Борислав Стефанов: Германска фирма ще прави в България климатици за "Бентли"

https://www.24chasa.bg/Article/1619843 www.24chasa.bg
Борислав Стефанов, шеф на агенцията за инвестиции

С Борислав Стефанов, шеф на агенцията за инвестиции, разговаря Вяра Иванова

- Г-н Стефанов, за първите 7 месеца бяха отчетени с 200% повече инвестиции на годишна база. Стана ли тенденция ръстът на вложенията?

- През последните месеци наистина цифрите за преките чуждестранни инвестиции, които идват от БНБ, са оптимистични. Последните данни са от януари до август и показват, че има малко над 870 млн. евро привлечени инвестиции, при 516 млн. за същия период на м.г.

Тази разлика е радваща, но винаги съм призовавал към по-внимателен анализ на цифрите. Инвестициите са тема, за която много се говори, но обикновено се гледа само общият обем. Тази цифра крие зад себе си хиляди различни трансакции - от една индустрия или държава към друга. Например в предишните 2-3 г., когато изглеждаше, че инвестициите са се сринали, това се дължеше на два-три сектора със значим спад - финанси, търговия и недвижимости.

Преди 2009 г. те формираха и до 90% от всички вложения. Тази година някои от секторите, които намаляха сериозно, отбелязват един къде по-плах, къде по-сериозен ръст.

Такъв е производството и разпределението на електроенергия. Според данните на БНБ за първото полугодие имаме около 340 млн. евро привлечени инвестиции, което е огромен ръст спрямо м.г., когато за същия период е имало около 10 млн. евро. В строителството за първото полугодие има 100 млн. евро, при около 30 млн. за м.г.

- Дори в строителството има съживяване, така ли?

- Да, през последната година има и в търговията. В преработващата промишленост, телекомуникациите пък инвестициите са малко по-предвидими и няма резки ръстове или спадове. Тази година специално в преработващата промишленост, с която работим най-активно, има голям ръст.

През 2010 г. имахме едва 3-4 инвестиционни проекта, докато през 2011 г. работихме с около 250 фирми. От тях 30-40 преминаха от първоначалния етап, на който си разменяме мейли и се интересуват от информация, до посещение в България, разглеждане на различни инвестиционни локации. Този тип проекти бяха 30-ина през м.г., като половината бяха свързани с аутсорсинг и центрове за споделени услуги. Проектите в промишлеността бяха по-малко. Тази година само до края на лятото работихме с над 250 фирми.

- Нови или част от тях са от миналата година?

- От миналата година са примерно фирмите, които кандидатстват за сертифициране. Те са малко - около десетина на година. Новите са около половината от тези. Отново в повечето случаи става въпрос за първоначален контакт. Компанията казва, че има желание да се премести примерно от Германия, разглежда 10-ина държави и
пита защо България е добро място.

Следващият етап от един инвестиционен проект е да се премине към избиране на 3-4 държави, които се посещават на място. Тези фирми м.г. бяха около 30. Тази година пропорцията е подобна. Очаквам до края на годината фирмите, с които ще сме имали някакви контакти, да са около 400. За разлика от 2011 г. проектите в сферата на промишлеността са повече.

В последно време най-интересният сектор е автомобилната промишленост. Конкретно за производство на части. Наскоро една от фирмите обяви решението си да дойде в България. Става въпрос за германска компания, която е световен лидер в производството на климатици.

От една страна, работят с някои екзотични марки като "Бентли", "Ламборгини" и са единствената фирма, която доставя за тях, а от друга - произвеждат и за някои от по-масовите марки. Фирмата е много иновативна, изобретили са преди време двузоновия климатик.

- Какво предвижда проектът?

- Не са избрали още място, колебаят се между два града. Преминаха от проект, в който ставаше въпрос само за производство, към нещо по-голямо. Плановете им вече включват тук да е и част от научноизследователската и развойната дейност и
заводът в България да стане един от основните за цялата фирма.

- Какъв е размерът на инвестицията?

- Няколко десетки милиона евро с над 500 работни места. Бяха доста впечатлени от Техническия университет. През последните месеци забелязвам повече желание за взаимодействие както от самите университети, така и от фирмите. Радвам се, че почти всички фирми, които сме завели в Техническия и Софийския университет, са доволни и говорят възторжено спрямо други такива университети в други държави.

- Говореше се за интерес от още две фирми от тази сфера?

- Тези, с които работим в момента, са 7-8. От тях още една взе решение да дойде в България. Отново не мога за кажа много, защото са предпазливи на този етап. Компанията е европейска, с клонове във Франция, Германия, Швейцария. Занимават се с електроника за автомобили. Ще създадат голяма заетост, говори се за 1500-2000 работни места. Разглеждат основно Северна България. Идеята е в началото на следващата година да започнат с наемане на сграда и с по-малко хора, като паралелно ще се строи нов завод, който да заработи до година-две.

Отделно имаме 3-4 фирми, които са на етап избиране между няколко държави в региона. Едната се занимава с производство на електрически кабели за транспортна техника - трактори, комбайни. Отново става въпрос за проект за над 1500 души. Преди време тук бяха представителите на фирма, която произвежда електромотори за автомобили.

В една модерна кола има над 100 и тази компания е един от големите производители. Има заводи в Европа и Азия и сега се интересува от местене на част от мощностите си от Азия. Разглеждат България, Сърбия и Румъния. Отделно имаме проекти за части за двигатели, ключалки, пружини.

- Какви други проекти имате?

- Колегите работят по проекти за производство на електронни сензори, на изделия от неръждаема стомана. В тази сфера - машиностроене, електроника, електротехника, през последните 5-6 месеца имаше сериозен ръст. Това е индустрия, в която, от една страна, България е имала сериозно производство, от друга, тя не е концентрирана само в София и големите градове. Което е хубаво, защото една от основните ни цели е да покажем на фирмите възможно най-много места и да излязат извън София. Освен това всяка нова фирма, която дойде, прави по-лесно привличането на следващите.

- Как ни разглеждат инвеститорите в момента - като място с евтина работна ръка или с висококвалифицирани кадри? Миналата седмица "24 часа" разказа например за английски инвеститор край Раковски, който е наел роми и е много доволен от тях.

- Да, Уилям Хюз. Говорил съм с бившия им директор, който каза, че когато са отишли там, в селото не е имало ток, вода. Сега това е променено, а хората там са казали, че искат да му издигнат паметник. Това е страхотен пример, нищо че не става въпрос за висококвалифицирана работна ръка.

Истината е, че когато един инвеститор дойде, той гледа много фактори и не е задължително във всеки от тях да сме най-добрите. Иначе всички щяха да изберат България. Фирмите правят инвестиция навън поради две причини - да завладеят нови пазари и за да оптимизират производството си. България е част от ЕС, което е важен фактор особено за производството, защото се гледа общият европейски пазар. Но логистически сме една от най-отдалечените държави в ЕС и за фирмите от Европа това не е кой знае какво предимство, така че повечето идват тук, за да намалят част от разходите си.

В това отношение цената на работната ръка влиза в играта. Факт е, че нашите заплати са 5 пъти по-ниски от средните в Германия и Австрия. От друга страна, ако всичко опираше до това, инвеститорите щяха да ходят само в Китай и Индия. Което също не е така, защото съотношението между цена и качество е важно.

Това, което прави България привлекателна, е, че имаме качество, подобно на това в Европа, и цени, които са много по-ниски. Имаме висококвалифицирани кадри, но освен такива са необходими и други служители.

В повечето случаи фирмите, с които работим, търсят 200-300 човека, от които висококвалифицираният персонал е 50-60. Когато се каже "инвестиция", хората си представят стотици милиони, и когато се каже, че проектите ни са за 10-15 млн., се казва - това нищо не е. Не е така, ефектът върху икономиката може да бъде голям.
Започнахме един проект, за да видим през последните 10-15 г. какви фирми са дошли в България, какви заводи са били отворени.

- Каква е идеята - да направите карта на инвестициите ли?

- Да. В момента няма някой, който да има ясна представа какво е инвестирано и къде. Данните на БНБ не отразяват реално инвестициите в заводи и в машини. Искаме да съпоставим данните, за да имаме алтернативен поглед.

- Разглежданите от парламента промени в Закона за инвестициите предвиждат да се дава българско гражданство при дарение в Националния иновационен фонд. Има ли заявен интерес от инвеститори?

- Според мен получаването на гражданство или дългосрочно пребиваване не е свързано със закона. От друга страна, доста фирми имат проблем с визите за своите работници и в това отношение е хубаво да се помага чрез Закона за инвестициите. Пример е южноафриканската компания ALC, която разкроява и шие кожи за автомобили в Мусачево и скоро за всички BMW-та пета серия по света кожата ще се прави тук. Те често трябва да изпращат хора тук, за да извършват обучения.

За фирми като ALC е желателно да има някакъв вариант, за да изпраща по-лесно хора. Това, че се дава възможност някой да дари пари за иновационния фонд, също е важно, просто се учудвам, че не е в закона за иновациите.

- Последният доклад на Световната банка Doing Business дава негативен сигнал към инвеститорите, защото се казва, че условията за бизнес у нас се влошават. Как ще промените усещането, което ще си изградят на базата на тези заключения?

- Това е важен доклад и общоприет източник на информация, но трябва да се гледа обективно. Слезли сме с две места, но никой не каза, че държавите в класацията са се увеличили с две. Никой не спомена, че сме на по-предни позиции от която и да е държава в региона, като изключим Унгария. Естествено, не бива да се омаловажава. За мен е важно да гледаме различните дейности - например оценката в сферата за вадене на разрешителни за строеж показва, че има проблем.

От друга страна, тя не вълнува фирма, която се занимава примерно с аутсорсинг. Така че за отделните индустрии нещата, които са важни в тази класация, са различни. Освен това, ако класацията беше единственото, което определя в коя държава какви инвестиции отиват, в Китай нямаше да отиде никой.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,