Още на 5-годишна възраст малката Джейн Пинкърт (родена е през 1904 г.), каквото било моминското й име, започнала да проявява необичайни заложби. Тя познавала какви подаръци ще донесат вкъщи гостите, виждала дори близката смърт на роднини. Веднъж помолила майка си да й даде да си поиграе с "писмото с черните краища". Жената не могла да разбере нищо, но след седмица получила именно такова на вид траурно послание за смъртта на баща си.
Когато станала на 8 г., майка й я завела при известна циганска гадателка. Щом погледнала дланта на момиченцето, тя се изумила. "Вашата дъщеря ще стане велика предсказателка. Такива линии на ръката се срещат веднъж на 1000 г." След това протегнала пред детето кристалната топка и я попитала: "Какво виждаш?" Джейн се загледала и видяла скали и бушуващо море. "Това е моята родина. Подарявам ти тази кристална топка", казала жената.
Скоро Джейн се научила да разчита информация, недостъпна за другите. В това число и с помощта на кълбото. В началото тя предсказвала бъдещето само на близки хора, но славата й растяла и през 40-те години, когато се омъжила за предприемача Джеймс Диксън и се преместила във Вашингтон, услугите й започнали да търсят много хора, включително от висшите ешелони на властта.
Един от тях бил и тогавашният американски президент Франклин Делано Рузвелт. По време на среща през ноември 1944 г. прикованият към инвалидна количка държавен глава направо попитал колко време му остава, за да завърши започнатото.
"Половин година, господин президент, възможно и по-малко", казала също без увъртания Диксън. След това Рузвелт започнал да задава въпроси за политиката. В следващите месеци президентът често се допитвал до гадателката. На 12 април 1945 г. Рузвелт умира. Сбъдват се и други предсказания, изречени от Диксън.
Когато през пролетта на 1944 г. Чърчил е на посещение в САЩ, американката му предрекла, че ако бърза с изборите, ще претърпи поражение. Британският лидер само се засмял и отвърнал: "Великобритания никога няма да ме подведе". На изборите през 1945 година обаче той губи премиерския пост.
На 14 май 1953 г. по време на директно тв предаване на Ен Би Си пред многомилионна аудитория Диксън обявява, че руският премиер Маленков след около 2 г. ще бъде сменен от "човек с овално лице, зелени очи и малка брадичка. Брадатият ще управлява кратко. Той ще бъде сменен от нисък и плешив закръглен мъж".
През 1955 г. за председател на Съвета на министрите на СССР е назначен брадатият Николай Булганин, а през 1958 г. - плешивият и пълничък Никита Хрушчов идва на негово място. А в навечерието на 1964 г. Диксън предрича и отстраняването на Хрушчов. По време на тв шоуто тя посочва също, че в небето ще се вдигне сребристо кълбо, което ще обиколи Земята и после като гълъб ще кацне на рамото на руския лидер. Сама тълкува това - руснаците първи ще изстрелят изкуствен спътник и това ще им даде огромно преимущество в света. След това предсказание Диксън била посетена от човек от Пентагона, който дълго я разпитвал откъде има такава секретна информация.
През май 1956 г. американските вестници публикуват прогнозите на ясновидката за следващите няколко години. В тях се казва, че на президентските избори в САЩ през 1960 г. ще победи млад светлоок мъж, който по-късно ще бъде убит. Става дума, естествено, за Джон Кенеди.
Диксън предрича и земетресението от 1964 г. в Аляска.
Преди още да има представа, че ще се кандидатира, гадателката казва на актьора Роналд Рейгън, че ще стане президент на САЩ. Много по-често обаче тя виждала бъдещите трагични събития, като например гибелта на актрисите Мерилин Монро и Карол Ломбард - съпругата на Кларк Гейбъл.
На Ломбард казала да не се качва на самолет. Тя обаче не се съобразила с предсказанието и загинала в авиокатастрофа през 1942 г.
Често Джейн опитвала да предупреди хората за надвисналите над главите им беди, но невинаги успявала да предотврати трагедията, тъй като не я вземали на сериозно. През 1961 г. написала на своя приятелка в никакъв случай да не лети в средата на септември в един самолет с генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд, защото самолетът ще се разбие. Катастрофата става на 18 септември...
През декември 1966 г. Диксън предупреждава Джин Стаут, жена на началника на Отдела за управление на пилотираните космически кораби, че астронавтите, които се готвят за полет до Луната, са застрашени от гибел.
След месец, на 27 януари 1967 г., по време на тренировка за полета на "Аполо 1" изгарят живи трима американски астронавти: Върджил Грисъм, Едуард Уайт и Роджър Чафи. Причина се оказва заплитане на проводниците под стола на Чафи.
През 1968 г. Мартин Лутър Кинг се готви заедно с последователите си да организира поход до Вашингтон. Диксън посочва, че Кинг няма да стигне до столицата, ще го убият с изстрел в областта на шията. Кинг е уцелен в бузата, а куршумът разбива челюстта му, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото.
Скоро ще застрелят и Робърт Кенеди в хотел "Амбасадор", предрича пак тогава ясновидката. Няколко дни по-късно сенаторът е убит именно на това място.
"Виждайки" също така гибелта на иракския крал Фейсал Втори през 1958 г., тя търси връзка с него по телефона, но приближените му отказват да я слушат. По-малко от месец след това Фейсал е мъртъв.
Точността на предсказанията на Диксън била понякога изумителна. Тя дори успявала да отгатне колко удара е направил по време на сутрешната си игра на голф президентът Айзенхауер, и колко - знаменитият комик Боб Хоуп.
Доктор Райдеман от Арлингтън, щата Вирджиния, твърди, че 80 на сто от пророчествата на Джейн се сбъдват. Трябва да се добави, че 100-процентови попадения не се случват де факто на нито един пророк.
Не всички обаче са се отнасяли безкритично към дарбата на Диксън. Немалко хора са смятали, че тя е изкусна манипулаторка, която публично успява да изтъкне няколкото си успешни предсказания и да направи така, че неуспешните да бъдат забравени. Казва например, че през 1958 г. ще избухне Третата световна война, а също и че първи на Луната ще стъпят руснаците.
Диксън издава 7 книги, сред които астрология за кучета и кулинарна астрология. Биографията й става бестселър и се продава в 3 млн. екземпляра. Джейн Диксън умира на 25 януари 1997 г. (24 часа)