. На места укрепителната му стена е запазена до 6 метра височина. Зидовете й са дебели между 2,8 и 3 метра и са с 2 лица от много фино обработени гранитни блокове. Пълнежът между лицата е от ломени камъни, примесени с кал. Приложена е изключителна техника за оформянето на ръбовете на блоковете - те са така изпилени, че да пасват идеално. Всички редове са нивелирани домилиметър, при положение че теренът има сериозна денивелация. Градежът е сух. Гранитът за лицата на укреплението е местен, а къщата е строена от жълт пясъчник, какъвто в района няма. Носен е от най-малко 10 км.
Вътрешното разпределение на жилището много напомня на днешните копривщенски къщи - вторият етаж стъпва на дебелите зидове на първия. Но не може да се говори за приемственост в архитектурната традиция - съвпадението е на основата на функционалността. На първото ниво е имало широко отворено помещение, зад него друго, ползвано по-скоро за складиране на продукти. В него открихме отломки от големи съдове за зърно и течни храни. Двураменно каменно стълбище с площадка води към второто ниво, където вероятно помещенията са били повече. Масивни греди, обмазани с глина, са разделяли етажите. Сградата е имала двускатен покрив с дълга стряха. Дъждовната вода, която се е стичала по нея, се е събирала и отвеждала в нарочно вдълбан в гранитния блок дълбок улей. Той нарочно е издаден пред фасадата, за да отвежда водата далече от основите, та да не ги подкопава.
Вероятно входът е бил от юг или югозапад. Още не сме попаднали на него. Но открихме каменен блок с надпис на старогръцки.
Ясно се разчита ИТАМ. Ако отпред е имало още две букви, може да е име. Но е много вероятно това да е краят на пожелателен текст в смисъл "собственикът да благоденства". Каменният блок с надписа е бил поставен като фронтон на входа на къщата.
Масивността и импозантността на градежа са нарочно търсени. Те са проява на помпозност и заявка за големи възможности. Целта е дворецът да впечатлява и да всява респект", разказва Даниела Агре.
Зам.-ръководителят на екипа Деян Дичев е впечатлен от фортификацията. "Тюрзисът е разположен на скален език, защитен от едната страна от дерето на реката, а от другата - от сипей. От две страни в гранитната скала, на която стъпва градежът, е издълбан ров. Така хем е осигуряван камък за стените, хем е подсилена фортификацията. От север има още една каменна стена. В затвореното пространство между двете сигурно са били стопанските сгради и оборите", обяснява Дичев.
Според геодезиста инж. Атанас Каменаров, който е с екипа от началото на проучванията, тюрзисът е правен по проект, в който са предвидени и най-малките подробности: "Имало е предварителен план на обекта и той е бил изграждан по него. Дори канализацията е била предварително заложена в този проект. А такъв масивен градеж аз досега не съм виждал сред откритите в Българияот който и да е период. От техническа гледна точка такава дебела и здрава стена предполага висок градеж. Сградата е правена с много професионализъм и мерак, за да издържи векове."
Но се случва така, че тюрзисът е обитаван съвсем кратко от този, който платил за изграждането му. Че собственикът му почти не е живял там, археолозите съдят по малкото количество висококачествена битова керамика, което се открива на обекта. Според Агре явно собственикът не е успял да му се порадва.
"Като се имапредвид, че всеки знатен трак е бил и воин, най-вероятно е загинал в битка. По времето, когато е строен тюрзисът, Филип Македонски предприема няколко похода по днешните български земи. Съвсем не е изключено да е паднал в сраженията с него. Почти не е вероятно да е станал жертва на местен конкурент, защото тракийските владетели се обединяват срещу Филип, временно загърбвайки враждите помежду си", разказва археоложката.
Според нея семейството на владетеля напуска тюрзиса след смъртта му: "Неговият наследник не е продължил да живее на това място. Чак до римската епоха няма следи то да е обитавано."
Кой обаче е този човек?
Даниела Агре смята, че знае отговора. Тръгва към него още през 1976 г.
Тогава е в екипа на археолога Георги Китов, който открива в близката до Стрелча Жаба могила импозантна куполна гробница. Гробната камера е ограбена още в древността. Намерени са съвсем малко костни останки от положения в нея. Но пред входа археолозите откриват пребогати погребални дарове -елитен ездитен кон, четирикола колесница с 4 впрегатни коня, сбруя със сребърни апликации, луксозни съдове, каменен барелеф на лъв.
"Гробницата в Жаба могила е от най-интересните, строени през IV век пр. Хр.. Още при откриването й с колегите започнахме да се питаме къде ли е живял човекът, положен в нея. Точно 30 г. след откритията в Жаба могила започнахме разкопките край Копривщица и, ето - смятам, че се трупат все повече потвърждения на хипотезата, че тюрзисът е домът на погребания в Жаба могила.
Укрепената резиденция и гробницата са строени по едно и също време в IV в. пр. Хр. Обработката на каменните блокове е еднаква, технологията на градежа - също", въодушевена е Даниела Агре. Според нея собственикът на двете съоръжения е местен владетел в голямото царство на одрисите, което по онова време е в разцвета си (около 350 г.пр. Хр.). Владял е огромни територии в тази част на Средна гора - вероятно чак докъмСтаросел. Осигурявал е хора за армията на Одриското царство.
Имал е и собствена гвардия. В двореца е живял със семейството си, в съседство са били жилищата на най-приближените му. Село на около 3 км от тюрзиса е имало задължението да ги обслужва. Може би богатството, което е натрупал, е свързано с рудодобива - в района има много рудници, експлоатирани през онази епоха. Контролирал е дърводобива и земеделието в района. А минаващата през равнината река Медедере е златоносна.
Със смъртта на владетеля и напускането на неговото семейство животът в тюрзиса прекъсва чак до II век сл. Хр. Градежът обаче се държи. Къщата, все още доста добре запазена, е използвана пак като частна резиденция. В продължение на поне 150 г. на мястото кипи живот. Даже някой от обитателите загубва спестяванията си в сребърни монети.
Археолозите са открили доста на едно място. От римската епоха са.
През IV в. сл. Хр. (по времето на Константин Велики) там се заселват явно доста по-бедни хора. Те използват оцелелите масивни стени да строят заслони, докато мият злато в река Медедере. Екипът на Даниела Агре попада на характерните за златодобива съдове от онова време. Вече три лета археолозите водят битка с жегата и пораженията, нанесени от иманярите, за да излезе на бял свят най-големият тракийски замък, откриван досега у нас. Да се стигне до обекта, е истинско приключение. Ако все пак е възможно, то е благодарение на пътя и джипката, подарени от "Геотехмин" АД и "Елаците мед". Компаниите изцяло осигуряват средствата за проучванията. Голяма е помощта и на Искра Шипева - шеф на Дирекцията на музеите в Копривщица, и на целия й колектив, които даже работят на обекта. Здраво рамо дава и кметът на община Копривщица Любомир Цеков. Сега на археолозите им предстои следващата битка - да намерят пари за инфраструктурата, реставрацията и консервацията на обекта. Екипът даже мечтае за пълната му реконструкция.
На ход е държавата.