С Весела Лечева разговаря ЕЛИЦА ГИЛТЯЙ
- Г-жо Лечева, пак влязохте в спор със спортния министър Свилен Нейков. Защо Българският олимпийски комитет, а не министерството да поеме подготовката за игрите в Бразилия?
- Не съм влизала в личен спор. Няколко месеца след олимпийските игри в Лондон никой не повдигаше темата за катастрофалното ни представяне, все едно че не е имало игри през 2012 г. А хората вече се стягат дори за 2020-а. Затова на заседание на Изпълнителното бюро на БОК настоях, че разговор трябва да се предизвика. Така се стигна до срещата миналия месец, организирана от олимпийския комитет с покани към министъра, федерациите и хора, работили години за българския спорт.
Там заявих, че е редно олимпийската подготовка да мине към олимпийския комитет. Не защото ми е хрумнало в движение, а на базата на опита на водещите европейски страни. В Унгария, която като нас мина през катаклизмите в спорта покрай разпада на старата система. Но през 1998 г. те са гласували цялата подготовка да минава през олимпийския комитет и в Лондон взеха 8 златни медала.
Далеч съм от мисълта, че някой у нас е имал за цел да провокира лошо представяне. Но е видно, че досегашният модел не работи и трябва коренна промяна.
- Само за пари ли става дума? И ако спортът сам си ги разпределя, може ли някаква част да потъне?
- Напротив! Разпределението ще става пред погледа на всички олимпийски федерации.
Да видим може ли тогава някой да открадне и лев!
Логиката сега е, че щом парите идват от държавата, тя трябва да разпределя. Когато обаче нямаш успешна методика, как ще излъчиш шампиони. Чистото администриране игнорира експертното начало. В БОК и обществените организации е съсредоточена извадката на успешния български спорт и е мястото, където трябва да се дискутират и вземат решенията. Предстои серия от дискусии, които да изчистят стъпките. Важното е да се изправим открито пред проблема.
-Не сочат ли европейският опит и логиката, че парите трябва да отидат първо в залите при децата, в училищата, за да има после кого да подготвят тези федерации?
- Ако за нещо не са ми достигнали време и сили, то е да се насочат средства по специална програма към българските училища за спортни салони, съоръжения и приспособления. Но днес дори не виждаме разработена политика за физическо възпитание.
Чудесно е, че се откриват големи спортни зали, само че строителството им започна при нас - залите за борба, за щанги, за бокс, “Спорт Палас”, на Белмекен. Диференциацията на спортовете също - не всички да получават на калпак. Да защитя този подход, изобщо не беше лесно. Както и модернизацията на тотото. Тоест министър Нейков, който и сега реагира неоснователно агресивно, и тогава отричаше всичко и Весела Лечева беше много лоша, но после тихомълком взе да се връща към модела ни.
- Като споменахте тотото - има ли възможност за манипулация? С истерията около 7-те милиона джакпот се засилват подозренията на хората.
- Не, просто няма как да стане.
- Но по ваше време в два тиража на тотото излязоха еднакви числа и това още подхранва съмненията.
- Случва се. Тогава джакпотът не беше особено голям. Ако някой прави далавери, няма да пусне абсолютно същите числа, нали? Наистина абсурдно е да се мисли, че се нагласят числата от тотото.
- Само проблемите на спорта ли ви вълнуват в момента? Дръпнахте се от политиката.
- Имам си други ежедневни задачи, свързани с бизнеса. Политика е да изразяваш гражданска позиция по проблеми, които засягат голяма част от хората в страната. Така че не съм се дръпнала.
- Повечето звезди на българския спорт афишираха подкрепа за ГЕРБ. Загърбват ли ви колеги заради това, че сте от БСП?
- Това е чисто конюнктурно. В момента и цялата държава, и спортът се ръководят еднолично. Миналата неделя просто се шокирах, като чух за Съвет на старейшините в ГЕРБ. Съвет на старейшините имаше в “Оцеола"! В момента май имаме едно разтроение на личността - минахме през етапа, в който
Бойко играеше Кръстника, после Винету, а сега вървим към Ким Ир Сен Във всички кабинети е снимката му. Ако не, значи сме против правителството и ще бъдем наказани. Та затова казвам, че е конюнктурно това присъединяване на много хора към властта. Дори спортистите ни на олимпиадата започваха всяко телевизионно участие с благодарности към Борисов.
Извинявайте, ама тази държава не е създадена от Бойко Борисов и ще остане да съществува и тя, и спортът й, и олимпийският й комитет дълго след него.
Борисов ли трябва да ни казва в колко ще се събуждаме сутрин, кой футболен отбор от кого ще се ръководи, колко спорт да има, дали да дават мачовете по телевизията? За какво са ни институции, защо гласуваме за парламент - да си избираме един Ким Ир Сен и да приключваме.
- На този фон харесва ли ви какво се случва в БСП?
- Едва ли има друга партия, на чиито заседания да се обсъждат толкова задълбочено проблемите на страната. Това е хубаво.
- Как се отнасяте към лансирането на Ирина Бокова от страна на Първанов?
- Това само показва, че има много успели имена, които могат да бъдат начело. Тя е един безспорно доказал се лидер в политиката, който е извоювал може би най-престижния пост за България навън. Но както се казва, никой не е пророк в собствената си страна.
Между другото това се отнася и за Сергей, който спечели най-високия пост за левицата в ЕС. Но БСП е най-голямата политическа сила и може би след изборите трябва да се състои дебатът за председателството, защото
Станишев не може да съвместява дълго двата си лидерски поста.
- Ще се включите ли в листите на БСП за парламентарните избори?
- Работя на национално ниво от 2001 г. Нямам отказани срещи и теми. Няма работа, която съм отказала да свърша. Дори и да не съм в листите, ще продължа да работя, мястото ми там не е самоцел. Въпрос на лидера е да реши има ли нужда от такива като мен.
- Бихте ли обяснили с какво точно се занимавате в момента? Хората са чули - нещо в Гърция на морето, но какво точно правите?
- Ето всичко това тук (сочи постери на архитектурни проекти по стените на заседателната зала в офиса си) са разработени варианти за новия облик на проекта ни в Гърция. Организирахме пленер за млади български и гръцки архитекти, студенти. Догодина ще направим там пленер за млади фотографи.
В момента работим и по два инвестиционни проекта в България. Иначе според жълтите вестници сме заграбили хиляди декари от Зографския манастир.
- А как взехте този къмпинг на Халкидики?
- Със законно проведена конкурсна процедура, на която се явиха повече от 20 фирми с концепции за развитието на мястото. Спечелихме не за жълти стотинки. Концепцията включва само къмпинг и бунгала.
Нито строим казина, нито 5-звездни комплекси.
Всяка идея обсъждаме с манастира. Загрижени сме най-вече за природата на това място, а и гръцкото законодателство е изключително сериозно в това отношение.
- Идват ли известни българи там?
- Да. Не е редно да ги споменавам, но имаше един забавен случай с актьор от “Стъклен дом”.
- Да не е Стефан Данаилов?
- Не е. Ламбо ще го поканя догодина, за да си почине. Случаят е с друг актьор. Аз нямах възможност да гледам сериала, но си бях решила, че един човек е именно актьорът, и всеки ден любезно го питах как е. Веднъж, докато бях на рецепцията, хората ми казаха: “Чакайте, че идва артистът” - искаха да му обърнат специално внимание. И гледам, че това е съвсем различен човек от този, когото съм поздравявала всеки ден.
- Притеснени ли сте с човека до вас Сотир Ушев от нестихващия интерес на жълтата преса?
- През 2007 г. в Международната федерация по спортна стрелба се проведе класиране за 10-те най-добри стрелци на столетието. Бях посочена за №1 в стрелбата с пушка измежду световни, олимпийски шампиони и още десетки мои колеги. Баща ми получи почетен знак като най-добрия треньор. Трябваше да си получа наградата точно след случая с Манол. Не отидох, счетох, че трябва да съм до него, вместо да взема този изключително престижен приз. Никой не го отрази от медиите.
Казвам го не защото сега съм решила да се похваля, а защото си мисля, че и нещо добро може да се каже за мен. 25 години от живота ми са минали в спорта и ми се струва, че не би трябвало с лека ръка това да се зачерква от някои идиоти. Извинявам се, но мога да използвам дори и по-тежка дума, когато място намират само писания с кого си ляга Весела Лечева и какво прави в ежедневието си. Ами правя това, което и всички останали хора - работя, събирам се с приятели, гледам филми. Не стрелям по улиците, не убивам, не крада, не ограбвам, не върша престъпления. Със Сотир не се крием.
Нито моите приятели ще се откажат от мен заради жълтите писания, нито близките ми. Резултатът обаче е, че утре няма да имаме за идоли хората с постижения в своята област, а лица от криминалните хроники, които днес се величаят до степен на национални герои. Или хора без биография, но котирани в медиите.
- Синът ви страда ли от това?
- Той свикна като мен, не обръща внимание. Като на повечето млади хора чувството му за справедливост беше много силно, тежаха му създаваните внушения. Казваше ми: “Мамо, не мога да си представя, че няма санкция за лъжите!”
- Няма ли тогава да съдите някои жълти издания?
- Много пъти сме решавали да го направим. Но се отказвахме, защото няма сила, която да ги спре да си продават вестниците с измислени истории. То Слави Трифонов не успя, а има трибуна, с каквато аз не разполагам, за да се защитя.